Решение № 4799 от 01.06.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 4799

Бургас, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XI-ти състав, в съдебно заседание на пети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ административно дело № 20257040702459 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител ЗДСл).

Образувано е по жалба на Д. Т. В. с [ЕГН] и съдебен адрес – [населено място], [улица], вход „В“, етаж 1, чрез адвокат С. Л. от АК – Бургас, против заповед № ОСОС-096 от 28.11.2025 година на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) при Министерство на земеделието и храните (МЗХ).

С оспорената заповед на основание чл. 103 ал. 1 т. 7 от ЗДСл, чл. 5 ал. 1 т. 2 и т. 10 и ал. 2 т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя на длъжност – главен експерт в отдел „Финансова-стопанска дейност“ в ОДБХ – Бургас при БАБХ, с ранг ІІІ-ти старши, номер по ред от КДА – 264, длъжностно ниво по КДА – 9, наименование на длъжностно ниво – експертно ниво 5, код по НКПД – 2422 6041, считано от 01.12.2025 година.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че е нарушен чл. 6 от АПК – принципа на съразмерност, тъй като с оспорената заповед се засягат права и интереси в по -голяма степен от необходимото за постигане на целта за която се издава актът. Сочи още, че е нарушен принципът на последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК. Поддържа, че поредицата от действия по преназначаване на заеманата от него длъжност, извършени от органа по назначаване, макар и сторени в рамките на оперативната самостоятелност, не целят обезпечението на работата и по –добра функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности, а единствено освобождаването му от заеманата длъжност.

Иска се отмяна на заповедта и се претендират разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жабата. Представя административната преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът установи следната фактическа обстановка.

Със заповед № ОСН-022 от 02.04.2024 година на изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл. 15 от Закона за държавния служител, чл. 5 ал. 1 т. 2 и т. 10 и ал. 2 т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ, утвърдено длъжностно разписание на ОДБХ – Бургас и подадено заявление, Д. В. е назначен за държавен служител на длъжност – главен експерт в отдел „Финансово-стопанска дейност“ в ОДБХ – Бургас при БАБХ, № по ред от КДА – 264, длъжностно ниво по КДА – 9, наименование на длъжностното ниво – експертно ниво 5, код по НКПД - 2422 6041, до завръщане на служител, преназначен на друга длъжност по чл. 82 ал. 1 от ЗДСл, считано от 02.04.2024 година. Заповедта е връчена на В. на 02.04.2024 година (лист 5).

Със заповед № ОСПД-1639 от 07.07.2025 година на изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл. 82 ал. 1 във връзка с чл. 15 от ЗДСл, чл. 5 ал. 1 т. 2 и т. 10 и ал. 2 т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ, утвърдено длъжностно разписание на ОДБХ – Бургас и писмено съгласие от служителя, Д. В. е преназначен от длъжност – главен експерт на длъжност – главен юрисконсулт в отдел „Финансово-стопанска дейност“ в ОДБХ – Бургас при БАБХ, с ранг ІІІ-ти старши, номер по ред от КДА – 261, длъжностно ниво по КДА – 8, наименование на длъжностното ниво – експертно ниво 4, код по НКПД -2422 7032, до завръщане на служителя, преназначен на друга длъжност по чл. 82а от ЗДСл, във връзка с чл. 15 от ЗДСл, считано от 07.07.2025 година. Заповедта е връчена на В. на 07.07.2025 година (лист 6).

