Решение № 8035 от 02.07.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8035

Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИАНА ШОТЕВА

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20267180700918 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител ЗДСл).

Образувано е по жалба на В. Р. Т., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. Д. Г., против Заповед № ДН-23-1/12.03.2026 г., издадена от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) – Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИИ „АА“), с която на основание чл. 92, чл. 94 и чл. 97 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

Твърди се незаконосъобразност на оспорения акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът – Началник на ОО „АА“ – Пловдив при ИИ „АА“, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Допълнителни съображения излага в депозирано по делото становище.

Административен съд – Пловдив, I отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Оспорената заповед е обжалвана в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваната в настоящото производство заповед на основание чл. 92, чл. 94 и чл. 97 от ЗДСл във връзка със Заповед № РД-01-80/05.03.2024 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“, с която са делегирани правомощия за налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители в ОО „АА“ – Пловдив към ИИ „АА“, след запознаване със сигнал с рег. № 50-00-162/09.02.2026 г., доклад от извършена проверка от ИИ „АА“ рег. № 50-00-162/9/27.02.2026 г. и приложените към преписката материали, включително видеозапис от проведен практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС и на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на жалбоподателя. Като основание за издаване на процесната заповед органът е приел, че на 04.02.2026 г. при провеждане на практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“, проведен с протокол № 229/04.02.2026 г. в ОО „АА“ – Пловдив, държавният служител В. Р. Т. – инспектор в ОО „АА“ – Пловдив, в качеството си на председател на изпитна комисия, е отправял устни коментари и указания към кандидата относно действията му при управление на МПС по време на провеждания практически изпит. От извършения преглед на видеозаписа на практическия изпит е установено, че по време на изпита председателят на комисията е коментирал поведението на кандидата и е отправял устни указания относно действията му при управление на МПС, вкл. във връзка с избора на посока на движение и поведението му при преминаване през кръстовище. Посочено е, че нарушението е установено след преглед на видеозаписа на проведения практически изпит, анализ на доклада от извършената проверка и съпоставяне с дадените писмени обяснения от служителя, като с посочените действия председателят на комисията е коментирал поведението на кандидата и е създал предпоставка за оказване на помощ по време на практически изпит. Посочените обстоятелства е мотивирано, че се установяват от видеозаписа на практическия изпит, приложен към дисциплинарната преписка. Цитирана е разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Инструкция № 3 от 17.10.2008 г. за организиране и провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, съгласно която не се допуска оказване на помощ на изпитваните по време на теоретичните и практическите изпити. Подобно поведение се твърди, че е в противоречие с принципа на обективно и безпристрастно провеждане на изпитите и създава риск от нарушаване на равнопоставеността между кандидатите. Спазването на установените правила при провеждането на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е мотивирано, че е от съществено значение за гарантиране на обективността на оценяването и за поддържане на доверието на обществото в дейността на администрацията. С оправянето на устни коментари и указания към кандидата по време на практическият изпит е прието, че служителят е коментирал поведението на кандидата при управление на МПС и е създал предпоставка за оказване на помощ по време на изпит, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Инструкция № 3 от 17.10.2008 г., съгласно която не се допуска оказване на помощ на изпитваните по време на теоретичните и практическите изпити. Отчетено е обстоятелството, че по време на практическия изпит председателят на изпитната комисия има право да дава указания на кандидата единствено относно посоката на движение и маршрута, по който следва да се движи, с оглед провеждането на изпит, които указания обаче не следва да съдържат коментари или насоки относно начина на управление на МПС или действията на кандидата при изпълнение на изпитните задачи. В разглеждания случай е прието, че отправените коментари надхвърлят допустимите указания относно посоката на движение и представляват обсъждане на действията на кандидата по време на изпита. С описаното поведение органът е приел, че служителят не е изпълнил служебните си задължения в качеството си на председател на изпитна комисия съобразно действащата нормативна уредба, регламентираща провеждането на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, с което е осъществен дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл – неизпълнение на служебните задължения. Нарушението е прието, че е извършено виновно при форма на вина небрежност, тъй като служителят е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с установените правила за провеждане на практически изпити, но въпреки това е отправял устни коментари и указания към кандидата по време на изпита. На служителя се сочи, че е предоставена възможност да бъде изслушан, но същият е избрал да представи писмени обяснения, които са разгледани и взети предвид при постановяване на заповедта. В представените писмени обяснения се твърди, че служителят посочва, че отправените от него реплики и жестове към кандидата са били свързани единствено с уточняване на посоката на движение, като след преценка на изложеното и съпоставянето му със събраните доказателства по преписката, включително видеозаписа на проведения практически изпит, тези твърдения, според органа, не могат да бъдат изцяло възприети, тъй като е установено, че част от отправените коментари надхвърлят допустимите указания относно маршрута на движение и представляват коментиране на действията на кандидата при управление на МПС по време на изпика. Цитирана е разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от Инструкция № 3 от 17.10.2008 г., съгласно която председателят на изпитната комисия може да дава допълнителни указания относно маршрута и посоката на движение от кандидата, като е посочено, че тези указания се отнасят единствено до уточняване на маршрута на движение, когато това е необходимо за провеждането на изпита, а в конкретния случай от прегледа на видеозаписа се установява, че отправените реплики не са свърза единствено с уточняване на маршрута, а представляват коментиране на действията на кандидата при управление на МПС. Отделно от това, от прегледа на видеозаписа се установява, че в определени моменти кандидатът отправя въпроси относно действията си при управление, на които председателят на комисията реагира с коментари и насоки, които надхвърлят допустимото уточняване на маршрута, с оглед на което и изложените в писмените обяснения твърдения, че действията на председателя са били ограничени единствено до уточняване на маршрута, е посочено, че не намират потвърждение в събраните по преписката доказателства. При определяне на дисциплинарното наказание е посочено, че са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, че с поведението си служителят е нарушил правилата за обективно и безпристрастно провеждане на изпита, както и че не са настъпили вредни последици за крайния резултат от проведения практически изпит.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Оспорената в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 92 от ЗДСл във връзка с чл. 6, ал. 3 от ЗДСл и в съответстващата я писмена форма.

