Акт № 2132 от 04.11.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 2132

Шумен, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - III състав, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЦВЕТКОВА административно дело № 20267270700595 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.124 ал.1 от Закона за държавния служител ЗДСл), образувано по жалба на Е. Х. Х. с [ЕГН] от [населено място], [улица], [адрес], чрез пълномощник адвокат Т. Я. при ШАК, срещу мълчалив отказ на Директора на Областна дирекция /ОД/ „Земеделие“ – Шумен да се произнесе по заявление с вх.№ЧР-04-1/07.08.2026 г. за възстановяване на жалбоподателя на предишната му длъжност „главен секретар“ на ОД „Земеделие“ – Шумен, на основание §7 от ПЗР на ЗДСл. В условията на евентуалност е направено оспорване на писмо с рег.№ЧР-04-1-1 от 21.08.2026 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, обективиращо изричен отказ по заявление с вх.№ЧР-04-1/07.08.2026 г.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ поради противоречието му с материалния закон и с целта на закона. Твърди, че разпоредбата на §7 от ПЗР на ЗДСл е императивната и прилагането й не зависи от преценката на административния орган. Моли съда да отмени мълчаливия отказ на Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен по заявление с вх.№ЧР-04-1/07.08.2026 г. и да върне преписката на административния орган със задължителни указания и срок за произнасяне по заявлението, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В условията на евентуалност е отправено и искане за отмяна или прогласяване за нищожно на писмо с рег.№ЧР-04-1-1 от 21.08.2026 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, обективиращо изричен отказ по заявление с вх.№ЧР-04-1/07.08.2026 г.

Ответната страна Директор на ОД „Земеделие“ – Шумен, редовно призован, за него се явява юрисконсулт Д. П., редовно упълномощена, която изразява становище за недопустимост на жалбата против мълчалив отказ на органа по заявление с вх.№ЧР-04-1/07.08.2026 г., тъй като органът не е бездействал, а е издал писмо с рег.№ЧР-04-1-1 от 21.08.2026 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен по подаденото заявление от жалбоподателя. Оспорва като недопустима и неоснователна жалбата по отношение алтернативното искане за отмяна на писмо с рег.№ЧР-04-1-1 от 21.08.2026 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, тъй като твърди, че писмото има уведомителен характер, както и с депозираното си заявление вх.№ЧР-04-01/07.08.2026 г. жалбоподателят не е поискал прекратяване на разрешения му неплатен отпуск. С оглед на това е отправено искане към съда жалбата да бъде оставена без разглеждане или отхвърлена като неоснователна. Няма заявена претенция за присъждане на разноски, включително и в представения писмен отговор по жалбата на 12.10.2026 г.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приложената по делото Заповед №РД 10-27-0017/26.02.2010 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, че жалбоподателя, считано от 01.03.2010 г. е назначен за държавен служител на длъжността „Главен секретар“ в ОД „Земеделие“ – Шумен. Издадени са последващи заповеди от Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен по отношение повишаване на жалбоподателя на съответните рангове, като последната е Заповед №РД 10-27-0064 от 28.02.2020 г., с която жалбоподателят е повишен от III старши ранг във II старши ранг, считано от 01.03.2020 г.

На 22.01.2024 г. министърът на земеделието и храните е сключил с жалбоподателя трудов договор №РД-15-34/22.01.2024 г., на основание чл.67 ал.1 т.1 КТ и чл.19 ал.4 т.4 от Закона за администрацията /ЗА/ и при условията на чл.19а от ЗА, по силата на който на жалбоподателя е възложено да изпълнява в министерството на земеделието и храните – ОД „Земеделие“ – Шумен длъжността "Директор на ОД "Земеделие" - Шумен, считано от 23.01.2024 г.

Междувременно по подадени заявления от жалбоподателя са издадени три заповеди, а именно: Заповед №ЧР-11-34-1/23.01.2024 г., Заповед №ЧР-11-31-1/22.01.2025 г. и Заповед №ЧР-11-28-1/22.01.2026 г., с които на основание чл.64 ал.1 от ЗДСл във вр. с §7 от ПЗР на ЗДСл на жалбоподателя, на длъжност Главен секретар на ОД „Земеделие“ – Шумен, е разрешено ползването на една година неплатен отпуск за съответно посочени конкретни периоди, като последната е за периода считано от 23.01.2026 г. до 22.01.2027 г. включително.

