Решение № 7698 от 16.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7698 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100509024 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10792 от 09.06.2025г., постановено по гр. дело № 6962/2025г. по описа на СРС, 66-ти състав е отхвърлен предявеният от В. Д. М. срещу Министерството на иновациите и растежа иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ЧР-П-84/28.10.2021г. на Министъра на икономиката като неоснователен. С решението е отхвърлен предявеният от В.

Д. М. срещу Министерството на иновациите и растежа иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Старши сътрудник по УЕПП“ като неоснователен. С решението е осъден В. Д. М. да заплати на Министерството на иновациите и растежа сумата от 100 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и да заплати в полза и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 150 лева, депозит за вещо лице.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от В. Д. М.. В жалбата са изложени съображения, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че погрешното интерпретиране на ССчЕ било довело до неправилния извод на СРС, че било налице съкращаване на щата на единствената щатна длъжност. Поддържа, че от приетите длъжностни характеристики на „Главен сътрудник по УЕПП“, „Старши сътрудник по УЕПП“ и „Сътрудник по УЕПП“ се установявало, че трудовите му функции били включени и се съдържали в трудовите функции на длъжностите „Главен сътрудник по УЕПП“ и 1

„Сътрудник по УЕПП“. С оглед на което изводът на СРС, че липсвала идентичност бил неправилен. Поддържа, че от приетата ССчЕ се установявало, че между длъжностните характеристики на „Главен сътрудник по УЕПП“, „Старши сътрудник по УЕПП“ и „Сътрудник по УЕПП“ имало почти пълно припокриване, както в преките задължения, така и в областта на действие; възлагане, планиране и отчитане на работата; отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите; вземане на решения и изисквания за заемане на длъжността. Предвид което въззивникът можел да изпълнява безпроблемно функциите на длъжността „Сътрудник по УЕПП“, но не и обратното, тъй като заемал по-горната от двете длъжности в посочената структурна йерархия. Сочи, че трудовите функции и задължения, изпълнявани от него, не били премахнати, тъй като характерът на извършената от него работа в посочения отдел, била запазена и продължавала да се изпълнява в пълна степен. Счита, че в конкретния случай било налице фиктивно съкращаване на щата. Твърди, че работодателят следвало преди да прекрати трудовото правоотношение да направи подбор, ако не между трите групи на длъжността „Сътрудник по управление на европейските проекти и програми“, степенувана в трите групи, подредени в низходящ ред- съответно главен, старши и сътрудник или между „главен сътрудник по УЕПП“ и „старши сътрудник по УЕПП“, то поне измежду длъжността „Старши сътрудник по УЕПП“ и „Сътрудник по УЕПП“. Допълнителен аргумент, че не било налице реално съкращаване на щата било и обстоятелството, че няколко месеца след структурната промяна на Министерство на икономиката в процесния отдел „Изпълнение на проекти“, сектор „Техническо изпълнение“ към Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ на изпълняваната от него длъжност, били назначени нови лица със същите като неговите трудови функции. Сочи, че служебните и трудовите правоотношения на работещите в главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ преминавали изцяло от едно административно звено в друго без промяна като система от функции, задължения и изисквания. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Министерство на иновациите и растежа, с който се оспорва същата. Твърдят, че решението било правилно, обосновано и постановено при стриктно спазване на материалния и процесуалния закон и при правилна преценка на всички доказателства по делото. Невярно било твърдението, че работодателят не успял да докаже, че неговата длъжност като трудови функции била единствена. Поддържа, че броят на служителите в сектора бил намален, както и че трудовите функции за длъжността „Старши сътрудник УЕПП“ били сходни, но били в различен обем, изискване за професионален опит и като съвкупност въобще не се припокривали с тези на „Главен сътрудник УЕПП“ и „Сътрудник УЕПП“. Излагат съображения, че самата хронология на фактите опровергавала тезата на ищеца, че функциите и задълженията за длъжността „Сътрудник по УЕПП“ от длъжностната му характеристика от Министерство на икономиката се припокривала с длъжностната характеристика за същата длъжност, действаща след 01.03.2022г. в Министерство на иновациите и растежа. Твърдят, че било недопустимо сравнение на длъжностни 2 характеристики за период от повече от 4 месеца в две съвсем различни административни структури, на два напълно различни органа по назначаване и различни административни органи с различен Булстат. Към датата на прекратяване на правоотношението Министерство на иновациите и растежа не съществувало. Твърди, че в периода от 01.11.2021г. до 28.02.2022г. имало един новоназначен служител от 13.12.2021г. на длъжност „Началник на сектор „Техническо изпълнение“ след провеждане на конкурс, чиято длъжностна характеристика била напълно различна от тази на ищеца като функционални задължения, длъжностно ниво и изисквания за заемане на длъжността, тъй като се характеризирала с ръководни функции. В същия период нямало служители по заместване. Предвид естеството на срочното правоотношение задълженията на ищеца касаели единствено ОПИК за програмен период 2014-2020г. и донякъде ОП ИМСП. Сочат, че към настоящия момент в Министерството се били запазили сравнително малка част от функциите на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ като обем, тъй като се администрирал нов програмен период 2021-2027г. с нови по своето съдържание оперативни програми. Считат, че извършването на подбор по чл. 329 КТ не било задължително, когато приложеното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, пр. 2 КТ засягало единствена щатна бройка, какъвто бил настоящият случай. Сочат, че било налице реално съкращаване на длъжността не само като щатна бройка, но и като система от функции, които като съвкупност, обхват и обем нито били възложени, нито били включени във функционалните задължения на друга нова щатна длъжност. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.

