Закон за държавния служител

Чл. 1 Предмет

С този закон се уреждат възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон.

Чл. 2 Държавен служител

(1) Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон.

(2) Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в „Държавен вестник".

(3) Длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация.

(4) За прилагането на класификатора по ал. 2 Министерският съвет издава наредба. С наредбата се определят:

1. видовете длъжности и основните им функции;

2. правилата за изготвяне, утвърждаване и изменение на длъжностното разписание;

3. правилата за създаване на административни звена;

4. нормативите за численост на администрацията.

(5) Длъжностните характеристики се утвърждават от главния секретар съответно от постоянния секретар на отбраната, от административния секретар на Министерството на вътрешните работи и от постоянния секретар на Министерството на външните работи, съответно от секретаря на общината или от упълномощен от него служител на ръководна длъжност. Длъжностната характеристика на главния секретар съответно на постоянния секретар на отбраната, на административния секретар на Министерството на вътрешните работи и на постоянния секретар на Министерството на външните работи, съответно на секретаря на общината се утвърждава от органа по назначаването. Структурата на длъжностните характеристики и процедурите за тяхното разработване и изменение се определят с наредба на министъра на държавната администрация.

Чл. 3 Изключения

Не са държавни служители по смисъла на този закон лицата, които:

1. са еднолични органи или техни заместници;

2. са членове на колегиални органи;

3. са членове на политически кабинети или съветници и експерти към тях, с изключение на ръководителя на звеното за връзки с обществеността;

4. изпълняват технически функции в администрацията.

Чл. 4 Изисквания при изпълнение на държавната служба

(1) Държавният служител при изпълнение на своята служба се ръководи от:

1. закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт;

2. спазването и защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите;

3. интересите на държавата.

(2) Държавният служител при изпълнение на своята служба трябва да бъде политически неутрален.

Чл. 5 Видове държавни служители

(1) В зависимост от характера на служебните си задължения и степента на професионалната си подготовка държавните служители са ръководни служители и експерти.

(2) Ръководните служители, които заемат длъжностите главен секретар секретар на община, главен директор на главна дирекция, директор на дирекция и ръководител на инспекторат, са висши държавни служители.

(3) Експертът изпълнява служба, подпомагаща осъществяването на функции на държавната власт.

Чл. 6 Изпълнение на държавна служба

(1) Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт.

(2) Органът по назначаването може да възложи своите правомощия или отделни свои правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната, на административния секретар на Министерството на вътрешните работи (МВР) и на постоянния секретар на Министерството на външните работи, съответно на секретаря на общината, освен в случаите, когато в закон е предвидено друго.

(3) Правомощия по ал. 2, с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 могат да се възложат и на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, а за МВР – и на ръководителите на структури по чл. 37 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Чл. 7 Условия за назначаване

(1) За държавен служител може да бъде назначено лице, което:

1. е български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

2. е навършило пълнолетие;

3. не е поставено под запрещение;

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;

5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;

6. отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

(2) Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което:

1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга с лице, с което е във фактическо съжителство,, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;

2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;

3. е народен представител;

4. е съветник в общински съвет – само за съответната общинска администрация;

5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.

Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.

7. работи по друго служебно правоотношение, освен при условията на чл. 16а, ал. 4 или чл. 81б.

8. е упражнило правото си на пенсия по чл. 68, 68а, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване, освен при условията на чл. 15, ал. 1, чл. 81в, ал. 6 и чл. 84а.

(3) За висши държавни служители, както и на длъжности, свързани с изпълнението на функции в областта на отбраната, обществения ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна, могат да се назначават само български граждани. Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала, на държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и в органите на управление или контрол на дъщерните им дружества, за което получава възнаграждение.

(4) На ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с висше образование.

(5) При заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение.

Чл. 7а Длъжности с висок корупционен риск

(1) Длъжности с висок корупционен риск по смисъла на закона се заемат от:

1. главните и административните секретари в органите на изпълнителната власт, постоянния секретар на Министерството на външните работи, постоянния секретар на отбраната и секретаря на общината;

2. служители на ръководни и експертни длъжности, които организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключват договори, както и упълномощените лица по чл. 7 от Закона за обществените поръчки;

3. служители на ръководни и експертни длъжности, които участват в подготвителните действия, в провеждането на процедурите за определяне на концесионер или в осъществяването на контрола по изпълнението на концесионните договори по Закона за концесиите, както и служители на ръководни и експертни длъжности, които участват в подготовката и предоставянето, съответно при възлагането на концесии и в контрола по изпълнението на концесионните договори по Закона за подземните богатства, Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и Закона за водите;

4. служители на ръководни и експертни длъжности, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства от държавния бюджет, Европейския съюз или чужди средства съгласно Закона за публичните финанси;

5. служители на ръководни и експертни длъжности, пряко ангажирани в звената за управление и разпореждане с имоти – държавна или общинска собственост;

6. служители на ръководни и експертни длъжности в звената за лицензиране, регистриране, издаване на разрешения, удостоверения и/или съгласуване за извършване на стопанска дейност;

7. служители на ръководни и експертни длъжности, които осъществяват контролни и/или надзорни функции по съответния специален закон;

8. ръководители и инспектори от инспекторатите по чл. 46 и 46а от Закона за администрацията;

9. вътрешни одитори в звената за вътрешен одит, включително ръководители на вътрешния одит по смисъла на Закона за вътрешния одит в публичния сектор;

10. служители на ръководни и експертни длъжности в структурите, които участват в процедурите за предоставяне на право на пребиваване на чужденци в Република България.

(2) Длъжностите по ал. 1 се определят със заповед на органа по назначаването въз основа на утвърдените длъжностни характеристики.

(3) Изменение на заповедта по ал. 2 се извършва със заповед на органа по назначаването в двуседмичен срок от настъпването на промяната в обхвата на длъжностите по ал. 1.

(4) Заповедите по ал. 2 и 3 се публикуват на интернет страницата на съответната администрация.

Чл. 7б Допълнителни условия за заемане на длъжности с висок корупционен риск

(1) Длъжности с висок корупционен риск се заемат след успешно издържан тест за почтеност.

(2) Тестът за почтеност е част от съответната процедура по чл. 10 – 10д, чл. 15, 81а, 81б, 82 и 82а, когато тя се провежда за длъжност с висок корупционен риск, освен когато класираният на първо място кандидат или в нормативно определените случаи – следващият класиран кандидат, съответно определеният да заеме длъжността служител, има валиден резултат от успешно издържан тест за почтеност. Тест за почтеност може да се положи и от държавния служител по негово желание. Резултатът от теста за почтеност може да бъде оспорен по административен ред по реда на наредбата по ал. 6, но не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

(3) Тест за почтеност се провежда и при одобрена от органа по назначаването мотивирана препоръка на инспекторат по чл. 46 и 46а от Закона за администрацията по отношение на лице, заемащо длъжност по чл. 7а, ал. 1.

(4) Когато служител се оправомощава за първи път да изпълнява длъжност с висок корупционен риск по чл. 7а, се изисква валиден резултат от успешно издържан тест за почтеност по реда на наредбата по ал. 6. В случай че служителят няма валиден резултат от успешно издържан тест за почтеност и не е налице ограничението по ал. 5, изречение второ, тестът се провежда до един месец след оправомощаването. При неуспешно издържан тест за почтеност органът по назначаването може да прекрати оправомощаването.

(5) Валидността на резултата от успешно издържан тест за почтеност е три години от датата на съобщаването на резултата. Лице, което не е издържало успешно тест за почтеност, не може да се яви на следващ тест за почтеност в срок от една година от датата на съобщаването на резултата.

(6) С наредба на Министерския съвет се определят предметът на изследване, общите психометрични стандарти, принципи и методи на измерване, както и условията и редът за провеждане на тестовете за почтеност и за издаване на заповедите по чл. 7а, ал. 2 и 3.

(7) В случай че за определяне на резултат се изисква преценка от експерт, той се определя на случаен принцип и няма достъп до личните данни на служителя, полагащ теста за почтеност.

(8) Обработването на лични данни във връзка с провеждането на тестовете за почтеност се извършва при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB, L 119/1 от 4 май 2016 г.) и на Закона за защита на личните данни.

Чл. 8 Заявление за назначаване на държавна служба

(1) За заемане на държавна служба се подава писмено заявление за назначаване.

(2) Към заявлението се прилагат необходимите документи за заемането на съответната длъжност, определени в наредба на министъра на държавната администрация.

(3) При подаването на заявлението за заемане на държавна служба кандидатът подписва декларация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 2.

Чл. 9 Основание за възникване на служебното правоотношение

(1) Служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт.

(2) Служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго.

Чл. 9а Определяне на длъжности за хора с трайни увреждания

(1) Органът по назначаването определя за хора с трайни увреждания най-малко:

1. две на сто от общия брой на длъжностите за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала над 50 души;

2. една длъжност за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала от 26 до 50 души.

3. едно на сто от общия брой на длъжностите за:

(2) Заемането на длъжностите по ал. 1 се извършва след провеждане на конкурс, в който участват само хора с трайни увреждания.

(3) Длъжностите по ал. 1 се определят ежегодно до 31 март от органа по назначаването и при необходимост се променят от него.

