Определение № 5023 от 20.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5023 гр. София, 20.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Невин Шакирова

Дора Михайлова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20268002102740 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Й. Р. против част от въззивно решение № 63/16.04.2026г. постановено по в.гр.д. № 43/2026г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С обжалваната част от въззивното решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 1069/23.10.2025г. постановено по гр.д. № 954/2025г. по описа на Окръжен съд – Варна е постановено друго, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ са отхвърлени предявените от Г. Й. Р. с ЕГН [ЕГН] против Прокуратурата на Република България искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетения за вреди понесени в причинна връзка с незаконно обвинение за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК, за което е оправдан с влязла в законна сила на 28.02.2024г. присъда № 26/02.10.2023г. постановена по ВНОХД № 540/2023г. на Апелативен съд – София, както следва:

- за разликата над присъдения размер от 25 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди под формата на болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.02.2024г. до окончателно плащане на задължението; за сумата от 8 169.93 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната полза, представляваща общият нетен размер на месечните трудови възнаграждения, които са се следвали на ищеца по прекратено служебно правоотношение за периода от 02.06.2017г. до 30.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2024г. до окончателно плащане на задължението.

1

В частите, с които първоинстанционното решение е потвърдено, както и в частите, с които след отмяна са отхвърлени исковете за обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната полза, представляваща общият нетен размер на месечните трудови възнаграждения, които са се следвали на ищеца по прекратено служебно правоотношение, за периодите от 07.01.2019г. до 10.03.2019г. и от 18.09.2019г. до 19.02.2021г., както и исканията за законна лихва върху главниците от 7 213.16 лева и от 2 116.67 лева, считано от 28.02.2024г. до окончателно им плащане, въззивното решение е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство.

Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частите, с които е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 376 лв. от неполучени трудови възнаграждения за периода от 11.03.2019г. до 17.09.2019г., ведно със законните лихви върху присъдените суми от 28.02.24г. до окончателното им плащане.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искове да бъдат уважени.

Касационният жалбоподател поддържа, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с изискването на чл. 51 от ЗЗД да обхваща всички вреди, които са пряка последица от увреждането, както и че съдът не е взел предвид при определянето му разумният срок, в който е следвало да приключи наказателното производство. Поддържа, че съдът не е обсъдил и кредитирал събраните по делото доказателства в тяхната цялост и взаимосвързаност. По претенцията за имуществени вреди твърди, че първото му дисциплинарно уволнение е било обосновано единствено с диспозитива на повдигнатото обвинение, без дисциплинарно-наказващият орган да зачете презумпцията за невиновност. Ето защо счита, че уволнението му е пряко следствие на незаконното обвинение и е налице причинна връзка между него и понесените вреди.

Отговор на касационната жалба не е депозиран от ответника по нея Прокуратурата на Република България.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване на решението в неблагоприятни за него части, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: на 12.01.2017г. ищецът е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа във връзка с ДП № 8/2016г. на БОП-Варна, пр.пр. № 486/2016г. на СпП за престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 2 от НК. На същата дата е било осъществено претърсване на ползван от него автомобил марка „Сузуки 5х-4“, рег. [рег.номер на МПС] , при което са били иззети негови собствени вещи – мобилен телефон и сумата от 5 850 лв. На 13.01.2017г. е било извършено претърсване и на ползван от ищеца друг автомобил – м. „Нисан Мурано“, рег. [рег.номер на МПС] , на негов гараж и на дома му в [населено място], като от жилището са били иззети преносим компютър и парична сума от 2 330 лв. На 13.01.2017г. бил привлечен като обвиняем по посоченото ДП, за това, че в периода от началото на 2016г. до 12.01.2017г. в [населено място], в качеството си на държавен митнически инспектор в Митница-Варна, е участвал в организирана престъпна група за извършване на престъпления по чл. 301 и чл. 302 от НК – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 НК и е бил разпитан в качеството си на обвиняем. На същата дата с постановление на прокурор при СпП е било постановено задържането му и на другите обвиняеми /още четири лица/ за срок от 72 часа и е разпоредено конвоирането им в следствен арест в [населено място]. На 15.01.2017г. по НЧД № 47/2017г. на СпНС по отношение на ищеца и другите четирима обвиняеми е била взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие заменена с мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв. с определение от 07.04.2017г. по НЧД № 797/2017г. на СпНС. Ищецът бил освободен на 11.04.2017г., а взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ –отменена на 10.09.2018г. Въз основа на изготвен обвинителен акт от 06.02.2020г. било образувано НОХД № 570/2020г. на СпНС, по което били проведени 14 открити съдебни заседания за периода от 05.03.2020г. до 01.11.2022г., на които ищецът е присъствал. С постановената на 01.11.2022г. присъда от СпНС ищецът бил признат за виновен за това, че за периода от 03.07.2016г. до 12.01.2017г. като длъжностно лице – началник смяна при Митнически пункт Варна Запад, ТД „Северна морска“, Агенция „Митници“, заедно с посочените други подсъдими, е участвал в организирана престъпна група, с цел извършване на престъпления по чл. 301, ал. 1 от НК и на основание чл. 321, ал.

