Решение № 215 от 13.07.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Смолян, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20265400500238 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 136/03.05.2026 г. по гр. д. № 1441/25 г. Смолянски районен съд осъдил РД „Г. П.“ гр. Смолян, към ГД „ГП“ към МВР да заплати на Х. Г. Х. сумата от размер на 1 806, 25 евро, представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд за периода от 01.10.2022 г. до 30.09.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване иска в съда – 02.10.2025 г. до окончателното изплащане; сума в размер на 297, 52 евро – законна лихва за забава върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи допълнителното възнаграждение, изчислена до 30.09.2025 г.; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 255, 65 евро и в полза на РС – Смолян разноски в размер на 200, 07 евро.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от РД „Г.

П.“, чрез главен юрисконсулт Мила Х.а, с оплаквания, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Във въззивната жалба се сочи, че статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове; в приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т. ч. общото трудово законодателство. Сочи се, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, 1 работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др.; с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Твърди се, че непълнота в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случа; за положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. В тази връзка се прави позоваване на Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС, с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. По-нататък се сочат действащите преЗ процесния период наредби, според които при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, когато работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – експертизата установява, че ищецът е полагал по 8 часа труд през нощта.

Прави се позоваване на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР /ДВ бр.

60/07.07.2020 г./, поради което се твърди, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е стигнал до заключение, че липсва специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Твърди се във въззивната жалба, че различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Твърди се, че тази специфика обуславя и редица различия именно по отношение обема на полагания труд, като се сочи разликата в допустимия извънреден труд. В тази връзка се твърди, че тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно по-неблагоприятните условия, завишените изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизма, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват.

Твърди се, че районният съд е допуснал и друго нарушение на материалния закон – приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд с правно основание, относимо към извънреден 2 труд.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени; претендират се разноски за двете инстанции.

В срок е депозиран писмен отговор от ищеца, чрез пълномощник адв. Б. М., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

В отговора се излагат доводи, че в постановеното ТР №1 от 15.03.2023г. по тълк.д. №1/2020 г. на ОСГК на ВКС има както вътрешно противоречие на изложените мотиви, така и очевидни противоречия с постановеното преди него Решение на Съда на ЕС по дело С-262/2020г. и последващото Определение от 29.07.2024г. по дело №С-435/23г. на СЕС по преюдициално запитване отправено от ОС — Смолян. Прави се позоваване и на Решение на СЕС по дело №С-262/2020г.

Твърди се в отговора, че с прилагането единствено на ЗМВР и то в случай, че там не е уредено еднозначно обезщетението на служителите на МВР за полаган нощен труд да е идентично с правото на другите категории работници, чиито права се закрилят от КТ ще се наруши забраната за дискриминация в Европейската конвенция за защита правата на човека. Сочи се, че за всяка ситуация, за която може да се установи връзка с него, правото на ЕС е относимо право, т.е. всеки национален съд е длъжен да прилага приложимата вътрешно правна норма само съобразена с относимата съюзна правна норма, като практически това е най-важната последица от действието на правото на ПЕС. Респективно, всеки национален съд е задължен да остави неприложена всяка вътрешно правна норма, която противоречи на правото на ЕС, каквото безспорно е нормата на чл.187 ал.4 от ЗМВР, като и самото ТР №1 от 15.03.2023г. постановено по тълк. д. №1/2020 на ОСГК на ВКС.

Основание е факта, че с изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. в чл.187 ал.1 от ЗМВР е приета е нова ал.4 на чл.187 от ЗМВР, като в предложението за това изменение липсват каквито да било мотиви за въвеждането на подобна норма, които да са основани на обективен и разумен критерий. На следващо място в същото предложение за изменение на законопроекта за ЗМВР липсват каквито и да е данни и доказателства, че това изменение е съвместимо с правото на Европейския съюз.

Твърди се, че при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Кодекса на труда и чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както и предвид изричната разпоредба на чл.179 ал.1 от ЗВМР.

В отговора се излагат доводи, че лишаването на ищеца от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд го е поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, 3 съгласно чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, безспорно разстройва биологичния ритъм на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето, поради което следва да се компенсира с адекватно допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд. Това съответства и на основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.

Според въззиваемия както с разпоредбата на чл.187 ал.4 от ЗМВР, така и с Тълкувателно решение по Т.Д. №1/2020г. на ОСГК на ВКС, е допусната дискриминация на едно право с което се нарушава забраната за дискриминация в Европейската конвенция за защита правата на човека.

Неправилна е констатацията, че в ЗМВР няма празнота, която да предполага прилагането по аналогия на основание чл.46 ал.1 от ЗНА. Празнота има, но тя не касае продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете, както превратно посочва ВКС, а празнотата в закона се отнася до липсата на норма, аналогична на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, която да предвижда преизчисляване на нощния труд като механизъм за компенсиране на неблагоприятните аспекти върху физическото и психическо здраве на служителите от полагането му. Необосновано е и съждението за основание за различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР. В Решение от 24.02.2022г. по дело №С-262/2020г. на СЕС изрично е посочено, че е допустимо национална правна норма да установява различна продължителност на нощния труд за служители в МВР, НО в такъв случай „в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд“. Такива мерки не представляват изброените в ТР по Т.Д. №1/2020г. на ОСГК на ВКС; всички тези „компенсаторни механизми” не са такива, които да са приложими само и единствено към полагащите нощен труд, а се отнасят на общо основание до всички служители в МВР, включително и тези, които изобщо не полагат нощен труд.

Твърди се, че е изцяло дискриминативно посоченото и в Тълкувателно решение от 15.03.2023 постановено по Т.Д. №1/2020г. на ОСГК на ВКС, като същото решение противоречи на правото на Европейския съюз.

Прави се епозоваване на Определението на СЕС по дело №С-435/2023г., както и на Решение от 5 октомври 2010, по дело №С-173/09 на СЕС - (Делото "Елчинов"), съгласно което Съдът на ЕС е постановил, че първоинстанционните съдилища не са длъжни да спазват „задължителните указания“, дадени им от върховен съд при отмяна на решението им и връщането му за ново разглеждане, ако тези указания противоречат на 4 правото на ЕС.

Излагат се доводи за неоснователност на възражението на жалбоподателя, че по отношение на държавните служители в МВР е приложима само уредбата по специалния закон. Основно задължение на законодателя е да осигури равнопоставеност на работниците и служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, по трудово правоотношение в МВР или извън нея; недопустимо и дискирминационно е поставянето на служителите в системата на МВР, работещи в режим на сумирано изчисляване на работното време в по-неблагоприятно положение спрямо останалите работници и служители при възмездяването на нощния труд; в противен случай би се стигнало до различно третиране на нощния труд и различни критерии за неговото възмездяване, като държавните служители в системата на МВР, осъществяващи нощен труд при сумирано изчисляване на работното време биха били поставени в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, за които са приложими общите разпоредби на КТ и НСОРЗ. Прави се извод, че субсидиарното прилагане на общия закон при липса на изрично уредено заплащане в специалния ЗМВР е в пълно съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията на РБ и чл.14 от ЕКЗПОЧС, тъй като полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, нарушава биологичните ритми на работника/служителя и е свързан с вредни за организма последици, които следва да се компенсират чрез допълнителното заплащане и различно отчитане на нощния труд, така както е предвидено за всички останали работници и служители в страната.