Чл. 10 Конкурсна процедура

Задължителен конкурс Чл. 10. (1) Постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс. (2) Назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества." § 5. Създават се чл. 10а, 10б, 10в, 10г, 10д и 10е: „Обявяване на конкурс Чл. 10а. (1) Конкурсът се обявява от органа по назначаването, който със заповед определя: 1. длъжността, за която се провежда конкурсът; 2. минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност; 3. начина за провеждане на конкурса; 4. необходимите документи, мястото и срока за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 10 дни и по-дълъг от 14 дни от публикуването на обявлението за конкурса; 5. общодостъпното място, на което ще се обявяват списъците или други съобщения във връзка с конкурса. (2) Обявлението за конкурса се публикува в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията, в един централен или местен ежедневник и се поставя на общодостъпното място по ал. 1, т. 5. В обявлението трябва да се съдържат всички данни по ал. 1. Конкурсна комисия Чл. 10б. (1) Конкурсната комисия се състои от трима до седем членове. (2) Поименният състав на комисията се определя със заповед на органа по назначаването. В състава на комисията задължително се включват непосредственият ръководител на свободната длъжност, служител или лице с юридическо образование и представител на звеното „Човешки ресурси". В нея могат да участват и представители на синдикалните организации на държавните служители от съответната администрация, както и външни специалисти в съответната област. (3) Министерският съвет определя с решение числеността и състава на специална комисия за провеждане на конкурсите за длъжността главен секретар в администрацията, освен ако в закон е предвидено друго. (4) Комисията по ал. 3 провежда конкурсна процедура и за ръководните длъжности в новосъздадени администрации. Допускане до конкурс Чл. 10в. (1) Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от конкурсната комисия. До участие не се допускат лица, които не са представили необходимите документи и не отговарят на минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. (2) Конкурсната комисия изготвя списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати, които поставя на общодостъпно място в съответната администрация и обявява в електронната й страница, при наличие на такава, на седмия ден от крайната дата за подаване на документите. Комисията посочва датата на провеждане на конкурса, която не може да бъде по-рано от 14 дни след изтичането на срока за подаване на документите, часа за започване и мястото на провеждане на конкурса. (3) В списъка на недопуснатите кандидати се посочват основанията за недопускане. (4) Недопускането до участие в конкурса подлежи на административен контрол пред органа по назначаването в тридневен срок от обявяването на списъка. Органът по назначаването се произнася в тридневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол. Участие в конкурс Чл. 10г. За участие в конкурса не се изисква съгласие на работодателя или на органа по назначаването, като кандидатът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до два дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място. Отпускът се зачита за трудов или служебен стаж. Провеждане на конкурс Чл. 10д. (1) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира до трима от успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа по назначаването. (2) Преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол. (3) Допуснатите кандидати, които не са класирани, могат да възразят пред органа по назначаването в 7-дневен срок от получаването на протокола на комисията. При основателност на възраженията органът по назначаването прекратява конкурсната процедура и насрочва нов конкурс. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол. (4) След приключване на конкурсната процедура органът по назначаването издава акт за назначаване на един от класираните кандидати. Подзаконова уредба Чл. 10е. Процедурата и начините за провеждане на конкурсите се определят с наредба на Министерския съвет.

(3) Конкурс не се провежда в случаите по чл. 13а, ал. 6 чл. 16а, 81а, 81б и 84а, както и за длъжността ръководител на звеното за връзки с обществеността.

(4) Конкурс не се провежда за назначаване на лице със статут на държавен служител по друг закон на длъжност по този закон в същата администрация, ако отговаря на изискванията за заемане на длъжността.

(5) В новосъздадена администрация на длъжност за държавен служител може да бъде назначавано лице без конкурс до заемането на длъжността по реда на ал. 1 и 2, но за срок не по-дълъг от 6 месеца. В този случай не се допуска преназначаване без конкурс на друга длъжност в същата или в друга администрация.

Чл. 10е Централизирани конкурси

(отменен)

(1) Институтът по публична администрация организира провеждането на централизиран конкурс за длъжности за държавни служители, за заемането на които няма изисквания за професионален опит и централизиран конкурс по чл. 9а, ал. 2 след оценка и анализ на потребностите от човешки ресурси в администрациите при условията и по реда на наредбата по чл. 10ж ал. 1.

(2) Успешно издържалите централизираните конкурси по ал. 1 могат да бъдат назначавани на свободните длъжности в съответната администрация без провеждане на отделен конкурс.

(3)

(4)

Чл. 11 Реквизити на акта за назначаване

(1) Административният акт за назначаване се издава в писмена форма.

(2) Актът за назначаване трябва да съдържа:

1. наименованието на акта;

2. наименованието на органа, който го е издал;

3. правното основание за назначаването;

4. трите имена на назначаваното лице;

5. наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя;

6. длъжностното ниво, нивото на основната месечна заплата и размера на индивидуалната основна месечна заплата;

7. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

(3) В акта за назначаване могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността.

(4) В акта за назначаване на хора с трайни увреждания може да се определят и допълнителни условия за работата от разстояние съгласно глава пета, раздел VIIIб от Кодекса на труда извън ограниченията на чл. 51а, ал. 1.

(5) Актът за назначаване се връчва срещу подпис на назначеното лице.

Чл. 12 Срок за изпитване

(1) Когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение.

(2) Ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване.

(3) Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.

(4) При прекратяване на служебното правоотношение в срока за изпитване държавният служител не запазва присъдения ранг.

Чл. 13 Заемане на стажантски длъжности

(1) Когато в специален закон за заемане на определена длъжност, за която няма изискване за професионален опит, е предвидено провеждане на предварителен стаж в същата администрация, се определят стажантски длъжности.

(2) Назначаването на стажанти се извършва с административен акт на компетентния орган, който определя времетраенето на стажа, звеното, в което се осъществява, и размера на заплатата.

(3) През време на стажа на стажанта се осигурява практическо и теоретическо обучение, необходимо за изпълнение на изискванията на държавната служба. Времетраенето му се признава за служебен стаж.

Чл. 13а Стипендиантска програма

(1) В държавната администрация може да се предоставя стипендия на стипендианти извън общата щатна численост. Стипендианти може да бъдат студенти в български или в чуждестранни висши училища, завършили предпоследен курс на обучение в специалности, за които има недостиг на експерти. Стипендията е месечна, а стипендиантите се задължават да работят в съответната администрация за срок не по-кратък от една година.

(2) Министерският съвет определя администрациите, в които през следващата календарна година може да бъде сключено споразумение със стипендианти, специалностите, в които те следва да се обучават, и броя на стипендиите за всяка специалност.

(3) Подборът на кандидатите за стипендия се извършва от комисия, определена от органа по назначаването на съответната администрация.

(4) Органът по назначаването и стипендиантът сключват споразумение, в което се определят:

1. размерът на месечната стипендия;

2. срокът, в който стипендиантът трябва да придобие съответната образователно-квалификационна степен;

3. срокът, за който стипендиантът се задължава да работи в съответната администрация.

(5) Органът по назначаването със заповед определя наставник на стипендианта между служителите в администрацията при спазване на ограниченията по чл. 7, ал. 2, т. 1. Наставникът подпомага стипендианта при участието му в дейността на администрацията.

(6) В случай че стипендиантът придобие съответната образователно-квалификационна степен в срока по ал. 4, т. 2 и след проведено от органа по назначаването или оправомощено от него лице събеседване за установяване на специфичните познания за заемане на конкретната длъжност, стипендиантът може да бъде назначен по служебно или трудово правоотношение на свободна длъжност в съответната администрация.

(7) При неспазване на сроковете по ал. 4, т. 2 и 3,, стипендиантът възстановява изплатените стипендии в пълен размер заедно със законната лихва. Вземанията на държавата в този случай са частни държавни вземания и се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Когато неспазването на срока по ал. 4, т. 2 е по медицински причини, възстановяването на изплатените стипендии може да бъде в частичен размер, уговорен със споразумение между органа по назначаването и стипендианта. Обхватът на споразумението и условията и редът за сключването му се включват в наредбата по ал. 8.

(8) За прилагането на ал. 1 – 7 Министерският съвет издава наредба.

Чл. 14 Постъпване на служба

(1) Постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност.

(2) Преди постъпването си на служба държавният служител е длъжен да положи клетва със следното съдържание: „Кълна се при изпълнение на държавната служба да спазвам и да се ръководя от Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения съобразно интересите на държавата.“

(3) Полагането на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист.

(4) Ако назначеният служител не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1 по уважителни причини, органът по назначаването определя със заповед нов срок за встъпване.

(5) Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетвата, актът за назначаване се отменя от органа по назначаването.

(6)

Чл. 15 Служебно правоотношение по заместване

(1) Държавният служител може да бъде назначаван за определен срок за заместване на държавен служител, който отсъства от работа повече от три месеца.

(2) Служебното правоотношение по ал. 1 може да възникне и без провеждане на конкурс при спазване на условията за назначаване. За длъжност с висок корупционен риск служебното правоотношение може да възникне с лице без валиден резултат от успешно издържан тест за почтеност, като такъв тест се провежда в срок до един месец след назначаването.

(3) Държавен служител, назначен по заместване, може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация при условията на чл. 82, ако по отношение на него е изтекъл срокът за изпитване и има годишна оценка от последното оценяване в същата администрация, според която изпълнението на длъжността напълно отговаря на изискванията или ги надвишава.

(4) При заместване страните имат същите права и задължения както при редовно служебно правоотношение.

(4)

(5)

Чл. 16 Допълнително служебно правоотношение при незаета длъжност

(1) Органът по назначаването може еднократно да предложи на определен държавен служител който отговаря на минималните и специфичните изисквания, предвидени за незаетата длъжност работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност но за не повече от 6 месеца.

(2) Органът по назначаването не може да предлага втори път на един и същ служител да изпълнява по вътрешно съвместителство същата длъжност.

(3) В случая по ал. 1 държавният служител получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаетата длъжност.

Чл. 16а Служебно правоотношение при непълно работно време

(1) Държавният служител може да бъде назначен при непълно работно време само на експертна длъжност. В общинските администрации може да бъдат назначавани държавни служители на длъжност „главен архитект“ при непълно работно време.

(2) Длъжностите, които могат да се заемат при непълно работно време, се определят в длъжностното разписание на съответната администрация. Дневната продължителност на непълното работно време не може да е по-кратка от 4 часа и по-дълга от 6 часа.

(3) В случаите на ал. 1 не се допуска преназначаване на друга длъжност на пълно работно време, както и на същата длъжност, ако тя бъде определена за заемане на пълно работно време.

(4) Държавният служител може да бъде назначен в две администрации по служебни правоотношения при непълно работно време след сключване на писмено споразумение между него и органите по назначаването в тях. В споразумението се определя разпределението на работното време по изпълнението на длъжностите в двете администрации, като се осигури минималният размер на междудневната почивка по чл. 53.

(5) Органът по назначаването може по искане на служител, който заема длъжност при пълно работно време, да го преназначи за определен период, не по-кратък от три месеца, на същата длъжност при непълно работно време. В този случай ал. 3 не се прилага.

Чл. 17 Служебно досие

(1) За всеки държавен служител съответната администрация съставя и води служебно досие.

(2) В служебното досие се отразяват постъпването и освобождаването от държавна служба, длъжностната характеристика, професионалното развитие и отличията, които е получил, отпуските, наложените наказания, както и декларациите по чл. 29.

(3) Разгласяване на сведения от служебното досие на държавния служител не се допуска без неговото изрично писмено съгласие.

(4) Държавният служител има право да се запознае с досието си при поискване, както и да получава копия от съхраняваните документи. Това право има и лице, чието правоотношение е прекратено, след отправяне на писмено искане.

(5) Служебното досие се съхранява десет години след прекратяването на служебното правоотношение.

(6) При преминаване на служба от една администрация в друга служебното досие се изпраща за съхранение при администрацията на новоназначението.

Чл. 18 Основни принципи при изпълнението на държавната служба

Изпълнението на държавната служба се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост.

Чл. 19 Условия за изпълнение на държавната служба

Държавата създава необходимите условия за изпълнението на задълженията на държавния служител, като го защитава при законосъобразното изпълнение на служебните задължения и обезщетява него и семейството му за вреди, причинени при и по повод на изпълнение на държавната служба.

