Решение № 1074 от 06.07.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 1074

Ловеч, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ТАНКА ЦОНЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНКА ЦОНЕВА административно дело № 20247130700184 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 121, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител ЗДСл/, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Делото се разглежда за втори път от настоящата съдебна инстанция, след като с Решение № 4561/11.04.2024 г. на ВАС, пето отделение, постановено по адм.дело № 10661/2023 г. е отменено Решение № 72/27.06.2023 г. на Административен съд – Ловеч, постановено по адм.дело № 383/2022 г. и са дадени задължителни указания по прилагането на закона. Според указанията на ВАС при новото разглеждане на делото следва да се установи какъв е бил размерът на основната заплата за длъжността, заемана от ищеца Ц. М. В. към 15.07.2022 г., след което да се изчисли размера на дължимото обезщетение, съгласно правилото на чл.104, ал.1 от ЗДСл.

Съдът е сезиран с искова молба от Ц. М. В. от [населено място] срещу Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ)- [населено място], с правно основание чл. 203 и сл. от АПК във вр. чл. 124, ал. 1 и чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител и цена на иска 10 000 лева. Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер 10 000 - десет хиляди лева за периода от 05.02.2020 г. до 05.08.2020 г., дължимо поради прекратяване на служебното му правоотношение и представляващо размера на заплатата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но не за повече от 6 месеца, както и законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2022 г. – датата на признаване на уволнението за незаконно до окончателното й изплащане. В заключение претендира присъждане на направените разноски в производството.

В съдебното заседание, проведено по делото, ищецът Врабевска се явява лично, като пледира съдът да уважи исковата й молба, като й присъди дължимото обезщетение, чийто размер следвало да се формира от основната заплата за длъжността „главен инспектор“ в отдел „Контрол по храните“ при ОДБХ- Ловеч, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно -15.07.2022 г. Отправя молба за присъждане и на законната лихва върху обезщетението, считано от датата на признаване на уволнението за незаконно до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът - Българска агенция по безопасност на храните, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В съда е депозирана писмена защита от пълномощника на ответника - главен юрисконсулт П. П., в която е изложено становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция относно претендирания размер на обезщетение над сумата от 8071,12 лева, която именно сума следвало да бъде присъдена в полза на ищеца. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна, ако същото не е съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатската работа.

Окръжна прокуратура - Ловеч, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на исковата молба.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, съдът намира от фактическа страна следното:

Със Заповед № НК-2 от 23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на БАБХ на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. на Ц. М. В. - „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ - [населено място] е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Със Заповед № ОСОС-5 от 23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на БАБХ на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение с Ц. М. В..

С Решение № 160 от 22.11.2021 г., постановено по адм. дело № 82/2020 г. на Административен съд-гр. Ловеч е отменена като незаконосъобразна Заповед № ОСОС-5 от 23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното правоотношение с Ц. М. В.. Това решение е обжалвано пред Върховния административен съд, който с Решение № 7188 от 15.07.2022 г., постановено по адм. дело № 2315/2022 г. е оставил в сила Решение № 160 от 22.11.2021 г. на Административен съд- [населено място].

Със Заповед № ВР 4 от 02.08.2022 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, Ц. М. В. е възстановена на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ- [населено място] с основна месечна заплата 1 450,00 лева.

В хода на производството в изпълнение на указанията на ВАС, настоящият съдебен състав е допуснал съдебно-икономическа експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите на делото да отговори на въпроса: Какъв е бил размерът на основната заплата за длъжността, заемана от ищеца Ц. М. В. към 15.07.2022 г., след което да се изчисли размера на дължимото обезщетение, съгласно правилото на чл.104, ал.1 от ЗДСл. Съдът кредитира с доверие приетото експертно заключение, като обективно и компетентно изготвено, даващо обоснован отговор на поставените въпроси. От същото се установява, че размерът на основната заплата към 15.07.2022 г. за длъжността „главен инспектор“ в отдел „Контрол по храните“ при ОДБХ- Ловеч, заемана от ищеца Врабевска е в размер на 1181 лева. Според заключението брутният размер на обезщетението, което следва Ц. М. В. да получи за периода, в който е останала без работа – 05.02.2020 г. до 05.08.2020 г. е в размер на 6 457,12 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковата молба:

