Акт № 40503 от 02.11.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 1969/2026
- Подписан
- 02.11.2026
- В сила
- 02.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 43, ал. 1, т. 1 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
- чл. 72, ал.1, т.2 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
- чл. 82, ал. 6, т. 1, пр. 2 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
- чл. 67, ал. 7, т. 3 · Закон за държавния служител
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40503 гр. София, 02.11.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20261110101969 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Б. И. срещу Д.А.Н.С." при М.С.
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 82, ал. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДАНС, чл. 72, ал.1, т.2 ЗДАНС, чл.
67, ал. 7, т. 3 от Закона за държавния служител и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2347,74 евро, представляваща възнаграждение за положени 136 часа извънреден и незаплатен труд в периода м. април 2024 година до м. ноември 2025 година, и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД лихва за забава върху сумата в размер на 269,22 евро за същия период считано от края на всеки месец следващ съответното тримесечие до датата на предявяване на исковата молба-23.01.2026година, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане, сумата от 2075,40 евро, явяваща се възнаграждение за положен труд на 14 броя официални празници /смени по 12 часа/ или общо 168 часа в периода от месец май 2024 година до м. септември 2025 година, и на основание чл.86 ЗЗД лихва за забава върху сумата в размер на 216,89 евро за същия период считано от края на всеки месец следващ съответното тримесечие в което е работил на официални празници до датата на предявяване на исковата молба-23.01.2026 година, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане, сумата от 872,80 евро, явяваща се допълнително възнаграждение за отработени 140 нощни смени или 1120 нощни часове за времето от 22.00 до 06:00 часа в периода от м. април 2024година до м. ноември 2025година, както на основание чл.86 ЗЗД и лихва за забава върху сумата за същия период в размер на 108.03 евро, считано от края на всеки месец, първият от които е м. април 2024година, а последният м. ноември 2025година, до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане и сумата от 1550,56 евро, явяваща се разлика от 4% върху основното трудово възнаграждение на допълнителното възнаграждение за специфични условия на труд за периода м. април 2024 до м. ноември 2025 година, и на основание чл.86 ЗЗД лихва за забава върху сумата в размер на 182.14 евро, считано от считано от края на всеки месец, първият от които е м. април 2024година, а последният м. ноември 2025година, до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане.
1
Ищецът твърди, че е бивш служител на Д.А.Н.С. /ДАНС/, като е бил назначен е на длъжност държавен служител по чл.43,ал.1 т.1 от Закона за ДАНС през 2013година,а през последните 2 години е на длъжност главен експерт в САДКИАД. Посочва, че служебното му правоотношение е било прекратено през ноември 2025година. След създаването на Междуведомствен координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари през 2015година с ПМС № 89/16.04.2015година, за периода от м.април 2024година до напускането му от работа през м. ноември 2025година е бил определен да изпълнява тази длъжност ищеца Т. И.. Няколкократно му е пускана нова заповед за временно изпълняване на службата в тази позиция, като с тези изменения във функциите е било променено работното място, режима на работа, трудовото възнаграждение. С промяната на режима на работа е работил на смени /дневни и нощни/ по 12 часа, по график. В този период никога не било искано неговото съгласие за промяната, независимо че в периода са издавани неколкократно нови заповеди за определянето му в новата функция. Твърди, че за периода от месец април 2004 г. до м. ноември 2025 г. е отработил общо 276 броя 12-часови смени и 15 броя 8-часови смени, съответно в отделните тримесечия, като при отчитане на нормата работно време за тримесечията в посочения период се явяват 136 часа положен труд над установения норматив.
Посочва, че никога не е бил отчитан трудът му полаган в почни дни и празници. Твърди, че е изработил 14 броя дежурства по време на официални празници /смени по 12 часа/ или общо 168 часа. Сочи, че за периода от м. април 2024година до м. ноември 2025година И. е отработил 140 броя нощни смени, при които за времето от 22.00 до 06:00 часа, са отработени 1120 нощни часове, като съответно не му е заплатено допълнително възнаграждение за положения нощен труд. Твърди, че до м. април 2024година е имал 9% допълнително възнаграждение за специфични условия на труд, а след изпращането му в центъра този процент е намален на 5 %. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва искове за допълнително възнаграждение за извънреден труд, за нощен труд и за положения труд по време на празници за неоснователни, а искът разлика от 4% върху основното трудово възнаграждение на допълнителното възнаграждение за специфични условия на труд за периода м. април 2024 до м. ноември 2025 година за недопустим. Не оспорва, че ищецът е бил служител на Агенцията, чиито статут се урежда при условията и по реда на чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС, като от 09.03.2023 г. е служител на САД „Координация и информационно-аналитична дейност“, съгласно заповед с рег. № ЧР-2-з- 115/15.02.2023г. (поверителна) и акт за встъпване в длъжност. Посочва, че със заповед рег. № ЧР-2-3-184 от 17.04.2024г. (поверителна) на председателя на ДАНС на Т. И. е определено допълнително възнаграждение за специфични условия на труд в размер на 5 %, считано от 01.05.2024г. Не оспорва, че служебното правоотношение на Т.
