Решение № 354 от 01.07.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Разлог, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Гр. дело № 20241240101255 по описа за 2024 година

Производството е образувано по ИМ от С.Н.П., ЕГН*, от *, против ОД„З“-Б., със седалище *, с дир. И.Г.. ИМ е изпратена от Бл.АС по подсъдност в частта й, с която са предявени следните искове:

-иск на основание чл.125 от ЗДСл. за сумата от 1`622,76 лв. - неизплатени доп. възнаграждения за постигнати резултати на ищцата за първото, второто и 1/3 от третото тримесечие на 2022 г., а именно за периода от 01.01.2022 г. до 27.07.2022 г., за които възнаграждения се твърди, че са дължими във вр. със съществувалото служебно правоотношение на ищеца като „н-к на ОС„З“-Б.“, прекратено с отменената по съд. ред заповед №*/27.07.2022 г. на дир. на ОДЗБ;

-иск на основание чл.125 от ЗДСл. за сумата 78,22 лв. - неправомерно удържана сума от месечното възнаграждение на ищцата във вр. с прекратяване на служебното й правоотношение към 27.07.2022 г. и по повод изплатена сума от 250.00 лв. за облекло за 2022 г.;

-иск на основание чл.125 от ЗДСл. за сумата от 350.00 лв. - неизплатени средства за облекло на ищцата за 2023 г., които са били дължими при възстановяването на служебното й правоотношение като „н-к на ОС„З“-Б.“.

Към всяка от претендираните главници ищцата е поискала присъждане на законна лихва, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите.

Ищцата твърди, че е била държ. служител, като заемала длъжността „Н-к“ ОС„З“-Б.. Излага, че със Заповед №*/27.07.2022 г. на дир. на ОД„З“-Б., е било прекратено служебното й правоотношение с ответника. Заповедта била оспорена по съд. ред и с решение №2054/30.11.2022 г., постановено по адм.д. №787/2022 г. по описа на Бл.АС, потвърдено с решение №6077/07.06.2023 г., постановено по адм. д. №1588/2023 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 07.06.2023 г., прекратеното служебно правоотношение било отменено като незаконосъобразно и ищцата била възстановена на заеманата от нея, преди прекратяването, длъжност „Н-к“ на ОС по З-Б., към ОД„З“-Б..

Сочи се, че ищцата била възстановена на заеманата от нея длъжност, съгласно Заповед №*/16.06.2023 г., с основно месечно възнагдение 1`694,00 лева, считано от 16.06.2023 г.

Твърди, че посредством заповед №*/15.04.2024 г. на Дир. на ОД„З“-Б., служебното правоотношение на ищцата било прекратено, поради придобиване право на пенсия за 1 осигурителен стаж и възраст, считано от 16.04.2024 г. В заповедта били отразени и обезщетенията, които следвало да получи ищцата.

Навеждат се доводи от ищцата, че не й е било изплатено Доп. възнаграждение за постигнати резултати при прекратяване на служебното правоотношение на 27.07.2022 г., както и че неправомерно била удържана сумата от 78,22 лева, като недължима част от платено възнаграждение за облекло. Отделно от това не било изплатено възнаграждение за облекло за 2023 г.

Предвид изложеното, ищцата моли ответникът да бъде осъден да й заплати претендираните суми, ведно със законната лихва в/у всяка от тях, както и направените по делото разноски.

С разпореждане №1904/25.10.2024 г., съдът е указал препис от ИМ да се изпрати на ответника по делото. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е упражнил правото си на отговор.

В отговора ответникът оспорва всички предявени искове като неоснователни и недоказани и излага подробни съображения.

Сочи се, че получаването на Доп. възнаграждение за постигнати резултати, няма задължителен характер като елемент от възнаграждението за служителя, т.е ръководителя на адм. структура следва да е взел решение за изплащане и да е определил сумата за съответния служител. Твърди, че за процесния период ищцата не е била включена в заповедите на директора за изплащане на ДМС, а за първото тримесечие на 2022 г. такива възнаграждения изобщо не са били определяни, начислявани и изплащани.

По отношение на сумите за представително раб. облекло ответникът сочи, че предоставянето им е целево и е обусловено от реално изпълнение на служебните задължения. Поддържа, че на ищцата е изплатена дължимата пропорционална сума за 2023 г. за периода след възстановяването й на работа, съобразно заповедта на дир. на ОД„З“-Б., а претендираните доп. суми не се дължат.

