Решение № 957 от 26.03.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 957

Плевен, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

Членове:

ЙОНИТА ЦАНКОВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙОНИТА ЦАНКОВА канд № 20257170600923 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 523 от 22.10.2025 г., постановено по АНД № 1522/2025 г., Плевенският районен съд, VII наказателен състав, е потвърдил наказателно постановление № ВТ-008013 от 24.07.2025 г. на Ц. Х. Х. – Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, със седалище Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което е наложена на „A1 България“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 210в и чл. 231 от Закона за защита на потребителите - имуществена санкция в размер на 70 000 /седемдесет хиляди лева/ лв. за нарушение на чл. 210в, във вр. с чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Със същото решение е осъдено A1 България“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на Комисията за защита на потребителите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Недоволно от така постановеното решение е останало на „A1 България“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, което чрез адв. К. Ж. – М. от САК, е подало касационна жалба срещу решението на РС, като се релевират нарушения на материалния закон, и съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на административното наказание. Сочи се, че обжалваното решение е постановено при липса на конкретни мотиви, при необсъждане на всички доводи на жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че РС е изложил формални мотиви, поради което е постановил решение в нарушение на принципа на чл. 14 от НПК. Допълнително се сочи, че не е доказано от обективна страна посоченото нарушение в наказателното постановление. Излагат се и аргументи, че наложеното административно наказание е явно несправедливо, като не са отчетени многобройни смекчаващи обстоятелства. В заключение се иска отмяна на решението на РС и вместо него постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се отмени изцяло процесното НП. Алтернативно се иска отмяна на решението на РС и изменяне на наказателното постановление с намаляване на размера на имуществената санкция. Касаторът претендира и разноски за адвокатска защита за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. К. Ж. – М. от САК, която поддържа касационната жалба, като акцентира на липса на доказателства за компетентност на издателя на наказателното постановление, като поддържа искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба - в писмено становище, чрез юрк. Р. М., намира касационната жалба за неоснователна, като излага подробни аргументи за законосъобразност на обжалваното решение на РС, както и за законосъобразност на наказателното постановление. Ответникът излага и допълнителни аргументи за неоснователност на касационната жалба, вкл. за компетентност на издателя на наказателното постановление, като към писменото становище прилага и Заповед № 15/29.01.2025 г. на Председателя на КЗП, с която e наредено: „1. С. Ц. Х. Х. – на длъжност началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ с I старши ранг, да изпълнява и длъжността началник на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към Главна дирекция „Контрол на пазара“ с I старши ранг при спазване разпоредбите на чл. 53 и чл. 54 от ЗДСл. 2. С. Ц. Х. Х. да получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаетата длъжност „директор“… 3. Вътрешното съвместителство се осъществява за срок до назначаването на титуляр, но не по-дълъг от 6 месеца, считано от 03.02.2025 г.“ Ето защо с представената към писменото становище Заповед № 15/29.01.2025 г. на Председателя на КЗП, както и с представената пред РС Заповед № 1137/29.01.2025 г. на Председателя на КЗП ответникът намира, че е доказана компетентността на издателя на обжалваното пред РС наказателно постановление, като излага и подробни аргументи за съставомерност на административното нарушение по същество, като сочи и практика на Административен съд – Плевен по идентични дела. Към писменото становище на ответника са приложени и Заповед № 412 от 08.06.2015 г. на Председателя на КЗП, както и решение № 7641 от 07.12.2015 г., постановено по адм.д. № 7266/2015 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалба на „Мобилтел“ ЕАД, срещу Заповед № 412 от 08.06.2015 г. на Председателя на КЗП. Ответникът прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар на касатора, като претендира разноски за юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 150 лв.

В съдебно заседание ответникът не се представлява и не ангажира становище.

Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Плевен е потвърдил наказателно постановление № ВТ-008013 от 24.07.2025 г. на Ц. Х. Х. – Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, със седалище Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което е наложена на „A1 България“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 210в и чл. 231 от Закона за защита на потребителите - имуществена санкция в размер на 70 000 /седемдесет хиляди лева/ лв. за нарушение на чл. 210в, във вр. с чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Районният съд е изложил подробни мотиви както за липсата на процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, така и за съставомерност на административното нарушение и за правилно приложение на материалния закон.

