Решение № 1404 от 01.10.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1404

Монтана, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СОНЯ КАМАРАШКА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20267140700289 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.121, ал.1, т.1 във вр. чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител ЗДСл) във връзка чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК),

Образувано е по подадена жалба от С. П. С. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, ап.5 против Заповед №РД-01-87/28.04.2026г. издадена от Директора на РЗИ – Монтана, с която на основание чл.90, ал.1,т.5 от ЗДСл във вр. чл.89, ал.2 от ЗДСл на жалбоподателката е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ с място на работа РЗИ Монтана, Обща администрация, Дирекция „Административно-правно, финансово и стопанско обслужване“ с ранг V старши за държавен служител на длъжността Директор на Дирекция, код на длъжността 121370087003, длъжностно ниво от КДА 6, наименование на длъжностното ниво Ръководно ниво VIА и образование магистър и е прекратено служебното правоотношение на осн. чл.107, ал.1,т.3 от ЗДСл, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена с нотариална покана на 08.06.2026г.

С Определение №813 от 23.06.2026 год. от настоящето производство е отделен иска за заплащане на обезщетение за времето, през което С. П. С. с [ЕГН] от [населено място] е останала без работа вследствие на прекратяване на служебното правоотношение с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С Определение №816/23.06.2026г. новообразуваното по този иск Адм. дело №296/2026 год. по описа на Административен съд – Монтана е спряно до приключване на настоящето производство с влязъл в законна сила съдебен акт.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед на основанията по чл.146, т.2,т.3,т.4 и т.5 от АПК. От фактическа страна не се оспорва факта, че същата считано от 05.08.2020г. е назначена на длъжност Дирекция „Административно-правно, финансово и стопанско обслужване“ („АПФСО“) със заповед №РД-15-01-4/04.08.2020г. на директора на РЗИ – Монтана, като съгласно длъжностната и характеристика, основната цел на длъжността са организация, ръководство, контрол и координация на дейността в дирекцията съгласно функциите определени в устройствения правилник на Регионалните здравни инспекции. Преките задължения са посочени в раздел V, а в раздел VII са отразени отговорностите свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите. От началото на 2026г. С. е отработила 11 работни дни за периода от 05 януари до 19 януари, като през останалото време се е намирала в законноустановен отпуск за временна неработоспособност за периода от 20.01.2026г. до 11.06.2026г. Именно в този период на непрекъснат и законосъобразно ползван отпуск поради временна неработоспособност, жалбоподателката без да е уведомена и търсена по какъвто и да е начин е издадена и оспорената заповед №РД-01-87/28.04.2026г. от Директора на РЗИ – Монтана за налагане на дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“. Твърди се издаване на оспорената заповед при грубо нарушение на административно производствените правила, тъй като на С. не е дадена възможност да представи устно и писмено обяснения, като по никакъв начин не е била уведомена за нарушенията в които е обвинена. Органът по назначаване е пренебрегнал изцяло императивното изискване на чл.93, ал.1 от ЗДСл за провеждане на задължително изслушване преди налагане на наказанието. Сочи се, че оспорената заповед страда от съществени пороци във формата, тъй като е издадена в пряко нарушение на кумулативните изисквания за съдържание, предвидени в императивната разпоредба на чл.97, ал.1 от ЗДСл, явяващо се самостоятелно основание за нейната отмяна. Неизпълнение на изискванията по чл.97, ал.1,т.1 от ЗДСл относно посочване на трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган, неизпълнение на изискванията по чл.97, ал.1,т.4 от ЗДСл относно описание на твърдените нарушения, датата и мястото на тяхното извършване, обстоятелствата при които са осъществени, както и конкретните доказателства, които ги потвърждават. Изложените в заповедта 16 точки имат изцяло общ, бланкетен и оценъчен характер, без да са индивидуализирани конкретни проявления на действие и бездействие от страна на държавния служител. По отношение на времето на извършване, органът е посочил единствено общ период в края на заповедта „в периода от август 2025г. -- януари 2026г.