Решение № 1049 от 21.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. Стара Загора, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530104046 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 - 317 вр. чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът М. Г. Н. твърди, че до ******г., когато служебното му правоотношение било прекратено поради съкращаване на щата, работил като държавен служител - ********* от ************* състав на ответната ГД „ИН“ при Министерство на правосъдието с местоизпълнение на служебните му задължения - Затвора гр.*****. В исковия период *******г. до *********г., е изпълнявал служебните си задължения в ******* „********“ към Затвора гр.*******. Ищецът твърди, че през времетраене на служебното му правоотношение е работил на сменен режим на работа, като работните му смени са изпълнявани по предварително утвърден от Началника на Затвора гр.******* месечен график, като работното му време се е изчислявало сумирано в часове за отчетен период, който в исковия ни период е бил тримесечен. Работното време на ищеца работещ в условията на сумирано изчисляване на работното време /СИРВ/, се е изчислявало в часове на отчетни 1 тримесечия по следния начин: Всички изработени часове от ищеца в отчетното тримесечие/месец /календарната година били разделени на 4 такива тримесечия по поредността на месеците при тримесечни отчетни периоди/, се сумирали и в случаите, когато надвишават нормата работно време за съответния отчетния период, часовете над установеното работно време представляват за служителя положен от него извънреден труд, който, съгласно относимите разпоредби на ЗМВР, в периода от *******г. до ******г. е следвало да му бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетен период и допълнителен платен отпуск за часовете извънреден труд над 50 часа на тримесечие.

Нормата работно време за служителите, работещи при СИРВ, измерваща се в работни часове, била с различна продължителност като същия варира от 480 часа /при месец с 19 работни дни в отчетното тримесечие/ до 520 часа /при месец с 23 работни дни в отчетно тримесечие/. Същата се образувала като се сумират броят на работните дни от всеки месец в тримесечието/ или от работните дни в месеца и полученото число се умножи по 8 /колкото е нормалната продължителност на работното време по трудовото ни законодателство, в частност и по ЗМВР/. За определяне на индивидуалната норма работно време за отчетен период на съответния служител от общия брой нормативно определени часове по горепосочения начин се приспадали дните /приведени отново в работни часове/, в които служителят е ползвал законоустановен платен отпуск /редовен годишен, допълнителен или поради временна неработоспособност/, като за целта всеки ден ползван платен отпуск се приравнявал на 8 часа, колкото е нормалната продължителност на работния ден. Изчисляването на отработените часове за отчетен период, ставало в края на периода или началото на следващия такъв, /защото по времето на полагане на самия труд, поради спецификата на работния режим на смени и работното време при СИРВ не можело да се установи дали е налице превишаване на нормата или не, защото е възможно да има периоди с по-голямо натоварване, които до края на отчетния период да бъдат компенсирани с почивки/, и едва тогава можело да се установи дали съответния служител е изработил нормативно установената за него норма, или общият брой изработени часове надвишават индивидуалната му норма за периода, като във втората хипотеза часовете труд над установената нормална продължителност на норматива часове, представлява за съответния служител - извънреден труд. По данни на 2 ищеца в исковия период от началото на *****г. до *****г. същия е работил по предварителен месечен график, изготвящ се ежемесечно в затвора, като е давал по график всеки месец 12 часови смени - дневни и нощни в следния алгоритъм - дневна 12-часова смяна, нощна 12-часова смяна, последвани от два дни между дневна почивка. По посочения начин ищецът твърди, че съобразно броя на работните дни в тримесечието, същият е полагал минимум 46 броя 12-часови смени по график. Допълнително към тях ищеца е давал и по 1 или 2 бр. 12 - часови допълнителни смени месечно на външно охраняем пост, по време на който са охранявали лишени от свобода по време на болнично лечение в болница на територията на гр.********* или конвой и охрана на лишени от свобода при работата им извън територията на затворническото общежитие. Ответната ГДИН, не включвала в изработените от ищеца часове - времето за инструктаж, развод, приемане, сдаване, развод и освобождаване от дежурство, което било част от работното му време и служебни задължения и безспорно представлявали „действия при изпълнение на служебните задължения” по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗМВР. Ищецът твърди, че тези минути и часове представлявали за него работно време, което следвало да бъде сумирано с останалите отработени часове за тримесечието.

