Решение № 129 от 14.02.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Стара Загора, 14.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Т. при участието на секретаря Ивелина Б. К.а като разгледа докладваното от Ваня Т. Гражданско дело № 20245530104048 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 229, ал.1, т.9 /предишна т.8/, във връзка с чл. 212, ал.5, т.2, предложение второ от ЗМВР от 1997 г.

/отменен/ и по чл. 212, ал.1, т.3, във връзка с чл. 211, ал.5, т.2, предложение второ от ЗМВР от 2006 г. /отменен/, както и иск по чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на К. Д. Н. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието. Ищецът твърди, че до 25.03.2024 г., когато служебното му правоотношение било прекратено поради навършване на пределна възраст, е работил като държавен служител - надзирател от надзорноохранителния състав на ответника ГД „ИН” при Министерство на правосъдието, с местоизпълнение на служебните му задължения - Затвора гр.Стара Загора.

По - точно в исковия период от 25.02.2003 г. до 31.12.2011 г., ищецът изпълнявал служебните си задължения в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора гр.Стара Загора.

През времетраене на служебното му правоотношение, ищецът работил на сменен режим на работа, като работните му смени са изпълнявани по предварително утвърден от Началника на Затвора гр.Стара Загора месечен график, а работното му време се е изчислявало сумирано за отчетен период, който в исковия период е бил тримесечен.

Работното време на ищеца като служител, работещ в условията на сумирано изчисляване на работното време /СИРВ/, се изчислявало в часове на отчетни тримесечия по следния начин:

Всички изработени часове от ищеца в отчетното тримесечие се сумирали и в случаите, когато надвишават нормата работно време за съответния отчетния период, 1 часовете над установеното работно време представлявали за служителя положен от него извънреден труд, който, съгласно относимите разпоредби на ЗМВР, в периода от 25.02.2003 г. до 31.12.2011 г. следвало да му бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетен период и допълнителен платен отпуск за часовете извънреден труд над 50 часа на тримесечие.

Нормата работно време за служителите, работещи при СИРВ, измерваща се в работни часове, била с различна продължителност, като същата варирала от 480 часа /при месец с 19 работни дни в отчетното тримесечие/ до 520 часа /при месец с 23 работни дни в отчетно тримесечие/. Същата се образувала като се сумират броя на работните дни от всеки месец в тримесечието/ или от работните дни в месеца и полученото число се умножи по 8 /колкото е нормалната продължителност на работното време по часове по трудовото законодателство, в частност и по ЗМВР/.

За определяне на индивидуалната норма работно време за отчетен период на съответния служител от общия брой нормативно определени часове по горепосочения начин се приспадали дните /приведени отново в работни часове/, в които служителят е ползвал законоустановен платен отпуск /редовен годишен, допълнителен или поради временна неработоспособност/, като за целта всеки ден ползван платен отпуск се приравнявал на 8 часа, колкото е нормалната продължителност на работния ден.

Изчисляването на отработените часове за отчетен период ставало в края на периода или началото на следващия такъв, тъй като по времето на полагане на самия труд, поради спецификата на работния режим на смени и работното време при СИРВ не можело да се установи дали е налице превишаване на нормата или не, защото било възможно да има периоди с по-голямо натоварване, които до края на отчетния период да бъдат компенсирани с почивки, и едва тогава можело да се установи дали съответния служител е изработил нормативно установената за него норма, или общият брой изработени часове надвишават индивидуалната му норма за периода, като във втората хипотеза часовете труд над установената нормална продължителност на норматива часове, представлявала за съответния служител - извънреден труд.

Претендира, че през времетраенето на служебното му правоотношение с ГДИН, работодателят му - ответната Дирекция, не е изчислявал правилно работното му време, което е довело до ощетяването му, тъй като през цялото време ищецът е полагал труд над установената норма работното време, който нито е бил отчитан от работодателя му правилно, нито му е бил заплащан по съответния ред, или пък компенсиран с допълнителен платен отпуск, който да може да ползва.

В исковия период - от началото на 2003 г. до 31.12.2011 г. ищецът е работил по предварителен месечен график, изготвящ се ежемесечно в затвора, като е давал по график всеки месец 12 часови смени - дневни и нощни в следния алгоритъм - дневна 12-часова смяна, нощна 12-часова смяна, последвани от два дни междудневна почивка. По посочения начин се твърди, че съобразно броя на работните дни в тримесечието, ищецът е полагал минимум 46 броя 12-часови смени по график. Допълнително към тях ищецът е давал и по 1 2 или 2 бр. 12-часови допълнителни смени месечно на външно охраняем пост, по време на които са охранявали лишени от свобода по време на болнично лечение в болница на територията на гр.Стара Загора или конвой и охрана на лишени от свобода при работата им извън територията на затворническото общежитие.

Твърди, че заради характера на изпълняваната от него постова дейност, не са му били предоставяни и не е могъл да ползва същинска почивка за хранене през работните смени, защото не е могъл да напуска поста си, без разрешение на прекия си ръководител. А в случаите, когато му е осигурявано време за хранене, е бил длъжен да остава на територията на Затвора, продължавал е да е под ръководството и на разположение на началника си и е бил длъжен да изпълнява неговите нареждания по всяко време, в това число и такива за прекъсване на храненето и изпълнение на конкретни задачи.

Поради естеството на изпълняваната от него работа по време на дежурствата му, ищецът през цялото времетраене на смяната фактически е изпълнявал специфичните за длъжността му служебни задължения без възможност да се отклонява от тях и нито е била предоставяна почивка за хранене и отдих по време на смяната, нито е могъл изобщо да ползва такава, поради самото естество на надзорно-охранителната дейност в ГДИН. През цялото време на смяната, същият бил длъжен да се намира на територията на ЗО „Черна гора“ към Затвора Стара Загора, без да може да напуска територията на същия; в специфичното работно облекло и оборудване; под ръководството на прекия си ръководител и със задължението да изпълнява неговите заповеди във всяка една минута.