“, като това напълно възпрепятства възможността да се установи кога точно е извършено и открито всяко едно от твърдените нарушения, което е от съществено значение относно преклузивните срокове по чл.94, ал.1 от ЗДСл. В акта липсва и конкретизация кои точно събрани доказателства подкрепят всяко отделно нарушение по точки. Твърди се, че липсата на ясна фактическа и правна индивидуализация на дисциплинарното обвинение пряко рефлектира върху правото на защита на служителя, като го лишава от обективна възможност да разбере в какво точно е обвинен, и да организира адекватно защитата си пред ДНО. По отношение на вменените нарушения се сочи, че по т.1 относно неизготвянето и непредоставянето на отчет за 2025г. и план за 2026г. на дирекция АПФСО, обвинението е нормативно и фактически неоснователно, тъй като срокът за изготвяне на тези документи е бил края на м. февруари 2026г. Към момента на излизане на жалбоподателката в болничен – считано от 20.01.2026г. документите са били в процес на изготвяне паралелно с други спешни текущи и годишни отчети. Нищо не е налагало приоритетно завършване преди крайния срок, като липсва и издадена заповед за тяхното завършване, която да е сведена до знанието на С.. Последващото финализиране е било невъзможно поради отпуск поради временна нетрудоспособност, което напълно изключва наличието на неизпълнение. По т.2 и т.3 от вменените нарушения е посочено, че процедурата по атестиране и изготвяне на индивидуален работен план е съвместна дейност и се инициира задължително от оценяващия ръководител, като в настоящия случай това е Главния секретар. Срокът за плана е 31.01.2026г., но той нормативно се предхожда от приключване на годишното оценяване и вписване на окончателната оценка във формуляра. Прекият ръководител не е инициирал окончателната оценка във формуляра, както и процеса до 14.01.2026г. на която дата е излязъл в отпуск по болест без заповед за заместване. Жалбоподателката също е излязла в отпуск по болест от 20.01.2026г. и е била в непрекъснат болничен до прекратяване на правоотношението й на 08.06.2026г. Поради отсъствие и на двете страни е налице обективна невъзможност за изпълнение на процедурата, което изключва неизпълнение от страна на жалбоподателката. По т.4 от вмененото обвинение, се твърди че същото е неоснователно, тъй като съгласно чл.13, ал.2 от НУРОИСДА самооценката и възникналите трудности се предоставят на служителя на заключителната среща. Поради отсъствие на оценяващия ръководител и последвалия непрекъснат болничен отпуск на жалбоподателката, такава среща не се е състояла и процедурата не е могла да бъде финализирана. Служителката е имала подготвен работен вариант на отчета но финализирането му не е било приоритетно предвид огромния обем спешни задачи с по-ранен краен срок, като наложения от Директора съкратен срок до 15.01.2026г. за отчета на РЗИ в ИИСДА. Допълнително затруднение в същия период е създало и напускането на Главния експерт човешки ресурси в дирекция АПФСО. Липсата на заключителна среща изцяло изключва възможността за вменяване на виновно неизпълнение от страна на С.. По т.5 и т.6 от вмененото дисциплинарно нарушение, се твърди, че същото се отнася до писмо на МС което урежда Доклада за състоянието на администрацията в ИИСДА със законов срок до 28 февруари 2026г., а наложения от директора съкратен вътрешен срок до 15.01.2026г. е обективно неизпълним, предвид статистическите данни които се обобщават. Въпреки това на 15.01.2026г. всички данни са били въведени съгласно заповед №РД-01-113/22.05.2025г. в системата от жалбоподателката, но тъй като Главния секретар „Човешки ресурси“ не бил попълнил своята част е поискано удължаване на вътрешния срок от директора. Именно реалното въвеждане на данните в ИИСДА доказва своевременно изпълнение от страна на С.. По отношение на т.7 от вмененото дисциплинарно нарушение, се твърди, че Годишния доклад за състоянието на системите за финансово управление (СФУК), съгласно писмо на МЗ е бил 28.02.2026г., а срокът по вътрешната резолюция на директора е 16.02.2026г., като докладът обективно изисква изтичане на календарната