Решение № 573 от 01.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. Стара Загора, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена И.а като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20245530104044 по описа за 2024 година

Предявени са искове от В. И. И. от ***************** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София /ГДИН/ - по чл. 229 ал. 1, т. 9 /предишна т. 8/, във вр. с чл. 212 ал. 5, т. 2, пр. второ от ЗМВР от 1997г. /отм./ и по чл. 212 ал. 1, т. 3, вр. с чл. 211 ал. 5, т. 2, пр.второ от ЗМВР от 2006 г. /отм./ и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че до 25.03.2024г. е работил като държавен служител надзирател от надзорно-охранителния състав /НОС/ на ГДИН при Министерство на правосъдието, с местоизпълнение на служебните му задължения - Затвора - гр. Стара Загора.

От 25.02.2003г. до 31.12.2011г. изпълнявал служебните си задължения в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора - гр. Стара Загора. Работил на сменен режим по предварително утвърден месечен график от Началника на Затвора в гр. Стара Загора.

Работното му време се изчислявало сумирано в часове за отчетен период, който в исковия период бил тримесечен, по следния начин: Всички изработени часове от ищеца в отчетното тримесечие /календарната година e разделена на 4 тримесечия по поредността на месеците при тримесечни отчетни периоди/ се сумират и в случаите, когато надвишават нормата работно време за съответния отчетен период, часовете над установеното работно време представляват за служителя положен от него извънреден труд, който, съгласно относимите разпоредби на ЗМВР, в процесния период от 25.02.2003г. до 31.12.2011г., следвало да му бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетен период и допълнителен платен отпуск за часовете извънреден труд над 50 часа на тримесечие.

Нормата работно време за служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, измерваща се в работни часове, била с различна продължителност, като същата варирала от 480 часа /при месец с 19 работни дни в отчетното тримесечие/ до 520 часа /при месец с 23 работни дни в отчетно тримесечие/. Същата се образувала, като се сумират броят на работните дни от всеки месец в тримесечието и полученото 1 число се умножи по 8 /колкото е нормалната продължителност на работното време по трудовото законодателство, в частност и по ЗМВР/. За определяне на индивидуалната норма работно време за отчетен период на съответния служител, от общия брой нормативно определени часове по горепосочения начин се приспадали дните /приведени отново в работни часове/, в които служителят е ползвал законоустановен платен отпуск, като за целта всеки ден ползван платен отпуск се приравнявал на 8 часа, колкото била нормалната продължителност на работния ден. Изчисляването на отработените часове за отчетен период ставало в края на периода или началото на следващия, като часовете труд над установената нормална продължителност на норматива часове представлявали извънреден труд.

През времетраенето на служебното му правоотношение с ответната ГДИН ищецът бил полагал труд над установената норма работно време, който нито бил отчитан от работодателя му правилно, нито му бил заплащан, нито компенсиран с допълнителен платен отпуск.

В исковия период ищецът работил по график всеки месец на 12 часови смени, в следния алгоритъм - 12-часова дневна смяна, 12-часова нощна смяна, последвани от два дни междудневна почивка. По посочения начин, съобразно броя на работните дни в тримесечието, ищецът полагал минимум 46 броя 12-часови смени по график.

Допълнително към тях давал и по 1 или 2 бр. 12 часови допълнителни смени месечно на външно охраняем пост, по време на който се охранявали лишени от свобода по време на болнично лечение в болница на територията на гр. Стара Загора или конвой и охрана на лишени от свобода при работата им извън територията на затворническото общежитие.

Заради характера на изпълняваната от ищеца постова дейност, не му били предоставяни и не могъл да ползва същинска почивка за хранене през работните смени, защото не можел да напуска поста си, без разрешение на прекия си ръководител. В случаите, когато му било осигурявано време за хранене, бил длъжен да остава на територията на Затвора, продължавал да е под ръководството и на разположение на началника си и бил длъжен да изпълнява неговите нареждания по всяко време, в това число и такива за прекъсване на храненето и изпълнение на конкретни задачи. ГДИН не отчитала пълната продължителност на положения от него труд по време на работните му смени, като не включвала към работното му време, времето, което ищецът е ползвал, за да се нахрани по време на смяната, което ответникът квалифицирал като „почивка за хранене”, а такава ищецът не е могъл да ползва, поради спецификата на изпълняваната от него дейност и непрекъсваемостта на работния процес и изискването за постоянна бойна готовност. Твърди се, че за всяко 12-часово дежурство от работните часове на ищеца били приспадани като „почивки за хранене”, които не са му осигурявани и не е могъл да ползва по 45 минути. За периода от началото на 2008г., поради влизане в сила на заповед № ЛС-03- 1182/10.10.2007г. на Министъра на правосъдието, при сумиране на работното му време, от работните часове за тримесечията били изваждани по 4 часа от 24-часовите смени, под предлог, че същите часове съставлявали „почивка за отдих”, защото съответния служител не бил на самия пост. През тези часове от всяко дежурство, ищецът продължавал да „носи службата” си, като имал задължението и бил на разположение на прекия си ръководител и в постоянна готовност да изпълнява специфичните си задължения при необходимост и по негова писмена или устна заповед.