Въпреки посоченото обаче, ответникът ГДИН не е отчитал пълната продължителност на положения от него труд по време на работните му смени, като не включвал към работното му време, времето, което ищецът е ползвал, за да се нахрани по време на смяната, което ответникът квалифицирал като „почивка за хранене”, а такава ищецът не е могъл да ползва поради спецификата на изпълняваната от него дейност и непрекъсваемостта на работния процес и изискването за постоянна бойна готовност.

По описания начин се твърди, че от работните часове за всяко 12-часово дежурство на ищеца били приспадани като „почивки за хранене”, които не са му осигурявани и не е могъл да ползва по 45 минути.

В периода от началото на 2008 г., поради влизане в сила на заповед № ЛС-031182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието, при сумиране на работното му време, от работните часове за тримесечията били изваждани по 4 часа от 24-часовите смени, под предлог, че същите часове съставлявали „почивка за отдих”, защото съответният служител не бил на самия пост. Твърди се, че през тези часове от всяко дежурство, ищецът е продължавал да „носи службата” си, като имал задължението и е бил на разположение на прекия си ръководител и в постоянна готовност да изпълнява специфичните си задължения при необходимост и по негова писмена или устна заповед.

Освен това, ответникът ГДИН, не включвал в изработените от ищеца часове времето за инструктаж, развод, приемане, сдаване, развод и освобождаване от дежурство, което било част от работното му време и служебни задължения и безспорно 3 представлявали „действия при изпълнение на служебните задължения” по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗМВР.

Ищецът твърди, че за него тези минути и часове представлявали работното време, което следвало да бъде сумирано с останалите отработени часове за тримесечието. По заповед на съответния началник, ищецът бил задължен да идва на работа 30 минути преди всяка смяна по график за извършване на инструктаж и приемане на смяната и да остава още 30 минути след приключване на смяната за сдаване на дежурството.

Това правело продължителността на всяко негово дежурство по 13 часа - за 12 часовите смени, съответно по 25 часа - за 24-часовите.

По време на инструктажа - ищецът заедно с другите застъпващи на смяна надзиратели, е бил запознаван с оперативната обстановка, с разпределението на постовете, със станалите произшествия през изминалата смяна, особеностите на съответните постове, текущите задачи; при развода, и отвода, същите били развеждани до съответния пост, на който е следвало да застъпят на смяна и съответно отвеждани от него от по-горестоящия им ръководител; при приемането и сдаването на поста - приемащия и сдаващия дежурството служители са се запознавали с особеностите на конкретния пост; попълвали са постова книга, докладвали са за резултатите от дежурството, особености, инциденти и т.н.

Също така твърди, че през посочения период ГДИН не е отчитала като част от работното време на ищеца извършваните от него претърсвания и обиски и т.н. служебни занятия, които били извършвани през дните, които са му се полагали за междудневна почивка и за които в периода до 2010 г., ответникът ГДИН не е водил нарочна документация.

Претърсванията и/или обиските били с минимална продължителност от 2-3 часа на отчетен период, а служебните занятия за повишаване квалификацията на ищеца са се провеждали ежемесечно на територията на Затвора Стара Загора, като тяхната продължителност била минимум по 3 часа на месец. След 2010 г. тези допълнителни дейности на надзорно-охранителния състав на Затвора Стара Загора започват да се водят в нарочни книги, като конкретната им продължителност могла да бъде установена от тях, но същите не са били по-малко от 2-3 часа на тримесечие за претърсвания/обиски и минимум 3 часа месечно за служебните занятия.

Видно от гореизложените фактически обстоятелства, през целия исков период от началото на 2003 г. до 31.12.2011 г., ответната ГДИН, не е отчитала в пълнота всички положени от ищеца часове труд през отчетните тримесечия, което е довело до системно ощетяване на последния, предвид невъзможността му да ползва предвидените компенсации за положен от него извънреден труд, а същият претендира, че през цялото време е работил в условията на такъв труд.

Спорните обстоятелства между ищеца и ответника в исковия период от началото на 2003 г., когато е била в сила ЗМВР от 1997 г. до 31.12.2011 г. се свеждат до непризнаване, съответно неотчитане като работното време на: времето през времетраенето на неговите смени, използвано от ищеца за хранене /през всички дежурства/, т.нар. „неактивна част от 4 дежурството”; непризнаване и неотчитане като част от работното му време на минутите и часовете, които съпътстват основната нарядна дейност, предхождат и следват самото дежурство; неотчитането на претърсванията, обиските и служебните занятия като част от работното време.

Посоченото непризнаване на изброените категории работни часове за такива, и съответно изключването им от изработеното от ищеца работното време за отчетен период, не намирало законова опора в нито един от специалните закони и подзаконови нормативни актове, приложими за ищеца през исковия период - ЗИН, ЗИНЗС, ППЗИН от 1990 г. и ППЗИНЗС от 2010 г., ЗМВР от 1997 г., ЗМВР от 2006 г. и НА по прилагането им.

Никъде в изброените специални за ищеца правни норми в нормативните актове не съществували такива, които да уреждат изрично по различен начин спорните факти, или да забраняват или ограничават приложението на общи правни норми от трудовото законодателство /КТ и ЗДСл и подзаконовите актове по приложението им/, даващи право на ищеца да претендира, че оспорваните часове и минути за него като служител работещ в режим на смени при СИРВ представляват работни такива и са част от работното му време. В ППЗМВР от 1998 г. съществувала правна норма - чл. 148, ал. 3, която предвижда че: „3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2003 г.)