Решение № 686 от 04.05.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 686

Ловеч, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - V състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА РАДЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА РАДЕВА административно дело № 20257130700555 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 121, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 103, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по Жалба вх. № 3389/15.12.2025г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, подадена от К. Н. С., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Ловеч, [улица], вх. А, ап. 2, против Заповед № ЧР-1288/21.11.2025г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИАГИТ) [населено място], с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 7 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с К. Н. С. поради завръщане на титуляра на длъжността, считано от 24.11.2025 година.

С жалбата се прави искане да бъде отменена оспорената Заповед № ЧР-1288/21.11.2025г. като незаконосъобразна, да бъде възстановено служебното правоотношение на жалбоподателя, да бъде присъдено обезщетение по чл. 104 от ЗДСл, както и да се присъдят на оспорващия сторените от него разноски по делото.

С Определение № 1956 от 17.12.2025г. съдът на основание чл. 206 от АПК е разделил производството по подадената жалба, като е определил, че предмет на настоящото административно дело № 555/2025г. по описа на Административен съд гр. Ловеч остава Жалба вх. № 3389/15.12.2025г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, подадена от К. Н. С., против Заповед № ЧР-1288/21.11.2025г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ [населено място], с искане за нейната отмяна като незаконосъобразна и възстановяване на служебното правоотношение, а в останалата част относно предявения иск с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е образувано друго дело.

В жалбата са изложени аргументи, че в процесната заповед липсват мотиви, както и че липсват доказателства за реално завръщане на титуляра. Според оспорващия е налице нарушение при издаването на заповедта, доколкото не му е била предложена друга подходяща длъжност. Сочи се също, че е налице превратно упражняване на власт и нарушение на принципите на чл. 4-8 от АПК.

В съдебно заседание жалбоподателят К. Н. С. се явява лично и със своя процесуален представител адв. Б. Д. от АК [населено място], който поддържа жалбата и в хода на делото по същество излага аргументи за отмяна на обжалваната заповед. Претендира присъждането на сторените по делото разноски съобразно приложен списък. В допълнително депозирано становище по същество доразвива доводите си за отмяна на процесната заповед.

Ответникът – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ се представлява от гл. юрисконсулт Н. К., който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по изложени подробни аргументи в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност по отношение на заявения от оспорващия адвокатски хонорар. В допълнение към писмените бележки излага доводи по същество.

След като се запозна с доказателствата, събрани по делото и изложеното от страните, съдът установи от фактическа страна следното:

Липсва спор между страните, а и от приложената административна преписка се установява, че със Заповед № ЧР-968/26.02.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ на основание чл. 9, ал. 2, вр. чл. 10д, ал. 4 и при условията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл П. П. И. е била назначена на длъжност старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище – Ловеч, Главна дирекция „Инспекция по труда“, считано от 01.03.2019 г. (л. 15).

Със Заповед № ЧР-1074/23.05.2024 г. на Изпълнителния директор на ИАГИТ на основание чл. 63 от ЗДСл, чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), вр. чл. 50 от Кодекса за социално осигуряване КСО), чл. 45, ал. 1, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и заявление на лицето с вх. № ДОК24007301/21.05.2024 г. на П. П. И. е разрешено да ползва отпуск поради бременност и раждане считано от 04.06.2024 г. до 05.03.2025 г. включително (л. 136).

Видно от Заповед № ЧР-238/13.03.2025 г. на Изпълнителния директор на ИАГИТ (л. 17 и л. 129), на основание чл. 63 от ЗДСл, чл. 164, ал. 1 от КТ, вр. чл. 53 от КСО и Заявление с вх. № 25028585/12.03.2025 г. на П. П. И. е разрешено да ползва отпуск за отглеждане на дете до навършване на [възраст] му възраст, считано от 06.03.2025 г. до 12.03.2026 г. включително.

Със Заповед № ЧР-300/24.04.2025 г. на Изпълнителния директор на ИАГИТ (л. 8 и л. 11) на основание чл. 15 от ЗДСл жалбоподателят К. Н. С. е назначен на длъжност старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище [населено място], Главна дирекция „Инспекция по труда“, считано от 02.05.2025 г. за срок на работа до завръщане на титуляра на длъжността – П. П. И..

На 21.11.2025 г. П. П. И. е депозирала Молба с вх. № 25158767/21.11.2025 г. до Изпълнителния директор на ИАГИТ (л. 18), с която заявила желанието си да бъде прекратено ползването на разрешеният ѝ със Заповед № ЧР-238/13.03.2025 г. отпуск за отглеждане на дете до навършване на [възраст] му възраст, считано от 24.11.2025 година.

С оглед така подадената молба, на 21.11.2025 г. ответният административен орган издал две заповеди – оспорваната в настоящото съдебно производство Заповед № 1288/21.11.2025 г., с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 7 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя К. Н. С. поради завръщане на титуляра на длъжността - П. П. И., считано от 24.11.2025 г. (л. 7 и л. 10) и Заповед № 1289/21.11.2025 г. (л. 19), с която на основание чл. 46, ал. 6, т. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските прекратил ползването на отпуск по чл. 63 от ЗДСл във връзка с чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на дете до [възраст] възраст на П. П. И. на длъжност старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Ловеч към Главна дирекция „Инспекция по труда“, считано от 24.11.2025 година.