Чл. 20 Задължения към гражданите

(1) Държавният служител е длъжен да се произнася без забава по искането на гражданите. Той трябва да удовлетворява точно и своевременно тези от тях, които са законосъобразни, и да съдейства за признаването на техните права и законни интереси.

(2) Държавният служител е длъжен да не проявява грубост, невъзпитание и неуважение към гражданите, които обслужва.

Чл. 21 Начин на изпълнение на държавната служба

(1) Държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация.

(2) Задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика.

(3) Допълнителни задължения могат да бъдат възлагани на държавния служител само в предписаните в този закон случаи.

(4) На държавния служител, с негово съгласие и срещу допълнително възнаграждение, може със заповед на органа по назначаването да се възлагат допълнителни задължения във връзка с изпълнението и/или управлението на:

1. проекти, съфинансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по които съответната администрация е бенефициент, при условията на чл. 49, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;

2. проекти и програми, финансирани от други международни финансови институции и донори, по които съответната администрация е бенефициент или изпълнител.

Чл. 22 Задължение за подпомагане и съдействие на органите на държавната власт

Държавният служител е длъжен активно да подпомага и съдейства на органите на държавната власт при осъществяване на техните правомощия.

Чл. 23 Задължение за спазване на работното време

Държавният служител е длъжен да спазва установеното работно време и да го използва за изпълнение на възложените му задължения.

Чл. 24 Йерархична подчиненост

(1) Държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители.

(2) Държавният служител не е длъжен да изпълни неправомерна заповед, издадена по установения ред, когато тя съдържа очевидно за него правонарушение.

(3) Държавният служител може да поиска писмено потвърждаване на служебния акт, когато в отправената до него устна заповед се съдържа очевидно за него правонарушение.

(4) Държавният служител не е длъжен да изпълни нареждане, насочено срещу него, неговата съпруга или съпруг, роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. В такъв случай той е длъжен незабавно да уведоми органа, от когото е получил нареждането, който от своя страна трябва да възложи изпълнението на друг служител или да го извърши сам.

Чл. 25 Опазване на служебна тайна

Защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна

Чл. 26 Забрана за изявления

(отменен)

Държавният служител не може да прави изявления от името на администрацията, освен със съгласието на органа по назначаването.

Чл. 27 Задължение за уведомяване

Когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от този закон, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба.

Чл. 28 Задължение за опазване престижа на държавната служба

(1) При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

(2) Кодексът за поведение на служителите в държавната администрация се приема от Министерския съвет и се обнародва в „Държавен вестник".

Чл. 29 Задължение за деклариране на имущество и интереси

При встъпването си в длъжност и всяка година до 15 май държавният служител е длъжен да подава пред органа по назначаването декларация за имущество и интереси по чл. 61 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Служител, който е лице, заемащо висша публична длъжност, подава декларация за имущество и интереси само по реда на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.

Чл. 29а Задължение за разкриване и за избягване на конфликт на интереси

(отменен)

(1) Държавният служител е длъжен всяка година до 31 март по образец, утвърден от министъра на държавната администрация, да декларира писмено пред органа по назначаването всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който той или свързани с него лица имат във връзка с функциите на администрацията, в която работи.

(2) В срок до 5 април всяка година органът по назначаването е длъжен да оповестява публично по подходящ начин декларацията по ал. 1.

(3) Държавният служител е длъжен да не участва при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато той или свързаните с него лица са заинтересувани от съответното решение или когато има със заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност.

(4) В случаите по ал. 3 държавният служител писмено уведомява органа по назначаването.

(5) Конфликт на интереси е налице, когато държавен служител или свързано с него лице не са прекратили или са придобили след назначаването му качеството на едноличен търговец, съдружник, прокурист, член на управителен или надзорен съвет на търговско дружество, което извършва сделки или кандидатства, съответно е определен, за изпълнител по обществена поръчка, с юридическото лице, с чийто ръководител държавният служител се намира в служебно правоотношение. Това се отнася и за сключването на сделки, кандидатстването и изпълнението на обществена поръчка с търговско дружество с преобладаващо участие на юридическото лице по предходното изречение. Когато декларираният конфликт на интереси не е отстранен в двумесечен срок, той се смята за укрит.

Чл. 30 Задължения

Органът по назначаването е длъжен:

1. да осигури на държавния служител необходимите условия за изпълнение на държавната служба;

2. да не възлага допълнителни задължения на държавния служител извън определените му в длъжностната характеристика, освен в предвидените в закона случаи;

3. да изплаща по установения ред и в срок заплатата на държавния служител;

4. да осигури държавния служител по предвидения в закона ред.

5. да приспособи работното място на държавния служител с трайно увреждане по начин, който позволява изпълнението на държавната служба.

Чл. 31 Контрол от Държавната административна комисия

(отменен)

(1) Държавната административна комисия осъществява контрол относно изпълнението на задълженията по чл. 30 от органа по назначаването.

(2) В случаите на констатирани нарушения Държавната административна комисия задължава съответния орган по назначаването да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нарушения.

Чл. 32 Право на заплата

(1) За изпълнение на държавната служба държавният служител има право на брутна заплата, която включва основна заплата и допълнителни възнаграждения.

(2)

1. прослужено време;

2. случаите на изпълнение на държавната служба в почивни и празнични дни;

3. времето на разположение извън местоработата и извън установеното работно време;

4. научна степен;

5. изпълнение на допълнителни задължения, възложени му от органа по назначението;

6. други случаи, определени в нормативен акт.

Чл. 33 Право на почивка

При изпълнение на държавната служба държавният служител има право на почивки по време на работния ден, на междуседмична и междудневна почивка и на обявени официални празници.

Чл. 34 Право на отпуск

(1) Държавният служител има право на редовен платен годишен отпуск.

(2) Държавният служител има право и на допълнителен отпуск, на служебен отпуск, на отпуск за изпълнение на обществени задължения, на отпуск по социалното осигуряване и на неплатен отпуск.

Чл. 35 Право на обучение

(1) Органът по назначаването осигурява условия за обучение за професионално и служебно развитие на държавния служител.

(2) Когато нуждите на службата налагат, разходите за обучение за професионално развитие на държавния служител са за сметка на съответната администрация.

(3) Държавният служител, изпратен на обучения с обща продължителност повече от 20 календарни дни в една календарна година, се задължава да работи в съответната администрация за период, не по-кратък от една година след приключване на обученията. Условията и конкретният срок се уговарят в писмена форма между органа по назначаването и държавния служител в зависимост от общата продължителност на обученията и размера на изразходваните средства от администрацията.

(4) За отделни обучения с продължителност до 20 календарни дни органът по назначаването може предварително да определи като задължение за държавния служител да работи в съответната администрация определен срок.

(5) При прекратяване на правоотношението на основанията по чл. 103, ал. 1, т. 5, чл. 105 и чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и 8 или ал. 2 държавният служител възстановява разходите по обучението.

(6) Органът по назначаването или лицето по чл. 6, ал. 2 утвърждава годишен план за обучение на служителите в съответната администрация въз основа на установените потребности от обучение.

(7) Въз основа на утвърдените годишни планове и заявки за обучение изпълнителният директор на Института по публична администрация утвърждава план-график за обученията, провеждани от Института по публична администрация.

(8) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България се определят средства за обучение за професионално и служебно развитие на служителите в администрацията в размер до 2 на сто от планираните средства за работна заплата, а за МВР, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Технически операции“ – до 1 на сто от планираните средства за работна заплата на държавните служители по чл. 9а, ал. 1, т. 3.

Чл. 35а Институт по публична администрация

(1) Обучението за професионално и служебно развитие на служителите в държавната администрация се провежда от Института по публична администрация, който е юридическо лице към Министерския съвет със седалище в София.

(2) Институтът по публична администрация се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава и освобождава от министър-председателя.

(3) Изпълнителният директор упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в института.

(4) Изпълнителният директор може да създава съвети като експертни консултативни звена за решаване на проблеми от неговата компетентност, както и работни групи за изпълнение на конкретни задачи. Съветите могат да включват представители на държавната администрация, на неправителствени организации и на висши училища.

(5) Осигуряването на съгласуваност между политиката за развитие на държавната администрация и дейността на Института по публична администрация се осъществява от програмен съвет.

(6) Програмният съвет се състои от 5 членове – председателя на Съвета за административна реформа или определен от него представител, главния секретар на Министерския съвет или определен от него представител, изпълнителния директор на Института по публична администрация и двама представители на научно-експертната общност.

(7) Програмният съвет по предложение на изпълнителния директор разглежда и одобрява програмите за обучения на института.

(8) Редът и условията за планиране, съгласуване и провеждане на обученията за професионално и служебно развитие на служителите в държавната администрация, както и функциите на програмния съвет и правилата за неговата работа се определят с устройствения правилник на Института по публична администрация.

Чл. 35б Провеждане на обучение

(1) Институтът по публична администрация провежда:

1. задължителното обучение за служебно развитие на постъпилите за първи път на държавна служба;

2. задължителното обучение за служебно развитие на назначените за първи път на ръководна длъжност държавни служители;

3. обучение за професионално развитие на служителите в държавната администрация.

(2) Органът по назначаването е длъжен да представи в Института по публична администрация списък на лицата по ал. 1, т. 1 и 2 в едномесечен срок от встъпването им в длъжност.

(3) Органът по назначаването е длъжен да осигури обучението на лицата по ал. 1, т. 1 и 2 в тримесечен срок от встъпването им в длъжност.

(4) Висшите държавни служители преминават обучение, провеждано или организирано от Института по публична администрация, поне веднъж годишно.

(5) Финансирането на обучението се осигурява от средствата по чл. 35, ал. 8.

Чл. 36 Повишаване в държавна служба

(1)

(2) Повишаването в държавна служба се осъществява чрез последователно преминаване в по-висок ранг или длъжност.

Чл. 37 Предсрочно повишаване в ранг

(отменен)

Повишаването на професионалната квалификация на държавния служител е основание за предсрочно повишаване в ранг.

Чл. 38 Социално и здравно осигуряване

(1) Държавният служител има право на задължително социално и здравно осигуряване.

(2) Осигуряването на държавния служител става по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

Чл. 38а Безопасни и здравословни условия на труд

(1) Държавният служител има право на безопасни и здравословни условия на труд съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд и нормативните актове за неговото прилагане.

(2) Здравословните и безопасни условия на труд по ал. 1 се осигуряват от органа по назначаването.

(3) Държавните служители, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, ползват правата по чл. 137 и 285 от Кодекса на труда.

Чл. 39 Право на обезщетение

Държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи.

Чл. 40 Представително, униформено и специално облекло

(1) За осъществяване на служебните си задължения държавният служител има право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Органът по назначаването предоставя безплатно специално облекло и лични предпазни средства на държавни служители, които работят при опасни или вредни за здравето или живота условия, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.

