Решение № 13 от 06.02.2023, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 06.02.2023г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: Христинка

Димитрова при участието на секретаря Вилиана Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 126 по описа за 2022 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител ЗДСл).

Образувано е по оспорване на Е.Ю.Х. *** против Заповед № РД 10-403/30.03.2022г. на Министъра на образованието и науката. С оспорения акт е прекратено служебното правоотношение между МОН и Е.Ю.Х., на длъжност „старши експерт по природни науки и екология“, ранг V младши, с място на работа МОН, РУО - Шумен, отдел „Организационно-методическа дейност и контрол“, без предизвестие, в срока на изпитване, на основание чл.12, ал.1 и ал.4, във връзка с чл.108 от ЗДСл.

В жалбата се навеждат аргументи за незаконосъобразност на издадения акт, свеждащи се до твърдение, че същият е постановен в нарушение на административно производствените правила, неспазване на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Оспорващата сочи, че е назначена на длъжността „старши експерт по природни науки и екология“, считано от 05.04.2021г. след положен и издържан конкурс. Твърди, че в периода до 31.03.2022г. стриктно е изпълнявала необходимите дейности за изпълнение на определените цели в индивидуалния работен план, както и е изпълнявала в срок възложените ѝ индивидуални задачи. Корекциите на изготвяните от нея документи са незначителни. Не е получавала индикации от началника на РУО – Шумен, че не покрива необходимите изисквания за изпълнение на длъжността. Сочи, че не е запозната с визирания в заповедта доклад вх. № 0527-269/21.03.2022г., като за целта е подала нарочно заявление за предоставянето му. Счита, че информацията, представена на Министъра на образованието и науката е субективно излагане мнението на конкретния началник и не представлява обективна оценка за работата ѝ. Релевира доводи за наличие на злоупотреба с право, доколкото се използва дадената от ЗДСл възможност за немотивирано освобождаване на служители от държавна работа в едногодишния срок от назначаването им. Твърди нарушение на чл.16, ал.3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

В съдебно заседание лично и посредством упълномощен процесуален представител адв.Сн.И. заявява, че поддържа жалбата и по аргументи, изложени в съдебно заседание и в писмени бележки настоява за отмяна на обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – Министър на образованието и науката, представляван в съдебно заседание от гл.юрисконсулт В.А.застъпва становище за недопустимост на оспорването поради просрочие на жалбата. В условията на алтернативност счита жалбата за неоснователна. Сочи, че при издаване на заповедта е спазена разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДСл – служебното правоотношение е прекратено от органа по назначаване с административен акт, отговарящ по форма и съдържание на законовите изисквания. Актът е издаден при наличие на хипотезата по чл.12, ал.1 от ЗДСл, като в конкретния случай оспорващата е назначена за първи път на държавна служба на 05.04.2021г. Предвид ползван платен годишен отпуск и болничен лист, едногодишният срок е удължен с още 20 календарни дни – до 25.04.2022г. С оспорваната заповед, издадена на 30.03.2022г. е прекратено служебното правоотношение на Е.Х., считано от 01.04.2022г., т.е. преди изтичането на едногодишния срок. Наред с изложеното ответникът релевира доводи за несправяне на жалбоподателката е преките ѝ служебни правоотношения. Изразява несъгласие с твърдението на оспорващата, че настоящият началник на РУО – Шумен не е запознат с нейната работа и изпълнението на длъжността, като счита същото за необосновано по аргументи, изложени в писмени бележки, представени по делото. Моли съда да постанови решение, с което да остави без разглеждане жалбата и прекрати производството, а в условията на алтернативност - да отхвърли жалбата като неоснователна.

Шуменският административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед № РД-10-1076/31.03.2021г. на министъра на образованието и науката, на основание чл.9 и чл.10д, ал.4, във връзка с чл.12 и чл.74, ал.2 от ЗДСл и проведен конкурс по реда на ЗДСл и Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители, жалбоподателката Е.Ю.Х. е назначена за държавен служител на длъжността „старши експерт по природни науки и екология“, с ранг V младши, в отдел „Организационно-методическа дейност и контрол“ при Регионално управление на образованието - Шумен, считано от 05.04.2021г.

С декларация, подадена на основание чл.111, ал.2 от ЗДСл, приложена към служебното досие, приобщено към делото

(л.77),

Е.Ю.Х. е декларирала, че постъпва за първи път на държавна служба.

Към досието са приложени всички документи, подадени към органа по назначаването; формуляри на индивидуален работен план; формуляр на междинна среща; формуляр на годишната оценка на изпълнението на длъжността от жалбоподателката, както и заповеди за ползвани отпуски и представени болнични листа. От представени заповеди за разрешен отпуск се установява, че в периода от 05.04.2021г. до издаване на процесната заповед за прекратяване на служебно правоотношение, служителят е ползвал общо 8 работни дни платен годишен отпуск, а съгласно болничен лист №Е20220563292 Е.Ю.Х. е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, считано от 23.03.2022г. до 31.03.2022г. – 9 календарни дни.