Със Заповед №РД-15-293/05.08.2026 г. на министъра на земеделието и храните, връчена на жалбоподателя на 07.08.2026 г., на основание чл.19а ал.2 от ЗА е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя на длъжност Директор на ОД „Земеделие“ – Шумен, считано от 06.08.2026 г. На дата, на която му е връчена посочената заповед, жалбоподателят е подал заявление с вх.№ЧР-04-1/07.08.2026 г. до Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, в което е посочил, че по силата на Трудов договор №РД-15-34/22.01.2024 г. е бил назначен на длъжността Директор на ОД „Земеделие“ – Шумен, като на 07.08.2026 г. му е връчен акт за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което вече не са налице основание и пречки за отсъствие и упражняване на длъжността главен секретар на ОД „Земеделие“ – Шумен. С оглед на това е отправил искане да бъде допуснат по изпълнение на длъжността главен секретар на ОД „Земеделие“ – Шумен, като в случай че това искане не бъде уважено, да бъде възстановен на длъжността Главен секретар на ОД „Земеделие“ – Шумен.

Във връзка с така депозираното заявление, на жалбоподателя било връчено на 21.08.2026 г. писмо с рег.№ЧР-04-1-1/21.08.2026 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, с което жалбоподателят бил уведомен, че към настоящия момент е в неплатен годишен отпуск по чл.64 от ЗДСл до 22.01.2027 г., с оглед на което към настоящия момент не е налице промяна в обстоятелствата, свързани с ползването на разрешения неплатен отпуск.

Съгласно утвърденото от Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен и съгласувано от министъра на земеделието и храните длъжностно разписание на ОД „Земеделие“ – Шумен, в сила от 23.02.2026 г., в структурата е включена и одобрена длъжността Главен секретар по служебно правоотношение. От приложеното поименно разписание на длъжностите в ОД „Земеделие“ – Шумен към 18.08.2026 г. и към 06.08.2026 г. се установи, че за длъжността Главен секретар е вписан жалбоподателя.

От така установеното фактическо и правно положение съдът достигна до средните правни изводи:

По отношение допустимостта на жалбата:

Административното производство е започнало с подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№ЧР-04-1/07.08.2026 г. до Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, което заявление обективира по категоричен начин искане на жалбоподателя да бъде допуснат или възстановен на заеманата от него предишната длъжност „главен секретар“ на ОД „Земеделие“ – Шумен, с оглед прекратяване на Трудовия му договор №РД-15-34/22.01.2024 г. да длъжността Директор на ОД „Земеделие“ – Шумен. Така обективираното искане попада в хипотезата на §7 ал.1 от ПЗР на ЗДСл, съгласно който държавен служител, който бъде избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или бъде избран или назначен за едноличен орган на власт, негов заместник или член на колегиален орган на власт, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност. Следователно Директорът на ОД „Земеделие“ – Шумен, който е и орган по назначаването, е бил надлежно сезиран с искане по реда на §7 ал.1 от ПЗР на ЗДСл и като орган, притежаващ компетентност да издава административни актове, е правно задължен да упражни това свое право, щом са налице предпоставките, предвидени в хипотезата на приложимата правна норма. При липса на изрично произнасяне по така подаденото заявление и по правилото на чл.58 ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок – който в случая е 14 дни по общото правило на чл.57 ал.1 от АПК, доколкото в §7 ал.1 от ПЗР на ЗДСл няма уреден изричен срок, се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. В случая непроизнасянето в срок по подаденото заявление от 07.08.2026 г. формира мълчалив отказ на органа по назначаването, поради което жалбата подадена срещу мълчаливия отказ е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, с правен интерес от оспорването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и в срока по чл.149 ал.2 от АПК.

