Решение № 11323 от 10.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54927/2025
- Вид
- Решение № 11323
- Подписан
- 10.06.2026
- Състав
- АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл. 32 · Закон за държавния служител
- чл.32, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл. 67 · Закон за държавния служител
- чл. 67, ал. 5, т. 4, пр. последно · Закон за държавния служител
- чл. 67, ал. 6 · Закон за държавния служител
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 11323 гр. София, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110154927 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена от Д. В. Ф. искова молба и уточняваща такава /л.259/ против Агенция „П.и.“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 67, ал. 5, т. 4, пр. последно ЗДСл за осъждане на ответника да заплати на ищеца 255.65 евро (500,00 лв.), представляваща сума, с която е увеличена основна заплата на ищцата считано от 01.01.2024 г. съгласно постановление № 79 от 03.04.2024 г. на Министерски съвет, за периода от 01.01.2024 г. до 22.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2024 г. /датата на влизане в сила на Решение на АССГ по адм. дело № 2866/2024 г./ до окончателно изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – мораторна лихва в размер на 4.86 евро за периода 16.12.2024г. – 05.02.2025г. / акцесорната претенция конкретизирана по размер и период – уточнителна молба л.315 и протокол осз л.330 по делото/.
С протоколно определение от 02.06.2026г., на основание чл. 232 ГПК, производството по делото е прекратено частично досежно част от исковите претенции, поради оттегляне на исковете, като след частичното прекратяване предмет на делото е иск за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 219.12евро и иск за мораторна лихва в размер на 4.17 евро.
Ищцата извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е била служител в структурата на Агенция „П.и.“ в периода от 2012 г. до 22.02.2024 г. Сочи, че със заповед № ЧР-СП-99/22.02.2024 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДсЛ служебното правоотношение между страните е прекратено. Твърди, че цитираната заповед е отменена с решение на АССГ по адм. дело № 2866/2024 г., потвърдено с решение на ВАС по адм.дело № 9895/2024 г., влязло в сила на 16.12.2024 г. Излага, че е заемала длъжността началник отдел „Правно-административни дейности и обществени поръчки“, както и че към 01.01.2024 г. основната месечна заплата е била в размер на 3570 лв. Твърди, че с Постановление № 79 от 03.04.2024 г. за преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала на Министерски съвет, е определен нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на държавните 1 служители, считано от 01.01.2024 г. Сочи, че съгласно колона 5 от приложение № 1 на ПМС № 79 от 03.04.2024 г. и Методика към ПМС № 79 от 03.04.2024 г. за длъжностно ниво по КДА – 6, Ръководно ниво 6А, сумата на увеличението на индивидуалната основна месечна заплата е в размер на 250,00 лв. С оглед изложеното твърди, че в периода от 01.01.2024 г. до 22.02.2024 г. основната месечна заплата е следвало да е в размер на 3 820 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че служебното правоотношение между страните е било прекратено съгласно заповед № ЧР-СП-99/22.02.2024 г. Твърди, че ищцата е оспорила заповедта във връзка с което било образувано адм. дело № 2866/2024 г. по описа на АССГ, по което решаващият състав разделил производството по оспорваната заповед от иска с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за имуществени вреди, представляващи обезщетение за времето, през което ищцата не е била на служба. По разделените искове било образувано адм. дело № 5948/2024 г., което било спряно до решаването на адм. дело № 2866/2024 г. Не оспорва, че с Решение № 10071 от 27.06.2024 г., влязло в сила на 16.12.2024 г., заповедта е отменена.
Сочи, че след влизане в сила на решението по адм. дело № 2866/2024 г., е възобновено производството по адм. дело № 5948/2024 г., като излага, че с разпореждане № 621/07.01.2025 г. на ищцата са дадени указания да конкретизира претенциите си. В изпълнение на указанията, твърди, че на 06.02.2025 г. ищцата е подала молба, с която освен претендираното обезщетение на осн. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за първи път претендирала увеличението на основната месечна заплата считано от 01.01.2024 г. на база Постановление № 79 от 3 април 2024 г. на Министерския съвет, в размер на 500 лв. С посочената молба, ищцата предявила и иск с правно основание чл. 61 ЗДсЛ, който с определение 4252/07.02.2025 г. бил отделен и изпратен за разглеждане на СРС, където било образувано гр.д. 9391/2025 г., приключило към момента с влязло в сила решение от 12.07.2025 г. Не оспорва също, че с решение от 30.09.2025 г. по адм. дело № 5948/2024 г. АССГ е разделил производството по претенцията за присъждане на сумата от 500 лв. Ответникът оспорва претенцията на ищцата като недопустима при твърдения, че същата е предявена за първи път с уточняваща молба от 06.02.2025 г. по адм. дело № 5948/2024 г. по описа на АССГ. Оспорва претенцията и като неоснователна. Твърди, че към момента на издаване на Постановление № 79 от 03.04.2024 г. страните не са били в служебни правоотношения. Освен това сочи, че в оперативна самостоятелност на съответната администрация е да приеме нарочни правила, с които да приложи приетото ПМС № 79 от 03.04.2024 г. Излага, че с Протокол № РД-15-1310/24 г. от заседание на Управителния съвет на Агенция „П.и.”, проведено на 10.05.2024 г., е утвърдена Методика за определяне еднократно на нов размер на ИОМЗ на служителите в АПИ, считано от 01.01.2024 г. Именно с посочената Методика, бил определен кръгът от лица, които следва да бъдат обхванати от действието на ПМС № 79 от 03.04.2024 г. Твърди, че не е издаден индивидуален административен акт, с който за ищцата да е определен нов размер на основната месечна заплата въз основа на ПМС № 79/03.04.2024 г., както и че увеличението на възнаграждението е обусловено от прилагането на вътрешни правила и критерии, поради което същото имало условен характер и не представлявало сигурен доход. При тези твърдения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 67, ал.