Чл. 41 Свобода на мнението

(1) При изпълнение на служебните си задължения държавният служител има право свободно да изказва мнения относно законосъобразността и целесъобразността на дадените му нареждания и да предлага поудачни решения.

(2) Изказаните мнения и предложения не могат да засягат служебното положение на държавния служител.

Чл. 42 Членство в политическа партия

(1) Държавният служител има право да членува в политически партии, доколкото не съществува забрана, установена в специален закон.

(2) При осъществяване на службата държавният служител не може да се ръководи и да защитава интересите и волята на политическата партия, в която членува.

Чл. 42а Право на изявления

Държавният служител може да прави изявления от името на органа по назначаването или администрацията със съгласието на органа по назначаването или на определен от него служител.

Чл. 43 Сдружаване на държавните служители

Държавните служители имат право да се сдружават в професионални организации и сдружения с нестопанска цел.

Чл. 44 Синдикални организации на държавните служители

(1) Държавните служители имат право свободно да образуват синдикални организации, да встъпват и да прекратяват членството си в тях, като се съобразяват само с техните устави.

(2) Синдикалните организации на държавните служители имат право да приемат свои устави и правила за работа, както и да избират свои органи и представители.

(3) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на държавните служители пред държавните органи по въпросите на служебните и осигурителните отношения чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти за вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до служебните отношения.

Чл. 45 Юридическо лице на синдикалните организации

(1) Синдикалните организации на държавните служители придобиват качеството на юридическо лице след вписването по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел.

(2) Имуществените отношения между членовете на прекратената синдикална организация се уреждат съобразно предвиденото в техните устави.

Чл. 46 Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации

Държавните органи съдействат на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност, като им предоставят безвъзмездно помещения и други материални условия за изпълнение на техните функции.

Чл. 46а Сътрудничество със синдикалните организации

(1) Със споразумение между синдикалните организации на държавните служители и Министерския съвет се уреждат структурата, обхватът и формите на сътрудничество.

(2) Процедурата за сключването на споразумението и критериите към синдикалните организации се определят с наредба на Министерския съвет.

(3) Всички проекти на нормативни актове, свързани със служебните правоотношения, се съгласуват със синдикалните организации на държавните служители.

Чл. 47 Право на стачка

Държавните служители, с изключение на тези по чл. 5, ал. 2, имат право на стачка при условията и по реда на Закона за уреждане на колективните трудови спорове.

Чл. 47а Последици от участие в стачка

(1) Държавният служител не получава възнаграждение за времето, през което поради участие в стачка е преустановил изпълнението на служебните си задължения.

(2) За времето, през което участва в законна стачка, държавният служител има право на обезщетение за сметка на общественото осигуряване по общия ред.

(3) Времето на участие на държавните служители в законна стачка се зачита за служебен стаж.

(4) На държавен служител, който не е участвал в стачка, но поради стачката на други държавни служители не е могъл да изпълнява служебните си задължения, се заплаща основната му заплата, определена към момента на започване на стачката.

(5) Държавният служител не отговаря дисциплинарно и имуществено за участие в законна стачка.

Чл. 48 Право на неприкосновеност на личната кореспонденция и съобщения

(1) Държавният служител се ползва с неприкосновеност на личната си кореспонденция и съобщения.

(2) Кореспонденцията и съобщенията, адресирани до държавен служител в това му качество, не се считат за лични.

Чл. 49 Продължителност на работното време

(1) Работното време на държавния служител е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

(2) Органът по назначаването може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.

(3) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за държавните служители с ненормиран работен ден.

(4) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за държавните служители с намалено работно време - до 1 час над определеното им работно време.

Чл. 50 Ненормирано работно време

(1) При необходимост държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си и след изтичането на работното време в работни дни, без да се нарушава междудневната и междуседмичната почивка.

(2) За изпълнение на задълженията извън работното време държавният служител има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 дни.

(3) Редът за изпълнение на задълженията извън работното време и начинът за конкретизиране на размера на допълнителния отпуск по ал. 2 се определят от органа по назначаването.

Чл. 50а Извънреден труд

(1) Извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.

(2) Относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.

Чл. 51 Определяне и разпределение на работното време

(1) Работното време се определя в работни дни.

(2) Разпределението на работното време се установява в устройствения правилник на съответната администрация.

(3) В администрации, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което държавният служител трябва задължително да бъде на работа в администрацията, се определя от органа по назначаването.

(4) В случаите на ал. 3 извън времето на задължителното присъствие държавният служител може да отработва дневното работно време през определени дни в следващия или друг ден от същата работна седмица. Начинът на отчитането на работното време се определя с устройствения правилник на съответната администрация.

Чл. 51а Извършване на работа от разстояние

(1) Органът по назначаването може да възлага на служителя извършването на работа от разстояние за не повече от два дни от работната седмица съгласно допълнителните условия по глава пета, раздел VIIIб от Кодекса на труда, като се съобразят характерът на работата и дейността на отделните звена и служители съгласно функциите, определени в устройствените правилници и утвърдените длъжностни характеристики. Прилагането на режим на работа от разстояние се посочва в устройствения акт на съответната администрация. Извършването на работа от разстояние се възлага със съгласието на служителя.

(2) При обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка органът по назначаването може да възлага на служителя без негово съгласие работа от разстояние в домашна среда, като се съобразят характерът на работата и дейността на отделните звена и служители съгласно функциите, определени в устройствените правилници и утвърдените длъжностни характеристики на служителите.

(3) Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол на работата от разстояние в случаите по ал. 2 се определят със заповед на органа по назначаване.

Чл. 52 Почивки по време на работния ден

(1) Работното време на държавния служител се прекъсва с една или няколко почивки, които се уреждат в устройствения правилник на съответната администрация. Почивката за хранене не може да бъде по-малка от 30 минути.

(2) Почивката не се включва в работното време.

Чл. 53 Междудневна почивка

Държавният служител има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа.

Чл. 54 Седмична почивка

Държавният служител има право на седмична почивка от два последователни дни, които по принцип са събота и неделя. На държавния служител се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

Чл. 55 Официални празници

(1) Официални празници за държавните служители са дните, посочени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда.

(2) Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

(3) Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност.

Чл. 56 Редовен платен годишен отпуск

(1) Държавен служител, който има най-малко 4 месеца служебен трудов, и/или осигурителен стаж, има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.

(2) Държавен служител с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто има право на редовен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни.

(3)

(4)

Чл. 57 Ползване на платения годишен отпуск

(1) Платеният годишен отпуск се ползва наведнъж или на части през календарната година, за която се полага.

(2)

(3) В случай че в периода, посочен в графика, държавният служител се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.

(4) Органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на платения годишен отпуск на държавния служител, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 59.

(5) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, органът по назначаването е длъжен да разреши по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 55, ал. 1.

Чл. 58 Прекъсване на ползването

(1) Когато нуждите на службата налагат, платеният годишен отпуск се прекъсва от органа по назначаването със съгласието на държавния служител.

(2) Когато на държавния служител бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по искане на държавния служител.

Чл. 59 Отлагане на ползването

(1) Когато нуждите на службата налагат, органът по назначаването може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.

(2) По писмено искане на държавния служител ползването на част от платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година.

(3)

(4) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, държавният служител не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете.

(5)

1. отлага ползването на част от отпуска по реда на ал. 1;

2. отказва да отложи ползването на част от отпуска в случаите по ал. 2;

3. отказва да разреши ползването на поискан отпуск в други случаи.

(6) В случай, че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, държавният служител има право сам да определи времето на ползването му, като го уведоми за това в 7-дневен срок преди ползването на отпуска.

(5) Правото на държавния служител на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2, правото на държавния служител на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

Чл. 59а Погасяване на правото на ползване

(1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

(2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 59, ал. 4, правото на държавния служител на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

Чл. 60 Заплащане

(1) За времето на платения годишен отпуск държавният служител получава основна заплата, определена по служебното правоотношение към момента на започване ползването на отпуска.

(2) При вътрешно съвместителство и при заместване по чл.84 заплатата за отпуск се определя въз основа на основната заплата по основното служебно правоотношение.

Чл. 61 Забрана за компенсиране

(1) Забранява се компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.

(2) При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност.

(3) Размерът на паричното обезщетение по ал. 2 се определя съобразно размера на основната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение.

Чл. 62 Отпуск за граждански и обществени задължения

(1) Органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му:

1. при встъпване в брак – 2 работни дни;

2. при кръводаряване – за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;

3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение, – два работни дни;

4. когато е призован от съд или други държавни органи като страна, свидетел или вещо лице;

5. за участие в заседание като съдебен заседател;

6. при повикване за изпълнение на активна служба в доброволния резерв или при изпълнение на срочна служба в доброволния резерв – за времето на службата, включително деня на отиване и връщане; ако активната служба в доброволния резерв продължава повече от 25 календарни дни, както и за времето на изпълнение на срочна служба в доброволния резерв, държавният служител има право на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането.

7. при честване на празници на негови деца до 18-годишна възраст — два работни дни за съответната календарна година, за което той своевременно уведомява непосредствения си ръководител.

8. за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия.

(2) Органът по назначаването е длъжен да освобождава от изпълнение на задълженията бременна служителка, както и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време.

(3) По време на отпуските по т.1 — 3 на държавния служител се изплаща заплата в размера по чл. 60, ал. 1, а по т.4 — 6 — според предвиденото в специалните закони.

(4) Отпускът по ал. 1, т.7 е в рамките на платения годишен отпуск.

Чл. 63 Отпуски при социално осигуряване

Държавният служител има право да ползва и отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162 – 167а от Кодекса на труда.

Чл. 63а Отпуск на синдикални дейци

(1) За осъществяване на синдикална дейност нещатните членове на централни и отраслови ръководства на синдикалните организации по чл. 45, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в съответната администрация имат право на платен отпуск в размер 25 работни часа за една календарна година.

(2) Отпускът по ал. 1 се заплаща съгласно чл. 60, ал. 1 и не може да се компенсира с парично обезщетение.

(3) Времето на ползване на отпуска по ал. 1 се определя от съответния синдикален деец, за което той своевременно уведомява непосредствения си ръководител. Времето и продължителността на използвания отпуск се отчитат в специална книга, която се води от лице, определено от органа по назначаването.

(4) Отпускът по ал. 1 не може да бъде ползван през следващата календарна година.

Чл. 64 Неплатен отпуск

(1) По искане на държавния служител органът по назначаването може да разреши ползването на неплатен отпуск независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на служебния му стаж.

(2) Органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на неплатен отпуск до една година, веднъж през цялата служба, на държавен служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 81в, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.

(3) Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за служебен стаж, а над 30 дни – само ако е предвидено в закон или акт на Министерския съвет.

