Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1794 от 17.05.2024, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 944/2023
Вид
Решение № 1794
Подписан
17.05.2024
Състав
Катя Арабаджиева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 159, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 159, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 159, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 174 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.237 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 304 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 305 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 307 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
  • чл.43, ал.5 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
  • чл.55, ал.2 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
  • чл.55, ал.3 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
  • чл.57 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
  • чл.14 · Закон за държавния служител
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1794

Плевен, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - V състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия КАТЯ АРАБАДЖИЕВА административно дело № 20237170700944 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството по делото е образувано по жалба от К. Т. от гр.Плевен, против Заповед рег.№Чр-з-478/10.08.2023г. на Председателя на ДАНС, с която, в изпълнение на дадените указания с Решение №3/07.10.2022г. по адм.дело №С-4/2022г. на АС-Плевен, оставено в сила с Решение №56/15.06.2023г. по адм.дело №С-2/2023г. на ВАС, е допълнен текста на Заповед №ЧР-з-420/13.07.2023г., като в края на текста след думите „в размер на 10% от основното месечно възнаграждение“ се поставя запетая и се допълва „считано от 15.08.2021г.“.

В жалбата се твърди, че на 03.11.2023г., в сградата на ОДМВР-Плевен на жалбоподателя бил връчен екземпляр № 5 на заповед, per. № Чр- 3-478/10.08.2023г. на председателя на ДАНС, с която се допълва текстът на заповед, per. № Чр-з-420/13.07.2023г. С процесния акт, в изпълнение на влязло в сила Решение №3/07.10.2022г. по а.д. № С- 4/2022г., на Адм. съд-Плевен., Т. е възстановен на длъжност „експерт", в ТДНС-Плевен, считано от 15.08.2021г. Счита заповедта за издадена при неспазване на установената в закона форма; в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона; както и при съществено нарушение на административно- производствените правила. Сочи, че с Решение № 56/15.06.2023г. по а.д. № С-2/2023г., на ВАС-гр. София е потвърдено Решение №3/07.10.2022г. по а.д. № С-4/2022г., на Адм. съд-Плевен, отменяйки, като незаконосъобразна, заповед, per. № Чр-з-30/19.01.2022г. на председателя на ДАНС, в две насоки: -определеното работно място, в нежелана от жалбоподателя Териториална дирекция „Национална сигурност" (ТДНС)-Кърджали; неспазване от председателя на ДАНС, на срока за произнасяне в чл. 116 от ЗДАНС, със заповед за възстановяване, във връзка с влязло в сила, на 16.06.2021г.. Решение №1/04.11.2020г. на Адм. съд-Плевен, по а.д. № С-3/2020г., потвърдено с Решение № 45/16.06.2021г., по а. д. № С-2/2021г. на ВАС-гр. София. Затова заповед peг. № Чр-з- 478/10.08.2023г. е издадена на основание чл. 116 от ЗДАНС, като с горните решения съдът е задължил ДАНС, това да стане съобразно с молбата на Т. от 29.06.2021г.

Сочи в жалбата, че не е спазена установената форма, съгл. чл. 146, т.2, вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК-липса на мотиви. В процесния акт, бланкетно е вписано единствено: „...в изпълнение но дадените указания в Решение № 3 от 07.10.2022г. по административно дело № С-4, по описа за 2022г. на Административен съд - Плевен, оставено в сила с Решение № 56/15.06.2023г., постановено по административно дело № С-2/2023г. на Върховен административен съд, V-тo отделение.". Никъде в заповед, peг. № Чр-з-478/10.08.2023г., не е мотивирано как/защо е избрана точно датата 15.08.2021г. за възстановяване. Действително, в чл. 116 от ЗДАНС се дава двумесечен срок за целта, но същият има своя смисъл: дава се време на административния орган да извърши съответните процедури и координация между звената си, които изискват технологично време. В случая ДАНС, от 16.06.2021г. до 13.08.2021г., не е предприемала такива действия. Жалбоподателят сочи, че , в началото на м. август 2021г. (все още в срока по чл. 116 от ЗДАНС), провел лична среща с председателя на ДАНС във връзка с молбата му от 29.06.2021г., да се изпълни съдебното решение по възстановяване на експертна длъжност в ТДНС-Плевен, но срещата била неуспешна.

Твърди още противоречие на заповедта с материалноправните разпоредби- чл. 116 от ЗДАНС, във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК. Счита, че неудачността на датата 15.08.2021г. е очевидна от факта, че това е почивен ден-неделя, което прави невъзможно възстановяването на жалбоподателя именно тогава. Избирането на почивен ден, по същество счита за нарушение на чл. 116 от ЗДАНС, защото е очевидно, че възстановяването може да се случи най-рано в първия работен ден, понеделник-16.08.2021г., който обаче вече е извън 2-месечния срок по чл. 116 от ЗДАНС. От 16.06.2021г. до 16.08.2021г. са общо 62 дни, а сборът от дните на м. Юни им. Юли е общо 61 дни.