Неоснователно ответната страна твърди, че в случая не е налице мълчалив отказ, тъй като органът по назначаването бил предприел действия с издаване на писмо с рег.№ЧР-04-1-1 от 21.08.2026 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, връчено на жалбоподателя на 21.08.2026 г. Съдът приема, че това писмо не съдържа волеизявление на органа, относимо в хипотезата на §7 ал.1 от ПЗР на ЗДСл и на което основание е бил сезиран органа със заявлението на жалбоподателя. Писмото на Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен съдържа единствено констатация, че жалбоподателят е в неплатен годишен отпуск до 22.01.2027 г., с оглед на което е посочено, че „не е налице промяна в обстоятелствата, свързани с ползването на разрешения неплатен отпуск“. Тези констатации по никакъв начин не могат да бъдат отнесени към заявлението на жалбоподателя да бъде допуснат и възстановен на предишната заемана от него длъжност – главен секретар, след прекратяване на трудовото му правоотношение като директор на ОД „Земеделие“ – Шумен. Ето защо съдът приема, че в случая от ответника като органа по назначаването е формиран мълчалив отказ по подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№ЧР-04-1/07.08.2026 г. до Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен на основание §7 ал.1 от ПЗР на ЗДСл, и като процесуално допустима жалбата срещу този мълчалив отказ следва да бъде разгледана по същество, като съдът я приема за основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на §7 ал.1 от ПЗР на ЗДСл, държавен служител, който бъде избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или бъде избран или назначен за едноличен орган на власт, негов заместник или член на колегиален орган на власт, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност. За времето на отсъствието му на същата длъжност може да бъде назначено друго лице като заместник. В случаите, когато тази длъжност е закрита, на лицето се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.

Няма спор между страните, а и по аргумент на чл.19а от ЗА, че изпълняваната от жалбоподателя длъжност по трудовото правоотношение - Директор на ОД "Земеделие"- Шумен, попада в приложното поле на чл.19 ал.4 т.4 от Закона за администрацията. Това обстоятелство е отразено и в самия Трудово договор №РД-15-34/22.01.2024 г., както и нормативно е установено в чл.3 ал.1 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" – изм. и доп., ДВ бр. 3 от 9.01.2024 г., в сила от 9.01.2024 г. В съответствие с тази разпоредба, жалбоподателят след прекратяване на правомощията му като Директор на ОД „Земеделие“ – Шумен е подал заявление за възстановяване на заеманата предишна длъжност като държавен служител - главен секретар на ОД „Земеделие“ – Шумен, която е по служебно правоотношение. При това положение и доколкото тази длъжност, съгласно представеното длъжностно разписания на ОД „Земеделие“ – Шумен към момента на подаване на заявлението на жалбоподателя съществува и е утвърдена, то са налице всички законови предпоставки на нормата на §7 ал.1 от ПЗР на ЗДСл и заявлението за възстановяване на предишната длъжност е следвало да бъде удовлетворено. Непроизнасянето в срок по подаденото заявление формира мълчалив отказ на органа по назначаването, който е незаконосъобразен и в противоречие с разпоредбата на §7 от ПЗР на ЗДСл. В тази връзка процесуалният представител на жалбоподателя обосновано се позовава и на непротиворечивата съдебна практика в този смисъл, а именно на Решение №9905/16.07.2010 г. по адм. дело №16630/2009 г. на ВАС, пето отделение, постановено по аналогичен случай. Съгласно §7 от ПЗР на ЗДСл, не се запазва служебното правоотношение на държавния служител, когато бъде назначен за орган по чл.19 ал.4 от ЗА, но му се гарантира правото да бъде възстановен на предишната заемана длъжност или на равностойна такава. Назначаването на длъжност по чл.19 ал.4 от ЗА води до извода, че е налице невъзможност за съвместяване едновременно на трудово и служебно правоотношение. В случая действително няма акт, с който нарочно да е било прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя към момента на сключване на трудовия му договор за длъжността Директор на ОД „Земеделие“ – Шумен, което обаче не води до извода, че му е запазено служебното правоотношение, съгласно посочената съдебна практика и най-вече невъзможността да бъде съвместявано едновременно трудово и служебно правоотношение. Това произтича и от разпоредбата на самия §7 от ПЗР на ЗДСл, където законодателят не е регламентирал запазване на служебно правоотношение, а само право държавния служител да бъде възстановен на предишната си длъжност след прекратяване на пълномощията му като орган по чл.19 ал.4 от ЗА. А дали жалбоподателят е в неплатен годишен отпуск на длъжност Главен секретар е факт, ирелевантен за настоящото производство, тъй като не е налице към настоящия момент волеизявление на органа по назначаването за възстановяване на жалбоподателя на длъжността по реда на §7 от ПЗР на ЗДСл. Правото на жалбоподателя да заеме предходната длъжност, след освобождаване от длъжността Директор на ОД „Земеделие“ – Шумен, произтича от разпоредбата на §7 от ПЗР на ЗДСл. Доказани са материално правните предпоставки на посочената правна норма и за органа по назначаването съществува задължение да възстанови жалбоподателя на длъжността Главен секретар на ОД „Земеделие“ - Шумен.