Със заповед № ОСПП-129 от 06.10.2025 година на изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл. 82а ал. 1 от ЗДСл, чл. 5 ал. 1 т. 2 и т. 10 и ал. 2 т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ, утвърдено длъжностно разписание на ОДБХ – Бургас при БАБХ и писмено съгласие на служителя (лист 16), Р. Щ. Д. е преназначена от длъжност – главен експерт в отдел „Финансово-стопанска дейност“ в ОДБХ – Бургас при БАБХ, № по ред от КДА – 264, длъжностно ниво по КДА – 9, наименование на длъжностно ниво – експертно ниво 5, код по НКПД - 2422 6041 на длъжност – началник отдел „Финансово-стопанска дейност“ в ОДБХ – Бургас при БАБХ, с ранг ІІІ-ти младши, номер по ред от КДА – 193, длъжностно ниво по КДА – 7, наименование на длъжностното ниво – ръководно ниво 7А, код по НКПД – 1213 6022 за срок до 4 години или след едностранно волеизявление на една от страните, в т.ч. до получаване на едностранно волеизявление от изпълнителния директор на БАБХ, считано от 07.10.2025 година. Заповедта е връчена на Д. на 06.10.2025 година (лист 15).

Със заповед № ОСПД-1681 от 06.10.2025 година на изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл. 82 ал. 1, във връзка с чл. 15 от ЗДСл, чл. 5 ал. 1 т. 2 и т. 10 и ал. 2 т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ, и писмено съгласие на служителя (лист 14), Д. Т. В. е преназначен от длъжност – главен юрисконсулт на длъжност – главен експерт в отдел в отдел „Финансово-стопанска дейност“ в ОДБХ – Бургас при БАБХ, № по ред от КДА – 264, длъжностно ниво по КДА – 9, наименование на длъжностното ниво – експертно ниво 5, код по НКПД - 2422 6041, до завръщане на служителя, преназначен на друга длъжност по чл. 82а от ЗДСл, във връзка с чл. 15 от ЗДСл, считано от 07.10.2025 година. Заповедта е връчена на В. на 06.10.2025 година (лист 7 и 13).

Съгласно заповед № ОСПД-1711 от 28.11.2025 година на изпълнителния директор на БАБХ на основание чл. 82а ал. 1 от ЗДСл и чл. 5 ал. 1 т. 2 и т. 10 и ал. 2 т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ и във връзка със заповед № ОСПП-129/06.10.2025 година в срока по чл. 82а ал. 1 от ЗДСл и предварително съгласие на служителя (лист 18), Р. Щ. Д. е преназначена от длъжност началник отдел „Финансово-стопанска дейност“ в ОДБХ – Бургас при БАБХ на длъжност – главен експерт в отдел „Финансово-стопанска дейност“ в ОДБХ – Бургас, считано от 01.12.2025 година. За извършеното преназначаване е получено изрично писмено съгласие от Духлова. Заповедта е връчена на Д. на 28.11.2025 година (лист 17 – 18 и 51 - 52).

Предвид извършеното преназначаване на Духлова на първоначално заеманата от нея длъжност – главен експерт, с обжалваната заповед № ОСОС-096 от 28.11.2025 година на изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл. 103 ал. 1 т. 7 от ЗДСл, чл. 5 ал. 1 т. 2 и т. 10 и ал. 2 т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ, е прекратено служебното правоотношение с Д. Т. В., на длъжност – главен експерт в отдел „Финансово-стопанска дейност“ в ОДБХ – Бургас при БАБХ, № по ред от КДА – 264, длъжностно ниво по КДА – 9, наименование на длъжностното ниво – експертно ниво 5, код по НКПД - 2422 6041, считано от 01.12.2025 година. Заповедта е връчена на В. на 28.11.2025 година (лист 4 и 12).

Към 15.12.2025 година Духлова е заемала отново длъжностна началник на отдел „Финансово-стопанска дейност“ в ОДБХ – Бургас, като към същата дата длъжността главен експерт в отдел „Финансово-стопанска дейност“ в ОДБХ – Бургас е била свободна (лист 59 - 60).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

На основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - изпълнителния директор на БАБХ. Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването. А според разпоредбата на чл. 5 ал. 1 т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ, орган по назначаването е изпълнителния директор, тъй като същият назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 108 ал. 1 от ЗДСл. Посочено е правното основание за прекратяване на служебното правоотношение – чл. 103 ал. 1 т. 7 от ЗДСл, дължимите обезщетения – на основание чл. 61 ал. 1 от ЗДСл обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2025 година в размер на 21 дни и придобития ранг на държавната служба – ІІІ-ти старши.

