Решение № 614 от 27.07.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 550/2026
- Вид
- Решение № 614
- Подписан
- 27.07.2026
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Кирил Градев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 177, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 302 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101 · Закон за държавния служител
- чл. 101, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл. 102 · Закон за държавния служител
- чл. 107, ал. 1, т. 3 · Закон за държавния служител
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 207, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 614 гр. Бургас, 27.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100500550 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 7308/18.02.2026г. на БРС, предявена от М. Ламбов - гл.
Юрисконсулт в качеството му на процесуален представител на Директора на Агенция „Митници“, срещу Решение № 169 от 26.01.2026г. по гражданско дело № 6482/2025 по описа на P C - гр. Бургас, с което са отхвърлени предявените от Агенция „Митници“ срещу ответника Ф. Д. К. искове с правна квалификация чл.101, ал. 1 във вр. с ал. 3 и чл. 102 от ЗДСл, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и Агенцията е осъдена да заплати на ответника 613.55 евро направени по делото разноски.
Във въззивната жалба се сочи,че обжалванато решение на БРС е неправилно и необосновано.Сочи,че правилно районният съд е констатирал , че ответникът е „държавен служител“ и че при изпълнение на служебните си задължения на 02.12.2022г. на МП Лесово-Трасе 3 ,изход тежкотоварни автомобил е допуснал нарушение , като при обработка на турски товарен автомобил с регистрационен № 47 АВЕ 263/47 A B F 779в модул ПТРР е регистрирал разрешително образец 5, вместо разрешително образец 4а., в резултат на което са настъпили имуществените вреди в размер на 3043евро.
1
Конкретните оплаквания , въведени с въззивната жалба, са следните: Съдът кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел за работния процес на МП Лесово, без да отчете обстоятелството, че свидетелката А.К. няма преки впечатления за релевантните факти по делото-тя е заявила, че не е работила в една смяна с ответника и не е очевидец на случилото се на 02.12.
2022 г.Освен това съдът не съобразил факта, че свидетелят е заинтересован от изхода на настоящия процес, тъй като е ответник по образувано гражданско дело 6426/2025 г. на БРС с ищец Агенция „Митници“ по предявен иск на същото правно основание - чл. 101, ал. 1 от ЗДСл. 2/По делото липсвали писмени указания за дадени нареждания за брой тежкотоварни автомобили , които следва да бъдат обработвани от служители, разпределени на трасе изход и за времетраенето на всяка проверка,поради което твърденията за изключителна натовареност, стрес, кадрови недостиг и голям брой обработени автомобили са неверни, правно ирелевантни и не могат да дерогират служебните задължения на ответника. 3/При обработване на тежкотоварните автомобили на трасе изход , митническите служители въвеждат първо данни в БИМИС - модул ПТРР . За нужните разрешителни за извършения превоз се преценява въз основа на транспортния документ (ЧМР), предоставян от водача на превозното средство.Неправилно съдът счел, че били дадени указания за приложение на Спогодба за международни превози на пътници и стоки по шосе на 16.04.1977 г. ,че на турските превозвачи се предоставя възможност да представят необходимите разрешителни, вместо да бъдат задължавани за закупуват такива. В изпратеното писмо изх.№ 08-00-00921/15.08.2017 г. на директора на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ до Директора на Агенция „Митници“, рег.№ 32231214/18.08.2017 г. при Централно митническо управление на АМ изрично е посочено, че ако турският превозвач не може да представи изискуемото еднократно разрешително, да се преминава към процедурата, предвидена в чл.
99 от Тарифа № 5.Към писмо с рег.№ 32-234929/23.08.2017 г. на заместник директора на Агенция „Митници“ е приложено полученото писмо от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.Митническите органи имали достъп в деловодна система АИДА до писмото на директора на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ .На следващо място БРС не съобразил, че приложеният към исковата молба „Разрешителен режим“ няма характеристиките и реквизитите на официален документ съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и не е издаден по установените форма и ред;независимо, че е посочено, че е извършен документен контрол, Ф. К. не е констатирал, че изискуемото за извършения превоз разрешително е 4 а, за да бъде дадена възможност за предоставяне на нужното разрешително.P C - гр.
