Решение № 4809 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4809 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100506897 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.

С решение № 23135 от 19.12.2024 г., постановено по гр. д. № 22187/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 72 състав, са уважени предявените искове от Й. Б. В. срещу НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА, с правно основание 78, ал. 1 ЗДСл. вр. чл.46, ал.2 от ЗНА, до размери от 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 10.07.2023 г. в сервиз за ремонт на автомобилна техника на НСО, ведно със законната лихва от 10.07.2023 г. – датата на настъпване на злополуката, до окончателното изплащане, и до размер от 971,80 лв. – представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, от разходи за лечение, ведно със законната лихва от 10.07.2023 г. до окончателното им плащане. Предявените от ищеца искове са ОТХВЪРЛЕНИ за разликата до пълните им предявени размери, съответно иска за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 24 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв., а иска за имуществени вреди за разлика над уважения размер от 971,80 лв. до пълния предявен размер от 3734,00 лв.

Срещу постановеното съдебно решение, в уважителната му част, е депозирана въззивна жалба от ответника Национална служба за охрана. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Въззивникът счита, че решаващия съд неправилно приел за приложима по аналогия разп. на чл. 78, ал. 1 ЗДСл. Счита, че в ЗНСО чл. 38, ал. 3 ЗНСО изрично урежда, че възникването, съдържанието, изменението и прекратяването на служебното правоотношение на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана, се уреждат с този закон, като не е регламентирано препращане към ЗДСл. уреждащ статута на държавните служители. Излагат 1 се съображения, че ако следва да се прилага по аналогия друг закон, регламентиращ отношенията по повод обезщетяването на вреди от трудова злополука, то приложение следва да намерят най-близките по характер и съдържание на военизирания характер на служебните отношения, закони като ЗОВСРБ, ЗМВР, ЗИНЗС, ЗДАНС, ЗДАР, ЗСРС.

Въззивникът намира постановеното решение неправилно и във връзка с определените от съда размери на имуществените и неимуществени вреди, претърпени от ищеца, като изрично оспорва работодателят да дължи обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатената стойност на услугата „избор на екип“, която представлява допълнителна медицинска услуга, която не е задължителна за провеждане и ефективността на лечението и достъпа до медицинска помощ, а е изцяло по избор на пациента. Решаващия съд не изложил никакви мотиви, поради които счел, че е била налице необходимост от такъв избор на екип, който да извърши конкретната медицинска манипулация. Сочи, че съгласно т.7 от Постановление на ПлВС от 23.12.1968 г. „когато се търси обезщетение за вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следва ад се събират доказателства за необходимостта от такива разходи“. В случая не била обосновано от съда такава необходимост от допълнителната услуга „избор на екип“, при което неправилно съда заключил, че и за тази вреда на ищеца следва да отговаря работодателя.

Съдът не взел предвид всички заявени от ответника в ОИМ възражения във връзка с естеството на повредата, изготвената експертиза, както и кой е надлежния медицински орган, който следва да установи характера и степента на телесната повреда. Въззивникът твърди, че това следва да се извърши от ЦВМК към ВМА, по реда на Наредба № Н6/13.02.2018 г. за военномедицинската експертиза, което се извеждало от разп. на чл.124, ал.3 от ЗНСО.

Съдебният състав на СРС не е обсъдил и взел предвид фактите, че ищецът е сержант от състава на НСО, претърпял по повод и при изпълнение на служебните си задължения телесна повреда, за която в специалния закон имало предвиден ред за изплащане на обезщетение, а заобикаляйки приложимия закон и прилагайки ЗДСл. се стигало до неоснователно обогатяване на ищеца.

Решаващия състав на СРС не обсъдил и възраженията на ответника за евентуално проявена груба небрежност или умисъл от служителя при настъпване на трудовата злополука, при което отговорността на работодателя следва да се намали или изключи.

Съдът неправилно приложил и нормата на чл.52 от ЗЗД, като определеното обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно завишено, в противоречие с константната съдебна практика и несъответстващо на тежестта на увреждането, силата, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания.

Твърди също, че работникът не е спазил установените в НСО правила за безопасност и здраве при работа, като не е проверил преди започване на работа изправността на машините, съоръженията, инструментите и оборудването, с които следва да борави при изпълнение на трудовите си задължения, като неизправността на същите са довели да увреждане на здравето му.

Предвид всички изложени аргументи, въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на СРС, в обжалваните му части и постанови ново, с което да отхвърли исковете на ищеца към НСО за заплащане на осн. чл.78, ал.1 от ЗДСл. вр. с чл.46, ал.2 от ЗНА, сумата от 24 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.07.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 971,80 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука от 10.07.2023 г., ведно със законната лихва считано от 16.04.2024 г. до окончателното изплащане, както и в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. и по реда на чл.78, ал.6 от ГПК, сторените в производството съдебни разноски, присъдени в тежест на 2 ответника. Претендира сторените по делото разноски, за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ищеца Й. Б. В., чрез адв. Д., с който оспорва същата. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е достигнал до извод за основателност и доказаност на предявените искове, в уважените размери. Излага подробни съображения във връзка с приложимия закон, а именно субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 1 ЗДСл. към правоотношенията на служителите на НСО, по въпросите, за които в специалния закон за НСО липсва законодателна уредба, в частност обезщетяването на вреди от трудова злополука и професионална болест. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, като прилага ДПЗС.

