Решение № 1227 от 25.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100110583 по описа за 2024 година

Образувано е по предявени от „Ц.Б.С.-2009“ ООД срещу Народно събрание на Република България искове, с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 205000,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на свободно предоставяне на услуги по чл. 56 от ДФЕС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 13,09,2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 16109,13лв., представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на законната лихва за периода от 21,02,2024 г. до 13,09,2024 г.

Релевират се доводи, че ищецът е дружество – организатор на хазартни игри, притежаващо 53 лиценза по Закона за хазарта, сред които и лиценз за игри в игрално казино с адрес: гр. Свиленград, ул. „Д-р Страшимир Дочков“ № 38. Посочва се, че преди издаването на лиценза ищецът е заплатил еднократна държавна такса по чл. 30, ал. 5 от Закона за хазарта/ЗХ/, дължима за неговото издаване и поддържане за целия му срок до 28,06,2027г. Твърди се, че с § 18 - § 22 от ПЗР във вр. с чл. 30 от Закона за хазарта на приетия от Народното събрание Закон за държавния бюджет (ЗДБ), влязъл в сила на 01,01,2024г. са били въведени разпоредби, които са в противоречие с приложимите норми на европейското законодателство. С § 18 са въведени изменения на чл. 30 от ЗХ, съгласно които размерът на еднократните държавни такси за издаване и поддържане на лиценз за организиране на игри в игрално казино се увеличава многократно – от 100000,00лв. на 300000,00 лв. за лицензии със срок от 5 г., и от 200000,00 лв. на 600000,00 лв. за лицензии със срок от 10 години.

Посочва се, че с разпоредбите на § 19 - § 22 на ЗДБ се придава обратно действие на така приетите изменения, като съгласно тях увеличените размери на еднократните държавни такси за издаване и поддържане на лицензи са приложими и за организаторите на хазартни 1 игри с лицензи, издадени преди 01,01,2024г., като разликата е следвало да бъде заплатена до 28,02,2024г., която за процесната лицензия възлизала на 205000,00лв. Навеждат се доводи, че горепосочената правна уредба противоречи на чл. 56 от ДФЕС, изискващ премахването на всяко ограничение на свободното предоставяне услуги, дори то да се прилага, без да се прави разлика между национални доставчици и доставчици от други държави членки, когато това ограничение може да доведе до затрудняване или по-слаба привлекателност на дейността на доставчика. Излагат се съображения, че с приетото трикратно увеличение на таксите по ЗХ се поставя висока бариера за навлизането на нови участници на пазара, предпоставя оттегляне от пазара на голям брой участници, които вече са заплатили дължими държавни такси, като промените противоречат на принципите на легитимни правни очаквания и правна сигурност. Посочва се, че за да бъде допустима такава законодателна мярка тя трябва да бъде обоснована от обществен интерес и да е пропорционална. В конкретния случай не е била налице обществена цел, която да обоснове ограничаването на свободата за осъществяване на стопанска дейност, съответно същата не може да е пропорционална. Поддържа се, че са налице предпоставките за възникване на право на обезщетение за ищеца – налице е достатъчно съществено нарушение на правото на свободно предоставяне на услуги по чл. 56 от ДФЕС, настъпването на вреди и пряко причинноследствена връзка между нарушението и вредите.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът-Народно събрание на Република България в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че Народното събрание не е процесуално легитимиран орган да отговаря по предявените искове. Твърди, че законите подлежат на контрол за законосъобразност единствено от Конституционния съд. Също така Народното събрание не е сред изброените в чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ ответници. Поддържа, че Народното събрание не би могло да бъде процесуален субституент на държавата, като се позовава на ТР № 5 по т.д.

№ 5/2013 г. на ОСГК на ВКС. Неговите актове не са подзаконови, поради което изначално не отговарят на условието на чл. 7 от Конституцията. Твърди, че държавата е единственият пасивно легитимиран субект, срещу когото може да бъде предявен иск за отговорност за вреди, причинени от публичен орган в процеса на правоприлагането и тъй като производството се развива по реда на ГПК надлежен представител на държавата е Министърът на финансите, съгласно чл. 31, ал. 1 от ГПК. Поддържа, че гореизложеното се прилага и при търсене на отговорност на държавата от нарушаване на правото на ЕС.

Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС. Оспорва с § 18 - § 22 от ПЗР на Закона за държавния бюджет да е нарушена нормата на чл. 56 от ДФЕС. Посочва, че поради спецификите си, хазартните игри не подлежат на регулиране на ниво Европейски съюз, като при липса на хармонизация, държавите-членки на ЕС се ползват с широка свобода, като са ограничени единствено в рамките на принципите, установени в съдебната практика на СЕС. Твърди, че в случая е 2 обосновано да се приложи ограничението на свободно предоставяне на услуги съгласно чл.

