Решение № 5655 от 24.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5655 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110131430 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Ищецът С. Д. Д. е предявил срещу ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ осъдителен иск с правно основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл за сумата от 12 532 лева /6407,51 евро/ – неплатена част от дължимо обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, равняващо се по размер на 4 месечни основни заплати, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /02.06.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че от 01.06.2000 г. е назначен в Министерството на образованието и науката /МОН/ на длъжност държавен експерт по Закона за държавния служител /ЗДСл/.

От 16.09.2002 г. е назначен за „главен юрисконсулт“, а впоследствие и „началник отдел“ в Държавна агенция „Гражданска защита“ към МС по реда на ЗДСл.

След закриването на ДАГЗ и преобразуването с универсално правоприемство, считано от 01.07.2006 г., сочи, че е бил назначен за началник на правния отдел в новообразуваното Министерство на държавната политика при бедствия и аварии (МДПБА), заемайки същата длъжност, която е имал и в ДАГЗ.

Посочва, че след преименуването на МДПБА в Министерство на извънредните ситуации (МИС) е изпълнявал длъжността директор на правната дирекция до 28.12.2009 г.

Твърди, че след закриването на МИС негов универсален 1 правоприемник е станало МВР и министърът на вътрешните работи, като служителите на закритото министерство са били назначени без конкурс.

На 28.12.2009 г. е назначен по като служител по ЗМВР на длъжността „главен юрисконсулт“ в Главна дирекция „Гражданска защита“ – МВР, тъй като, съгласно действащото тогава законодателство, служебните правоотношения на служителите в МВР не са били уредени по реда на ЗДСл.

След обединяване на пожарната служба и гражданска защита, на 01.02.2011 г. е назначен за главен юрисконсулт в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, а на 07.11.2014 г. е временно преназначен на длъжността „началник отдел ПНО в ГДПБЗН – МВР“.

На 19.10.2015 г. с министерска заповед № 8121К-3577/07.11.2014 г. е освободен от длъжността на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 ЗМВР - поради навършване на максимална възраст за заемане на длъжността от 60 години, като при прекратяване на трудовото му правоотношение на ищеца са заплатени 5 работни заплати. Уточнява, че към посочената дата не е придобивал право на пенсия.

Сочи, че за периода от 19.10.2015 г. до 04.11.2015 г. /15 дни/ е регистриран към бюрото по труда.

Твърди, че на 04.11.2015 г., след успешно спечелен конкурс по реда на ЗДСл, е назначен за държавен служител на длъжността началник на отдел „ПНО“ в ГДПБЗН – МВР.

Посочва, че със заповед № 8121-4441/08.03.2021 г. служебното му правоотношение е прекратено, считано от 01.04.2021 г., но с Решение № 6911/23.11.2021 г. на Административен съд-София-град, първо отделение, 20 състав, по адм. дело № 3853/2021г., потвърдено с Решение № 4164/03.05.2022 г. на Върховен административен съд, пето отделение по в.адм.дело № 1238/2022 г. тази заповед е отменена и с министерска заповед № 8121К4081/13.05.2022 г. е възстановен на длъжност началник на отдел „Правно нормативно обслужване при ГДПБЗН – МВР и съответно му е признат стажа за този период.

Твърди, че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което ми е издадено пенсионно разпореждане и ми е отпусната пенсия, считано от 18.12.2019 г.

Сочи, че служебното му правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител, считано от 12.06.2022 г., като от ГДПБЗН - МВР му е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 3 в размер на две работни заплати.

Твърди, че със заявление № 198300-3087/29.04.2025 г. поискал да му бъдат заплатени чрез ГДПБН-МВР още 4 заплати в размер на 12 532 лв., но ответникът не извършил плащане.

Въз основа на гореизложената хронология, сочи, че считано от 2000 г. е бил държавен служител в МОН, ДАГЗ, МДПБА/МИС и ГДПБЗН - МВР, като в периода от 28.12.2009 г. до 12.06.2022 г. е бил без прекъсване държавен служител с орган по назначаване и прекратяване на служебното правоотношение само министъра на вътрешните работи.

2

Предвид изложеното намира, че за ищеца е налице правен интерес да претендира заплащане от ответника ГДПБЗН — МВР обезщетение за прекратяване на правоотношението след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на още 4 работни заплати, на основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл, над вече изплатеното му обезщетение в размер на 2 работни заплати.

Въз основа на посоченото моли съдът да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът изрично уточнява, че поддържа исковата си претенция за присъждане на обезщетение въз основа на изложените в исковата молба твърдения както за наличието на общ стаж в държавната администрация, така и поради наличието на прослужени повече от 10 години в администрацията на ответника.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е постъпил отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва пасивната легитимация на ответника, като моли като ответник по делото да бъде конституиран Министерство на вътрешните работи.