Решението в частта, с която са отхвърлени исковете, за разликите над предявените размери, като необжалвано от страните е влязло в сила.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл. вр. с чл. 46, ал. 2 ЗНА. Ищецът Й. В. е предявил срещу Национална служба за охрана, ЕИК 000698427, гр. София, бул. „********“ № 43, искове за присъждане на обезщетения за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди в следствие на трудова злополука настъпила на 10.07.2023 г., в размер на 40 000 лв. за неимуществени вреди – представляващи претърпени физически и психически болки и страдания, както и 3734 лв. за имуществени вреди - разходи по повод лечението и оперативна интервенция.

Между страните няма спор, че между тях е налице служебно правоотношение, по което ищеца заема и към настоящия момент длъжността „механик поддръжка на машини“ в сервиза за ремонт на автомобилна техника на НСО, с присъдено звание „сержант“.

От приетите писмени и гласни доказателства в първоинстанционно производство се установява безпротиворечиво, че на 10.07.2023 г. през време и по повод на извършваната работа - в сервиза за ремонт на автомобилна техника на НСО, ищецът при извършване на ремонт на крик № 3, при поставяне на въжетата, се качил на дървена стълба, за да ги стегне по-здраво. При затягането на едно от въжетата, дървената стълба се счупила, при което В. инстинктивно увиснал на дясната си ръка, захваната за желязната част на крика, при което усетил остра болка в областта на предмишницата, която го провокирала да се пусне и той паднал на земята. Непосредствени свидетели на злополуката нямало, но колеги на ищеца, които били наблизо, чули шума от счупената стълба и намерили ищеца в безпомощно състояние на земята. Незабавно и по спешност бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където била установена травма на дясна ръка на екстензорните мускули и сухожилия на ниво предмишница. Била му поставена гипсова шина и му бил издаден първичен болничен лист за 14 дни. Тъй като болките не отшумявали и движението на дясната ръка на ищеца не било възстановено в пълен обем, след изтичане на четиринадесетте дни, ищецът посетил Военномедицинска академия, където му бил извършен ядрено-магнитен резонанс и установено „частично дезинсерциране на дългата бицепсова глава и дисторзия на м.супраспинатус“. Това наложило ищецът да бъде насочен за продължаващо лечение в УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев“ ЕАД, гр. София, Клиника по костна патология и обща ортопедия, където му била поставена диагноза – „травма на сухожилията на ротаторните мускули на мишницата“ и била извършена хирургична артроскопска операция, след което бил изписан за домашно лечение и имобилизиран с шина за срок от 30 дни. След изтичането им, започнал курс по рехабилитация, която продължавала и до настоящия момент. Със заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ, се установява, че възстановителния процес при ищеца продължава повече от 15 месеца към датата на изготвянето му, като през 3 целия период същия е изпитвал болки и страдания, като непосредствено след травмата и след оперативното лечение, болките са били с по-голям интензитет, с постепенно утихване, но не са напълно изчезнали. Установено било от вещото лице при личния преглед на ищеца на 04.10.2024 г., повече от година след злополуката, ограничен обем движение в дясна раменна става, като прогнозата за пълно възстановяване при ищеца била песимистична.

Експерта констатирал също, че на ищеца е проведено оперативно артроскопско лечение на уврежданията, чрез изрязване на променените тъкани и възстановяване на разкъсания мускул със специални винтове с конци /анкъри/. Обективно при прегледа се установил и оперативен белег по външната страна раменната става с надлъжен ход и дължина 7 см., ограничен обем на движение на дясната ръка в раменната става, при повдигане на ръката настрани от 90 градуса, при норма 180 градуса и при въртене на ръката в същата става, навън от 45 градуса, при норма от 90 градуса.

С разпореждане № 33351/01.08.2023 г. на ТП на НОИ – София-град злополуката е призната за трудова. Разпореждането е влязло в сила, като необжалвано.

От показанията на съпругата на ищеца, преценени в светлината на разпоредбата на чл.172 от ГПК, при отчитане на евентуалната им заинтересованост, съдът е намерил за установено също, че след злополуката, ищеца изпитвал изключителни трудности да се обслужва сам за ежедневните битови и хигиенни операции, тъй като боравел предимно с дясната ръка. Получавал ежедневна помощ от съпругата си дори за най-елементарните дейности. Научил се да се храни с лява ръка. Изпитвал силни болки, които продължавали макар с по – лек интензитет и понастоящем, което налагало постоянен прием на обезболяващи медикаменти. И до днес били налице ограничени движения в дясната раменна става, като прогнозите както и вещото лице по СМЕ потвърдил, за пълно възстановяване, били песимистични. Инцидентът оказал негативно влияние не само върху физическото състояние на ищеца, но и върху психическото му здраве. Страдал от нарушения на съня поради продължаващите болки, и м а л понижено настроение, тревожност, постоянно се връщал към спомена за злополуката, страхувал се, че няма да се възстанови напълно, няма да може да работи и да бъде в помощ на семейството си. Изпитвал притеснения и неудобство и от видимия белег на мястото на операцията.