Решение № 211 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110210865 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 10865 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***** срещу наказателно постановление /НП/ №826906-F812241 от 15.05.2025 г. на изпълнителен директор на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 98 от Закона за хазарта е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 9, ал. 5 от ЗХ.

Жалбоподателят иска отмяната на НП като излага доводи за нарушения на 1 процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не изпраща представител.

Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 27.02.2025 г. В.С. – инспектор по приходите в НАП, след извършена проверка, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено нарушение на чл. 9, ал. 5 от ЗХ в присъствие на представител на нарушителя и в присъствие на двама свидетели. При връчване на АУАН на представител на нарушителя, същият го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани възражения, като било посочено, че липсват вредни последици и се касае за маловажен случай.

Въз основа на АУАН на 15.05.2025 г. Р. С. – изпълителен директор в НАП издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 90 от ЗХ и представените заповеди, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като описанието на нарушението е достатъчно ясно и съответно на дадената правна квалификация. Посочено е, че срокът на изпълнение на задължението е бил до 15.01.2025 г., с оглед на което съдът намира, че макар и да не е изрично посочен следващия ден като момент на нарушението, датата на същото е достатъчно ясно определяема от съдържанието на НП и правото на защита на жалбоподателя не е засегнато.

С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

Към 2025 г. в игрална зала „***“, находяща се в ***********, били монтирани 50 бр. игрални автомати с 50 бр. игрални места с 2 бр. системи за формиране на джакпот, като организатор на хазартните игри било *****.

При извършена на 25.02.2025 г. проверка от служители на НАП било установено, че дължимият окончателен данък за четвъртото тримесечие на 2024 г. по ЗКПО за монтираните в игралната зала игрални автомати бил 40 000 лв. Същият следвало да бъде заплатен в срок до 15.01.2025 г., но към момента на проверката все още не е бил внесен.

Въз основа на установеното при проверката било прието, че жалбоподателят е нарушил ЗХ, за което му бил и съставен процесният АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на св. В.С. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага подетайлното им обсъждане. По същество липсва и спор относно относимите към предмета на делото факти.

2

При така установената фактическа обстановка,съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 9, ал. 5 от Закона за хазарта.

С въпросната разпоредба се забранява използването на игрално оборудване, за което не е внесен дължимият данък по Закона за корпоративното подоходно облагане. За нарушение на тази забрана в санкционната разпоредба на чл. 98 от ЗХ е предвидена имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗХ "Игрално оборудване" са игрални автомати с едно или повече игрални места, игрални маси в игрално казино и игрални съоръжения за числовите лотарийни игри тото, лото, бинго и кено.

В глава 32 от ЗКПО – „Данък върху хазартна дейност“, раздел Пети – „Данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино“ е посочено, че данъкът върху хазартната дейност по този раздел се внася в сроковете за декларирането му до 15-о число на месеца, следващ тримесечието (чл. 246 и чл. 247 от Закона).

Дружеството жалбоподател като организатор на хазартни игри безспорно е използвало към 25.02.2025 г. игрално оборудване, представляващо игрални автомати. За него е съществувало данъчно задължение, касателно последното тримесечие на 2024 г., което е следвало да бъде изпълнено в срок до 15.01.2025 г., но това не е било сторено от жалбоподателя. С оглед на това съдът приема, че от обективна страна той е извършил вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.

Наложената на жалбоподателя санкция е в минималния, предвиден от закона размер, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали нейния размер.

За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да намери приложение хипотезата на маловажен случай на административно нарушение. При преценката си съдът отчете характера и вида на засегнатите обществени отношения. Касае се за дейност с повишени изисквания към осъществяващите я лица, с оглед риска, свързан с практикуването й. В случая периодът на забава и размерът на дължимия данък не са пренебрежимо малки, не са пренебрежимо малки по брой и използваните игрални автомати, като не се сочат обстоятелства, които да са възпрепятствали изпълняване на задължението на дружеството. В обобщение, извършеното деяние застрашава обществените отношения, които са обект на защита, с интензивност, която не се отличава от обичайната за този вид нарушения и оправдава прилагането на административнонаказателна репресия.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 55 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ №826906-F812241 от 15.05.2025 г. на изпълнителен директор на НАП, с което на основание чл. 9 8 от Закона за хазарта на******е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 9, ал.

5 от ЗХ.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН *******, ЕИК ********** да заплати на НАП сумата от 55 евро – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4