Чл. 64а Ползване на отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка

(1) При обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка и когато не може да се въведе работа от разстояние в домашна среда по чл. 51а, органът по назначаването е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск по искане на:

1. бременна служителка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;

2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

3. служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

4. служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;

5. трудоустроен служител или служител, боледуващ от болест, определена в наредбата на министъра на здравеопазването по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда.

(2) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1, се признава за служебен стаж.

Чл. 65 Служебен отпуск

(1) За времето, през което държавният служител е изпратен на курсове за обучение за професионално и служебно развитие, той ползва платен служебен отпуск. В този случай размерът на отпуска може да се определи в часове.

(2) За времето на предизборната кампания, през което държавният служител се кандидатира за изпълнение на мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва отпуск при условията и по реда на Изборния кодекс.

Чл. 66 Отпуск за обучение

Държавният служител има право да ползва и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в чл. 169 – 171а от Кодекса на труда.

Чл. 67 Брутна заплата

(1) Брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.

(2) Разходите за основни заплати на държавните служители и на служителите по чл. 107а от Кодекса на труда и дължимите за тях осигурителни вноски за сметка на осигурителя са в размер не по-малък от 70 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на разпоредителите с бюджет.

(3) Минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

(4) Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит.

(5) Индивидуалната основна заплата на служителя може да се увеличава:

1. въз основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността;

2. при завръщане от отпуск за бременност раждане и осиновяване или за отглеждане на дете по чл. 163, 164, 164а и 164б от Кодекса на труда;

3. след изтичане на срока за изпитване;

4. при завръщане от отпуск или от командировка с продължителност повече от една година или при възстановяване на уволнен служител;

5. при завръщане на служител, изпратен в друга административна структура по реда на чл. 81б;

6. при преназначаване на друга длъжност в по-високо ниво на основната заплата.

(6) Определянето и увеличаването на индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител се извършва по реда на наредбата по ал. 3.

(7) Допълнителните възнаграждения са:

1. допълнително възнаграждение за нощен труд;

2. допълнително възнаграждение за извънреден труд;

3. допълнително възнаграждение за работа през официалните празници;

4. допълнително възнаграждение за времето на разположение;

5. допълнително възнаграждение за постигнати резултати.

6. допълнително възнаграждение за изпълнение и/или управление на проекти или програми по чл. 21, ал. 4.

(8) Допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 5 се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като се изплаща четири пъти годишно – през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари – за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в наредбата по ал. 3.

(9) Разходите за допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5 са в размер не повече от 30 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на разпоредителите с бюджет.

(10) Размерът на допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 5, което може да получи държавен служител, не може да надвишава 80 на сто от начислените му за съответната година основни заплати.

(11) Размерът на допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 6, както и условията и редът за получаването му се определят с нормативен акт на Министерския съвет.

(12) На държавния служител не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в този закон. В други закони не може да се определят допълнителни възнаграждения на държавния служител.

Чл. 68 Гарантиран минимум

Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител, се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България и не може да бъде по-нисък от размера за предходната година.

Чл. 69 Заплата при вътрешно съвместителство

(отменен)

При вътрешно съвместителство държавният служител получава заедно със заплатата си и 50 на сто от размера на основната заплата на отсъстващия служител или за незаетата длъжност, считано от момента на издаването на акта.

Чл. 70 Заплащане в почивни и в празнични дни

(отменен)

Когато държавният служител изпълнява задълженията си в почивни и в празнични дни, на него му се заплаща удвоеният размер на основната заплата, изчислен за броя на съответните дни.

Чл. 71 Изплащане на заплата

(1) Заплатата на държавния служител се изплаща на два пъти – авансово и окончателно за всеки месец, по ред, определен от органа по назначаването.

(2) Заплатата се изплаща по ведомост лично на държавния служител, на упълномощено от него лице или чрез превеждането ѝ по негов влог.

Чл. 72 Удръжки от заплата

(1) Без съгласието на държавния служител не могат да се правят удръжки от заплатата, освен за:

1. получени аванси;

2. данъци, които по специални закони могат да се удръжат от заплата;

3. надвзети суми вследствие на технически грешки;

4. запори, наложени по съответния ред.

(2) Общият размер на месечните удръжки по ал. 1 не може да надвишава размера, установен в Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 73 Рангове

(1) Рангът е израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността.

(2) Ранговете на държавните служители се разделят в две групи: „младши ранг" и „старши ранг". Младшият и старшият ранг имат по пет степени.

(3) Минималният ранг за всяка длъжност се определя в Класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2, като за ръководните длъжности се определя най-малко трети младши ранг.

Чл. 74 Определяне на ранг

(1) При постъпване за първи път на държавна служба на лицата, които нямат стаж, органът по назначаването определя пети младши ранг.

(2) При постъпване за първи път на държавна служба на лицата, които отговарят на изискванията за години професионален опит в осъществяване на съответната дейност, органът по назначаването определя ранг, съответстващ на минимално предвидения в Класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за съответната длъжност.

(3) При повишаване в длъжност в случаите по чл. 81а, 81б и чл. 82, ал. 2 – 4, както и при спечелване на конкурс от държавен служител, който притежава по-нисък ранг от минимално изискващия се за новата длъжност, но отговарящ на изискванията за години професионален опит, органът по назначаването му определя минимално предвидения в Класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за заемане на длъжността.

(4) При преназначаване на по-висока длъжност в случаите по чл. 82, ал. 2 органът по назначаването определя на държавния служител минимално предвидения в Класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за заемане на длъжността.

Чл. 75 Повишаване в ранг

(1) Повишаването в ранг се извършва въз основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител: при две или три последователни годишни оценки – за младшите рангове, и при три или четири последователни годишни оценки – за старшите рангове, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 76, ал. 11.

(2) Държавният служител се повишава в следващия по-висок ранг преди минималните срокове, при условие че е получил най-високата годишна оценка на изпълнението на длъжността. Следващото повишаване в ранг на предсрочно повишен в ранг държавен служител се извършва само при условията и в сроковете по ал. 1.

Чл. 76 Оценяване на изпълнението на длъжността

(1) Държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността.

(2) Оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година.

(3) Всеки служител, който има действително отработени най-малко 6 месеца за една календарна година, подлежи на оценяване.

(4) Оценяването на изпълнението на длъжността на служителя се извършва от оценяващ ръководител, на когото служителят е непосредствено подчинен.

(5) Оценяването на изпълнението на длъжността се извършва въз основа на:

1. постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи;

2. показаните компетентности.

(6) Целите по ал. 5, т. 1 трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено, измерими по обем, качество и срокове.

(7) Оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Годишната оценка на изпълнението на длъжността се мотивира писмено, като държавният служител се запознава с направената му оценка.

(8) Оценяващият ръководител предава на контролиращия ръководител, на когото той е непосредствено подчинен, годишната оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител.

(9) В 7-дневен срок от запознаване с направената му оценка държавният служител може да я оспори пред контролиращия ръководител, като подаде мотивирано писмено възражение.

(10) След изтичането на срока по ал. 9 контролиращият ръководител може да потвърди годишната оценка на държавния служител или да я промени с една оценка.

(11) Редът за оценяване на изпълнението на длъжността се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 77 Обезщетения при бедствие

(1) Когато при бедствие държавният служител е възпрепятстван да се яви на работа, той получава гарантирания минимум по чл. 68.

(2) Ако държавният служител е взел участие в спасителните работи при бедствие, той получава основната си заплата, определена към момента на събитието.

(3) Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се удостоверяват от общината.

Чл. 78 Обезщетение на държавния служител при смърт и увреждане на неговото здраве

(1) За вреди от трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител, съответната администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът по назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им.

(2) Съответната администрация дължи обезщетение и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа и без нареждане, но в интерес на държавната служба.

(3) Съответната администрация дължи обезщетение за разликата между размера на причинената имуществена вреда и обезщетението и/или пенсията по осигурителния закон. Претенции за неимуществени вреди и пропуснати ползи се предявяват по общия исков ред.

(4) Получаването на обезщетението по предходните алинеи от наследниците на починал държавен служител поради трудова злополука или професионално заболяване не се смята за приемане на наследство.

Чл. 79 Изключване или намаляване на отговорността

(1) Съответната администрация не отговаря по чл. 78, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.

(2) Отговорността на съответната администрация може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Чл. 80 Регресен иск

За изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение съответната администрация има право на иск срещу виновните служители съобразно правилата за имуществената отговорност на държавния служител.

Чл. 81 Стабилитет

Служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде едностранно изменяно, освен в случаите и по реда, предвидени в този закон.

Чл. 81а Преминаване на държавна служба в друга администрация

(1) Държавен служител, който работи в една администрация и едногодишният срок за изпитване е изтекъл, може да бъде назначен в друга администрация без провеждане на конкурс за длъжността, ако отговаря на условията за нейното заемане. За длъжност с висок корупционен риск служителят трябва да има валиден резултат от успешно издържан тест за почтеност при условията и по реда на чл. 7б.

(2) Всички длъжности, които се заемат по реда на ал. 1, се обявяват в Портала за работа в държавната администрация въз основа на заповед на органа по назначаването или на определено от него длъжностно лице, в която се посочват длъжността, минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за нейното заемане, необходимите документи, мястото и срокът за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 10 дни.

(3) При наличие на повече от един кандидат за заемане на обявена по реда на ал. 2 длъжност органът по назначаването извършва подбор и класиране на кандидатите по ред, определен в наредбата по чл. 10ж, ал. 1.

(4) Назначаването се извършва след сключване на писмено споразумение между определения да заеме длъжността служител и органите по назначаването на двете администрации. Ако органът по назначаването на администрацията, в която работи държавният служител, откаже да подпише споразумението, служителят може да бъде назначен след сключване на споразумение между него и другата администрация и след подаването на едномесечно предизвестие до администрацията, в която работи.

(5)

(6) Алинеи 1 – 4 се прилагат и за служители, назначени по заместване, ако отговарят на условията по чл. 15, ал. 3.

(7) Служители, назначени при непълно работно време, не може да преминават на държавна служба в друга администрация.

Чл. 81б Временно преместване в друга администрация

(1) Държавен служител може да изпълнява длъжност в друга администрация за срок до 4 години, ако отговаря на условията за нейното заемане, едногодишният срок за изпитване е изтекъл и служебното му правоотношение е безсрочно. За длъжност с висок корупционен риск служителят трябва да има валиден резултат от успешно издържан тест за почтеност при условията и по реда на чл. 7б.

(2) Временното преместване в друга администрация се извършва след сключване на писмено споразумение между органите по назначаване на изпращащата и приемащата администрация и на държавния служител. В споразумението се определят наименованието на длъжността, срокът за изпълнението й, както и основната заплата, която не може да бъде по-ниска от заплатата, получавана от държавния служител преди преместването му. Органът по назначаване на изпращащата администрация издава заповед за преместването.