Признава, че в периода от 28.12.2009 г. до 18.10.2015 г. ищецът е работил като държавен служител по ЗМВР в различни звена на администрацията, а със Заповед № 8121К-3577/19.10.2015 г. служебните му правоотношения са прекратени поради навършване на пределна 60-годишна възраст за работа в МВР. Потвърждава, че при прекратяване на служебното правоотношение в МВР на ищеца е заплатено гратификационно плащане в размер на 5 работни заплати на осн. чл. 234 ЗМВР.

След това със заповед № 8121К-4025/03.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи е назначен като държавен служител, а със Заповед № 8121-4441/08.03.2021 г. на министъра на вътрешните работи, считано от 01.04.2021 г. е освободен. Сочи, че тази заповед е отменена с влязло в сила решение на ВАС, като ищецът е възстановен на работа на 13.05.2022 г.

Така възстановеното служебно правоотношение е прекратено, считано от 13.06.2022 г., като на ищеца е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл в размер на 2 работни заплати.

Поддържа, че обезщетението по чл. 234 ЗМВР и по чл. 106, ал. 3 ЗДСл. имат характер на гратификационно плащане за положен труд. Посочва, че след прекратяване на служебното правоотношение по ЗМВР поради навършване на пределна възраст за работа от 60 години, ищецът е постъпил на ново служебно правоотношение по реда на ЗДСл., макар и отново с МВР.

Поради това поддържа, че не е изпълнено нормативното изискване по чл. 106, ал. 3 ЗДСл служителят да има 10 години непрекъснат стаж при един и същ работодател.

Поддържа, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение поради навършване на възраст за пенсия и осигурителен стаж, на ищеца е заплатено обезщетение в размер на 2 работни заплати, 3 съразмерно на стажа като държавен служител по ЗДСл по последното служебно правоотношение.

Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на исковите претенции.

Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, 76 с-в , като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с предявен е осъдителен иск с правно основание чл.

106, ал. 3 ЗДСл от ищеца С. Д. Д. срещу ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

В срока за отговор ответникът е направил възражение за недопустимост на производството спрямо него, във връзка с което съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от погорестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.

Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго такова. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 99/03.07.2019 г. по гр. д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 11/27.01.2016 г. по гр. д.№ 3330/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 470/28.02.2014 г. по гр. д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др.).

В настоящия случай орган по назначението на ищеца като държавен служител е Министърът на вътрешните работи, а заеманата от него длъжност е изпълнявана в ГД "Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР.

Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР "Главните дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", дирекция "Комуникационни и информационни системи", Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица". Следователно работодател по служебното му правоотношение е ГД "Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР " и именно това учреждение – разпоредител с бюджетни кредити, е задължено към служителя за възнагражденията за труд и други плащания, свързани с изпълнението и прекратяването на службата, в т. ч. и процесните такива за обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСЛ.

С оглед на това, съдът намира, че надлежно процесуалноправно и материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск е именно ответникът по спора.

4

За основателността на така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на следните факти и обстоятелства, а именно, че: 1/ По силата на служебно правоотношение е изпълнявал служба като държавен служител при ответника; 2/ правоотношението е било прекратено на твърдяното основание – в случая, по взаимно съгласие; 3/ към момента на прекратяването ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно КСО; 4/ общия брой прослужени години като държавен служител и общия брой прослужени години в администрацията на ответника 4/ размера на основното му месечно възнаграждение към момента на прекратяване на служебното правоотношение.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу иска /в това число, че ищецът вече е получил гратификационно обезщетение/ респективно – плащане на задължението.

По направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност – в тежест на ищеца е да докаже наличието на основания за спиране и прекъсване на давността.

В конкретния случай между страните липсва спор относно осъществяването на правнорелевантните за делото факти, поради което, с приетия за окончателен по делото доклад, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата:

1/ Че ищецът, последователно и без прекъсване, е изпълнявал длъжност като държавен служител по ЗДСЛ в периода от 01.06.2000 г. до 28.12.2009 г. в Министерството на образованието и науката, Държавна агенция „Гражданска защита“ към МС /ДАГЗ/, Министерство на държавната политика при бедствия и аварии /МДПБА/ и в Министерство на извънредните ситуации;

2/ Че ищецът е изпълнявал длъжности като държавен служител в МВР по ЗМВР, считано от 28.12.2009 г. до 19.10.2015 г.;

3/ Че с МЗ № 8121К-3577/19.10.2015 г. служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, считано от 19.10.2015 г. и са му изплатени 5 работни заплати – обезщетение по чл. 234 ЗМВР.

4/ Че с МЗ № 8121К-4025/03.11.2015 г. е назначен на длъжност началник на отдел „Правно-нормативно обслужване“ при ГДПБЗН – МВР, считано от 04.11.2015 г. по ЗДСл;