Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 281 от 18.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 113/2023
Вид
Определение № 281
Подписан
18.04.2023
В сила
18.04.2023
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 260 - 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 - 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал.2, т.1, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т.2, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 73 · Граждански процесуален кодекс
  • § 13 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 46 · Закон за хазарта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. Ловеч, 18.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500113 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 879/ 01.03.2023 година (клеймо 28.02.2023 година) от Н. Й. Н. – Г., адвокат при АК Граброво, с адрес за кореспонденция: град С., ул „Опълченска“ № 18, като пълномощник на „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., Община С., Област Габрово, ул. „Стоян Бъчваров“ № 8, представлявано от управителя Ц.Б.М., срещу Разпореждане № 151/ 14.02.2023 година на Районен съд – Луковит по ч.гр.д. 422/ 2022 г., с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно и законосъобразно, тъй като неправилно и некореспондиращо с материално правните норми е извода на съда, че отношенията между страните по сключения договор за признаване на дълг е между неравнопоставени страни по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, тъй като на първо място няма такова легално определение в цитирана норма. В случая се касае за сключен между страните договор за паричен заем, който е неформален и за неговата валидност законът не изисква писмена форма, като са приложими нормите на ЗЗД, без да съществува ограничение за сключване само между физически лица.

Неподкрепен е от доказателствата по делото и изводът на заповедния съд, че длъжникът е участник в хазартни игри, само въз основа на това, че в предмета на дейност на заявителя – търговец е вписано организиране на хазартни игри, то длъжникът е участник в хазартни игри и като такъв е приложима забраната на чл. 46 от Закона за хазарта.

1

Изтъкват, че са изпълнили дадените от съда указания за отстраняване на нередовности в указания срок, като изпратили отговор на зададените въпроси, както и копие от договора за признаване на дълг и пълномощното на подписалото за търговското дружество лице. Твърдят, че заявлението подадено по чл. 410 от ГПК отговаря на всичи императивни норми, разписани в чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, подадено е пред компетентния съд, а мотиви не съда за отхвърляне са неоснователни и незаконосъобразни, поради което моли да бъде отменено и постановено издаване на исканата заповед за изпълнение.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „К.“ ЕООД, ЕИК ***, съдалище и адрес на управление град С., Община С., Област Габрово, ул. „Стоян Бъчваров“ № 8, представлявано от управителя Ц.Б.М., чрез пълномощник адвокат Н.

Й. Н. – Г., АК Граброво, с адрес за кореспонденция: град С., ул „Опълченска“ № 18, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д.

Н. Д., ЕГН **********, от с. Дерманци, Община Луковит, Област Ловеч, ул. „Дърман“ № 8, за вземане в размер на 7 175 лева по договор за паричен заем от 06.07.2022 година, с датата на връщане 31.07.2022 година. Посочено е, че вземането произтича от договор за паричен заем, като договорката за предоставената сума и датата на връщането била оформена като Договор за признаване на дълг, подписан между страните. Твърди, че до датата на подаване на заявлението сумата не е върната, поради което претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендира се заплащане общо на сумата 4 658.50 лева, от които 4 175 лева главница по договор за паричен заем, разноски – 83.50 лева държавна такса и 400 лева възнаграждение за проц.представителство.

С разпореждане № 865/ 15.09.2022 година заповедният съд е указал на заявителя в тридневен срок да посочи всички обстоятелства, при които е сключен договора с длъжника – по какъв начин сделката е свързана с предмета на дейност на заявителя, както и да представи самия договор с евентуалните приложения, като в противен случай заявлението ще бъде отхвърлено.

В указания срок е постъпила молба от пълномощника на заявителя, в която е посочено, че претенцията им е за връщане на предоставена парична сума като паричен заем. Приложени са договор за признаване на дълг от 06.07.2022 година и пълномощно.

2

Първоинстанционият съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, с мотив, че договорът противоречи на императивни правни норми, за които съдът следи служебно.

Приел е, че се касае за договор с потребител и по отношение на него са приложими правилата на Закона за потребителския кредит, чиито изисквания не са спазени. Счел е, че е нарушена и императивната норма на чл. 46 от Закона за хазарта, с оглед предмета на дейност на търговското дружество кредитор.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1, пр.2 от ГПК – заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението в указания от заповедния съд срок. При действието на чл. 411, ал. 2, т.2, пр.1 от ГПК, в изпълнение на задълженият си да следи за противоречие със закона, предвид вписания в ТРРЮЛНЦ предмет на дейност на търговеца – организиране на хазартни игри, и забраната по смисъла на чл. 46 от Закона за хазарта, заповедният съд е поискал да уточни, дали сключения договор за заем има връз с търговската дейност на заявителя.

В подадената в изпълнение на указанията, заявителят не е дал отговор на поставените от първоинстанционния съд въпроси, поради което настоящата инстанция счита, че не са отстранени нередовностите на заявлението и на основание чл. 411, ал.2, т.1, пр.2 от ГПк следва да се откаже издаването на заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС-Луковит, като краен резултата е правилно и следва да бъде потвърдено макар и при други мотиви.

На основание чл. 73 от ГПК, вр. чл. 18 от Тарифа по ГПК, „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., Община С., Област Габрово, ул. „Стоян Бъчваров“ № 8, представлявано от управителя Ц.Б.М., следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ОС – Ловеч сумата от 26.75 лева до пълния размер на дължимата държавна такса – 41.75 лева.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 151/ 14.02.2023 година на Районен съд – Луковит по ч.гр.д. 422/ 2022 г. с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед 3 за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. Н. Д., ЕГН **********, от с. Дерманци, Община Луковит, Област Ловеч, ул. „Дърман“ № 8, за вземане в размер на 7 175 лева по договор за паричен заем от 06.07.2022 година, с датата на връщане 31.07.2022 година.

ОСЪЖДА на основание чл. 73 от ГПК, вр. чл. 18 от Тарифа по ГПК, „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., Община С., Област Габрово, ул. „Стоян Бъчваров“ № 8, представлявано от управителя Ц.Б.М., да заплати по сметка на ОС – Ловеч сумата от 26.75 (двадесет и шест 0.75) лева до пълния размер на дължимата държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4