Счита , че заповедта е издадена при неспазване целта на закона, съгл. чл. 146, т.5 от АПК, тъй като процесният акт неправомерно го уврежда. Твърди, че истинската причина за избор точно на 15.08.2021г. е това, че именно тогава е последният 61-ви ден (но в случая-„календарно невъзможен") от двумесечния срок по чл. 116 от ЗДАНС, съгласно мотивите на Решение № 56/15.06.2023г., по адм. д. № С-2/2023г. на ВАС V-то отделение (стр. 2, абз. последен). Счита, че от страна на ДАНС, е направен опит за избор на последния момент от двумесечния срок по чл. 116 от ЗДАНС. Избраният ден-15.08.2021г. счита за невъзможен, защото е неделен. Това показва, че вместо да се определи и мотивира възможен, по- ранен момент за възстановяването на жалбоподателя, за да се преустанови противоправното (произхождащо от вече отменени актове) му лишаване от труд и следващите се парични средства, всъщност ДАНС се ползва от собственото си противоправно поведение. Така, ответникът продължава да уврежда Т., лишавайки го от труда и заплатите, които биха му били заплатени, ако е бил възстановен в по-ранен момент: 2 заплати, ако се определи дата през м. юни 2021г. или 1 заплата, ако се определи дата през м. юли 2021г. Счита, че няма причина да не се избере по-ранен момент, тъй като в периода 16.06.2021г.-13.08.2021г. от ДАНС не са извършени следващите се по чл. 116 от ЗДАНС действия, т.е. са в неизправност. Поради това, ДАНС се ползва от собствената си неизправност, избирайки немотивирано дата 15.08.2021г. за възстановяването на Т..

Сочи още в жалбата, че оспорената заповед е постановена при съществено нарушение на административно- производствените правила, довело до нарушаване на материалния закон и неспазване на целта на закона. Решение №3/07.10.2022г. по а.д. № С-4/2022г., на Адм. съд-Плевен е влязло в законна сила на 15.06.2023г. Съгласно чл. 174 от АПК, в решението е даден 14-дневен срок за изпълнение, а именно-до 29.06.2023г. Изпълнението обаче, е просрочено с 41-дни след края на срока: издадена е заповед, per. № Чр-з-478/10.08.2023г. В резултат на това бездействие и в пряка причинно-следствена връзка от него жалбоподателят сочи, че търпи имуществени вреди от неизплатени за периода 15.08.2021г.-24.01.2022г.: заплати; полагаем годишен отпуск; средства за битово-културно обслужване и такива за облекло; законната лихва, от възникване на задължението, до окончателното изплащане. Твърди, че към настоящия момент не може да изчисли точния размер на претърпяната имуществена вреда, тъй като не разполага с изходните данни за това, налични в САД „Финансово-стопанска и управление на собствеността" при ДАНС. Твърди, че търпи и неимуществени вреди-претърпени болки и страдания, за дълъг период от време-над две години, в следствие и в пряка причинно-следствена връзка, от неизплащане на горните парични суми, дължими от ДАНС, за периода 15.08.2021г.-24.01.2022г. На осн. чл. 156, ал. 4 от АПК, предявява и иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв.

На последно място сочи в жалбата, че Заповед, peг. № Чр-з-478/10.08.2023г. е издадена едва на 10.08.2023г., което е просрочване с 41 дни след 14-дневния (до 29.06.2023г.) срок, който съдът е дал на ДАНС, съгласно чл. 174 от АПК. В тази връзка жалбоподателят е направил искане и по чл. 304 от АПК, алтернативно чл. 305 от АПК, с оглед забавата при изпълнението на съдебното решение.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени частично атакуваната заповед, peг. № Чр-з-478/10.08.2023г. като незаконосъобразна, в обжалваната й част, относно датата на възстановяване-15.08.2021г. и да задължи председателя на ДАНС, да издаде нова, съобразно молбата на Т. по чл. 116 от ЗДАНС от 29.06.2021Г. Моли за ангажиране на административно-наказателна отговорност, съгласно чл. 304, алтернативно чл. 305 от АПК, както и към чл. 307 от АПК.