Бургас не отчел , че разрешителните 5 и 4 а регулират извършване на различни видове превози. Разрешителните образец „5“ дават възможност за двустранен превоз „празен-пълен“ между Република България и Република Турция, докато разрешителните „4а“ дават възможност за превоз между Република България и трета страна.Обстоятелството, че за периода 12.05.2018 г. - 12.05.2023 г. на МП „Лесово“ е нямало регистрирани продадени разрешителни образец 4Ь на турски превозвачи , не означава, че такива не е 2 следвало да бъдат продавани. Освен това, видно от представената справка за продадени разрешителни,били налице продажби на разрешителни 46 на други митнически пунктове в Агенция „Митници“, като например МП Капитан Андреево, който също както и МП Лесово е част от структурата на ТД Митница Бургас.Контролните действия на митническите служители по отношение на разрешителния режим и събирането на пътни такси на излизащи от Република България пътни превозни средства (ППС) били регламентирани подробно в чл. 4, ал. 1 от „Правила за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим“, утвърдени със Заповед № ЗАМ-841/03.12.2012 г. на директора на Агенция „Митници“ (Правилата), като въззивникът цитира текстове от посочените актове. Крайният извод на въззивника, е че с изпълнение на служебните си задължения К. виновно нанесъл вреди,при форма на вина груба небрежност, скато се цитира Решение № 29/28.07.2022 г., постановено по гр. дело № 1478/2021 г. по описа на ВКС на РБ, IV г. отд., както и в Определение № 1276 от 11.09.2009 г., постановено по гр. дело № 872/2009 г. по описа на ВКС на РБ, IV г. о. Относно правната природа на „грубата небрежност“.Моли отмяна на оБжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени и ответникът К. да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 11921/18.03.2026г. на БРС, предявен от Ф. Д. К. с ЕГН **********, от *****,чрез адвокат М. Иванова от АК-Бургас,съдебен адресат- адвокат М.
Иванова И.,Л№ 1000029780, кантора-Бургас, ул. „Гладстон" № 1, ет.1, тел.
***********, моб.т. ************,в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба, моли потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото. В конкретния случай по делото не е налице в пълнота фактическия състав на отговорност от К. по смисъла на чл. 101, ал.1 ЗДСл.,тъй като единственият елемент от този фактически състав бил безспорният факт, че К. е държавен служител - старши митнически инспектор,като липсвали правни и фактически основания за търсене на отговорност от ответника К. по реда на чл. 101, ал.1 ЗДСл. Чрез показанията на свидетелката А. К. / посочено още с отговора на исковата молба/, ответната страна целяла установяване условията на работа в периода на есенните месеци на 2022г. на МП Лесово, каква е била организацията на работата на пункта, начина на работа със софтуерните продукти, условията и обстановката на работата- имало ли е напрежение, стрес, натовареност и др., какви са били условията и изискванията във вр. с прилагането на специалните правни изисквания към турските превозвачи на тежкотоварни автомобили, извършващи превоза, във вр. с разрешителния режим. Съществено било, което изключвало и доводите на въззивника за заинтересованост показанията на св.К., че по делото били представени писмени доказателства,неоспорени от ищеца и установяващи условията на работа в посочения период, вкл. декември 2022г.,които конкретно и ясно са изброени от въззиваемия в писмения отговор и безспорно установявали условията на работа за митническите инспектори, работещи на трасе „изход" - интензивен график, 3 стрес, умора, натовареност, наложено максимално бързо обработване на автомобилите и др.Излагат се пространни и обстоятелствени съображения за достоверност и обективност показанията на св. К., сравнени и анализирани с други доказателства по делото. Въззиваемата страна твърди, че въззивникът обосновавал тезата си за неправилност на решението на районния съд с довода, че натовареноста не освобождавала от задължения държавния служител, а несъобразяването от него на установените нормативно правила не можело да служи за оправдание на пропуска му в събирането на публични вземания. Т.е. фактически се признавало, че действията на К. не могат да се квалифицират като такива, осъществени при форма на вината „груба небрежност", тъй като допуснат пропуск при работата не е поведение при форма на вината „груба небрежност".Излагат се съображения и относно доводите във въззивната жалба, че приложения към исковата молба документ „Разрешителен режим" (в табличен вид и ръкописен текст в края му от В.
