Решение № 2583 от 08.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3146/2026
- Вид
- Решение № 2583
- Подписан
- 08.07.2026
- Състав
- ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 3213 от 09.03.2026 · ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.17, ал.1, т.9 · Закон за хазарта
- чл.17, ал.6, изр.6 · Закон за хазарта
- чл.97а, ал.4 · Закон за хазарта
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2583 гр. София, 08.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110203146 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от „***“ ЕООД, ЕИК *** против наказателно постановление № 826809-F818644 от 14.05.2025 г., издадено от Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл.17, ал.6, изр.6 от Закона за хазарта (ЗХ), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева (25 564,59 евро), на основание чл.97а, ал.4 от ЗХ.
В жалбата се твърди, че НП е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, като била налице нередовна процедура по връчване на АУАН, тъй като лицето, на което е бил връчен, не е било упълномощено да го получи. Оспорва се датата на извършване на нарушението, като се твърди, че същата е предполагаема, а не точно определена. В тази връзка се посочва, че не е изключена възможността настройките да са били преконфигурирани.
Твърди се липса на компетентност, както и че нито в АУАН, нито в НП било посочено мястото на извършване на нарушението. Сочи се, че констатацията била извършена след достъп до вътрешната инфраструктура на предприятието и че тази инфраструктура не била и не можело да се квалифицира като част от Електронна съобщителна мрежа. Освен това тази инфраструктура не попадала 1 в дискрецията на органите по приходите при проверки по реда на ЗХ.
Претендира се, че санкционираното дружество е взело навременни мерки, като домейнът не можел да се достъпи от територията на България, поради което обвинението било недоказано. Сочи се още, че проверяващите неправилно са посочили в протокола, че са достъпили през външни DNS. Не бил налице и субект на нарушението, тъй като същото било констатирано след крайна точка. Сочи се за неправилна преценката на наказващия орган относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издаденото НП или прилагане на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружествотожалбоподател поддържа изцяло жалбата и пледира за отмяна на атакувания акт. Счита, че нарушението не било извършено, което се установявало от изслушаната пред съда техническа експертиза. Претендира разноски за трите съдебни инстанции.
Представителят на административнонаказващия орган счита жалбата за неос***на и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било доказано по категоричен начин, като нямало изключение интернет страниците да бъдат само с вътрешен достъп, а забраната била императивна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като делото не се отличавало с фактическа сложност.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.06.2024 г. изпълнителният директор на НАП, със свое решение № Р-ЦУ-120 от 20.06.2024 г., на основание чл.17, ал.1, т.9 от ЗХ, разпоредил в срок от три дни да бъде преустановено организирането на хазартни игри на конкретно посочени интернет страници, по отношение на които липсвал действащ лиценз за територията на Република България съгласно Закона за 2 хазарта, сред които и интернет страницата https://icebet.casino. На 21.06.2024 г. решението било публикувано на интернет страницата на НАП. Понеже решението не било изпълнено в тридневния срок по чл.17, ал.6 от ЗХ, изпълнителният директор на НАП подал искане до председателя на Софийски районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до описаните в Решение № Р-ЦУ-120 от 20.06.2024 г. на изпълнителния директор на НАП интернет страници, сред които и страницата https://icebet.casino. Въз основа на отправеното искане председателят на Софийски районен съд издал Разпореждане № РД-30-101 от 10.07.2024 г., с което било разпоредено всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услужи в срок до 24 часа от публикуване на същото на интернет страницата на НАП да спрат достъпа от територията на Република България до конкретно посочените интернет страници и техните домейни, сред които и страницата https://icebet.casino. На 12.07.2024 г. посоченото разпореждане било публикувано на интернет страницата на НАП.
На 19.03.2025 г. изпълнителният директор на НАП издал Заповед № 3ЦУ-30-350 от 19.03.2025 г., с която било разпоредено извършването на проверка за изпълнението на Разпореждане № РД-30-101 от 10.07.2024 г. на председателя на Софийски районен съд, като в обхвата на проверката попадало и санкционираното дружество „***“ ЕООД. В изпълнение на издадената заповед, свидетелят К. С. извършил проверка в офис на дружеството „***“ ЕООД. В хода на проверката бил поискан достъп до мрежата на дружеството, като им бил предоставен достъп до Wi Fi мрежа с наименование „novatel guest“, която не била публично достъпна и можело да бъде използвана единствено в рамките на конкретния офис на компанията от определени служители. Тази вътрешна мрежа, до която са получили достъп проверяващите, не била част от обществената електронна съобщителна мрежа, тоест не била публична (външна) мрежа на „***“ ЕООД, а била част от локалната (вътрешна) мрежа на дружеството. При въвеждане на интернет адрес през браузъра проверяващите установили, че имало достъп до сайта http://icebet.casino. Проверяващите съставили констативен протокол и изготвили фотоснимки.