По заповед на съответния началник, ищецът е бил задължен да идва на работа 30 минути преди всяка смяна по график за извършване на инструктаж и приемане на смяната и да остава още 20 минути след приключване на смяната за сдаване на дежурството. Това правело продължителността на всяко негово дежурство по 12 часа и 50 минути - за 12 часовите смени, съответно по 24 часа и 50 минути - за 24-часовите. По време на инструктажа - ищецът заедно с другите застъпващи на смяна **********и, е бил запознаван с оперативната обстановка, с разпределението на постовете, със станалите произшествия през изминалата смяна, особеностите на съответните постове, текущите задачи; при развода, и отвода, същите били развеждани до съответния пост, на който е следвало да застъпят на смяна и съответно отвеждани от него от погорестоящия им ръководител; при приемането и сдаването на поста приемащия и сдаващия дежурството служители са се запознавали с особеностите на конкретния пост; попълвали са постова книга, докладвали са за резултатите от дежурството, особености, инциденти и т.н. Видно от гореизложените фактически обстоятелства, през целия исков период от началото на *****г. до *******г., ответната ГДИН, не е отчитала в пълнота 3 всички положени от него часове труд през отчетните тримесечия, което е довело до системно ощетяване на ищеца, предвид невъзможността му да ползва предвидените компенсации за положен от него извънреден труд, а същия претендира, че през цялото време е работил в условията на такъв труд.

Спорните обстоятелства между ищеца и ответната ГДИН в исковия период от началото на ******г., когато е била в сила ЗМВР от *****г. до *******г. се свеждали до непризнаване, съответно неотчитане като работното време на: непризнаване и неотчитане като част от работното му време на минутите и часовете, които съпътстват основната нарядна дейност, предхождат и следват самото дежурство; Посоченото непризнаване на изброените категории работни часове за такива, и съответно изключването им от изработеното от ищеца работното време за отчетен период, не намира законова опора в нито един от специалните закони и подзаконови нормативни актове, приложими за ищеца през исковия период - ЗИН, ЗИНЗС, ППЗИН от 1990г и ППЗИНЗС от 2010г., ЗМВР от 1997г., ЗМВР от 2006г. и НА по прилагането им. Никъде в изброените специални за ищеца правни норми в нормативните актове не съществували такива, които да уреждат изрично по различен начин спорните факти, или да забраняват или ограничават приложението на общи правни норми от трудовото законодателство /КТ и ЗДСл и подзаконовите актове по приложението им/, даващи право на ищеца да претендира, че оспорваните часове и минути за него като служител работещ в режим на смени при СИРВ представляват работни такива и са част от работното му време. В ППЗМВР от 1998г., е съществувала правна норма - чл.148, ал.3, която е предвиждала че: „3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от ***** г.) Времето за почивка на държавните служители, включително на работещите на смени, когато им е осигурена такава, не се включва в продължителността на работното време.”. Видно от самото съдържание на цитираната разпоредба - невключването в работното време на минутите, часовете, предоставени за „почивка“ не се изключват по общо правило за всички служители на МВР, в това число и за тези, работещи на смени, а по изключение - доколкото и ако им е осигурявана такава.