От представената с административната преписка Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (л. 22-23) се установява, че на 24.11.2025 г. П. И. е преминала извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа.

На 24.11.2025 г. П. И. е подала Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при неизползване на отпуск за отглеждане на дете до [възраст] възраст на основание чл. 54 от КСО (л. 125-126).

Видно от Протокол за оглед (л. 20-21), на 25.11.2025 г. П. И. взела участие в извършването на оглед по реда на чл. 52, ал. 1 от АПК.

На 25.11.2025 г. И. е подала Заявление с вх. № ВХ25159791/25.11.2025 г. (л. 120-124), че считано от 26.11.2025 г. ще ползва регламентирания в чл. 164, ал. 1 от КТ отпуск за отглеждане на дете до навършване на [възраст] му възраст. Във връзка с това заявление, със Заповед № ЧР-1298/25.11.2025 г. на Изпълнителния директор на ИАГИТ (л. 119) на основание чл. 63 от ЗДСл, чл. 164, ал. 1 от КТ, вр. чл. 53 от КСО е разрешено на П. П. И. да ползва считано от 26.11.2025 г. отпуск за отглеждане на дете до навършване на [възраст] му възраст.

По делото е представена пълната преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият състав на Административен съд гр. Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, предвид обстоятелството, че оспорената заповед е връчена на Сапсовски на 21.11.2025 г., видно от отбелязването върху същата (л. 7 и л. 10), а жалбата е подадена на 04.12.2025 г., чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) – л. 5. Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, за която обжалваният административен акт е неблагоприятен. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 124 от ЗДСл, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като безспорно Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е органът по назначаването по отношение на жалбоподателя, по аргумент от чл. 5, ал. 2, т. 13 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, предвиждащ, че Изпълнителният директор на Агенцията назначава държавните служители в нея и прекратява служебните им правоотношения. А съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването. Предвид изложеното, не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът намира, че са спазени установената писмена форма и съдържание за издаване на административния акт по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. В заповедта е посочен издателят на акта, правното основание за прекратяването на правоотношението, а именно - чл. 103, ал. 1, т. 7 от ЗДСл. Изложени са фактическите и правни основания. Мотиви се съдържат в самата заповед, в която е отразено, че причина за прекратяване на служебното правоотношение е завръщането на титуляра на длъжността – П. П. И., считано от 24.11.2025 година. Освен това, основанието на чл. 103, ал. 1, т. 7 от ЗДСл е такова, което не изисква излагането на специални мотиви и не е свързано с определено поведение на служителя (както е например при издаването на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания), а с формалното осъществяване на фактическия състав, разписан в сочената разпоредба – завръщането на титуляра. С оглед на това, не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаването на оспорения индивидуален административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната му само на това основание. Освен това следва да се посочи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна на обжалвания индивидуален административен акт, а само съществено такова, каквото в настоящия случай не се установява.

Съгласно чл. 103, ал. 1, т. 7 от ЗДС, служебното правоотношение се прекратява поради завръщане на замествания държавен служител. Цитираната разпоредба дава възможност на органа по назначаването да прекрати без предизвестие правоотношението с държавен служител, назначен на срочно правоотношение в хипотезата на чл. 15 от ЗДСл (какъвто е настоящият случай), поради завръщането на замествания държавен служител. Правоотношението на жалбоподателя има срочен характер и подлежи на прекратяване при завръщането на титуляря, като това обстоятелство е било известно на заместващия служител още към момента на възникване на служебното му правоотношение (л. 8). След като със Заповед № ЧР-1289/21.11.2025 г. на Изпълнителния директор на ИАГИТ (л. 19) е уважена молбата на П. П. И. за прекратяване на разрешения ѝ отпуск за отглеждане на дете до [възраст] възраст, считано от 24.11.2025 г. и на тази дата същата се е завърнала на работа, видно от проведения ѝ инструктаж за безопасност и здраве при работа (л. 23), то безспорно е настъпил правопрекратяващият спрямо срочното правоотношение на заместващия я служител юридически факт. Със завръщането на П. И. на работа изтича срокът по срочното правоотношение на жалбоподателя К. С. с Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ и е налице материалноправното основание за издаване на оспорената Заповед № ЧР-1288/21.11.2025 г. по чл. 103, ал. 1, т. 7 от ЗДСл. Обстоятелството, че И. отново е излязла в отпуск считано от 26.11.2025 г. (л. 119) не се отразява на законосъобразността на обжалваната в настоящото съдебно производство заповед, тъй като към 24.11.2025 г. е налице завръщане на титуляра по смисъла на чл. 103, ал. 1, т. 7 от ЗДСл във вр. с чл. 15 от ЗДСл. Какви обстоятелства са продиктували необходимостта от ползването на регламентирания в чл. 164, ал. 1 от КТ, вр. чл. 63 от ЗДСл отпуск от страна на П. И. считано от 26.11.2025 г. е въпрос, който е неотносим към законосъобразността на прекратяването на служебното правоотношение на Спасовски, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от КТ, служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на [възраст] му възраст и в рамките на този период това право може да бъде реализирано по начин и за срок, за който правоимащата служителка прецени. Какво ще се случи със служебното правоотношение на завърналия се държавен служител след неговото завръщане не е и не може да бъде предмет на настоящата съдебна проверка, доколкото служебното правоотношение засяга органа по назначаването и конкретния държавен служител.

Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9205e5e-bec3-4b26-b859-d194afc64ed5