51 от ДФЕС, независимо от правилото на чл. 56 от ДФЕС, тъй като с разглежданите разпоредби се цели постигането на равнопоставеност на икономическите оператори на хазартни игри с игрални автомати, както и изравняване на данъчното облагане за абсолютно всички организатори на хазартни игри. Поддържа, че с § 18 и § 21 от ПЗР на ЗДБРБ за 2024 г. следва да се възприемат като мерки, насочени към по-стриктен контрол над дейността на организаторите на хазартни игри с игрални автомати, като в случая е налице цел, обоснована от обществен интерес, изразяваща се в ограничаване на прекомерна хазартна зависимост, предотвратяване на измамите и защита на уязвимите от хазартни дейности лица, вкл. и непълнолетните. Намира тези мерки за пропорционални, което не се опровергава и от косвените положителни последици за държавни бюджет от увеличаването на таксата. Твърди, че в конкретния случай са спазени изискванията, включени в съдържанието на принципа на правната сигурност – разглежданите разпоредби имат ясно определен автор и добре прецизирано съдържание, като при приемането им е спазена приложимата процедура- нормите са доведени до знанието на своите адресати, чрез обнародване на ЗДБРБ за 2024 г. в държавен вестник, които са имали възможност да приведат поведението си спрямо тях, прилагането на нормата към заварени отношения следва от формулировката, структурата и целите на разпоредбите с оглед изравняване на режима на облагане на всички оператори на хазартни игри. Навежда доводи, че не е нарушен и принципът на защита на оправданите правни очаквания – не би могло да се създаде легитимно очакване в операторите на хазартни игри, че таксата за предоставената им лицензия би останала непроменена. Посочва, че таксата за предоставяне на хазартни услуги от разглеждания вид има характера на данъчно облагане. Икономическите оператори не могат да възлагат правни очаквания за запазването на едно съществуващо положение, което може да бъде променено в рамките на дискреционните правомощия на националните органи, каквато е данъчната политика на всяка държава членка. Излагат се съображения, че разглежданите такси представляват косвено данъчно облагане, като всяка държава води самостоятелна данъчна политика и ЕС разполага с ограничени правомощия в тази насока, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение на ПЕС. Оспорва да е налице противоправно поведение, в причинна връзка, с което за ищеца да се произлезли вреди.

Твърди, че в случая липсва трансграничен елемент, който да обоснове прилагането на чл. 56 от ДФЕС, като съгласно практиката на СЕС, разпоредбите на ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги не се прилагат към положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка. Дори да се приеме, че е налице нарушение на ПЕС, същото не е съществено. Народното събрание не е нарушило явно и сериозно пределите на упражняване на правомощията си. Оспорва вредите на ищеца да са в пряка и непосредствена причинна връзка с приетите законови разпоредби. Предвид неоснователността на главния иск, намира за неоснователна и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира се разноски.

3

Прокуратурата на Република България на осн.чл.10, ал.1 от ЗОДОВ излага становище за неоснователност на предявените искове по съображения изложени от ответника.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото и от ангажираните доказателства се установи, че „Ц.Б.С.2009“ООД е организатор на хазартни игри, притежаващ 53 лиценза по закона за хазартните игри, сред които и лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати с адрес гр.

Свиленград, ул.д-р Страшимир Дочков №38, казино EFBET; На основание лиценза дружеството има право да организира в частност игри с игрални автомати в игрални зали.

Срокът на действие на лиценза е 10 години, с валидност до 28,06,2027год.

Не е спорно, че при издаването на лиценза ищецът е заплатил дължимите съгласно Закона за хазарта държавни такси еднократно за целия срок на валидност на тези лицензи.

Съгласно член 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ред към изд. на лиценза), за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 100 000 лв. Със закона за държавния бюджет на Република България за 2024год./обн. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) с §18 и § 21 е предвидено, че организаторите на хазартни игри в игрално казино с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г., дължат таксата по чл. 30, ал. 5 от Закона за хазарта, изчислена по формула. Дължимата еднократна част от таксата, определена по ал. 1, се декларира и внася в срок до 28 февруари 2024 г. при условията и по реда на чл. 92 от Закона за хазарта. Считано от 1 януари 2024 г., Законът за хазарта е изменен в смисъл, че размерът на еднократната държавна такса, дължима за валидни 10 години лицензи за хазартни игри с игрални автомати в казино, е увеличен от 200 000лв. на 600 000лв.

Не се спори, че за избягване на законови санкции ищецът е заплатил допълнителна държавна такса, за което по делото са приложени доказателства, като за конкретния обект е платена такса в размер на 205000,00лв. на 21,02,2024год.

Основанието на претенцията е нарушение на нормата на §56 от Договора за функциониране на ЕС, забраняваща ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите-членки, които са се установили в държава-членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите. Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да разширят обхвата на прилагането на разпоредбите на тази глава по отношение на граждани от трети държави, които предоставят услуги и които са се установили на територията на Съюза.

По отношение на осъществяваната от ищеца хазартна дейност СЕС нееднократно е изразявал своето разбиране за нееднозначност на правната уредба на хазартните игри в отделните държави членки в резултат на съществуващите значителни различия от морално, религиозно и културно естество. Ето защо държавите членки разполагат с широко право на преценка по отношение на избора на равнището на защита на потребителите и на обществения ред, което 4 считат за най-подходящо (решение от 8 септември 2016 г., Politanò, C-225/15, EU:C:2016:645, т. 39). Съобразявайки разясненията в т.40 от решение С-322/16 на СЕС Global Starnet Ltd срещу Ministero dell’Economia e delle Finanze и Amministrazione Autonoma Monopoli di Stato държавите членки са свободни да установяват целите на своята политика в областта на хазартните игри и, когато се налага, да определят с точност търсеното равнище на защита.