Освен това, ГДИН не включвала в изработените от ищеца часове - времето за инструктаж, развод, приемане, сдаване, развод и освобождаване от дежурство, което 2 било част от работното му време и служебните му задължения и безспорно представлявали „действия при изпълнение на служебните задължения” по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗМВР. Тези минути и часове представлявали за ищеца работното време, което следва да бъде сумирано с останалите отработени часове за тримесечието.

По заповед на съответния началник, ищецът бил задължен да идва на работа 30 минути преди всяка смяна по график за извършване на инструктаж и приемане на смяната и да остава още 30 минути след приключване на смяната за сдаване на дежурството. Това правело продължителността на всяко негово дежурство по 13 часа за 12 часовите смени, съответно по 25 часа - за 24 часовите.

По време на инструктажа – ищецът, заедно с другите застъпващи на смяна надзиратели, били запознавани с оперативната обстановка, с разпределението на постовете, със станалите произшествия през изминалата смяна, особеностите на съответните постове, текущите задачи; при развода, и отвода, същите били развеждани до съответния пост, на който е следвало да застъпят на смяна и съответно отвеждани от него от по-горестоящия им ръководител; при приемането и сдаването на поста приемащия и сдаващия дежурството служители са се запознавали с особеностите на конкретния пост; попълвали са постова книга, докладвали са за резултатите от дежурството, особености, инциденти и т.н. Също така, през посочения период, ответната ГДИН не отчитала като част от работното време на ищеца извършваните от него претърсвания и обиски и т.нар. служебни занятия, които били извършвани през дните, които са и се полагали за междудневна почивка и за които в периода до 2010г., ответната ГДИН не е водила нарочна документация. Претърсванията и/или обиските били с минимална продължителност от 2-3 часа на отчетен период, а служебните занятия за повишаване квалификацията на ищеца се провеждали ежемесечно на територията на Затвора - Стара Загора, като тяхната продължителност била минимум по 3 часа на месец. След 2010г. тези допълнителни дейности на надзорноохранителния състав на Затвора Стара Загора започнали да се водят в нарочни книги, като конкретната им продължителност можела да бъде установена от тях, но същите не били по малко от 2-3 часа на тримесечие за претърсвания/обиски и минимум 3 часа месечно за служебните занятия.

Спорните обстоятелства между ищеца и ГДИН в исковия период - от началото на 2003г. /когато бил в сила ЗМВР от 1997г./ до 31.12.2011г. се свеждали до непризнаване, съответно неотчитане като работно време на: времето през времетраенето на неговите смени, използвано от ищеца за хранене /през всички дежурства/, т.нар. „неактивна част от дежурството”; непризнаване и неотчитане като част от работното му време на минутите и часовете, които съпътстват основната нарядна дейност, предхождат и следват самото дежурство; неотчитането на претърсванията, обиските и служебните занятия като част от работното време.

Посоченото непризнаване на изброените категории работни часове за такива, и съответно изключването им от изработеното от ищеца работното време за отчетен период, не намирало законова опора в нито един от специалните закони и подзаконови нормативни актове, приложими за исковия период - ЗИН, ЗИНЗС, ППЗИН от 1990г. и ППЗИНЗС от 2010г., ЗМВР от 1997г., ЗМВР от 2006г. Никъде в изброените специални за ищеца правни норми в нормативните актове не съществували такива, които да уреждат изрично по различен начин спорните факти, или да забраняват или ограничават приложението на общи правни норми от трудовото законодателство /КТ и ЗДСл и подзаконовите актове по приложението им/, даващи право на ищеца да 3 претендира, че оспорваните часове и минути за него, като служител работещ в режим на смени при СИРВ, представляват работни такива и са част от работното му време. В ППЗМВР от 1998г. съществувала правна норма - чл. 148 ал. 3, която предвиждала че:

„3/ /Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003г./. Времето за почивка на държавните служители, включително на работещите на смени, когато им е осигурена такава, не се включва в продължителността на работното време.”. Видно от самото съдържание на цитираната разпоредба - невключването в работното време на минутите, часовете, предоставени за „почивка” не се изключвали по общо правило за всички служители на МВР, в това число и за тези, работещи на смени, а по изключение - доколкото и ако им е осигурявана такава. Посоченият ППЗМВР се е прилагал до 09.06.2006г., когато бил отменен с ППЗМВР от 2006г., в сила от 09.06.2006г., в който на подзаконово нормативно ниво нямало нито една разпоредба, касаеща работното време на служителите от МВР, неговото отчитане и компенсиране.