година, за да се обобщи цялата информация. Твърди се, че С. е подготвила работен вариант на доклада и на въпросника, като изтичането на двата срока е по времето когато е била в законосъобразен отпуск по болест от 20.01.2026г. По отношение на т.8 от вмененото дисциплинарно нарушение, се сочи, че извършването на подобни проверки не влиза в кръга на служебните задължения на Директора на дирекция АПФСО, съгласно длъжностната характеристика, като цитираната заповед не е получавала, тъй като впоследствие е била в отпуск за временна неработоспособност. По отношение на т.9 и т.10 от вмененото дисциплинарно нарушение се твърди, че в изпълнение на заповед №РД-01-251/09.12.2025г. и след обобщаване на докладите на всички директори, жалбоподателката е въвела корекциите в общия Риск – регистър на РЗИ – Монтана и го е предоставила на директора за одобрение чрез АИС Eventis R7 още на 22-23.12.2025г., като същият като образец съответства на утвърдения от директора със Стратегия за управление на риска 2024-2026г. и на указанията на МФ. По отношение на т.11 от вмененото дисциплинарно нарушение се твърди, че представения списък с документи, които нормативно задължително се издават на хартиен носител е бил изготвен своевременно, но няколкократно е връщан от директора. Последвало е съгласуване с МЕУ, като са възстановени извадените от директора документи, изискващи хартиена форма, поради което не е налице неизпълнение на служебните задължения. По отношение на т.12 от вмененото дисциплинарно нарушение се сочи, че обвинението също е неоснователно, тъй като Постановление №366/29.12.2025г. дава двумесечен нормативен срок за привеждане на разписанието в съответствие, изтичащ през м. март 2026г., като до излизането в отпуск е провела оперативни срещи с директора, а работния вариант за новото щатно разписание е изготвен от служител човешки ресурси имащ това задължение. За да се извърши самото преназначаване е следвало от прекият ръководител да се изготвят и предоставят на дирекция АПФСО коригираните длъжностни характеристики на служителите, каквито не са представени до 20.01.2026г., а последвалото изтичане на срока е настъпило по време на непрекъснат болничен на жалбоподателката, което изключва виновното й поведение. По отношение на т.13 от вмененото дисциплинарно нарушение се посочса, че снабдяването със служебни книжки е дейност по управление на човешките ресурси, като заявката се подава в МТСП, а не в МС, но такава необходимост не е заявена по времето когато е била на работа, поради което не е налице неизпълнение от нейна страна. По отношение на т.14 и т.15 от вмененото дисциплинарно нарушение се твърди, че дейността по управление на човешките ресурси е част от задачите на дирекция АПФСО и контрола върху досиетата се упражнява регулярно, но не е посочено конкретно досие за което са констатирани съответните пропуски. По отношение на пълномощното на жалбоподателката, същата се е явявала по всички конкретно възложени и дела от директора, като в заповедта липсва конкретно посочване на номера на дела, съдилища или дата на заседание по което се сочи, че същата не се е явила. По отношение на т.16 от вмененото дисциплинарно нарушение се посочва, че същото няма характера на конкретно дисциплинарно нарушение. Отделно се излагат доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на чл.96, ал.1 от ЗДСл, липсата на въобще проведено производство по налагане на дисциплинарното наказание, в това число и тези по чл.93, ал.1 от ЗДСл. Противоречие относно материално правните разпоредби се излагат относно определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание и неизпълнение на чл.91, ал.1 от ЗДСл. Твърди се и несъответствие на издадената заповед с целта на закона, тъй като вменените 16 точки не отговарят на легалната дефиниция за дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2 от ЗДСл, тъй като при нито едно от тях не е доказано виновно неизпълнение на служебните задължения. Една част от обвиненията касаят дейности, който не са включени в длъжностната характеристика на директор на дирекция АПФСО. Иска се отмяна на оспорената заповед и възстановяване на жалбоподателката на заеманата преди уволнението длъжност директор на дирекция „Административно-правно, финансово и стопанско обслужване“ в структурата на РЗИ – Монтана.