На 22.04.2025 г. свидетелят К. С. съставил срещу „***“ ЕООД АУАН № F818644, като описаното в него нарушение било квалифицирано по чл.17, 3 ал.6, изр.6 от ЗХ. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен за подпис на представляващ нарушителя, който го подписал с възражения, че: „По време на проверката достъпът до сайта бил установен само от вътрешната мрежа, която се използвала за обучение на инженерния персонал. Проверката извън вътрешната мрежа установила, че нямало достъп до този сайт“.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактическите констатации за категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 826809-F818644 от 14.05.2025 г., с което за нарушение на чл.17, ал.6, изр.6 от Закона за хазарта (ЗХ), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева (25 564,59 евро), на основание чл.97а, ал.4 от ЗХ.
Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на свидетеля К. С. и от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Свидетелят С. заяви, че при извършената от него проверка на място в офиса на дружеството имало достъп до интернет сайта http://icebet.casino, въпреки разпореждането на председателя на СРС да се спре достъпът до този сайт.
Свидетелят обаче не можа да каже, дали това е била вътрешна мрежа на дружеството или външна (публична) мрежа.
Именно за изясняване на този въпрос и съобразно указанията на касационната инстанция АССГ беше назначена и изслушана съдебнотехническа експертиза. Вещото лице даде заключение, че „DNS“ сървърите с посочени „Ай Пи“ адреси, през които е бил осъществен достъпът до сайта http://icebet.casino при проверката били част от вътрешната мрежа на дружеството и не се маршрутизирали в публичния интернет сървър, тоест не можели да бъдат достигнати отвън директно и нямали публичен „Ай Пи“.
Това бил авторитетен сървър от вътрешната мрежа на дружеството, който бил различен от публичната „DNS“ услуга на дружеството. Тези „Ай Пи“ адреси не можело да бъдат достъпни извън вътрешната мрежа на „***“ ЕООД. Това била ситуацията към момента на проверката от вещото лице, като той не можел да каже, дали към датата на проверката от служителите на НАП, ситуацията е била същата, понеже „лог файловете“, чрез които се правела проверката, се пазели само 7 дни назад и вещото лице можело да каже как стоят нещата до 7 дни назад от неговата проверка, но не и по-назад във 4 времето, тоест към 2024 г. или 2025 г.
Предвид установеното, съдът приема от обективна страна, че положението е било такова и към датата на проверката от НАП, понеже няма категорични доказателства в обратната насока. Следователно към момента на проверката от служителите на НАП „DNS“ сървърите с посочени „Ай Пи“ адреси, през които е бил осъществен достъпът до сайта http://icebet.casino са били част от вътрешната мрежа на дружеството и не се маршрутизирали в публичния интернет сървър, тоест не можели да бъдат достигнати отвън директно и нямали публичен „Ай Пи“. Това е бил авторитетен сървър от вътрешната мрежа на дружеството, който е различен от публичната „DNS“ услуга на дружеството. Тези „Ай Пи“ адреси не е можело да бъдат достъпни извън вътрешната мрежа на „***“ ЕООД, поради което реално достъпът до сайта http://icebet.casino е бил спрян за клиентите и външните потребители на интернет услугата, предоставяна от дружеството, като достъп до сайта е имало единствено през вътрешната мрежа на „***“ ЕООД за служителите на дружеството. В тежест на наказващия орган е да докаже, че към момента на проверката е имало и външен достъп, но той не го е сторил, не е назначил необходимата експертиза веднага след проверката и установяване на достъпа до сайта, което пък е довело до липса на категорична доказаност на нарушението, защото към момента са налице само предположения, но не и категорични доказателства, че сайтът http://icebet.casino е можело да бъде достъпнат през публичната мрежа. Няма данни да са били правени някакви промени в мрежите на дружеството след проверката на НАП, поради което следва да се приеме, че към момента на извършаване на проверката от служителите на НАП ситуацията е била същата, каквато е установена и от вещото лице, тоест достъпът до сайта е бил само през вътрешната мрежа на дружеството, но не и през публичната услуга.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното от правна страна:
Актът за установяване на административното
5 нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентните за това органи. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Актът е бил съставен в присъствието на представител на нарушителя и подписан от него, следователно нарушителят е бил запознат с неговото съдържание и е могъл да реализира правото си на защита като направи писмени възражения и представи доказателства преди издаването на НП.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В заключение съдът, при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на административнонаказателното производство срещу нарушителя и накърняване правото му на защита.
Мястото на нарушението, за което е наведено възражение в жалбата е изводимо от фактите, доколкото става въпрос за изпълнение на разпореждане на съдебен орган, чието изпълнение става по адреса на дейност на дружеството, поради което съдът не намира този пропуск за съществен.
Разпечатката съдържа 29 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2861304b-d461-4a5c-9274-6fd65ce98f44