Посоченият ППЗМВР се е прилагал до 09.06.2006г., когато бива отменен с ППЗМВР от 2006г. в сила от 09.06.2006г., в който на подзаконово нормативно ниво нямало нито една разпоредба, касаеща работното време на служителите от МВР, неговото отчитане и компенсиране. През целия исков период организацията на работното време, неговото отчитане и компенсиране е 4 ставало с вътрешноведомствени актове на МП и ГДИН, Началници на затвори, които не са били обнародвани и чиито конкретни разпоредби не са ни известни. Въпреки, посочените нормативни и тълкувателни разрешения по въпроса за неактивната част на дежурствата при работа на смени, положението в ответната дирекция, след ***** г., а още повече и с изм.на ППЗИНЗС от 07.03.2014 г. не се е променило по отношение на непризнаването на онези часове труд, които съпътствали полагането на дежурствата - т.нар. инструктажи, приемане, сдаване, тъй като след 20.03.2014г, ответната ГДИН му отчитала само по 12 часа за всяка 12-часова смяна и по 24-часа за всяка 24часова смяна, без да се съобрази с тяхната реална фактическа продължителност, в която не са включвани инструктажите, и др. дейности при и по повод изпълнение на служебните задължения, изброени в чл. 16е, т.3 от ППЗИНЗС. Конкретно, задължението на ищеца да бъде инструктиран преди започване на постовата и дейност на конкретен пост, бива регламентирано на подзаконово ниво с ППЗИН и ППЗИНЗС. В чл.305, 306, 307 и чл.308 от последния НА изрично биват регламентирани задълженията на инструктираните и инструктиращите служители, което еднозначно сочи за задължителния характер на този вид съпътстваща постовата дейност задачи.

Съгл. Разпоредбата на чл.305 в първоначалната и редакция при обнародването на ППЗИНЗС от 02.02.2010г., която е била в сила до края на исковия ни период, служителите от надзорно-охранителния състав са били длъжни да се явят на работа 15 минути преди започване на инструктажа. По данни на ищеца такова е било положението и преди началото на *****г. от самото начало на исковия период. По Заповед на Началника на затвора, същия е следвало да се явява на работа 15 минути преди инструктажа, или общо 30 минути преди самото застъпване на смяната и на конкретния предварително определен пост.

За задължението на служителят да сдаде/приеме своето дежурство, също едва ли имало съмнение, че същото не можело да стане на мига при приключване на работната смяна от един и застъпване от друг служител, защото имало изисквания както за информиране на приемащия, така и за попълване на книжа, за което е нужно време, което несъмнено е работно за служителя, наймалкото защото процесът в надзорно-охранителната дейност на МВР бил непрекъсваем по своята природа и службата не може да се преустановява самоволно и напуска, без да е застъпила на работа новата смяна / съгл.

Общото задължение на чл.141, ал.6 от КТ - (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) 5 „При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.”/. Посочената обща разпоредба е реципирана и в ППЗИНЗС - чл.311, ал.5 от същия. На подзаконово ниво задълженията, които съставляват част от работните функции на ищеца след приключване на постовата и дейност и застъпване на новата смяна са регламентирани в чл.311, ал.1 - до ал.8 вкл., а преди влизане в сила на ППЗИНЗС, задълженията и по приемане и сдаване на поста, по данни на ищеца са били абсолютно същите и са се осъществявали извън нормативно установената продължителност на работната смяна, но не са и били отчитани като работно време. По време на същите ищеца е следвало да запознае застъпващия на смяна с оперативната обстановка, особености и станали произшествия, да обходят заедно поста и да проверят наличностите и изправностите на врати, прозорци, л.свобода и т.н., след което да докладва за резултатите от постовата си дейност на прекия си ръководител, а при станали инциденти и да напише докладна записка и докладва за това писмено. Едва след извършване на тези свои задължения, последващи самата постова дейност по охрана и наблюдение, ищеца е бил освобождаван от своето дежурство и работната му смяна е приключвала. По данни на ищеца, сдаването на всеки негов наряд и реалното му освобождаване от дежурство са ставали минимум 30 минути след законоустановения краен час на всяка негова смяна. По посочения начин, ищецът твърди, че на практика реалната продължителност на всяка негова смяна е била минимум 12 часа и 50 минути.