Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1266 от 09.09.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 4924/2025
Вид
Решение № 1266
Подписан
09.09.2026
Състав
Ивайло Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103 · Закон за държавния служител
  • чл.104 · Закон за държавния служител
  • чл.104, ал.1 · Закон за държавния служител
  • чл.107а · Закон за държавния служител
  • чл.61 · Закон за държавния служител
  • чл.71, ал.1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. Русе, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20254520104924 по описа за 2025 година

Ищецът И. Р. М. твърди, че с Решение № 135/15.01.2025г. на Административен съд – гр.Русе по адм.дело № 813/2024г. била отменена Заповед № 288/13.08.2024г. на председателя на Комисията за защита на потребителите – М. Ф., с която на основание чл.107а от ЗДСл, считано от 15.08.2024г., било прекратено служебното му правоотношение с Комисията, в качеството му на главен юрисконсулт в РД Русе към КЗП. Подадена била жалба от КЗП срещу решението, като с Определение № 490 на Административен съд – гр.Русе, жалбата е върната на жалбоподателя, поради нередовност. Срещу Определение № 490/17.02.2025г. е била подадена жалба, която е отхвърлена от ВАС с Определение № 3690/08.04.2025г. на Пето отделение. С горепосочената заповед по инициатива на органа по назначаването било прекратено служебното правоотношение на ищеца срещу уговорено обезщетение в 3-кратен размер на последно получената от него основна месечна заплата. Видно от служебната книжка на ищеца, при прекратяване на служебното му отношение размерът на основната месечна заплата, която е получавал, като служител в КЗП е 2 405.00 лева. В периода след прекратяване на служебното му правоотношение с КЗП до влизане в сила на съдебното решение, с което заповедта за прекратяването била отменена на 08.04.2025г. и изтичане на срока за заемане на предишната му работа, като главен юрисконсулт в КЗП – периода 15.08.2024г. – 22.04.2025г., останал без работа, с изключение на един кратък период от 10.09.2024г. – 07.10.2024г., през който работил като юрисконсулт в търговско дружество.

Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. в размер на основната му заплата за 6 месеца, определена към момента на неявяването му да заеме службата – съответно за периода 07.10.2024г. до 07.04.2025г. в размер на 13 021.23 лева. Претендира и направените по делото 1 разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.104, ал.1 от ЗДСл.

Ответникът Комисия за защита на потребителите със седалище и адрес: гр.София, ул.”Врабча” № 1, ет.3, 4 и 5, оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че за да бъде уважен иска с правно основание чл.104, ал.1 от ЗДСл. Трябва кумулативно да са налице следните материалноправни предпоставки, елементи от правопораждащия фактически състав:

Признаване на уволнението за незаконно, посредством отмяна на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение, както и в резултат на прекратеното служебно правоотношение ищецът да е претърпял вреда свързана с пропуснато месечно възнаграждение, или заемане на по-ниско платена държавна или друга длъжност, но за не повече от максималния предвиден законов срок от 6 месеца. Отговорността на работодателя по чл.104, ал.1 от ЗДСл произтича от незаконното прекратяване на служебното правоотношение с едностранно волеизявление на негова страна и вредата, подлежаща на обезщетяване от страна на органа по назначаването, се определя по реда на чл.104, ал.1 от ЗДСл. Необходимо е наличие на причинно-следствена връзка между вредата и прекратяването на служебното правоотношение. Безспорно Заповед № 288/13.08.2024г. на председателя на КЗП е отменена с влязло в законна сила Решение № 135/15.01.2025г., постановено по адм.дело № 813/2024г. по описа на АС – гр.Русе. С отмяната на посочената заповед обаче не е изпълнен първият елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.104 от ЗДСл. Твърди, че обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл се дължи само, когато правоотношението е прекратено с едностранно волеизявление на органа по назначаването.

Служебното правоотношение на ищеца не е едностранно прекратено от органа по назначаването, а е по негово предложение и след изрично писмено съгласие на ищеца, видно от представеното към отговора писмо с изх.№ Ц-02-525/13.08.2024г. Обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. се дължи само при отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение на общите основания за прекратяване на служебното правоотношение по чл.103 от ЗДСл. При прекратяване на служебно правоотношение на основание чл.107а от ЗДСл., тъй като е със съгласието на служителя, обезщетение по чл.104, ал.1 не се дължи. Не случайно законодателят систематично е поставил нормата на чл.104, ал.1 след разпоредбата на чл.103 от ЗДСл. Ако законодателят е имал предвид и при прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение да се дължи обезщетение по чл.104, ал.1, то при създаването на разпоредбата на чл.107а през 2003г. той би я поставил непосредствено след разпоредбата на чл.103 и преди разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл. На следващо място счита, че Комисия за защита на потребителите не е пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение по чл.104, ал.1 за периода след 10.09.2024г. Това е така, тъй като ищецът след тази дата е работил по трудово правоотношение, а след 07.10.2024г. е останал без работа в резултат на прекратяване на трудовото му правоотношение с работодателя „М.и груп 2010” ЕООД. Ако заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение с посоченото 2 дружество бъде отменена от съда, то ищецът би могъл да претендира от това дружество обезщетение по реда на КТ. Относно наличието на втората предпоставка на посочената правна норма към исковата молба нито са представени доказателства, нито са изложени аргументи, посредством които по категоричен начин да се установи, че ищецът е претърпял врада, която се изразява в пропуснато месечно възнаграждение за времето, през което лицето не е било на служба или е получавало по-ниско възнаграждение. В този смисъл наличието на втория елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл не е доказан. Следва да се има предвид, че обезщетението регламентирано в ЗДСл. Поради незаконно уволнение е определено като компенсация за липсата на доход от труд. В тази връзка доходът от труд е не само доходът от служебно или трудово правоотношение, а и всеки доход по получаван въз основа на сключен граждански договор, договор за управление или контрол и доход като самоосигуряващо се лице. По тези съображения счита, че предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Алтернативно оспорва иска като недоказан по размер. Видно от представените към исковата молба доказателства, а както е посочено и в самата искова молба, след прекратяване на служебното правоотношение на ищеца с КЗП, е останал без работа в периода от 17.08.2024г. до 10.09.2024г. Видно от представеното от ищеца копие от трудова книжка, същият на 10.09.2024г. е назначен на работа в „М.и груп 2010” ЕООД и то с трудово възнаграждение почти идентично с основната му месечна работна заплата, която е получавал в КЗП. Счита, че обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл за периода след 10.09.2024г. не е доказан по размер.