През целия исков период организацията на работното време, неговото отчитане и компенсиране ставало с вътрешноведомствени актове на МП и ГДИН, Началници на затвори, които не са били обнародвани и чиито конкретни разпоредби не са му известни. В случай, че ответникът се позове на разпоредби от такива вътрешноведомствени актове на МП, ГДИН, МВР, моли на основание чл. 15 ал. 3 от ЗНА, съдът да констатира тяхната материална незаконосъобразност, предвид противоречието им с правни норми от по-висок ранг, вкл. и с посочената чл. 148 ал. 3 от ППЗМВР. Относно работното време и конкретно възможността при непрекъсваем работен процес да бъдат ползвани същински „почивки” съществувал нормативен акт на Европейския съюз /ЕС/ - Директива 2003/88/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време. При анализа на българското трудово законодателство, правело впечатление, че същото КТ, ЗДСл, са в пълен синхрон с посочената Директива и трудовото законодателство на ЕС, още преди присъединяването ни към ЕС. Разпоредбите в КТ, регламентиращи „времето за хранене” като част от работното време при непрекъсваем работен процес /чл. 155 ал. 3 от КТ/ и легалното определение на понятието „работно време” в ДР на КТ съществували в КТ още преди присъединяване на РБ към ЕС. Съгласно чл.155 ал. 3 от КТ /Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001г., в сила от 31.03.2001г./ „В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време”. Специалното законодателство - ЗМВР от 1997г. и от 2006г. също не правели изключение и били в пълен синхрон с общото национално и общностно законодателство, в лицето на КТ, ЗДСл, Директива № 2003/88/ЕО, но на практика редица основни принципи на трудовото законодателство вероятно били погазвани от силовите ведомства, работещи по ЗМВР, чрез използване на вътрешноведомствени актове и методи за налагане, основани на принципите на централизма и единоначалието. Съгласно чл. 2 от посочената Директива 2003/88/ЕО на ЕС, „работно време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своите задължения, а "почивка" означава всеки период, който не е работно време”. Директивата, като част от вторичното право на ЕС, макар да няма директно приложение спрямо националните законодателства на държавите членки, е възможно да има по изключение „директно” действие за гражданин на държава членка, при която директивата не е достатъчно добре и напълно транспорирана, правната норма, на която същият се позовава е достатъчно ясна и точна по смисъл, и от него могат да се извлекат права за гражданина и то по отношение на институциите на държавата членка, която не е 4 синхронизирала напълно националното си законодателство с това на ЕС /а не спрямо друг/и гражданин/и/. Именно в тази хипотеза счита, че попада ищецът - в периода до нормативно установените промени в ЗМВР от 2014г., които му признават като част от работното време - времето за отдих/хранене. Отделно от директното приложение на самата Директива, въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябвало да се считат изцяло за работно време, е била предмет на разглеждане в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по различни дела. С тези решения, постановени по преюдициални запитвания, които са задължителни и за държавите членки като България, които не са отправили директни запитвания до ЕС, се давало тълкуване, че разграничителният критерий е дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, тоест, когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство се считало за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето, през което действително е положен труд. Неактивната част от дежурствата /време за спане, почивка храна, физиологични нужди/ също представлявала работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя. Преюдициалните заключения на СЕС намирали приложение и при разглеждане на процесния казус. Синхронизация на нормативно ниво с общото трудово законодателство и общностното такова в силовите ведомства, работещи по ЗМВР, се извършила едва през края на 2012г., когато бива приета първата обнародвана Инструкция на ЗМВР /в сила от 14.12.2012г./, в която се изброяват дейностите, които се включват в работното време и сред тях били времето за хранене, времето за отдих при непрекъсваем работен процес; за инструктажи, приемане, сдаване, отвод, развод по време на дежурство. Подобно разрешение било мотивирано от множеството заведени по места граждански дела за компенсиране на извънреден труд от служители на МВР против последната институция и структурните и териториалните и поделения, последвани и от образуваното т.д. № 8 от 2013г., по което е издадено ТР № 8 от 2014г. на ОСГК на ВКС, в което разграничителният критерий дали неактивната част от дежурствата при смени съставлява част от работното време е възприет и посоченият по-горе в ПЕС, а именно дали съответният служител е длъжен да е на територията на работното си място или може сам да разполага с времето си и дали по това време е на разположение или не със задължението да изпълнява служебните си задължения при необходимост.

Разпечатката съдържа 21 от 177 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61f0ba6e-01e8-40e4-a3b0-0f3d3cb8050f