Решение № 44 от 01.08.2025, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Тутракан, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20253430200091 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 814647-F804399/20.02.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, за извършено административно нарушение на чл. 10а, ал. 3 от Закона за хазарта (ЗХ), на основание чл. 118 от ЗХ, на „Казино Ескейп гр. Исперих“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от управителя С.Н.Т., е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000,00 /три хиляди/ лв.

Недоволен от НП останал жалбоподателят „Казино Ескейп гр. Исперих“ ООД, който го обжалва в срок, навеждайки аргументи за неговата незаконосъобразност с искане за отмяната му. Като съществени нарушения на процесуалните правила се сочат както че за същото нарушение е било проведено друго АНП, което не било завършено към момента на образуване на настоящото АНП, така и че датата на извършване на нарушението в АУАН се различавала от тази в НП. Твърди се, че тъй като към момента на извършване на проверката от органите на НАП изискуемото задължение било 1 изпълнено, то липсвало въобще извършено административно нарушение.

Навеждат се доводи за наличие на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че наложената санкция била несъразмерно тежка, предвид твърдяната липса на влезли в сила НП по отношение на жалбоподателя. В хода на делото жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощената адв.

М. Г. от САК, която поддържа изложеното в жалбата. Претендира присъждането на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Административно наказващ орган – изпълнителния директор на НАП, редовно призован, явява се Н. О. – старши юрисконсулт при ТД на НАП Варна, редовно упълномощен. В хода на съдебните прения и в представената писмена защита пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан, редовно призована, не изпраща представител, не излага становище по спора.

Съдът, като взе предвид направените искания и доводи и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.07.2024 г. актосъставителят М. П. и свидетелят А. С. – старши инспектори по приходите при Централно управление на НАП, извършили проверка на игрална зала, находяща се в гр. Тутракан, обл. Силистра, ул. „Гео Милев“ № 1, стопанисвана от дружеството жалбоподател „Казино Ескейп гр.

Исперих“ ООД, в присъствието на Р.Д. – управител на обекта, и Ю.П. – крупие. По отношение на игралната зала било издадено Удостоверение за издаден лиценз № ******* г., отразяващо актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № 000030-4817/14.06.2023 г. В хода на проверката се установило, че годишната вноска за социално отговорно поведение по чл. 10а от ЗХ в размер на 5 000,00 лв. била заплатена на 09.05.2024 г., а не в законовия срок до 31.03.2024 г. След приключването ѝ бил съставен Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0147473/09.07.2024 г.

На 29.07.2024 г. актосъставителят съставил АУАН № F780179, с който 2 повдигнала обвинение на дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 10а, ал. 3 от ЗХ. С Резолюция за прекратяване на АНП №

799393-F780179/28.11.2024 г. АНО прекратил производството, образувано със съставянето на АУАН, на основание чл. 54, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй като не били посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Резолюцията била връчена на пълномощник на дружеството жалбоподател на 02.01.2025 г.

На 02.01.2025 г. актосъставителят съставил АУАН F804399 за същото нарушение, с който изправил нередностите, констатирани от АНО. Актът бил подписан от пълномощник на жалбоподателя, който получил препис от същия.

Жалбоподателят направил писмени възражения по така съставения АУАН, свързани с воденето на две производства за едно и също нарушение и с това, че задължението, макар и просрочено, било платено към момента на извършване на проверката.

На 20.02.2025 г. АНО издал НП № 814647-F804399, с което за извършено нарушение на чл. 10а, ал. 3 от ЗХ, на основание чл. 118 от ЗХ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3000,00 лв. На 25.03.2025 г.

НП било връчено на представител на дружеството жалбоподател.

Горната фактическа обстановка се извежда от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на актосъставителя и свидетелите; з. к. на АУАН F780179/29.07.2024 г.; Резолюция за прекратяване на АНП № 799393F780179/28.11.2024 г.; НП № 814647-F8004399/20.02.2025 г.; Известие за доставяне; Възражение срещу АУАН; пълномощно; покана изх. № 25189/18.12.2024 г.; известие за доставяне; протокол за извършена проверка на обект серия АА № 0147473/09.07.2024 г.; Опис на касова наличност; 2 бр. декларации; удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри; платежни нареждания; декларация от С.Т.; контролен лист към протокол за извършена проверка.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и 3 от страна в производството, имаща правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Настоящото административнонаказателно производство е образувано със съставянето на АУАН № F804399/02.01.2025 г. в законово предвидените сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, доколкото към момента на съставянето на акта не са били изминали нито 5 години от извършване на нарушението, нито 6 месеца от откриване на извършителя (сторено на 09.07.2024 г. със съставянето на протокола от извършената проверка). Актът съдържа всички изискуеми по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Той е съставен от компетентно длъжностно лице, заемащо длъжността „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на АНО. Компетентността на актосъставителя следва от чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 90, ал. 2 от ЗХ във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.

Атакуваното Наказателно постановление № 814647-F804399/20.02.2025 г. съдържа всички изискуеми по чл. 57 от ЗАНН реквизити, като е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Компетентността на АНО произтича от чл. 47 ЗАНН във вр. с чл. 90, ал.3 от ЗХ.

Защитните доводи за наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП съдът намира за неоснователни.