В условията на евентуалност, ако искът бъде уважен, прави и възражение за прихващане на претендираното от ищеца обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл с получената от него парична сума в размер на 6 803.90 лева, от която: 6 493.50 лева, представляваща 3-кратния размер на месечната му основна заплата след удържане на данък общ доход и 310.40 лева, представляваща обезщетение по чл.61 от ЗДСл, която парична сума след отмяната на Заповед № 288/13.08.2024г. се явява платена на отпаднало основание и следва да бъде върната.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 135/15.01.2025г. на Административен съд – гр.Русе по адм.дело № 813/2024г. била отменена Заповед № 288/13.08.2024г. на председателя на Комисията за защита на потребителите – М. Ф., с която на основание чл.107а от ЗДСл, считано от 15.08.2024г., било прекратено служебното правоотношение на ищеца с Комисията, в качеството му на главен юрисконсулт в РД Русе към КЗП. Подадена била жалба от КЗП срещу решението, като с Определение № 490 на Административен съд – гр.Русе, жалбата е върната на жалбоподателя, поради нередовност. Срещу Определение № 490/17.02.2025г. е била подадена жалба, която е отхвърлена от ВАС с Определение № 3690/08.04.2025г. на Пето отделение. С горепосочената заповед по инициатива на органа по назначаването било прекратено служебното правоотношение на ищеца срещу уговорено обезщетение в 3-кратен размер на последно получената от него основна месечна заплата. Видно от служебната 3 книжка на ищеца, при прекратяване на служебното му отношение размерът на основната месечна заплата, която е получавал, като служител в КЗП е 2 405.00 лева, който факт не се оспорва и от страна на ответника. Съдът намира за доказано че през периода от 10.09.2024г.

– 07.10.2024г., ищецът е работил като юрисконсулт в търговското дружество „М.и груп 2010” ЕООД при месечно трудово възнаграждение в размер на 2 400.00 лева, който факт се признава от него в исковата му молба, като видно от преписа-извлечение от трудовата му книжка, това трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ.

Съдът намира за доказано и че при прекратяване на служебното правоотношение с ищеца, ответникът му е заплатил сумата от 6 493.50 лева, представляваща 3-кратния размер на месечната му основна заплата след удържане на данък общ доход и 310.40 лева, представляваща обезщетение по чл.61 от ЗДСл.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д.

А.. От заключението на вещото лице се установява, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение индивидуалната основна месечна заплата на ищеца е възлизала на 2 405.00 лева. При извършената проверка в Комисията за защита на потребителите вещото лице е установило, че след прекратяването на служебното правоотношение са извършени две увеличения на индивидуалните основни месечни заплати на служители в ГД „Контрол на пазара“, Регионална дирекция – Русе. Със Заповед № 5333/18.11.2024г. индивидуалните основни месечни заплати на 17 служители са увеличени със среден процент от 15.5 на сто, считано от 01.10.2024г., а със Заповед № 3883/22.04.2025г. основните месечни заплати на 8 служители са увеличени със среден процент от 16.2 на сто, считано от 01.01.2025г. Въз основа на извършената проверка вещото лице е определило, че ако спрямо ищеца бяха приложени съответните увеличения, индивидуалната му основна месечна заплата към датата на явяването за заемане на службата би възлизала на 3 228.00 лева.

Вещото лице е изчислило обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл за шестмесечния период от 15.08.2024г. до 14.02.2025г. включително в общ размер на 19 514.73 лева. Заключението на експертизата е прието в проведеното на 24.06.2026г. съдебно заседание, като страните не са поставили допълнителни въпроси и не са направили възражения срещу него.

В същото съдебно заседание ищецът е поискал изменение на иска чрез неговото намаляване от 14 430.00 лева на 13 021.23 лева, представляващи разликата между определения от вещото лице размер от 19 514.73 лева и полученото от него обезщетение по чл.107а от ЗДСл в размер на 6 493.50 лева. Съдът е допуснал поисканото изменение на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.104, ал.1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от шест месеца. Когато през този период държавният служител е бил назначен на друга държавна 4 служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата между заплатата и полученото възнаграждение.