3, т. 2 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК било отложено за срок от 5 години. За останалата част от периода, за целените престъпления и за част от лицата от състава на групата, спрямо ищеца е била постановена оправдателна присъда. По въззивни жалби на подсъдимите е било образувано ВНОХД № 540/2023г. на САС, по което били проведени две открити съдебни заседания на 03.07.2023г. и 02.10.2023г., в които ищецът е участвал лично.

С постановената присъда от 02.10.2023г. е била отменена първоинстанционната присъда, като ищецът е бил изцяло оправдан. По образуваното въз основа протест на прокуратурата КНД № 1102/2023г. на ВКС е било проведено едно открито съдебно заседание на 19.01.2024г., в което ищецът отново е участвал лично. С окончателно решение на 28.02.2024г. протестът бил оставен без разглеждане.

От снетите на хартиен носител публикации в електронните страници на национални и регионални медии /на Българско национално радио, „България днес“, „168 часа“, „Хасково.нет“, „Митница.ком“, „Пик“, „Пловдив24“/, въззивният съд приел за установено, че началото на наказателния процес и неговото развитие в съдебната му фаза са били подробно отразявани, включително с посочване на имената на обвиняемите/подсъдимите, 3 механизма на извършване на престъпна дейност, показания на част от свидетелите Със заповед № 3514/31.05.17г. на директора на агенция „Митници“ на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение е било прекратено, без запазване на придобития ранг на държавна служба – V-ти старши, за установените дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл – неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а именно: ищецът, който е бил задържан и му е било повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК, в качеството му на длъжностно лице, не е уведомил незабавно органа по назначаването, съгласно изискването по Заповед № ЗАМ-1097/24.11.2014г. на директора на агенция „Митници“, с която служителят е бил запознат, както и от получените материали от досъдебното производство и от изнесените материали в медиите, са били установени факти и обстоятелства, противоречащи на добрите нрави и етичните норми за поведение на служителите в митническата администрация. В тази връзка е посочено, че с участието си в корупционни прояви и получаването на облаги, които не му се следват, ищецът е уронил престижа и доверието към митническата администрация и държавната служба, уронил честта и достойнството на другите служители в митническата администрация, създал неувереност у органа, чиято дейност подпомага, че може да му се довери и да разчита на него – нарушение на разпоредбите на т. т. 2, 3, 4, 6, 12, 13 и 15 от Кодекса за поведение на митническия служител и чл. 2, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 5, ал. 2 и чл. 8 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. С решение № 1961/07.11.2017г. по адм.д. № 1693/2017г. на Адм.С-Варна, потвърдено с решение № 12971/25.10.2018г. на ВАС по адм. д.

№ 380/18г., Пето отделение, заповедта била отменена, а ищецът възстановен на длъжността, от която е бил уволнен, считано от 30.10.2018г., с основна месечна заплата от 1 396 лв. Със следваща Заповед № 4882/12.12.2018г. на директора на агенцията е било разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за оставане без работа за периода от 02.06.2017г. до 01.12.2017г., включително /за 6 месеца/, в размер на 7 470.91 лв. Със заповед № 3024/07.01.2019г. отново е било прекратено служебното правоотношение с ищеца, считано от 08.01.2019г., на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, вр. чл. 7, ал. 1, т. 6, пр. последно от ЗДСл вр. чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ – поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си, тъй като е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. С решение № 954/16.07.2020г. по адм.д. № 965/2019г. на Адм.С-Варна, оставено в сила с решение № 1566/08.02.2021г. на ВАС по адм.д.

№ 10534/2020г., Пето отделение заповедта е отменена по жалба на ищеца. Въз основа на тези решения е била издадена Заповед № 217/22.02.2021г. на директора на Агенция „Митници“, с която ищецът е бил възстановен на длъжността, от която е бил уволнен, считано от 19.02.2021г., с основна месечна заплата от 1 465 лв. С друга Заповед № 395/07.04.21г. на директора на агенцията е било разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за оставане без работа за периода от 07.01.2019г. до 06.07.2019г., включително /за 6 месеца/, в размер на 8 376 лв.