(3) Всички заповеди, свързани със служебното правоотношение в рамките на срока за изпълнението на новата длъжност, с изключение на тези за прекратяване на правоотношението, се издават от органа по назначаването на приемащата администрация и се отразяват в служебното досие на държавния служител, което се съхранява в тази администрация.

(4) Когато временното преместване в друга администрация е свързано със смяна на населено място, органът по назначаването в тази администрация е длъжен да изплати на държавния служител:

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;

2. разноските по пренасяне на покъщнината му;

3. заплатата за дните на пътуване и за още два дни.

(5) Изпълняването на длъжност в друга администрация може да бъде предсрочно прекратено по искане на органа по назначаването на приемащата администрация или на държавния служител. Органът по назначаването на изпращащата администрация издава заповед за прекратяване на прeместването.

(6) След изтичането на срока за временно изпълнение на длъжност в друга администрация, както и в случаите по ал. 5, държавният служител заема незабавно предишната си длъжност в изпращащата администрация.

Чл. 81в Изпълняване на длъжност в институция на Европейския съюз

(1) Държавен служител може да бъде изпратен да изпълнява длъжност в институция на Европейския съюз за срок до 4 години.

(2) За срока на изпълнението на длъжност в институция на Европейския съюз държавният служител запазва служебното си правоотношение и продължава да получава от органа по назначаването основната си месечна заплата.

(3) При изпълнение на задълженията си държавният служител се ръководи единствено от интересите на институцията, в която е изпратен, и не извършва действия за органа по назначаването.

(4) За периода на изпълнение на длъжност в институция на Европейския съюз държавният служител има право на редовен платен годишен отпуск по чл. 56, ал. 1 в размер, пропорционален на действително отработеното време в изпращащата администрация през съответната година.

(5) Получените в институциите на Европейския съюз оценки за изпълнението на длъжността от държавния служител се признават и/или приравняват на оценки по този закон при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 76, ал. 11.

(6) За времето на отсъствието на длъжността, заемана от държавния служител, може да бъде назначено друго лице като заместник. В случаите, когато като заместник е назначен държавен служител от същата администрация, той има право след завръщане на замествания да заеме предишната си длъжност, а когато тя е съкратена - друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.

(7) След изтичането на срока за изпълнение на длъжност в институция на Европейския съюз, както и в случаите на предсрочно прекратяване държавният служител заема предишната си длъжност в срок до 15 дни. В случаите, когато тази длъжност е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.

(8) Условията и редът за изпращане на държавни служители да изпълняват длъжности в институция на Европейския съюз се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 82 Преназначаване в същата администрация

(1) Държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й. За заемане на длъжност с висок корупционен риск се прилага и чл. 7б.

(2) По предложение на непосредствения ръководител и след преценка на органа по назначаването на по-висока експертна длъжност може да бъде преназначен държавен служител и без да са налице условията за минимален ранг или професионален опит.

(3) Заемането на по-висока длъжност, включително чрез трансформиране на заета експертна длъжност в по-висока експертна длъжност, както и на длъжност, определена за ключова в администрацията, се извършва чрез подбор при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Критериите за трансформиране на длъжност и за определяне на ключовите длъжности се определят с наредбата по чл. 2, ал. 4. За заемане на длъжност с висок корупционен риск се прилага и чл. 7б.

(4) Държавният служител по ал. 2 се допуска до подбор, ако е получил най-високата годишна оценка на изпълнението на длъжността и по отношение на него е изтекъл едногодишният срок за изпитване.

(5) Когато държавният служител се преназначава на длъжност в друго населено място, се прилага чл. 81б, ал. 4.

Чл. 82а Временно преназначаване в същата администрация

(1) С писмено съгласие на държавния служител той може да бъде преназначен за срок не по-дълъг от 4 години на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на минималните и специфичните изисквания за нейното заемане. Държавният служител може да бъде преназначен на длъжност с висок корупционен риск при удостоверяване на валиден резултат от успешно издържан тест за почтеност или получаване на такъв резултат в срок до един месец след преназначаването по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 6. При неуспешно издържан тест за почтеност органът по назначаването може да прекрати преназначаването.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 изречение първо държавният служител заема предишната си длъжност. В случаите, когато тази длъжност е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат за служители, назначени по заместване, ако:

1. по отношение на тях е изтекъл едногодишният срок за изпитване;

2. имат годишна оценка от последното оценяване в същата администрация, според която изпълнението на длъжността напълно отговаря на или надвишава изискванията;

3. срокът на преместването е не по-дълъг от срока на отсъствие на замествания служител.

Чл. 83 Преместване в същата администрация поради служебна необходимост

(1) При служебна необходимост държавният служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга служба в рамките на същата администрация.

(2) Преместването се извършва със заповед на органа по назначаването в същото населено място за срок не повече от 45 календарни дни през една календарна година.

(3)

(3) Със съгласието на държавния служител, изразено в писмена форма, той може да бъде преместен на по-ниска длъжност или в друго населено място.

(4) В този случай държавният служител получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването.

Чл. 84 Заместване

(1) При отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител от състава на съответната администрация.

(2) Заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител. Заместването не може да е с продължителност повече от 6 месеца за един заместващ.

(3) Процедурата по ал. 1 и 2 не се прилага за лица, които по длъжност са заместници на титуляра.

(4) Когато отсъствието е над 30 дни, се изисква писменото съгласие на заместника и със заповедта по ал. 2 се определя допълнителна заплата в размер 50 на сто от минималния размер на основната заплата за длъжността.

Чл. 84а Споделено изпълнение на длъжност

(1) Длъжност, определена за ключова в администрацията, може да бъде изпълнявана за срок, не по-дълъг от 6 месеца, при условията на споделено изпълнение едновременно от:

1. държавен служител, който е заемал същата длъжност до прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 или на основание чл. 106, ал. 1, т. 5;

2. служител, определен чрез подбор по чл. 82, ал. 3 да заеме длъжността и изразил предварително писмено съгласие да участва в споделеното изпълнение на длъжността.

(2) По време на споделеното изпълнение на длъжността служителят по ал. 1, т. 2 изпълнява досегашната си длъжност и длъжността по ал. 1 при условията на вътрешно съвместителство. След прекратяването на споделеното изпълнение служителят се преназначава на длъжността по ал. 1.

(3) Органът по назначаването определя със заповед срока на споделеното изпълнение.

(4) По време на споделеното изпълнение служителят по ал. 1, т. 1:

1. носи отговорността за изпълнението на длъжността по ал. 1;

2. има задължението да предаде знанията и уменията, необходими за изпълнението на длъжността, на служителя по ал. 1, т. 2.

(5) За срока на споделеното изпълнение служителят по ал. 1, т. 1 получава 50 на сто от заплатата за длъжността, определена по реда на чл. 67, ал. 4. Служителят по ал. 1, т. 2 получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за длъжността, която се изпълнява споделено.

Чл. 85 Преместване поради трудоустрояване

(1) При трудоустрояване държавният служител се премества на друга подходяща държавна служба или на същата при облекчени условия в 10-дневен срок от издаване на предписание от здравните органи.

(2) Предписанието за трудоустрояване е задължително за държавния служител и за органа по назначаването.

(3) До изпълнение на предписанието държавният служител се освобождава от задълженията си по службата и му се изплаща обезщетение в размер основната заплата за заеманата от него длъжност.

(4) Държавен служител, който без уважителни причини откаже да приеме службата, на която се трудоустроява, няма право на обезщетение.

(5) Когато държавният служител е преместен на служба, за която е определена по-ниска заплата, има право на обезщетение за разликата.

Чл. 86 Командироване в друго населено място

(1) При служебна необходимост органът по назначаването може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация.

(2) Командироване се извършва за не повече от 30 календарни дни непрекъснато. Когато командироването е за по-дълъг срок, е необходимо писмено съгласие на държавния служител за това.

(3) За времето на командировка държавният служител има право да получи освен брутната си заплата още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 86а Командироване в друга администрация, в международна организация или в друга международна инициатива на територията на страната

(1) Органът по назначаването, след получено писмено съгласие на държавния служител, може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друга администрация за срок до две години, с възможност за еднократно удължаване на срока на командироването.

(2) При условията на ал. 1 държавен служител може да бъде командирован временно да изпълнява службата си в международна организация или в друга международна инициатива на територията на страната за срок три години с възможност за еднократно удължаване на срока на командироването до една година, освен ако е предвидено друго в закон, международен договор или в изискванията на приемащата организация за заемане на съответната длъжност.

(3) За времето на командироването държавният служител получава от приемащата администрация от международната организация или от съответния орган на международната инициатива задачи, свързани с неговата квалификация и опит, основани на досегашната му служба.

(4) За времето на командироването държавният служител получава основната си заплата, съответно основното си възнаграждение, и допълнителни възнаграждения от изпращащата администрация. Ръководителят на приемащата администрация, на международната организация или на международната инициатива изпраща периодично на изпращащата администрация оценка за работата на командирования служител и друга информация, необходима за оценяване на изпълнението на длъжността му.

Чл. 87 Ограничение за командироване

Не се допуска командироване на бременни жени жени в напреднал етап на лечение ин-витро и майки с деца до 3-годишна възраст без тяхното писмено съгласие.

Чл. 87а Запазване на служебното правоотношение при преобразуване на администрация

При преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява.

Чл. 87б Изменение на служебното правоотношение на държавен служител с трайни увреждания

Служебното правоотношение на държавен служител с трайни увреждания може да бъде изменяно при условията и по реда на глава пета, раздел VIIIб от Кодекса на труда.

Чл. 88 Отличия и предпоставки за награждаването

(1) За образцово изпълнение на служебните си задължения държавният служител може да бъде награждаван с отличия със заповед на органа по назначаването или на лицето по чл. 6, ал. 2, която се оповестява по подходящ начин от органа по назначаването.

(2) Отличията са:

1. грамота; 2.сребърен почетен знак на съответната администрация;

3. златен почетен знак на съответната администрация.

(3)

(4)

(5)

Чл. 89 Основание за дисциплинарна отговорност

(1) Държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания.

(2) Дисциплинарни нарушения са:

1. неизпълнение на служебните задължения;

2. забава изпълнението на служебните задължения;

3. неспазване кръга на служебните правомощия;

4. нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл. 20;

5. неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

(3) Дисциплинарно нарушение извършва и ръководител, който не е обърнал внимание на оплакване на гражданите за нарушение по ал. 2, извършено спрямо тях от негови подчинени.

(4) Държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност.

Чл. 90 Видове дисциплинарни наказания

(1) Дисциплинарните наказания са:

1. забележка;

2. порицание;

3. отлагане на повишението в ранг с една година;

4. понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година;

5. уволнение.