5, т. 4, пр. последно ЗДСл и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ЗДСл.
По иска с правно основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 67, ал. 5, т. 4, пр. последно 2
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно, че служебното правоотношение между страните е прекратено със заповед № ЧР-СП-99/22.02.2024 г., която е отменена с влязло в сила съдебно решение, в това число и възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, приемане в периода на незаконното уволнение на Постановление № 79 от 03.04.2024 г. за преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации (с обратно действие), с което се определя нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на държавните служители, в това число и увеличение на индивидуалната основна месечна заплата за заеманата от ищцата длъжност със сумата от 250,00 лв.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираното увеличение на трудовото възнаграждение.
Съгласно материалноправанта разпоредба на чл.32, ал. 1 ЗДСл за изпълнение на държавната служба държавният служител има право на брутна заплата, която включва основна заплата и допълнителни възнаграждения.
В чл. 67, ал. 5, т. 4, пр. 2 от ЗДСл е законоустановено, че индивидуалната основна заплата на служителя може да се увеличава при завръщане от отпуск или от командировка с продължителност повече от една година или при възстановяване на уволнен служител.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между страните е съществувало служебно правоотношение, прекратено със заповед № ЧРСП-99/22.02.2024 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, че заповедта е отменена с решение на АССГ по адм. дело № 2866/2024 г., потвърдено с решение на ВАС по адм.дело № 9895/2024 г., влязло в сила на 16.12.2024 г., че ищцата е заемала длъжността началник отдел „Правно-административни дейности и обществени поръчки“, както и че към 01.01.2024г. основната месечна заплата е била в размер на 3570 лв., че с Постановление № 79 от 03.04.2024 г. за преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала на Министерски съвет, е определен нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на държавните служители, считано от 01.01.2024 г., както и че съгласно колона 5 от приложение № 1 на ПМС № 79 от 03.04.2024 г. и Методика към ПМС № 79 от 03.04.2024 г. за длъжностно ниво по КДА – 6, Ръководно ниво 6А, сумата на увеличението на индивидуалната основна месечна заплата е в размер на 250,00 лв.
Съгласно чл. 32 ЗДСл за изпълнение на държавната служба държавният служител има право на брутна заплата, която включва основна заплата и допълнителни възнаграждения. Брутната заплата на държавния служител е уредена от нормата на чл.
67 ЗДСл. Ал. 4 на чл. 67 ЗДСл предвижда, че индивидуалният размер на основната заплата на държавния служител се определя от органа по назначаването при отчитане на нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Предвид нормата на чл. 67, ал. 5, т. 4, пред. 3 ЗДСл индивидуалната заплата на служителя може да се увеличава при възстановяване на уволнен служител. Относно определянето и увеличаването на индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител законът препраща към НЗСДА – чл. 67, ал. 6 ЗДСл.
НЗСДА / Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация /, в разпоредбата на чл. 3 предвижда, че основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит, освен ако друго не е определено в специален закон. Нивата на основните месечни заплати се определят въз основа на длъжностните нива в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА).
3
По аргумент от материалноправната разпоредба на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, обезщетението за незаконно прекратяване на служебно правоотношение се определя на база размера на основаната заплата на служителя към момента на признаване на уволнението за незаконно, поради което настоящият съдебен състав приема, че и при възстановяването на уволнения държавен служител на работа следва да бъде отчетена междувременно настъпилата актуализация на работната заплата.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че „съгласно Постановление № 79/03.04.2024г., на Министерски съвет и Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление 129 на Министерски съвет, бр. 87/17.10.2023г., в сила от 01.01.2024г., за длъжността КДА/КДД - , ръководно ниво 6А, съгласно Приложение № 1, към чл. 1, ал. 1, увеличението на заплатата за длъжността на ищцата е 250.00лв.“
Видно от заключението, за исковия период 01.01.2024 г. до 22.02.2024 г., размерът на трудовото възнаграждение на ищцата е 219.12 евро – брутна заплата и 197.21лв. – нетна заплата, като експертът сочи, че тази разлика в заплатата не е изплатена на ищцата.
След частичното оттегляне на исковата претенция за неизплатено трудово възнаграждение, искът е заявен за сумата от 219.12евро, тоест претендира се брутният размер на неизплатената част от претендираното възнаграждение.
Съгласно практиката на ВКС при иск за неизплатено трудово възнаграждение може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски/ в този смисъл Решение № 154 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6134/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК /.