Решение № 196 от 25.10.2022, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 274/2022
- Вид
- Решение № 196
- Подписан
- 25.10.2022
- В сила
- 25.10.2022
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106,ал. 1 ,т.2 · Закон за държавния служител
- чл. 49 · Закон за държавния служител
- чл. 49,ал.2 · Закон за държавния служител
- чл. 50 · Закон за държавния служител
- чл. 50,ал.3 · Закон за държавния служител
- чл. 50а · Закон за държавния служител
- чл. 50а,ал.2 · Закон за държавния служител
- чл. 67,ал.3 · Закон за държавния служител
- чл.67,ал.7, т.3 · Закон за държавния служител
- чл. 70 · Закон за държавния служител
- чл.150 · Кодекс на труда
- чл. 154,ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 8 ,ал.2 · Устройствен правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури
РЕШЕНИЕ
№ 196 гр. Ловеч, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500274 по описа за 2022 година
Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Постъпила е въззивна жалба № 260414/08.04.2022 от Й. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „*****" № 9, вх. А, ет. 4, ап. 12 чрез адв. С. Л. от ЛАК, със съдебен адрес: гр. Ловеч, пл. „Т.К." № 1, комплекс „Д.", вх. Б, ет. 1, ап. 4 против съдебно решение № 260006/от 22.03.2022 г. по гр.д. 1912/2020 г. на Районен съд Ловеч. Въззивникът посочва, че обжалва постановеното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно в частта в която са отхвърлени предявените против ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ /ИАРА/, с Булстат:
******, с адрес: гр. Б., ул. "К.А.Б. ", № 1, искове с правно основание чл. 67, ал. 7, т.2 и т. 3 от Закона за държавният служител. Подробно се обосновава становището, че в обжалваната си част решението е неправилно поради неправилни приложение на материалният закон и необоснованост. Обсъжда се, че първата инстанция е направила неправилни изводи, който не мотивирала. Акцентира се върху основателност на предявените искове, който са допустими и доказани по представените доказателства Моли атакуваното 1 съдебно решение да бъде отменено в частта му с която е отхвърлена претенцията правно основание чл. 67. ал. 7, т. 3 от ЗДСл. до пълния претендиран размер на сумата от 723.24 лева /или за сумата от 364.76 лева. както и претенцията с правно основание чл. 67. ал. 7. т. 2 от ЗДСл. До пълния претендирай размер на сумата 2784.66 лева /или за сумата от 1231,62 лева, както и относно непълно уважения размер на претендираните разноски и в частта, с която е осъден да заплати на ИАРА сумата от 36,41 лева разноски по делото съразмерно отхвърления размер на иска като неправилно и незаконосъобразно и предявените искове да бъдат уважени до пълния претендиран размер на двете претенции като основателни и доказани, претендира разноски за двете съдебни инстанции. Моли да бъде разпитано повторно вещото лице.
Представен е писмен отговор
№26054./№
26.04.2022 г.
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ
/ИАРА/, с Булстат: ******, с адрес: гр. Б., ул. "К.А.Б. ", № 1/ чрез проц.представител юрисконсулт К. П. Заявява, че жалбата е неоснователна излага аргументи в тази насока Възразява да бъде повторно разпитано вещото лице. Моли да се отмени изцяло постановеното Решение № 260006/22.03.2022г., постановено по гр.д.№ 1912/2020г. по описа на Районен съд Ловеч, съгласно изложените във въззивната жалба от ИАРА съображения.
Постъпила е въззивна жалба
№260486/15.04.20222
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ
/ИАРА/, с Булстат: ******, с адрес: гр. Б., ул. "К.А.Б. ", № 1/ чрез проц .представител юрисконсулт К. П. против съдебно решение № 260006/от 22.03.2022 г. по гр.д. 1912/2020 г. на Районен съд Ловеч, в частта която Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, е осъдена да заплати на Й. С. Н. сумата от 358.48 лв. /триста петдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща частично уважен размер на исковата претенция от 723.24 лв. за положен от лицето труд по време на официални празници, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от подаване на иска 13.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1553.04 лв./хиляда петстотин петдесет и три лева и четири стотинки/, представляваща част от уважената претенция от 2784.66 лв. за положен извънреден труд по време на почивни дни, ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от предявяването на иска 13.11.2020г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 112.12 лв./сто и дванадесет лева и дванадесет стотинки/ държавна такса съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 401.77 лв. /четиристотин / и един лева и седемдесет и седем стотинки/ - възнаграждение за вещи лица, както и 2 разноските по делото пред първата инстанция в размер на 392.34 лв./триста деветдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/.
Подробно се обосновава становището, че съдебното решение е недупостимо, неправилно, необосновано постановено при противоречие на съдопроизводствените правила Обсъжда се нарушения на процесуалните права. Акцентира се върху неоснователност на предявените искове , който са неоснователни и недоказани. Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено изяло като неправилно и незаконосъобразно и предявените искове да бъдат отхвърлени .
Представен е писмен отговор №260862/№ 29.06.2022 г от от Й. С. Н.
ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „*****" № 9, вх. А, ет. 4, ап. 12 чрез адв. С. Л. от ЛАК, със съдебен адрес: гр. Ловеч, пл. „Т.К." № 1, комплекс „Д.", вх. Б, ет. 1, ап. 4. Заявява, че жалбата е неоснователна излага аргументи в тази насока. Молим да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана, да се потвърди постановеното първоинстанционно решение в обжалваната му част както и да му се присъдят сторените разноски за въззивната инстанция.
Н., редовно призован, в съдебнозаседание се явява лично и с процесуален представител адв. Л.. Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер.
ИАРА,редовно представител. призована, в съдебно заседание не изпраща
От представените доказателства по гражданско дело №1912/20 година на Ловешки районен съд, становището на страните,преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Съдебно решение №260006/22.03.22 година по гр.д. №1912/20 г. на ЛРС е валидно и допустимо, но след проверка на неговата правилност ,приложените писмени и гласни доказателства обосновават незаконосъобразността му ,в частта в която е отхвърлен иска за претендираните обезщетения. Съдебният акт е допустим, тъй като не са обосновани доводите на ИАРА в такава насока. Възражението на ИАРА, че районният съд се е произнесъл по възражение за прихващане, а не за погасителна давност не определят сезиране с непредявен иск. Необсъждането 3 на всички направени възражения касае правилността на съдебния акт и предвид качеството на въззивния съд като инстанция по същество определя включването им при въззивния контрол. Недопустимостта на съдебното решение е свързана с липсата на абсолютни процесуални предпоставки, които съдът следи служебно или наличие на отрицателни процесуални предпоставки,или съществуването на относителни такива/при възражение на страната/. Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като доколкото се претендират суми за извънреден труд, същите не са периодично дължими и не попадат в приложното поле на чл. 11,,б.“в“ от ЗЗД.В казуса не се установява липсата на положителни или наличие на отрицателни проц.предпоставки, поради което съдебното решение от 22.03.22 година е допустимо.
Й. С. Н. е назначен със заповед №13.03.2001 г. на Ипп.Директор на АИРА в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури на длъжност началник – отдел „риболовен надзор“-Ловеч ,връчена му на същатга дата. В периода от 2001 г. многократно са изменяни елементите на служебното правоотношение с работодателя. Със заповед №162/12.05.2015 година Н. е преназначен на длъжност „главен инспектор РК-длъжностно ниво КДА9 в о т д е л „Рибарство и контрол" - Централен Дунав-гр. Русе, ГДРК, ранг четвърти с основна месечна заплата в размер на 1100 лева, считано от 13.05.2015 г./заповедта е връчена на 14.05.2015 година/ . На 18.05.2015 г. ищецът-въззивник се е запознал в длъжностната си характеристика.
Работодателят е прекратил служебното правоотношение с Й. Н. по силата на заповед №ЧР-13/23.02.2018 г. на основание „съкращаване в щата“ –чл. 106,ал. 1 ,т.2 от ЗДСл. Заповедта е връчена при отказ на 23.02.2018 г. С влязло в законна сила съдебно решение -1983/07.02.2020 г. по адм.д.
№1529/2019 г. на ВАС, заповед №ЧР-13/23.02.2018 г. на изп.директор на ИАРА е отменена като незаконосъобразна.