Наличието на две успоредно съществували във времето АНП за едно и също нарушение (доколкото мотивираната резолюция не е била влязла в сила към момента на съставяне на втория АУАН) не съставлява нарушение на процесуалните правила, тъй като за разлика от чл. 24, ал. 1, т. 6, пр. „първо“ от НПК, чл. 54, ал. 1, т 8 от ЗАНН не предвижда като основание за прекратяване на АНП наличието на друго, „незавършено“ АНП за същото деяние. Отделно от това, мотивираната резолюция не е сред изброените в последно цитираната разпоредба актове, наличието на които да обуславя АНП да се прекрати (още повече, че МР по чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН не е акт по същество, доколкото посредством нея АНО прекратява АНП на процесуално основание).

Последното, според съда, обосновава извода, че не е нарушен принципът non bis in idem, на което впрочем сочи и (по аргумент от противното) чл. 17 от ЗАНН.

Според настоящия съдебен състав обстоятелството, че датата на извършване на нарушението, вписана в АУАН (01.04.2024 г.) и тази, вписана в НП (02.04.2024 г.) се разминават, в конкретния случай не съставлява 4 съществено нарушение на процесуалните правила. Приетата от АНО за дата на извършване на нарушението е следствие от това, че крайният ден от срока за изпълнение на задължението (31.03.2024 г.) е бил почивен ден (неделя), поради което АНО е счел, че същият следва да изтече на следващия работен ден (01.04.2024 г.), поради което и според АНО нарушението е било извършено на 02.04.2024 г. Това обстоятелство не е било взето предвид от актосъставителя, който е подходил формално и е вписал за дата на извършване на нарушението деня, следващ крайния срок, определен в закона. В крайна сметка, променяйки датата на извършване на нарушението, АНО е приложил чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото нарушението е било установено по безспорен начин (независимо от това коя от двете дати се приеме за датата на извършването му), като това не е в състояние да накърни правото на защита на жалбоподателя (в аспекта да разбере в какво точно е обвинен). Поради изложеното, защитните доводи в обратен смисъл следва да се отхвърлят като неоснователни.

Дружеството жалбоподател представлява надлежен субект на вмененото му нарушение, доколкото представлява организатор на хазартни игри съгл. чл.

4, ал. 1, т. 1 от ЗХ.

Нарушението по чл. 118 във връзка с чл. 10а, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗХ се състои в бездействие – неизплащането на годишна вноска за социално отговорно поведение в размер на 5000 лв. (според законовата редакция към момента на извършване на нарушението) в срок до 31.03.2024 г.

От цялостната доказателствена съвкупност е видно, че дружеството жалбоподател е осъществило обективните признаци на вмененото му нарушение, след като е внесло дължимата вноска на 09.05.2024 г. – т.е. след изтичането на законовия срок. Доводът на защитата, че макар и просрочено, след като задължението е изпълнено, то не бил осъществен съставът на нарушението, следва да се отклони като неоснователен, тъй като е невъзможно фактът на неизпълнението да се заличи с обратна сила с последващо ненавременно изпълнение. На същото (че законодателят намира просроченото изпълнение за неточно) сочи и чл. 10а, ал. 3, изр. 2 от ЗХ (относно дължимостта на обезщетение в размер на законната лихва при просрочие).

5

Тъй като се касае за ЮЛ нарушител и доколкото отговорността му е безвиновна (обективна), то коментирането на субективната страна на нарушението се явява безпредметно.

От изложеното дотук може да се заключи, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на вмененото му административно нарушение.

Съдът намира, че правната квалификация на нарушението, дадена от АНО (такова по чл. 118 вр. чл. 10а, ал. 3 от ЗХ), е непълна, тъй като ал. 3, на чл. 10а от ЗХ препраща към ал. 1, в която се съдържат три различни по размер и основание суми (като процесната е тази по т. 3). Следователно, коректната правна квалификация е тази по чл. 118 във вр. с чл. 10а, ал. 3 във вр. с ал. 1, т.

3 от ЗХ. Коментираният порок в НП, според съда, не е самостоятелно основание за отмяната на НП, тъй като не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до накърняване правото на защита на жалбоподателя, доколкото в обстоятелствената част на НП (която е в органична връзка с диспозитива и квалификацията на деянието) е описано подробно в какво се състои процесното нарушение. Изложеното дава основание съдът да измени НП, като приложи закон за същото нарушение (чл.

63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН).

Съдът намира, че не са налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажен, тъй като процесното нарушение не съдържа белезите по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, а напротив – същото е типично за нарушения от този вид. Обстоятелството, че дружеството е изпълнило задължението си след законовия срок не представлява смекчаващо отговорността му обстоятелство (още повече – изключително такова), тъй като по този начин ЮЛ е избегнало (или поне предотвратило) приложението на чл. 85, ал. 1, т. 14 от ЗХ, а именно – временното отнемане на лиценза на процесния обект за хазартни игри.

АНО е наложил предвиденото в санкционната разпоредба на чл. 118 от ЗХ наказание „имуществена санкция“ в среден размер – 3000 лв., като в НП е обсъдил отегчаващи отговорността обстоятелства, които да го обусловят.

Първото такова обстоятелство е, че била налице забава от 38 дни, което се било отразило върху своевременното финансиране на проекти за младежка 6 дейност съгл. чл. 10а, ал. 5 от ЗХ. Според съда този аргумент за завишаване на санкцията е несъстоятелен, доколкото не е специфичен (завишаващ обществената опасност) за настоящия случай, а би бил налице при всяко едно нарушение от този вид – всяка една забава в плащанията на вноските по чл.

Разпечатката съдържа 44 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7424c4a4-9d6d-466e-ab51-ae8b56b7781d