С оглед на това, ответникът иска предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира юрк. възнаграждение.

Съдът след като обсъди становищата на страните и събраните по делото док-ства, намира следното:

В хода на производството с проток. определение, постановено в СЗ, проведено на 10.12.2025 г., съдът е изискал от ОД„З“-Б., писмени документи, относими към служебното правоотношение на ищцата. Изисканите документи са постъпили с писмо вх.

№237/08.01.2026 г., като в тях се съдържат включително заповеди и фиш за изплатена сума, които ответникът е представил преди това с отговора на ИМ с вх. №1218/04.02.2025 г. и писмено становище с вх. №10467/16.09.2025 г.

С посоченото писмо вх. №237/08.01.2026 г. са приложени личното трудово и служебно досие на ищцата; поименно разписание на длъжностите на ОД„З“-Б., в сила от 18.08.2022 г.; ВП за заплатите на служителите в ОД„З“-Б., действали в периода от 14.02.2019 г. до 06.12.2022 г., ведно със заповедта за утвърждаването им; ВП за заплатите на служителите в ОД„З“-Б., действали в периода от 06.12.2022 г. до 19.10.2023 г., ведно със заповедта за утвърждаването им; Заповед №*/26.07.2022 г. на дир. на ОД„З“-Б., ведно с приложения към нея списък;

Заповед №*/26.10.2022 г. на дир. на ОД„З“-Б., ведно с приложения към нея списък; Заповед №*/23.03.2023 г. на дир. на ОД„З“-Б.; Заповед №*/24.10.2023 г. на дир. на ОД„З“-Б.; фиш №1 за м..10.2023 г., както и други документи.

В тази вр. следва да се уточни, че в проток. определение, постановено в СЗ, проведено на 14.01.2026 г. /л.330 гръб/, с което съдът е приел постъпилите от ОД„З“-Б., горепосочени писмени документи към доказателствения материал, е допусната неточност при посочване на входящия номер на писмото, към който са приложени документите. Така вместо с писмо с вх. №237/08.01.2026 г., в протокола е отбелязано заявление с вх. №14646/12.12.2025 г., което касае приложен документ за внесен депозит. Според настоящия съд. състав посочената неточност не води до неяснота относно док-ствата, които са приети. От съдържанието на 2 съдебния протокол се установява, че са докладвани именно постъпилите от ОД„З“-Б., документи, след което процесуалният представител на ищцата е поискал приемането им и с проток. определение на съда същите са приобщени към доказателствения материал по делото. Поради това съдът приема, че документите постъпили с писмо вх. №237/08.01.2026 г., са част от доказателствения материал, като същите следва са относими и следва да бъдат съобразени при формиране на фактическите констатации по делото.

Съдът кредитира като относими и неоспорени от страните приложените към ИМ док-ства, а именно копия от Заповед №*/15.04.2024 година на Дир. на ОД„З“-Б.; Заповед №*/16.06.2023 г. на Дир. на ОД„З“-Б.; Заявление вх. №*/15.06.2023 г., ведно с приложените към него решение №2054/30.11.2022 г., постановено по адм. д. №787/2022 г. на Бл.АС и решение №6077/07.06.2023 г., постановено по адм. д. №1588/2023 г. по описа на ВАС;

По отношение на представените към ИМ болнични листове и амбулаторен лист, съдът намира, че същите не касаят предмета на делото по настоящето производство, поради което не ги цени като релевантни док-ства.

На следващо място от фактическа страна не се спори, а и безспорно от док-ствата се установява, че ищцата С.П. е заемала длъжността „Н-к“ ОС„З“-Б. към ОД„З“-Б.. Служ. правоотношение на ищцата е било прекратено, считано от 27.07.2022 г. /видно от Заповед №*/27.07.2022 г. на дир. на ОД„З“-Б., на л.319/. Впоследствие прекратяването е било отменено, като ищцата е възстановена на заеманата длъжност на 16.06.2023 г. /видно от Заповед №*/16.06.2023 г. на дир. на ОД„З“-Б., на л. 320/.

По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от ВЛ Г.К.