Оспореният административен акт е материално незаконосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 ал. 1 т. 7 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява поради завръщане на замествания държавен служител.

В настоящият случай от доказателствата по делото – заповед № ОСПД-1681 от 06.10.2025 година и заповед № ОСПП-129 от 06.10.2025 година, и двете на изпълнителния директора на БАБХ, се установява, че жалбоподателят Д. В. е преназначен на длъжност - главен експерт до завръщане на служителя Р. Д., преназначена на друга длъжност по чл. 82а от ЗДСл, във връзка с чл. 15 от ЗДСл (от длъжност - главен експерт на длъжност - началник на отдел), считано от 07.10.2025 година. Установява се също, че замествания служител – Р. Д. със заповед № ОСПД-1711 от 28.11.2025 година на изпълнителния директор на БАБХ е преназначена да заеме предишната си длъжност – главен експерт, считано от 01.12.2025 година, а жалбоподателят Д. В. е заемал длъжността – главен експерт да завръщане на титуляра Д..

Предвид изложеното, фактическия състав на чл. 103 ал. 1 т. 7 от ЗДСл е осъществен, т.е. спазени са материално – правните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение със заместващия държавен служител.

Соченото от жалбоподателя преназначаване на Д. два дни след завръщането и на длъжността главен експерт, на длъжност – началник отдел е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като разпоредбата на чл. 103 ал. 1 т. 7 от ЗДСл изисква единствено завръщане на замествания държавен служител. Това, което се случва със служебното правоотношение на завърналия се, не може да бъде предмет на съдебна проверка в настоящото производство, защото служебното правоотношение засяга органа по назначаването и конкретния държавен служител. Какво ще реши да прави с едно служебно правоотношение на даден служител органът по назначаването е негова преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол.

Не е налице нарушаване на принципа по чл. 6 от АПК - съразмерност и на принципа по чл. 13 от АПК – последователност и придвидимост, по отношение на прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя, тъй като той е бил преназначен на длъжността главен експерт до завръщане на титуляра Д., която се е завърнала именно на тази длъжност, считано от 01.12.2025 година. С преназначаването му на длъжност „до завръщане на титуляра“, за жалбоподателя е било напълно предвидимо, че при осъществяване на този юридически факт, служебното му правоотношение ще бъде прекратено.

Действително, Духлова е заемала длъжността на В. в кратък период от време след прекратяване на служебното му правоотношение (за около две седмици), след което отново е била преназначена на длъжността началник на отдел, а заеманата от В. длъжност е била отново свободна. Този факт, обаче, не е достатъчен, за да бъде обосновано твърдението на жалбоподателя, че целта на извършените служебни размествания е било единствено неговото освобождаване от държавна служба. По делото от жалбоподателя не са представени доказателства, а не са направени и твърдения в такава насока, от които да се мотивира извод за предходно усложнени (влошени) служебни или извънслужебни отношения с органа по назначаването или с други служители на агенцията по повод изпълнението на поставени задачи или изпълнение на конкретни разпореждания и така да се даде достоверно обяснение за освобождаването му по причини, които не съответстват на целта на закона, т.е. за несъответствие на обжалвания административен акт с целта на закона. Между страните не е спорно качеството на изпълнение на служебните задължения от страна на В. и липсата на забележки към него от органа по назначаването. В този смисъл, тезата на жалбоподателя, че е налице злоупотреба с право от страна на ответника при издаването на заповедта за освобождаване, не е подкрепена от обективни факти, събрани с доказателствените средства, допустими в процеса.

Разпечатката съдържа 34 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d7d937f-c126-40da-bc41-1511b8921d73