Отделно, касационната инстанция споделя и мотивите на РС относно размера на наложената имуществена санкция, която е определена в обжалваното наказателно постановление с оглед доказателствата за повторност по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП, поради влизане в сила на две предходни наказателни постановления, както следва:

Наказателно постановление № Р-000361 от 09.08.2022 г. на главен инспектор КЗП, влязло в сила на 17.07.2024 г., след инстанционен контрол от Районен съд –Плевен и Административен съд – Плевен и Наказателно постановление № Р-005070 от 11.03.2024 г. на главен юрисконсулт на КЗП, влязло в сила на 02.10.2024 г., след инстанционен контрол от Районен съд –Плевен и Административен съд – Плевен.

Релевираните в касационната жалба доводи за отмяна на НП, са били развити и пред районният съд, като районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.

Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно районния съд при тяхната съвкупна преценка е стигнал до правния извод за правилно ангажирана административнонаказателна отговорност на наказаното дружество, като е доказана и повторност. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното приповтаряне.

Следва да се посочи, че твърдените от касатора доводи, че обжалваното решение е постановено при липса на конкретни мотиви, че РС е изложил формални мотиви, поради което е постановил решение в нарушение на принципа на чл. 14 от НПК, не се споделят от касационната инстанция.

Видно от представените към писмения отговор на ответника - Заповед № 412 от 08.06.2015 г. на Председателя на КЗП, както и решение № 7641 от 07.12.2015 г., постановено по адм.д. № 7266/2015 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалба на „Мобилтел“ ЕАД, срещу Заповед № 412 от 08.06.2015 г. на Председателя на КЗП, а и няма спор между страните, като е и служебно известно на съда, че Заповед № 412 от 08.06.2015 г. на Председателя на КЗП, е влязла в сила на 07.12.2015 г., след решение № 7641 от 07.12.2015 г. на ВАС.

Поради това не е допуснато твърдяното от касатора процесуално нарушение във връзка с непълнота на доказателствата и липса на изрично приложена Заповед № 412 от 08.06.2025 г. на Председателя на КЗП.

Изложените от РС мотиви, макар и лаконични, са правилни и достатъчни да обосноват потвърждаване на наказателното постановление.

В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на районния съд, към които следва да препрати.

Районният съд е изложил мотиви, че липсват допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.

Касационната инстанция споделя тези мотиви на РС и следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Според касационната инстанция АУАН и НП са издадени от компетентни лица, поради следното:

Видно от представената на л. 103-104 от делото на РС - Заповед № 1137/29.01.2025 г. на Председателя на КЗП, която е цитирана изрично в обжалваното наказателно постановление, със същата заповед е налице изрично оправомощаване Ц. Х. Х. да налага административни наказания и да издава наказателни постановления за нарушения на изрично посочени в заповедта закони и подзаконови актове, между които и Закона за защита на потребителите и др., като единственото изискване е „контролът по които е възложен на Комисията за защита на потребителите и установени с актове за административни нарушения, съставени от служителите на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище и на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново.“ Видно от представената пред касационната инстанция с писмено становище на ответника - Заповед № 15/29.01.2025 г. на Председателя на КЗП, със същата e наредено: „1. С. Ц. Х. Х. – на длъжност началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ с I старши ранг, да изпълнява и длъжността началник на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към Главна дирекция „Контрол на пазара“ с I старши ранг при спазване разпоредбите на чл. 53 и чл. 54 от ЗДСл. 2. С. Ц. Х. Х. да получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаетата длъжност „директор“… 3. Вътрешното съвместителство се осъществява за срок до назначаването на титуляр, но не по-дълъг от 6 месеца, считано от 03.02.2025 г.“ При това положение и като съобрази датата на издаване на наказателно постановление № ВТ-008013 от 24.07.2025 г. на Ц. Х. Х. – Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, със седалище Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, касационната инстанция намира, че издателят на наказателното постановление е разполагал с материална и териториална компетентност да издаде същото.

Отделно, с материална и териториална компетентност да издаде АУАН е разполагала и актосъставителката С. Н. Н. – на длъжност инспектор в Област Плевен в КЗП.

По отношение на доводите на касатора, че неправилно е прието, че е извършено нарушение на чл. 210в от Закона за защита на потребителите, касационната инстанция следва да препрати към мотивите на РС съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, които са достатъчно подробни, като са съобразени и с практиката на Административен съд – Плевен по идентични дела.