С Доклад вх. №

0527-269/21.03.2022г. (л.28), адресиран до

Министъра на образовието и науката, Началникът на Регионалното управление на образованието – Шумен посочил, че Е.Ю.Х. през периода от 05.04.2021г. до настоящия момент среща затруднения при самостоятелно изпълнение на възложените задачи, налага се системно да се коригират изготвените документи, годишната оценка на изпълнението е „изпълението отговаря не напълно на изискванията“, поради което предложил на основание чл.12, ал.1 от ЗДСл служебното правоотношение с лицето да бъде прекратено.

Със Заповед № РД-10-403/30.03.2022г., издадена на основание чл.12, ал.1 и ал.4, вр.чл.108 от ЗДСЛ и доклад с вх. № 0527-269/21.03.2022г. от началника на РУО – Шумен, Министърът на образовието и науката прекратил служебното правоотношение с Е.Ю.Х. без предизвестие и без запазване на придобития от служителя ранг, считано от 01.04.2022г. В заповедта е посочено, че на лицето следва да се изплати обезщетение на основание чл.61 от ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск в размер на 22 работни дни.

Заповедта е връчена лично срещу подпис на оспорващата на 15.04.2022г.

Несъгласна с нея, Е.Ю.Х. я оспорила пред Административен съд – Шумен с жалба, депозирана с рег. № ДА-01-1020/29.04.2022г.

Като част от административната преписка ответната страна представя заверено копие на служебното досие на оспорващата, както и Протокол №1 до №6, обективиращи действия на негови служители във връзка с връчване на издадената заповед. В Протокол №2 се съдържа констатация за проведен телефонен разговор за здравословните проблеми на г-жа Х. и отправени пожелания за скорошно оздравяване между началника на РУО – Шумен и оспорващата, след което на последната била съобщена издадената заповед за прекратяване на служебно правоотношение.

Към доказателствата са приобщени болничен лист за временна нетрудоспособност за периода от 23.03.2022г. до 31.03.2022г. (л.27); болничен лист за временна нетрудоспособност за периода от 01.04.2022г. до 05.04.2022г.

(л.130 – гръб) и болничен лист за временна нетрудоспособност за периода от 05.04.2022г. до 14.04.2022г. (л.130).

По искане на страните е изслушана съдебна експертиза.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед № РД 10-403/30.03.2022г. за прекратяване на служебно правоотношение без предизвестие и без запазване на придобития от служителя ранг, издадена от Министъра на образованието и науката – индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност от съответния административен съд по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДСл, като жалбата е подадена от нейния адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна за недопустимост на оспорването, поради просрочие на жалбата, предвид следните съображения:

В ЗДСл липсва специална регламентация на съобщаването на заповед за прекратяване на служебно правоотношение, поради което следва да намери приложение уредбата, разписана в АПК. С нормата на чл.18а, ал.7 от АПК е регламентирана възможност съобщаването да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. Тъй като съобщаването на акта има изключително значение за пораждането и упражняването на субективното право на оспорване, установените с него правила не могат да се тълкуват разширително и изпълнението им трябва да бъде точно, т.е. изискванията на разпоредбата на чл.61, ал.1, вр. чл.18а от АПК трябва да бъдат спазени и надлежно удостоверени.

В случая ответната страна твърди, че заповедта е връчена на нейния адресат на 30.03.2022г. чрез устно уведомяване по телефон. Действително от представените към преписката Протоколи от №1 до №6 (л.32 – 37) се установява, че началникът на РУО – Шумен, както и други служители от РУО – Шумен са предприели действия за своевременно връчване на издадената заповед.

Протокол №2 обективира данни относно проведен на

30.03.2022г. разговор между началника на

РУО – Шумен и Е.Х., при които оспорващата е уведомила началника на РУО за своите здравословни проблеми. От своя страна началникът на РУО – Шумен е отправил пожелания за скорошно оздравяване и е съобщил на жалбоподателката за издадената заповед за прекратяване на служебно правоотношение.

От съдържанието на протокола е видно, че инициатор на разговора е била Е.Х.. При това положение не би могло да се приеме, че са предприети нарочни действия по съобщаване съдържанието на акта. Освен това, в протокола липсва отбелязване, че на адресата е съобщено за възможността в седемдневен срок от уведомяването да получи книжата и документите, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.18а, ал.7 от АПК. С оглед на това съдът намира, че липсват безспорни доказателства, удостоверяващи надлежно устно уведомяване в сочения от ответника аспект – съставеният протокол обектива проведен разговор, но не и надлежно съобщаване на издадения акт. Наред с това, всеки следващ ден служители на ответника са търсили жалбоподателката на домашния ѝ адрес и по телефон, като в съставените за това протоколи е отбелязано, че целта е връчване на заповед за прекратяване на правоотношение. Следва да се има предвид, че съобщаването на акта е нарочно производствено действие, извършено от компетентно длъжностно лице и само когато разписаните законови изисквания са спазени, производственото действие поражда целените правни последици - да постави началото на срока за упражняване на правото на оспорване. Значимостта на съобщаването за субективните права на адресата на заповедта изисква всяко съмнение да бъде тълкувано в полза на адресата. В случая не само е налице съмнение, но е налице и недоказаност на съобщаването, предвид липсата на надлежно удостоверяване. Съдът констатира, че във всяко едно от представените по делото копия от обжалваната заповед (както от оспорващата, така и от ответната страна), е отразено, че дата на връчване на заповедта е 15.04.2022г. С оглед на това приема, че заповедта е връчена на оспорващата на така посочената дата.