(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Чл. 91 Определяне на дисциплинарното наказание

(1) При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид:

1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите;

2. формата на вината на държавния служител;

3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението;

4. цялостното служебно поведение на държавния служител.

(2)

Чл. 92 Дисциплинарно наказващи органи

с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3.

(1) Дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването.

(2)

(2) Дисциплинарните наказания и техните заличавания са неизменна част от служебното досие. Редът за вписването и заличаването на дисциплинарни наказания в служебното досие се определя с наредбата по чл. 120, ал. 2.

Чл. 93 Задължения на дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание

(1) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства.

(2) Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

(3) Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина и не са дадени в определения срок.

Чл. 94 Срокове за налагане на дисциплинарните наказания

(1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

(2) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение, свързано със службата му, и е установено с влязла в сила присъда или с наказателно постановление, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление.

(3) Сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск.

Чл. 95 Дисциплинарен съвет

(1) Във всяка администрация се създава дисциплинарен съвет в състав от трима до седем редовни и двама резервни членове, които са държавни служители. Най-малко един от редовните членове на дисциплинарния съвет трябва да е с юридическо образование, освен в случаите, когато в администрацията няма държавен служител с такова образование.

(2) Дисциплинарният съвет се назначава от органа по назначаването за срок три години. В заповедта за назначаването се определят председателят и заместник-председателят, както и правилата за работа на съвета.

(3) Членовете на дисциплинарния съвет са несменяеми за времето на своя мандат, освен ако бъдат освободени от съвета по тяхно искане, бъдат дисциплинарно наказани или бъде прекратено служебното им правоотношение.

(4) Дисциплинарният съвет разглежда дисциплинарните дела в състав от всички редовни членове на съвета. При отсъствие на редовен член, както и в случаите, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело, органът по назначаването определя кой от резервните членове трябва да го замести.

Чл. 96 Процедура пред дисциплинарния съвет

(1) Преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане.

(2) Дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства.

(3) Дисциплинарният съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание.

(4) В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган.

Чл. 97 Заповед за налагане на дисциплинарно наказание

(1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. В нея се посочват:

1. трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган;

2. дата на издаването;

3. трите имена и длъжността на наказвания държавен служител;

4. описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават;

5. служебните задължения, които са били виновно нарушени;

6. видът и размерът на наказанието;

7. правното основание за налагането му.

(2) Препис от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на държавния служител, като се отбелязва датата на връчването.

(3) При невъзможност заповедта да бъде връчена лично на държавния служител дисциплинарно наказващият орган му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

(4) Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването ѝ на държавния служител или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, като обжалването не спира нейното изпълнение.

Чл. 98 Заличаване на дисциплинарните наказания

(1) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, се заличават с изтичане на една година от налагането им.

(2) Заличаването се извършва служебно чрез съответно отбелязване в служебното досие.

Чл. 99 Предсрочно заличаване

(1) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от органа по назначаването и преди изтичане на срока по чл. 98, ал. 1, ако държавният служител в срок шест месеца не е извършил други нарушения на служебните си задължения.

(2) Предсрочното заличаване се извършва въз основа на мотивирана писмена заповед, която се връчва на държавния служител и се прилага към служебното досие.

Чл. 100 Временно отстраняване от служба

(1) Държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването,:

1.

1. по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;

2. когатo срещу него е образувано дисциплинарно дело;

3. когатo се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването може да се извърши от непосредствения ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.

(2) Във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а“ от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа.

(3) Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен.

(4) Държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,.

(2-dup) Във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а“ от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа.

(3-dup) Държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Чл. 101 Обхват на отговорността

(1) Държавният служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения.

(2) За вреди, причинени на гражданите, държавата отговаря солидарно с причинилия ги държавен служител.

(3) Отговорността на виновните държавни служители спрямо държавата за изплатени обезщетения се осъществява в пълен размер при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда.

Чл. 102 Осъществяване на отговорността

Имуществената отговорност на държавния служител се осъществява по исков ред.

Чл. 103 Общи основания за прекратяване на служебно-то правоотношение

(1) Служебното правоотношение се прекратява на следните общи основания:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му; ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието;

2. когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1;

3. при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме;

4. поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2; когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 1, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с един от двамата държавни служители по своя преценка; когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 8, служебното правоотношение се прекратява с едномесечно предизвестие;

5. когато държавният служител бъде осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

6. поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител;

7. поради завръщане на замествания държавен служител;

8. със смъртта на държавния служител.

(2)

9. поради преминаване на държавна служба в друга администрация с писмено споразумение между държавния служител и органите по назначаване на двете администрации; в този случай служебното правоотношение се прекратява, след като на държавния служител бъде връчена заповедта за назначаване в администрацията, в която преминава.

(2) Органът по назначаването получава служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от държавния служител. Националният осигурителен институт предоставя информацията безвъзмездно в 14-дневен срок от получаването на искането.

(3) За длъжност с висок корупционен риск органът по назначаването може да прекрати служебно правоотношение по заместване при неуспешно издържан тест за почтеност по реда на чл. 15, ал. 2.

Чл. 104 Обезщетения при прекратяване на общо основание

(1) Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

(2) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 4, изречение второ държавният служител има право на обезщетение в размер на трикратния размер на основната му заплата, определена към момента на прекратяването на служебното правоотношение.

(3) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 3 държавният служител има право на обезщетение в размер на 6 основни заплати, определено към момента на прекратяване на служебното правоотношение.

(4) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 8 съответната администрация поема обичайните разноски по погребението на държавния служител и изплаща обезщетение в размер на толкова основни заплати, определени към момента на смъртта, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Обезщетението се изплаща общо на преживелия съпруг, на ненавършилите пълнолетие и на навършилите пълнолетие деца на държавния служител, когато те учат редовно в средни училища и са на възраст до 20 години или учат във висши училища и са на възраст до 25 години.

Чл. 105 Едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на държавния служител

(1) Държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване.

(2) Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението.

(3) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока по ал. 2, като заплати обезщетение на служителя в размер на основната му заплата за остатъка от времето.

Чл. 106 Едностранно прекратяване от органа по назначаването с предизвестие

(1) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи:

1. при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител;

2. при съкращаване на длъжността;

3.

4.

5. при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

5а.

6. когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. Сакт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.

(3) В случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години — 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон.

(3а) Алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на служебното правоотношение държавният служител отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

(4) При неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието.

(5) В случаите по ал. 1, т. 6 органът по назначаване може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от държавния служител. Националният осигурителен институт предоставя информацията безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането.

Чл. 107 Едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие

(1) Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато:

1. държавният служител бъде лишен с присъда от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;

2. държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване;

3. държавният служител бъде дисциплинарно уволнен;

4. държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27.

5. е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3;

6. заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност;

7. държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението.

8. с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.

9. държавният служител е назначен без конкурс, когато провеждането му е задължително;

10. длъжността по чл. 16а, ал. 1 бъде определена за заемане при пълно работно време.

11.

11. държавният служител не премине проверка за почтеност, предвидена в Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.

(2) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.

(3) В случаите по ал.1, т. 6 освободеният държавен служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.

Чл. 107а Прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение

(1) Органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-крат-ния размер на последната получена месечна основна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието.

(2) Ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Чл. 107б Закрила при прекратяване на служебното правоотношение

(1) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с държавна служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, само на основание чл. 106, ал. 1, т. 1.

(2) Органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 с държавна служителка, която е бременна. Прекратяването в този случай се допуска, ако има друга подходяща длъжност в същата администрация и служителката откаже да я заеме или е в напреднал етап на лечение ин-витро.

Чл. 108 Акт за прекратяване на служебното правоотношение

(1) Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.

(2) При прекратяване на служебното правоотношение, с изключение на случаите по чл. 12, ал. 4 и чл. 107, ал. 1, т.1, 3 и 7, държавният служител запазва ранга си.

Чл. 109 Забрана за облагане

Обезщетенията по тази глава не подлежат на облагане с данъци.

Чл. 110 Единен електронен трудов запис

(1) Предвидените в този закон данни за служебното правоотношение се съхраняват като част от единния електронен трудов запис в регистъра на заетостта по чл. 347 от Кодекса на труда.

(2) Единният електронен трудов запис е официален удостоверителен документ за вписаните данни и обстоятелства, свързани с държавната служба.

(3) Държавният служител има право на достъп до своя единен електронен трудов запис и до историята на достъпите до данни в него по ред, определен с наредбата по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

(4) Органите по назначаване или определени от тях длъжностни лица имат право на достъп до данни за назначени в тяхната администрация държавни служители от регистъра на заетостта по ред, определен с наредбата по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

(5) Единният електронен трудов запис може да се използва за удостоверяване на наличието на стаж, когато такъв се изисква в конкурс за заемане на длъжност, след получаване на съгласие от кандидата, по ред, определен с наредбата по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

Чл. 111 Вписване в регистъра на заетостта

В тридневен срок от възникването или изменението на служебното правоотношение и в 7-дневен срок от неговото прекратяване органът по назначаването или оправомощено от него лице вписва данните в регистъра на заетостта по чл. 347 от Кодекса на труда.

Чл. 112 Съдържание

(1) В регистъра на заетостта по чл. 347 от Кодекса на труда се вписват следните данни за служебното правоотношение:

1. имената на държавния служител;

2. личния идентификатор на държавния служител;

3. имената и идентификатора на администрацията на органа по назначаване;

4. основанието на акта за назначаване;

5. номера и датата на акта за назначаване и датата на възникване на служебното правоотношение;

6. срока на акта за назначаване, ако има такъв;

7. номера и датата на актовете за промяна на служебното правоотношение;

8. датата на прекратяване и основанието за прекратяване на служебното правоотношение;

9. размера на основната месечна заплата;

10. кода на заеманата длъжност съгласно класификатора по чл. 2, ал. 2 или съгласно Класификатора на дипломатическите длъжности по чл. 42 от Закона за дипломатическата служба;

11. кода на основната икономическа дейност, в която държавният служител е зает, съгласно Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт;

12. кода на населеното място на местоработата на държавния служител по Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици;

13. продължителността на работното време;

14. продължителността на времето, което се признава за служебен стаж, съответно за стаж в дипломатическата служба;

15. изплатените обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение;

16. рангът на държавния служител, съответно дипломатическият ранг;

17. запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Определеното от органа по назначаването лице е длъжно точно и своевременно да вписва в единния електронен трудов запис данните по ал. 1 и настъпилите промени в тях.

Чл. 113 Вписване на прекратяването

При прекратяване на служебното правоотношение определеното от органа по назначаването лице е длъжно незабавно да впише в единния електронен трудов запис данните, свързани с прекратяването,.

