Решение № 3853 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3853 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ваня Н. Иванова

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.а-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100508746 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7790 от 01.05.2025 г. по гр. д. № 21235 от 2024 г.

Софийският районен съд е отменил, на основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т.

1 КТ, като незаконосъобразно, дисциплинарното наказание „Забележка“, наложено на Б. Х. Б., ЕГН: ********** - директор на СУ „Генерал Владимир Стойчев“, гр. София, със Заповед № РД-09- 171/11.03.2024 г. на Министъра на младежта и спорта, за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.

1 от КТ, вр. чл. 126, т. 1 от КТ, връчена му на 14.03.2024 г. Ответникът е осъден да заплати разноски в производството.

Подадена е въззивна жалба от ответника Спортно училище „Генерал Владимир Стойчев“, гр. София, чрез назначен по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител адв. М. Й. Г., с която посоченото решение се оспорва като неправилно. Твърди се, че са неправилни изводите на районния съд, че не е спазен срокът, посочен в чл. 194, ал. 1 КТ. Излагат се аргументи, че не са обсъдени в детайли и показанията на свидетеля С.А.. Поддържа се, че ищецът Б. Х. Б. е нарушил закона, като в 7-дневен срок не е съобщил на работодателя си за започване на друга работа успоредно със задълженията му като държавен служител и не е спазвал работното си време, с което е нарушил чл.

23 и чл. 27 от ЗДСл, като в тази хипотеза служебното правоотношение можело да се прекрати без предизвестие на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл. В тази насока се посочва, че ищецът Б. Б. е сключил втори трудов договор № 742/13.09.2023 г. за длъжността „Главен експертен сътрудник“ към Комисията 1 по образованието и науката при 4-часов работен ден, но не е представил споразумение между него и органите по назначаването му съгласно чл. 16а, ал.

4 ЗДСл. Навеждат се доводи, че дисциплинарното наказание е наложено от компетентен орган, в законоустановения срок и при спазване на всички законоустановени правила. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Ищецът Б. Б. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага аргументи, че са правилни изводите на районния съд, че наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно, тъй като не е спазен срокът по чл. 194, ал. 1 КТ и заповедта не съдържа всички необходими реквизити по чл. 195 КТ. Поддържа, че не може да се попълват в хода на съдебното производство фактическите основания за налагането на наказанието. Цитира и съдебна практика в тази насока. Счита, че по делото не било доказано да е отсъствал от работното си място, дори да е имал втори трудов договор. Навежда съображения, че в случая приложение намирали само разпоредбите на Кодекса на труда, но не и на Закона за държавния служител, поради което неоснователно ответникът се позовавал на чл. 27, чл. 7 ал. 2 и чл. 107 ал. 1 т. 4 от ЗДСл. Настоява се за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба и уточнителна такава от 15.04.2024 г., подадени от Б. Х. Б., ЕГН: **********, с които срещу Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев“ - гр.София, БУЛСТАТ: 000673114 е предявен конститутивeн иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1, вр. чл.

188, т. 1 КТ за признаване на незаконно и отмяна на наложеното на ищеца със Заповед № РД-09-171/11.03.2024 г. на Министъра на младежта и спорта дисциплинарно наказание „забележка“, за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, вр. чл. 126, т. 1 от КТ, връчена му на 14.03.2024 г.

В исковата молба е посочено, че ищецът понастоящем изпълнява длъжността „директор“ на спортното училище, а дисциплинарното наказание било наложено със заповед от 11.03.2024 г. на Министъра на младежта и спорта, в качеството му на орган по чл. 61, ал. 2 КТ. Ищецът твърди, че вследствие на спечелен конкурс по КТ, по силата на споразумение № ЧР-19829/27.12.2019 г. бил назначен за Директор на училището работодател (ответник по делото) от Министъра на младежта и спорта. Сочи, че със заповед № ЧР-22-128/10.03.2022 г. на Министъра на младежта и спорта, на основание чл. 328 ал. 1, т. 6 от КТ, трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 11.03.2022 г. С влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 16910/2022 г. на СРС, потвърдено с решение по в. гр. д. № 13016/2022 г. на СГС уволнението било отменено и със заповед № ЧР-23- 318/24.08.2023 г. на Министъра на младежта и спорта ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като със заповед № ЧР-24-61/22.02.2024 г. на Министъра на младежта и спорта на ищеца било определено и актуално месечно възнаграждение. Посочва, че по силата на трудов договор № 2

742/13.09.2023 г., сключен между ищеца, като служител, и Народното събрание, представлявано от Председателя му, като работодател, приел да изпълнява длъжността „Главен експертен сътрудник“ към Комисията по образованието и науката, при 4-часов работен ден, което трудово правоотношение било прекратено по взаимно съгласие със заповед № 841/18.12.2023 г. Твърди, че във връзка с постъпило в Министерството на младежта и спорта писмо с вх. № 01-00-84/2/24.11.2023 г. (което не му било връчено), със заповед № РД-09-949/07.12.2023 г. на Министърът на младежта и спорта, била назначена проверка на трудовата дисциплина на ищеца като директор, за която същият бил уведомен (с писмо изх. № 17-00-410/08.12.2023 г. на Министърът на младежта и спорта) и му били изискани съответните документи и информация, които ищецът представил с писмо вх. № 17-00410/1//20.12.2023 г. Твърди, че с писмо с изх. № 01-00-84/4/16.01.2024 г. на Министъра на младежта и спорта му били изискани писмени обяснения и му била предоставена възможност да се яви за лично изслушване. Сочи, че с писмо с изх. № 01-00-84/5/19.01.2024 г. е представил писмените си обяснения с приложени писмени доказателства, а на 23.01.2024 г. се е явил лично и е бил изслушан от Министъра на младежта и спорта. Посочва, че с писмо с изх. № 01-00-84/8/15.02.2024 г. Министъра на младежта и спорта му представил писмо от Народното събрание с № АД-49-303-23-4/30.01.2024 г., като му поискал писмени обяснения по повод същото, които с писмо с изх. № 01-0084/9 / 20.02.2024 г. ищецът представил. Твърди, че със заповед № РД-09171/11.03.2024 г. на Министъра на младежта и спорта му било наложено дисциплинарно наказание по чл. 188 т. 1 от КТ „забележка“, която заповед му била връчена на 14.03.2024 г. Твърди, че в процесната заповед било записано, че деянието, за което била ангажирана отговорността на ищеца, се изразявало в сключване на трудов договор с друг работодател за извършване на работа в част от установеното за него работно време по основното трудово правоотношение, респективно било извършено нарушение на чл. 111 КТ.