/л.344 – л.345/. При отговора на първия въпрос, в обстоятелствената част на заключението ВЛ е пояснило, че в определението за допускане на експертизата е посочен период 01.01.2023 г. – 27.07.2023 г., докато в ИМ релевантният период за претенцията за Доп. възнаграждение за постигнати резултати е 01.01.2022 г. – 27.07.2022 г. Предвид това ВЛ, отчитайки това несъответствие, е анализирало както периода, поставен в задачата, така и периода, посочен в ИМ. Така ВЛ е отразило, че за периода 01.01.2023 г. – 15.06.2023 г., ищцата не е заемала длъжността, поради което за този период не е могло да възникне право на Доп. материално стимулиране /ДМС/. При изследването на другия период 01.01.2022 г. – 27.07.2022 г. ВЛ се е позовало на действащите тогава Вътр. правила за заплатите на служителите в ОД„З“-Б.. Посочило е, че съгласно тях определянето на ДМС за постигнати резултати се извършва със Заповед на Дир. на ОД„З“-Б., като право на получаване имат само служителите, изрично посочени в съответната заповед. Според ВЛ за периода 01.01.2022 г. – 31.03.2023 г. доп. възнаграждения за постигнати резултати не са определяни, начислявани и изплащани, като респективно такава заповед не е издавана. Изложено е, че за периода 01.04.2022 г. – 30.06.2022 г. е издадена Заповед №*/26.07.2022 г. на дир. на ОД„З“-Б., а за периода 01.07.2022 г. – 30.09.2022 г. е издадена Заповед №*/26.10.2022 г. При преглед на тези заповеди ВЛ е констатирало, че макар с тях да е определено Доп. възнаграждение за постигнати резултати за съответните периоди, ищцата не е била включена в списъците на служителите, на които е определено такова възнаграждение. От счетоводните регистри и фишовете за работна заплата за процесния период не е било установено начисляване или изплащане на Доп. възнаграждение за постигнати резултати на ищцата. При отговора на втория въпрос ВЛ е отразило, че от представения фиш за работна заплата за м..08.2022 г. е видно, че от месечното възнаграждение на ищцата е удържана сумата от 78.00 лева с основание „възстановено облекло“. ВЛ е аргументирало, че от представените документи не се установява удържаната на ищцата сума през 2022 г. от 78.00 лева да й е била възстановена след отмяна на уволнението. При отговора на третия поставен въпрос ВЛ е отразило, че съгласно Заповед №*/23.03.2023 г. предвиденият размер за представително раб. облекло за длъжността „Н-к“ ОС„З“ за календарната 2023 г. е 250.00 лева. В заключението е посочено, че със Заповед №*/24.10.2023 г. на дир. на ОД„З“-Б., е определена стойността на представителното раб. облекло на новопостъпилите държавни служители в ОД„З“-Б., и в 3 общинските служби по З за календарната 2023 г. по длъжности. Съгласно приложението към заповедта за ищцата е предвидено да получи сумата от 136,30 лв. за реално отработените месеци от 16.06.2023 г. до 31.12.2023 г. Според заключението, сумата от 136.00 лева е начислена и изплатена на ищцата.

В СЗ ВЛ пояснява, че за изпълнението на поставените задачи в експертизата се е запознал с материалите по делото, но е извършил и проверка при счетоводството на ответника, където лично се е запознал с относимата документация в оригинал. Категоричен е, че за периода 01.01.2022 г. – 27.07.2022 г. не е начислявано и изплащано Доп. възнаграждение за постигнати резултати на ищцата, като същата не била включена в проверените от него заповеди. ВЛ К. заявява, че не е изследвало как от Доп. възнаграждение за постигнати резултати би следвало да бъде определен на ищцата, доколкото същият е по преценка на ръководителя на адм. структура.

По делото е прието и Доп. заключение по ССчЕ /л. 361 - л.362/, по което на ВЛ - К. е поставена задача да определи какъв би бил размерът на доп. възнаграждение за постигнати резултати на ищцата за периода 01.01.2022 г. – 27.07.2022 г., съобразно утвърдените ВП за заплатите на служителите в ОД„З“-Б., утвърдени със Заповед №*/14.02.2019 г., действали през исковия период, както и съобразно извършените атестационни оценки на държ. служители и оценката на ищцата за същия период.