Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6055 от 05.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10427/2024
Вид
Решение № 6055
Подписан
05.10.2026
В сила
05.10.2026
Състав
Стефан Исаков Шекерджийски

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 30, ал. 6 · Закон за хазарта

РЕШЕНИЕ

№ 6055 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20241100110427 по описа за 2024 година искове с пр.осн. чл. 2в от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът – „Ц.Б.С.-2009“ ООД, твърди, че бил организатор на хазартни игри, притежаващ 53 лиценза по Закона за хазарта, сред които и лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати с адрес: гр. Благоевград, ул. „Иван Михайлов“ № 2.

Преди издаването на лиценза дружеството заплатило, съгласно приложимата редакция на чл. 30, ал. 6 от ЗХ еднократна държавна такса, дължима за неговото издаване и поддържане през целия му срок до 29.03.2027г.

Народното събрание на Република България приело Закона за държавния бюджет на Република България за 2024г., който влязъл в сила на 01.01.2024г. С § 18 - § 22 на ЗДБ във вр. с чл. 30 от ЗХ се въвели разпоредби, които били в противоречие с приложимите норми на европейското законодателство.

Размерът на еднократните държавни такси за издаване и поддържане на лиценз за организиране на игри с игрални автомати се увеличил многократно.

Разпоредбите на § 19 - § 22 на ЗДБ придавали обратно действие на приетите изменения на чл. 30 от ЗХ, като § 22 се отнася до чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Увеличените такси следвало да бъдат заплатени в изключително кратък срок от 2 месеца - до 28.02.2024г., за да бъде запазено действието на лицензите. Това било сторено.

Според ищеца, следва да бъде ангажирана отговорността на държавата за понесените от Дружеството имуществени вреди в размер 47 500 лева от нарушаване на правото на 1

Европейския съюз, състоящо се в приемане то от Народното събрание на Република България на правни норми, противоречащи на чл. 56 от ДФЕС.

С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати:

- сумата от 47 500 лева (24 286,36 €), представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на Европейския съюз;

- сумата от 3 696,64 лева (1 890,06 €), представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 21.02.2024г. до 12.09.2024г.;

Претендира се още законната лихва и разноски.

Ответникът - Народното събрание на Република България, оспорва исковете:

- искът бил недопустим, евентуално неоснователен, тъй като чл. 56 от ДФЕС не бил нарушен;

- хазартните игри не подлежали на регулиране на ниво ЕС;

- излага и други правни доводи.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна - Прокуратура на Р. България, счита, че исковете са неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че ищцовото дружество е заплатило такси, свързани с хазартна дейност – предварително, а след това и допълнителните увеличения, свързани със посоченото в исковата молба - § 18-22 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024г. и чл. 30 от ЗХ.

С Решение № 38825 от 21.11.2025г. на АдмС - София по адм.д. № 5085/2024г. е отменен Мълчаливият отказ на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по Искане с вх. № 26-Ц-134/07.03.2024г. за възстановяване на недължимо платена по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ.

Административната преписка е изпратена на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за ново произнасяне по същото искане, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в 30-дневен срок от влизането му в сила.

Решението е потвърдено с окончателно такова на ВАС – Решение № 7747 от 09.07.2026г. на ВАС по административно дело № 3161/2026г. от правна страна:

Според Решение № 72 от 31.03.2021г. на ВКС по гр.д. № 3006/2020г., III г.о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева, държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове 2 или действия на Народното събрание, като държавен орган и на народните представители, като длъжностни лица. Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент - органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

…

Отговорност на Народното събрание е приетите от него закони да съответстват на Конституцията.

Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение за спазване на Конституцията от мнозинството народни представители. То е във висша степен противоправно. Бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон е толкова противоправно, колкото и приемането на такъв закон. В същия смисъл и Решение № 4913 от

11.08.2020г. на СГС по гр.д. № 12770/2019г.

Това означава, че искът е допустим.

Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на: Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 (чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ).

Нормата на чл. 56 от ДФЕС, забранява ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите-членки, които са се установили в държава-членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите

Във връзка с преюдициално запитване по обединени дела №№ С-687/2024 и С688/2024, СЕС е приел, че: т. 31 Поради изложените в точки 26—29 от настоящото определение причини обаче споровете в главните производства видимо се отнасят до положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка и което няма никаква връзка с член 56 ДФЕС. Освен това актовете за преюдициално запитване не съдържат нито данни, въз основа на които да се приеме, че тези спорове се отнасят до национална правна уредба, която въвежда правото на Съюза, нито някакво сведение за това кой нормативен акт на Съюза, евентуално се въвежда с националното право (арг. и от т. 20 от C‑3/17).

Дали нормите на & 19-22 от ЗДБ за 2024г. представляват хипотеза на некачествено законодателство от гледна точка на националния правопорядък (някакво противоречие с норма на КРБ), е ирелевантно. Нарушение на правото на Европейския съюз обаче не бе установено.

Съобразно изложеното, исковете са неоснователни. по разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, на ответника се дължи сумата от 332,34 €, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК 200855503, със седалище и 3 адрес на управление в гр. София, бул. „Гоце Делчев“ № 6, представлявано от В. М., съд.адр.: гр. София, п. к. 1000, бул. „Витоша“ № 3, ет. 6 (ЕПЕП - л. 72), срещу Народното събрание на Република България, гр. София. пл. „Народно събрание“ № 2, съд.адр.: гр. София 1169, пл. „Княз Александър I“ № 1. тел.: *******, e-mail: ************, чрез И. С., процесуален представител съгласно пълномощно № АД-50-450-06-14/24.06.2024г. и А. М., процесуален представител съгласно, пълномощно № АД-50-450-06-17/24.06. 2024г., тел.: *******, e-mail:

***************************** (ССЕВ), искове с пр.осн. чл. 2в от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на:

- сумата от 24 286,36 €, представляваща обезщетение за имуществени вреди допълнително заплащане на увеличението, регламентирано от законодателя с обратно действие, при вече заплатената таса за лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати с адрес: гр. Благоевград, ул. *******, съобразно § 18 - § 22 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024г., във вр. с чл. 30 от ЗХ;

- сумата от 1 890,06 €, законна лихва за забава върху главницата по т. 1 за периода от 21.02.2024г. до 11.09.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК вр. чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, „Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК 200855503, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

„Гоце Делчев“ № 6, представлявано от В. М., съд.адр.: гр. София, п. к. 1000, бул. „Витоша“ № 3, ет. 6 (ЕПЕП - л. 72), да заплати на Народното събрание на Република България, гр.

София. пл. „Народно събрание“ № 2, съд.адр.: гр. София 1169, пл. „Княз Александър I“ № 1. тел.: *********, e-mail: ********g, чрез И. ., процесуален представител съгласно пълномощно № АД-50-450-06-14/24.06.2024г. и А.М., процесуален представител съгласно, пълномощно № АД-50-450-06-17/24.06. 2024г., тел.: *******, e-mail: *************** (ССЕВ), сумата 332,34 €, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участие на прокурор по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4