Й. Н. е работил предвид установените елементи на служебното правоотношение по заповед №404/26.11.2014 г., в която е посочено работно време при петдневна работна седмица и дневно работно време с 8 часов работен ден. В чл. 8 от Устройствения правилник на ИАРА / в редакцията към процесния период/ е установено, че работното време на администрацията е 8 часа дневно с променливи граници от 7.30 до 18.30 часа с почивка 30 минути, 4 която може да се ползва между 12.00 до 14.00 часа и с период на задължително присъствие от 10 до 16 часа. В чл. 8 ,ал.2 от УПИАРА е посочено, че със заповед на главния директор се определя продължителността и реда за отчитане на работното време по ал.1. По делото такава заповед не е представена.
От заключението на съдебно –счетоводните и съдебнотехническата компютърна експертизи /които съдът възприема като обосновани и мотивирани и съобразява/ се доказва, че за процесния период от първи март 2016 г. до юли 2017 г. Н. е работил през почивни дни и официални празници, като е извършвал проверки на водоеми в Ловешка област, съставял констативни протоколи за нарушения и стриктно попълвал писмената документация. От пътните листи на ползвания лек автомобил ,които са проверени и подробно описани от вещото лице по съдебносчетоводната експертиза съдът приема, че се потвърждава извода за полагания труд през този период. В съдебно заседание е изслушана св. В.Т. и от нейните свидетелски показания, които съдът обсъжда като достоверни/ тъй като са конкретни и точни/, е видно, че представените и анализирани от вещото лице документи отразяват извършваната контролна дейност от Н.. За целите на съдебното производство не е необходимо в настоящия съдебен акт да се цитира всяка от датите на официални и почивни дни, както и отработените часове, тъй като тази информация е елемент на съдебносчетоводната експертиза. Необходим и достатъчен е анализът и обобщаване на данните за процесния период от 01.03.2016 до юли 2017 година. В допълнителното заключение №262185/18.05.2021 г. на съдебно-сметоводната експертиза са установени констативните протоколи и актове за нарушения за кои конкретно дати се отнасят, какви дни от съответните месеци са били, като са изчислени и отработените часове по брой и заплащане.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове за присъждане на трудово възнаграждение на основание чл.67,ал.7, т.3 от ЗДСл във връзка с чл.150 от КТ в размер на сумата 732.24 лева – неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд на официални празници и сумата 2784.66 лева- неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през почивни дни. Съдът съобрази, че с протоколно определение от 05.10.2021г. районният съд е приел изменение на исковете , които да се считат предявени за заплащане на доп.тр.възнаграждение за 5 положен труд в дните на официални празници за периода от 01.03.2016 г. до 23.02.2018 г. за сумата 723.24 лева и за заплащане на доп.тр.-възнаграждение за положен труд по време на почивни дни за периода от 01.03.2016 г. до 23.02.2018 г. в размер на сумата 2784.66 лева, ведно със законна лихва върху тези вземания от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане.
Й. Н. е работил по силата на служебно правоотношение с работодателя – ответник от 13.03.2001 г. на различни длъжности. Съществен елемент на това служебно правоотношение е уговореното между страните работно време. По приложените заповеди на Директора на ИАРА за целия процесен период липсва клауза относно ненормиран работен ден или сумарно отчитане на работното време. И това е така не само предвид съдържанието на вложените в трудовото досие на Й.ов документи, а и предвид липсата на заповеди на Директора на ИАРА установяващи промяна в работното време. С оглед характера на правоотношението като служебно и свързано с осъществяване на специфична дейност,съдът съобразява действието на разпоредбите на специалния закон – Закон за държавния служител относно извънредния труд и подзаконовите нормативни актове- Устройствен правилник на Изпълнителна Агенция по рибарство и аквакултури приет с МПС №95/18.05.2010 г., Правилник за вътрешния трудов ред в ИАРА в редакцията им към процесния период. Изпълняваната длъжност и място на работа от Й. Н. е в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Тази административна структура осъществява дейности по прилагане на политиката в областта на рибарството,държавния надзор, контрол върху риболовните дейности в рибностопански води и обекти и от това произтичат и специфичните функции по длъжностна характеристика на Н..