И. с Агенцията е прекратено на 27.11.2025г. Счита, че посочените в исковата молба размери на положения и неизплатен извънредният труд не се подкрепят с никакви доказателства. Твърди, че според наличните в ДАНС данни за предварителното разпределение на дежурствата на служителите на ДАНС, изпълняващи дейности в Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки 2 и товари при ГДБОП-МВР не отговарят на представените в настоящото дело доказателства - молби за отпуски и болничен лист, доколкото се установява че в конкретните месеци, когато за лицето бе следвало по график да е на смяна, то е в отпуск. Счита, че при отчитане на нощния труд положен от служителите на ДАНС следва да се прилагат разпоредбите на ЗДАНС, а не посочения от ищеца ред. На същите се аргументи се позовава и по отношение на отработените часове по празници и почивни дни, като счита, че по отношение на възнаграждението не се прилагат правилата на КТ, а правилата на ЗДАНС.
Твърди, че предявения иск за изплащане на допълнително възнаграждение специфични условия на труд в размер на 4 % от основното трудово възнаграждение при определено такова от 9 % преди назначаването на ищеца в Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари и определено му от 5 % за работа в центъра за недопустим, доколкото не е за неизплатено възнаграждение за положен труд, а за размер на допълнително възнаграждение, което се определя със административен акт и исканата защита не може да бъде дадена в настоящото производство. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, конкретният размер на допълнителното възнаграждение за специфични условия на труд на всеки служител от ДАНС се определя със заповед на председателя на ДАНС по предложение (приложение № 2, секретно), изготвено от пряк началник на съответния служител, на длъжност директор на дирекция и по-висока, като конкретната заповед подлежи на съдебен контрол. Заповед рег. № ЧР-2-3-184 от 17.04.2024г. (поверителна) на председателя на ДАНС, с която на Т. И. е определено допълнително възнаграждение за специфични условия на труд в размер на 5 %, считано от 01.05.2024г. е била издадена на през месец април 2024г., като същата не е била обжалвана, поради което нейното изпълнение е започнало от 01.05.2024г. и е приключило с прекратяване на служебното правоотношение на ищеца. В случай, че искът е допустим счита същият за неоснователен, доколкото не е налице правно основание за заплащане на допълнително възнаграждение в 9%. Моли за отхвърлянето на предявените искове.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 82, ал. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДАНС, чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗДАНС, чл.
67, ал. 7, т. 3 от Закона за държавния служител и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от лице с правен интерес пред родово и местно компетентен съд.
По иска с правна квалификация чл. 82, ал. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДАНС в тежест на ищеца е да докаже съществуването на служебно правоотношение с ответника за твърдения период, полагането на извънреден труд на посочените дати, както и размера на уговореното възнаграждение за съответния период, а при установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на претендираното възнаграждение за положен извънреден труд.
По останалите предявени искове ищецът следва да докаже, че е положил нощен труд, както и по време на празници почивни дни в претендирания размер и че за него се дължи претендираното допълнително възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземанията чрез плащане.
3
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3. периодът на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да се обявят за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че: 1) ищецът е бивш служител на Д.А.Н.С. /ДАНС/, като е бил назначен е на длъжност държавен служител по чл. 43, ал. 1, т. 1 Закона за ДАНС през 2013 година, а през последните 2 години е на длъжност главен експерт в САДКИАД, както и че служебното му правоотношение е било прекратено през ноември 2025 година; 2) ищецът е бил служител на САД „Координация и информационно-аналитична дейност“, съгласно заповед с рег.
№ ЧР-2-з- 115/15.02.2023г. (поверителна) и акт за встъпване в длъжност; 3) на ищеца е определено допълнително възнаграждение за специфични условия на труд в размер на 5 %, считано от 01.05.2024 г.
По доказателствата и доказателствените искания:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба и молба от 03.04.2026 г. от ответника писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.
Искането на ищеца за назначаването на съдебно-счетоводна експертиза е основателно, доколкото е относимо, допустимо и необходимо и следва да бъде уважено.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи посочените в исковата молба документи. Част от поисканите документи са представени, като ответникът следва да представи Ведомости за изплатени трудови възнаграждения на Т. Б. И. за периода 01.04.2024 година до 30.11.2025 година и Длъжностните характеристики за длъжностите на ищеца в агенцията преди определянето му за работа в МКЦ и за работата му в МКЦ.
Ищецът е поискал допускането на двама свидетели при режим на довеждане, което искане е основателно, доколкото е относимо, допустимо и необходимо, тъй като чрез него е възможно да се установят факти от значение за решаване на делото и следва да бъде уважено, но на основание чл. 159, ал. 2 ГПК само за единия от исканите свидетели, доколкото за установяването на едни и същи факти ищецът сочи повече свидетели.
Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc81a5f5-067c-4a68-a710-d26f055dcaf7