Чл. 114 Възстановяване на изгубена служебна книжка

(отменен)

Когато служебната книжка бъде изгубена, органът по назначаването му издава нова, като в нея се вписват необходимите данни, съдържащи се в служебното досие.

Чл. 115 Служебен стаж

Служебен стаж по смисъла на този закон е времето, през което държавният служител е работил на държавна служба, включително и на стажантски длъжности, доколкото друго не е предвидено в този или в друг закон.

Чл. 116 Признаване на служебен стаж

За служебен стаж се признава и времето по служебното правоотношение, през което държавният служител не е работил, в следните случаи:

1. почивните и празничните дни;

2. ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина им на плащане;

3. ползваните неплатени отпуски, установени с този закон или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;

4. ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност;

5. времето за отстраняване от работа във връзка с дисциплинарно дело за уволнение и възбудено наказателно преследване за извършено престъпление въз връзка с изпълнение на службата, ако държавният служител не е бил наказан или е бил оправдан, или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;

6. други случаи, установени от Министерския съвет.

Чл. 117 Служебен стаж при нищожно служебно правоотношение

Времето, прекарано на служба до признаването на служебното правоотношение за нищожно, ако държавният служител е действал добросъвестно при възникването му, се признава за служебен стаж.

Чл. 118 Време, което се признава за служебен стаж, без да е възникнало служебно правоотношение

За служебен стаж се признава и времето, през което не е съществувало служебно правоотношение, в следните случаи:

1. държавният служител не е бил на служба поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на служба;

2. лицето е изтърпявало наказание лишаване от свобода, което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено;

3. трудоустроеният или бременната служителка не са били на служба, тъй като не е предоставена подходяща служба от органа по назначаването съобразно предписанията на здравните органи;

4. майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижат за отглеждането на дете до навършването на 3-годишна възраст;

5. лицето е било президент или вицепрезидент на Република България, народен представител, конституционен съдия, председател или член на Сметната палата, главен прокурор, председател на Върховния административен и Върховния касационен съд, министър-председател, заместник министър-председател, министър, областен управител, заместник областен управител, едноличен орган на власт, негов заместник или член на колегиален орган на власт;

6. лицето е работило като член на политически кабинет, съветник или експерт към него;

7. в други случаи, установени със закон или акт на Министерския съвет.

Чл. 119 Изчисляване на служебния стаж

Изчисляването на служебния стаж се извършва по реда, определен в чл. 355 от Кодекса на труда.

Чл. 119а Вписване на данни в единния електронен трудов запис от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“

(1) Данни за продължителността на служебния стаж, установен със съдебно решение, се вписват в регистъра на заетостта от органа по назначаването, а при отказ или когато това е невъзможно – от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

(2) Когато прекратяването на служебното правоотношение е признато за незаконно или бъде поправено основанието за него, вписването се извършва от органа по назначаването, прекратил служебното правоотношение, а при отказ или когато това е невъзможно – от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

(3) Вписването на данни в единния електронен трудов запис от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

Чл. 120 Подзаконова уредба

(1) Редът за водене на регистъра на заетостта във връзка с държавната служба се определя с наредбата по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

(2) Министерският съвет издава наредба по прилагането на чл. 115 – 119.

Чл. 121 Оспорване законността на прекратяването

(1) Държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска:

1. отмяна на акта, с който то е прекратено;

2.

3. обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването;

4. поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка или в други документи.

(2) Органът по назначаването може и по свой почин да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Чл. 122 Възстановяване на предишната държавна служба

(1) При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.

(2) По реда на ал. 1 се възстановява на предишната длъжност и държавен служител, чието служебно правоотношение е прекратено по реда на чл. 107, ал. 1, т. 1 поради влязла в сила оправдателна присъда.

(3) Когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната. му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.

Чл. 123 Вписване на промени в прекратяването

(1) Когато актът за прекратяването на служебното правоотношение бъде отменен от органа по назначаването или от съда, или бъде поправено основанието за прекратяване на служебното правоотношение, настъпилата промяна се вписва в служебната книжка на държавния служител.

(2) Вписването в служебната книжка се извършва служебно.

Чл. 124 Подсъдност

(1) Споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 1 – 4 не подлежи на касационно обжалване.

(2) Обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение.

Чл. 125 Имуществени спорове

Имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред.

Чл. 126 Безплатно производство

По производствата по тази глава не се събират държавни такси.

§ 1

До приемането на закон по чл. 38, ал. 1 за социалното и здравното осигуряване на държавните служители се прилага режимът на работниците и служителите.

§ 2

(1) За служебен стаж по този закон се зачита и трудовият стаж, придобит до влизането в сила на закона.

(2) За служебен стаж по чл. 74, ал. 1 се зачита само трудовият стаж, придобит в организация на бюджетна издръжка до влизането в сила на закона.

(3) За стаж по чл. 127, ал. 1 – 4 от Закона за съдебната власт се зачита служебният стаж по този закон, придобит на длъжност, за която се изисква юридическо образование.

(4) Във връзка със социалното и здравното осигуряване за трудов стаж се зачита и служебният стаж, придобит при условията на този закон.

§ 3

Лицата, които до влизането в сила на закона са изпълнявали длъжност, определена за заемане от държавен служител, се назначават на длъжността, ако отговарят на изискванията по чл. 7 и в едномесечен срок от определянето на длъжността за заемане от държавен служител подадат заявление по чл. 8. Сакта за назначаване им се присъжда определеният в Единния класификатор на длъжностите в администрацията ранг за заемането на длъжността.

§ 4

(1) Висящите трудови спорове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на предишната длъжност на служители, чиято длъжност е определена за заемане от държавен служител, се довършват по досегашния ред.

(2) В случаите по ал. 1 служителите, чиято искове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на предишната длъжност са уважени, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение могат да подадат заявление по чл. 8, ако отговарят на изискванията по чл. 7 и длъжността, която са изпълнявали до влизането в сила на този закон и на която се възстановяват, съществува в съответната администрация.

(3) Служебното правоотношение на държавен служител, който заема длъжността, на която се възстановява служителят в случаите по ал. 1 и 2, се прекратява, като той запазва придобития си ранг и има право на обезщетение в трикратен размер на брутната му заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение.

(4) Правата на лицата по § 3, придобити по трудовото правоотношение, се запазват доколкото са предвидени и в този закон.

§ 5

Статутът на държавните служители се прилага и за определени от Народното събрание и от Президента на Република България служители в техните администрации.

§ 6

(1) Системата на ранговете и длъжностите не се прилага за служителите на Министерството на външните работи, когато те изпълняват представителна държавна служба в чужбина.

(2) Министърът на държавната администрация и министърът на външните работи издават наредба за условията и реда за приравняване на ранговете на служителите по ал. 1 към ранговете по този закон.

§ 7

(1) Когато държавен служител бъде избран за народен представител, председател на общински съвет или кмет, той запазва придобития си ранг. На неговата длъжност може да бъде назначен друг държавен служител за срока на мандата му.

(2) Правата по ал. 1 имат и членовете на политическите кабинети и експертите към тях.

§ 8

(1) Актовете по прилагането на този закон се издават в срок 6 месеца от влизането му в сила.

(2) В срока по ал. 1 Министерският съвет внася в Народното събрание необходимите законопроекти за изменение и допълнение на специалните закони, уреждащи правното положение на лица, които са държавни служители по смисъла на този закон.

§ 9

В чл. 20, ал. 2 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 155 от 1998 г., бр. 26 и 50 от 1999 г.) след думите „съотношение 7:1“ се добавя ново изречение: „Осигурителните вноски на държавните служители са за сметка на държавния бюджет.“

§ 10

В чл. 2, ал. 3 от Закона за бюджета на фонд „Обществено осигуряване“ за 1999 г. (ДВ, бр. 155 от 1998 г.) след думите „осигурителния им доход“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на държавните служители, която вноска се поема от държавния бюджет“.

§ 11

В чл. 41 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 2: „2. за държавните служители – от държавния бюджет;“.

2. Досегашните т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 стават съответно т. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10.

§ 12

В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. – Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. – Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51 от 1999 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 325 се създава т. 12: „12. поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител.“

2. В чл. 327 се създава т. 9: „9. постъпва на държавна служба.“

3. В чл. 351 след думата „закон“ се поставя запетая и се добавя „както и времето, през което лицето е работило като държавен служител“.

§ 13

В чл. 114 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г.) след думите „и при други работодатели“ се добавя „с изключение на държавните служители“.

§ 14

В чл. 9, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 59 от 1993 г. и бр. 12 от 1996 г.) след думите „Кодекса на труда“ се добавя „Закона за държавния служител“.

§ 15

В Указ № 2472 за административно-правното обслужване на населението (обн., ДВ, бр. 61 от 1985 г.; попр., бр. 63 от 1985 г.; изм., бр. 36 от 1986 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 6 се отменя.

2. В чл. 27 се правят следните изменения:

3. В чл. 28 се правят следните изменения:

4. Навсякъде в указа думите „Комитета за териториално и селищно устройство“ се заменят с „министъра на държавната администрация“.

§ 16

В чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3: „(3) Когато държавен служител при изпълнение на държавната служба не изпълни или наруши задължения, произтичащи от актовете по ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 40 000 до 300 000 лв.“

2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

§ 17

В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; бр. 8 от 1999 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г.) се правят следните допълнения:

1. Създава се чл. 19а: „Чл. 19а. (1) Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите, областните управители, заместник областните управители, кметовете на общини и заместник-кметовете на общини имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. (2) Лицата по чл. 19, ал. 4 имат статут на държавни служители.“

2. В чл. 28, ал. 3, изречение второ след думите „се назначават“ се добавя „по трудов договор“.

§ 18

Законът се приема в изпълнение на чл. 116, ал. 2 от Конституцията на Република България.

§ 19

(1) Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“.

(2) Разпоредбите на чл. 68 влизат в сила от 1 януари 2000 г.

§ 20

Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

§ 1

(отменен)

„Свързани лица" по смисъла на този закон са:

1. съпрузите, роднините по права линия — без ограничения, по съребрена линия — до четвърта степен включително, и роднините по сватовство—до втора степен включително;

2. лицата, едното от които участва в управлението на дружество, в което другото лице притежава акции или дялове;

3. съдружниците;

4. дружество и лице, което участва в управлението на дружеството или притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;

5. лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото.

По смисъла на този закон „жени (служителки) в напреднал етап на лечение ин-витро“ са жени (служителки), които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.

§ 1

§ 1а

Разпоредбите на чл. 7а и 7б се прилагат за длъжности, заемани по служебно правоотношение по реда на този закон, с изключение на длъжностите, за които в друг нормативен акт е предвидено да се извърши проверка за почтеност.