Съгласно чл. 92 от ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3. Съгласно чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на ИА „АА“, изпълнителният директор назначава и освобождава от длъжност държавните служители в агенцията, т.е. орган по назначаването е изпълнителният директор на ИА „АА“.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 3, във връзка с ал. 2 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаване може да възложи своите правомощия по ал. 2, с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения. По делото е приложена Заповед № РД-01-80/05.03.2024 г., с която Изпълнителният директор на ИА „АА“ е делегирал правомощията си на дисциплинарнонаказващ орган на Началниците на ОО „АА“ по отношение на наказанията по чл. 90, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗДСл за служителите от съответния областен отдел. В случая заповедта за дисциплинарно наказание е издадена от Началник ОО „АА“ – Пловдив, при което по несъмнен начин се установява материалната и териториална компетентност на наказващия орган.

Атакуваният административен акт е издаден в изискваната за неговата валидност писмена форма и формално има необходимото съдържание, посочено в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Не се констатират отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Спазен е и двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание.

Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в хода на дисциплинарното производство има допуснати съществени нарушения на дисциплинарнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Редът за налагане на дисциплинарни наказания е регламентиран в Раздел II на Глава пета от ЗДСл. В ЗДСл е установена една особена процедура по установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на съответното на него наказание. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл съдържа изброяване на задължителните за административния орган процедурни действия, които в съвкупност представляват производството за налагане на дисциплинарни наказания. Съгласно цитираната норма, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е поканен с Писмо рег. № 11-23-1979/09.03.2026 г. да представи писмени обяснения относно посочени в писмото обстоятелства (л. 19-20), като е дал обяснения с рег. № 11-23-1979/1/12.03.2026 г. (л. 17). Липсват обаче доказателства, а такива доводи не са наведени от страна на ответника, че преди налагане на дисциплинарното наказание, държавният служител е поканен (уведомен) за изслушване от Началник ОО „АА“ – Пловдив. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени в закона, като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство. Освен това тези императивно посочени в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл действия не са представени алтернативно, нито са предоставени на волята на наказващия орган да избере кое от тях да изпълни, а само и единствено тяхното кумулативно наличие преди издаване на заповедта за дисциплинарно наказание, е условие за нейната законосъобразност. Двете възможности законът предоставя на служителя, по отношение на който е образувано дисциплинарно производство, но наказващият орган е задължен да създаде условия за тяхното реализиране. Поради това по своя собствена преценка служителят може да се ползва от предоставените му в закона възможности или да се откаже от тях, но и двете следва да му бъдат осигурени от ДНО, за което се съставя съответният протокол за изслушване и се прилагат писмените обяснения на служителя или се съставя протокол за непредставянето на такива в указания срок. С изслушването и даването на възможност за писмени обяснения непосредствено преди налагането на дисциплинарното наказание, се предоставя реална възможност на обвиненото в дисциплинарно нарушение лице, да се запознае с резултатите от извършеното дисциплинарно разследване, да вземе становище по събраните доказателства и да ангажира такива. Писмото за даване на писмени обяснения от 12.03.2026 г. не изпълнява законовото изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл в условие на кумулация ДНО да изслуша и да даде на държавния служител срок за писмени обяснения.