Язанов, който към есента на 2022г. е началник в ТД Митница-Бургас на отдел „Пътни такси и разрешителен режим") нямал характеристиката на официален документ по смисъла на чл. 179,ал.1 ГПК, като се сочи, че по този въпрос доводи и възражения се въвеждат едва с въззивната жалба, което било недопустимо. Намира за правно ирелевантни доводи във въззивната жалба затова, че двете разрешителни се отнасяли до различен вид превоз, тъй като същественият въпрос е дали е настъпила имуществена вреда. А такава не можела да настъпи, след като и при разрешително обр. 5, и при разрешително обр.4а, т.е. което и от тях да е останало вписано в системата ПТРР, такса не се дължи, следователно - не е налице настъпила вреда.Обстоятелството, че на МП Лесово за период от 5 години назад от 2022г, не са били продадени разрешителни обр. 4а, доказано от документ, изходящ от ищеца, само потвърждава показанията на св. К. относно прилагането на изискванията на Спогодбата между Народна Република България и Република Турция за международни превози на пътници и стоки по шосе от 16.04.1977г. - на превозвачите на турски тежкотоварни автомобили не се продава разрешително обр. 46. Дали такива са били продадени на МП Капитан Андреево е без значение за настоящия спор, тъй като в посочения документ на АМ - Справка на АМ, с наименование Справка за продадени разрешителни образец 46 съгласно чл. 99 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията за период 12.05.2018г. - 18.05.2023г. с „изготвил: М.М., главен експерт в ДМРР" и дата „06.07.23r.", неоспорена от ищеца, в табличния й вид установяваме, че само са записани бройките на продадени разрешителни обр.
46 и на кои митнически пунктове, но не и на какви по принадлежност към държава превозвачи. От съвкупния анализ на доказателствата по делото въззиваемия навежда довода , че се опровергава твърдението в жалбата, че К. е действал при „груба небрежност", защото била налице „липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, неполагане на грижа, каквато и найнебрежният би положил в подобна обстановка” . Тежестта на доказване за ищеца била да установи по делото наличието на груба небрежност в 4 бездействието (според ищеца) на К. при изпълнение на служебните му задължения при обработката на турския тежкотоварен автомобил на 02.12.2022г. ,каквото доказване не било осъществено по делото. Моли се потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото.
Въззивната жалба е допустима като предявена в срок, от процесуално легитимирано лице, с платена по сметка на БОС държавна такса.
Бургаският окръжен съд, взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба на Агенция „Митници“ против Ф. Д. К.,за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 3043 евро, ведно с лихвата за забава от датата на увреждането – 02.12.2022 г., която до 24.09.2025 г. е в размер на 1112,94 евро (2176,72 лева),представляваща установена щета на бюджета от неначислените и несъбрани от него дължими такси в резултат на незаконосъобразното му поведение като служител на длъжност „старши инспектор“ в структурата на Митница Бургас, изразяващо се в това, че по време на смяната си от 20:00 часа на 01.12.2022г. до 08:00 часа на 02.12.2022г. през трасе-3 , на което е работел „Изход тежкотоварни автомобили“, е преминал един камион с турски регистрационни номера, пътуващ за Република Ирак, като се твърди, че ответникът е въвел в системата ПТРР данни, че при напускане на територията на Република България този турски превозвач е представил разрешително образец 5, вместо необходимото разрешително образец 4а, както и че не е преминал към продажба на разрешително 4б, съответно не е събрал такса от общо 3043 евро, от която 3000 евро съгласно чл. 99, ал.1, т. 2 от Тарифа № 5 и такса от 43 евро съгласно чл. 2, т. 3 от Тарифа за таксите, като сумата се притендира ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 02.12.2022 г. до окончателното й изплащане.