Твърди, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в противоречие с чл. 195 КТ, доколкото мотивите на същата били в колизия един с друг, респективно не била мотивирана и от съдържанието й не ставало ясно за какво е бил санкциониран ищецът. Освен това било извършено нарушение и на чл. 193 КТ, доколкото ищецът не е разбрал за какво му се искат обяснения и съответно за какво е следвало да даде същите, с което на същия било нарушено правото на защита. Твърди, че наказанието било наложено и в нарушение на чл. 186 КТ, доколкото ищецът не бил извършил виновно неизпълнение на трудовите си задължения, както и в нарушение на чл. 189 КТ, като прекомерно тежко. Твърди, че наказанието е наложено извън установените в чл. 194, ал. 1 КТ срокове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения от съда на основание чл.

29, ал. 4, изр. 1 от ГПК особен представител – адв. М. Й. Г., ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че процесната заповед е законосъобразна, като наложеното с нея дисциплинарно наказание е наложено в срок и при спазване на всички правила. Твърди, че ищецът е извършил нарушение на чл. 27 ЗДСл, 3 доколкото не е уведомил работодателя си за започване на друга работа успоредно със задълженията му като държавен служител, както и че е нарушил задължението си за спазване на работното време по чл. 23 ЗДСл.

Твърди, че ищецът е сключил втори трудов договор № 742/13.09.2023 г. за длъжността „Главен експертен сътрудник“ към Комисията по образованието и науката към Народно събрание, при 4-часов работен ден, но не е представил споразумение между него и органите по назначаването му, съгласно изискването на чл. 16а, ал. 4 ЗДСл.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е във въззивното производство, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение по безсрочен договор, като на 25.08.2023 г. /след признаване на уволнение за незаконно по надлежния ред/ ищецът е възстановен на длъжността „директор“ при ответника Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев“ - гр.София, БУЛСТАТ: 000673114, при 8часов работен ден и 5-дневна работна седмица.

Със Заповед № РД-09-171/11.03.2024 г. на Министъра на младежта и спорта на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, която заповед му е надлежно връчена на 14.03.2024 г.

На 13.09.2023 г. ищецът е сключил трудов договор с Народното събрание, по силата на който е заел длъжността „Главен експертен сътрудник“ в Комисията по образованието и науката, при 4-часов работен ден извън установеното му работно време по основното му правоотношение от 13,30 ч. до 17,30 ч. Този трудов договор е прекратен на 18.12.2023 г. по взаимно съгласие.

Атакуваната заповед е представена по делото, като от същата се установява, че е издадена на основание чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 188, т. 1 и чл. 189, ал. 1 от КТ, като е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ на Б. Х. Б. - директор на СУ „Генерал Владимир Стойчев“ гр. София, поради нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка е чл. 126, т. 1 от КТ. В заповедта са изложени следните правнорелевантни мотиви: извършена е извънпланова проверка от Инспектората, резултатите от която са обективирани в Доклад № РД-09-949/5/10.01.2024 г.; в писмо от Главния секретар на Народното събрание с вх. № 01-00-84/2/24.11.2023 г. се съдържали данни, че от 14.09.2023 г. ищецът Б. Х. работи по втори трудов договор на длъжност „Главен експертен сътрудник“ към Комисията по образованието и науката в НС, с продължителност на работния ден 4 часа, като полага труд от 13,30 ч. до 17,30 ч.; основният му трудов договор като „директор“ бил с дневно работно време 8 часа и 40 часа месечно при 5-дневна работна седмица; сключеният от страна на Б. Б. втори трудов договор с работодател Народното събрание бил в нарушение на чл. 111 от КТ, тъй като работникът не можел да спазва установеното за него работно време по основното трудово правоотношение с ответника, предвид припокриване на част от работното време по двата договора.

4

По делото е представена и извадка от Доклад № РД-09-949/5/10.01.2024 г. В същата се посочва, че след извършена проверка е установено, че в нарушение на чл. 111 КТ ищецът Б. е сключил втори трудов договор с друг работодател /Народно събрание/ за извършване на работа в част от установеното за него работно време по основното правоотношение с ответника.

При гореизложената фактическа обстановка въззивният съд се съгласява с водещия мотив на СРС, че дисциплинарното наказание „забележка“ е наложено след изтичане двумесечния срок от откриване на нарушението, посочен в чл. 194, ал. 1 КТ. В мотивите към процесната заповед изрично е посочено, че данни за твърдяното нарушение, изразяващо се в това, че ищецът работи по втори трудов договор в част от установеното работно време по основното му правоотношение, се съдържат в писмо от Главния секретар на Народното събрание с вх. № 01-00-84/2/ от 24.11.2023 г., както и в последващо издаден Доклад № РД-09-949/5/ от 10.01.2024 г. за резултатите от извършената проверка. Следователно, твърдяното нарушение е открито най-късно на 10.01.2024 г., от който момент е започнал да тече двумесечният срок по чл.