При първоначалното разглеждане на делото от СРС, 119-ти състав е постановено Решение № 4092 от 17.03.2023г. по гр. дело № 73007/2021г., с което са отхвърлени предявените от В. Д. М. срещу Министерство на икономиката искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на уволнението му за незаконно и за отмяна на Заповед № ЧР-II-84, издадена на 28.10.2021г. от министъра на икономиката като незаконосъобразна, както и искът за възстановяване на длъжността „Старши сътрудник по УЕПП“ в Министерство на икономиката и индустрията на Република България. С Решение № 11119 от 28.06.2023г., постановено по делото, съдът е отхвърлил искането по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решението, постановено на 17.03.2023г.

Срещу така постановеното решение от 17.03.2023г. е постъпила въззивна жалба от В.

М., а срещу решението от 28.06.2023г. е постъпила въззивна жалба от Министерство на иновациите и растежа.

По така постъпилите въззивни жалби е било образувано в.гр.дело № 10465/2023г. по описа на СГС, II-А въззивен състав.

С влязло в сила Решение № 5943 от 01.11.2024г., постановено по в.гр. дело № 10465/2023г. по описа на СГС, II-А въззивен състав е обезсилено Решение № 4092 от 17.03.2023г., постановено по гр. дело № 73007/2021г. по описа на СРС, 119-ти състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС с участието на надлежния ответник Министерството на иновациите и растежа. С горецитираното решение е 3 потвърдено решението от 28.06.2023г. по същото дело, с което е отказано по реда на чл. 247 ГПК да бъде поправено основното решение по делото като бъде посочено, че ответник по делото е Министерство на иновациите и растежа, а не Министерство на икономиката и индустрията.

Предвид гореописаното решение на СГС, първоинстанционният съд правилно е дал указания на ищеца на 06.02.2025г. и в съответствие с изричните указания на въззивния съд производството по делото е разгледано с участието на Министерство на иновациите и растежа.

При съобразяване на правомощията по чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност, въззивният съд намира следното:

Между страните не е спорно наличието на трудов договор № ЧР-Н-45/28.06.2017г., сключен между В. М. и Министерство на икономиката, с който на въззивника-ищец е било възложено изпълнението на длъжност „Сътрудник по УЕПП“, Експертно ниво 4, код по НКПД- 24226007. В чл. 1.3 от договора е посочено, че трудовият договор се сключва за определено време до завършване на определена работа по подпомагане управлението на помощта от Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014-2020“ или до приключване на оперативната програма, но за не по-дълъг срок от изчерпване на средствата по техническата й помощ, в това число изпитателен срок – 6 месеца в полза на работодателя.

С допълнително споразумение № ЧР- И-617/01.03.2019г. към трудов договор № ЧРН-45/28.06.2017г. е увеличен размерът на основната месечна заплата, получавана от В. М., считано от 01.01.2019г.

С допълнително споразумение № ЧР-И-898/14.06.2019г. към трудов договор № ЧР-Н45/28.06.2017г. В. М. е преназначен на длъжност „Сътрудник по УЕПП“, Експертно ниво 4, код по НКПД 24226007, сектор „Техническо изпълнение“, отдел „Изпълнение на проекти“, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“, считано от 18.06.2019г.

С допълнително споразумение № ЧР-И-494/05.03.2020г. към трудов договор № ЧР-Н45/28.06.2017г. е увеличен размерът на основната месечна заплата, получавана от В. М., считано от 01.01.2020г.

С допълнително споразумение № ЧР-И-673 от 28.08.2020г. към трудов договор № ЧРН-45/28.06.2017г. В. Д. М. е бил преназначен на длъжност Старши сътрудник по УЕПП, Експертно ниво 2, код по НКПД 24226041 в Сектор „Техническо изпълнение“, отдел „Изпълнение на проекти“,

Главна дирекция

„Европейски фондове за конкурентноспособност“ за срок до приключване на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014г.- 2020г., но не по-дълъг от изчерпване на средствата по техническата помощ.

С допълнително споразумение № ЧР-И-399/18.02.2021г. към трудов договор № ЧР-Н45/28.06.2017г. е увеличен размерът на основната месечна заплата, получавана от В. М., 4 считано от 01.01.2021г.

Между страните не е спорно и че със Заповед № ЧР-П-84/28.10.2021г. на министъра на икономиката е прекратен трудовият договор с В. Д. М., заемащ длъжност „Старши сътрудник по УЕПП“, сектор „Техническо изпълнение“, отдел „Изпълнение на проекти“, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерство на икономиката, считано от 01.11.2021г. поради съкращаване на щата.

По делото е приет доклад, изготвен от главния секретар на Министерство на икономиката, с който на основание чл. 12 от Устройствения правилник на Министерство на икономиката с цел създаване на оптимална организационно-управленска структура на министерството и подобряване на капацитета и ефективността на работата е предложено считано от 01.11.2021г. да се извърши промяна в организационно-управленската структура, като в частта Отдел „Техническо изпълнение“, сектор „Техническо изпълнение“ /общо 26 щатни бройки/ е предложено числеността да бъде намалена от 27 на 26 щатни бройки като се съкрати длъжността „старши сътрудник по УЕПП“- 1 щатна бройка.