Ответникът-Председател на ДАНС – София, е депозирал писмен отговор по жалбата с вх.№7378/8.12.2023 год., в който е изразил становище за недопустимост на подадената жалба на основание чл. 159, т.4 и т.5 от АПК. На първо място сочи, че оспорването е просрочено, предвид че жалба с вх. № 6838/17.11.2023 г. е подадена повече от два месеца след като на К. Т. е станало известно съдържанието на Заповед, peг. № ЧР-з-478/10.08.2023г. на председателя на ДАНС, което е в нарушение на законоустановения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на административните актове от съобщаването им. В подкрепа на това становище ответникът сочи, че пред Административен съд - Плевен е образувано адм. дело № 609 по описа на съда за 2023 г. В съответствие с Разпореждане № 1978 от 27.07.20231 на решаващият съдебен състав по това дело със Съобщение, вх. № 1111- 768/28.07.2023 г. по описа па ДАНС, в Агенцията е получена Жалба. вх. № 4549/21.07.2023 г. по описа на АС - Плевен, от К. Ю. Т., с която частично се обжалва Заповед, per. № ЧР-з-420/l3.07.2023 г. на председателя па ДАНС ведно с искане по чл.304 от АПК и искане по чл.307 от AПK. В изпълнение на това разпореждане на съда от името на председателя на ДАНС е изготвено Становище, peг. № ПН-2191/10.08.2023г. по описа на ДАНС. Като приложение към това становище под № 5 на екземпляра за съда е изпратено и копие на Заповед, peг. № ЧР-з-478/10.08.2023 г. на председателя на ДАНС, която е предмет на обжалване по настоящото адм. дело № 944/2023 г. по описа на АС - Плевен. Със становище, регистрирано с вх. № 5055/30.08.2023 г. по описа па AC-Плевен, по адм. дело № 609/2023 г., К. Т. е изразил своята позиция по становището на ДАНС (per. № ПН-2191/10.08.2023 г.), като е заявил: „На 22.08.2023 г. се запознах с материалите по адм. д. № 609/2023г. и тогава, за пръв път, узнах за заповеди, peг. №№ Чр-з-477/l 0.08.2023г. и Чр-з- 478/10.08.2023г. на председателя на ДАНС.“ Заповед, peг. № ЧР-з-478/10.08.2023 г. на председателя на ДАНС според ответника е била коментирана и от решаващия съдебен състав по адм. дело № 609/2023 г. по описа на АС - Плевен в Определение № 1727 от 18.09.2023г., с което е оставена без разглеждане жалбата на К. Т. срещу Заповед, peг. № ЧР-з-420/13.07.2023 г. на председателя на ДАНС, с която на основание чл.116 от ЗДАНС същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, считано от датата на встъпване в длъжност в частта относно датата на възстановяването. И производството по адм. дело № 609/2023 г. от описа на АС - Плевен е прекратено. Т. е обжалвал с частна жалба Определение № 1727 от 18.09.2023г., постановено по адм. дело № 609/2023 г. по описа на АС Плевен, пред Върховен административен съд. Затова ответникът счита, че Заповед, peг. № Чр-з-478/10.08.2023г. на председателя на ДАНС, не е станала известна на Т. едва па 03.11.2023 г., когато срещу подпис му е връчен екз. № 5 от нея, тъй като видно oт приложените по адм. дело № 609/2023 г. от описа на АС - Плевен документи К. Т. упорито е избягвал контакт със служители на ДАНС. Това е възпрепятствало връчването на процесната заповед на жалбоподателя срещу подпис, но това не означава, че съдържанието на заповедта не му е съобщено с представянето й по адм. дело № 609/2023 г. от описа на АС - Плевен.

На второ място ответникът е изразил становище в представения отговор, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването. Заповед, peг. № ЧР-з-478/10.08.2023 г. на председателя на ДАНС представлява за К. Т. позитивен административен акт, с който се възстановяват, а не застрашават или нарушават негови права и интереси, тъй като заповедта е акт по изпълнение на влязло в сила позитивно за него съдебно решение (Решение № 3/07.10.2022 г., постановено по адм. дело № С-4/2022 г. по описа на Административен съд- Плевен, потвърдено с Решение № 56/15.06.20231. по адм. дело № С-2/2023 г. на Върховен административен съд). В тази връзка счита, че обжалването на един такъв позитивен административен акт за оспорващия, е недопустимо. Кой ден от седмицата се пада деня, в който жалбоподателят е възстановен на длъжност, счита, че е без значение за правото, след като е изпълнено съдебното решение в съответствие с разпоредбата на чл. 116 от ЗДАНC. След като са изпълнени дадените указания в мотивите на влязлото в сила съдебно решение и относно момента на възстановяване на длъжност, според ответника не е налице и основание за налагане на наказание на длъжностното лице по чл.304, алтернативно чл.305 от АПК за неизпълнение на това съдебно решение, каквато претенция се заявява в подадената жалба пред съда.