Исковата молба е допустима, като предявена в срок по арг. от чл. 125 от ЗДСл. от процесуално легитимен субект, пред компетентния да я разгледа съд, и при наличие на правен интерес, предвид изложените в същата фактически обстоятелства.

По основателна на исковата молба:

Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна по следните съображения:

С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. В случая е безспорно установено, че преди уволнението й Ц. М. В. е заемала длъжност по служебно правоотношение като държавен служител, както и че прекратяването на служебното й правоотношение е признато за незаконосъобразно с влязло в законна сила съдебно решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 39 от ЗДСл. държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, държавният служител има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени на база основната заплата, съответно основното възнаграждение.

Предвид изложеното съдът приема, че в конкретиката на настоящия казус е налице първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. – влязло в сила съдебно решение на 15.07.2022 г., с което е отменено незаконното уволнение на ищеца Врабевска. Последната е останала без работа за повече от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение, като в рамките на законовия 6-месечен срок по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., Врабевска не е заемала друга държавна служба, поради което и вторият елемент от фактическия състав също е налице. Ето защо, ищецът има право на обезщетение в размер на основната заплата за длъжността, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но не за повече от 6 месеца. В случая не е спорно по делото, че ищецът Ц. М. В. има право на обезщетение, като спорът между страните е по отношение на размера на това обезщетение, а неговото неправилно определяне е довело до отмяна на първоинстанционното решение от ВАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АдмС – Ловеч.

Относно размера на дължимото обезщетение съдът се довери на заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, според което сумата на дължимото обезщетение се изчислява в размер на 7086 лева (6 [рег. номер].), като от тази сума следва да се приспадне сумата на получено друго възнаграждение в периода от 05.02.2020 г. до 05.08.2020 г. в размер на 628,88 лева, поради което окончателният размер на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл. възлиза на 6 457,12 лева.

С оглед изложеното, съдът намира исковата претенция за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за основателна и доказана в посочения по-горе размер от 6 457,12 лева, който превалутиран по реда на Закона за въвеждане на еврото в България е 3 301,52 евро, като до пълния претендиран размер следва да се отхвърли, като неоснователна.

По отношение претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата на обезщетението, съдът намира следното:

Присъждането на лихва върху дължимото обезщетение не е предмет на регламентация в ЗДСл., поради което следва да бъда приложена общата разпоредба на чл. 86 от ЗЗД. Длъжникът изпада в забава след изтичане на деня, който е определен за изпълнение на задължението, съгласно чл. 84 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). В разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. не е определен момент за изпълнение на задължението, поради което, за такъв следва да се приеме този, от който задължението за обезвреда става изискуемо, т. е. законната лихва следва да се дължи от датата на забавата или това е датата на постановяване на окончателното съдебно решение на Върховния административен съд, до пълното заплащане на обезщетението, като в конкретната хипотеза, това е датата 15.07.2022 г., на която е постановено цитираното по-горе окончателно решение на ВАС. За да стигне до този извод, съдът се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, като приема, че лихвата е дължима от деня, в който решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, влиза в законна сила и по-конкретно, приложима е т. 4 от това Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която, обезщетение за вреди от незаконни административни актове може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай, вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт, а в случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна, респ. законна лихва. Ето защо, съдът в настоящия си състав намира, че е дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата.

При този изход на правния спор, разноски се дължат съразмерно на страните, според уважената, респ. отхвърлената част от иска. В случая ищецът не претендира присъждане както на направените в настоящото производство разноски, така и на разноските за водене на делото във ВАС. В писмената си защита процесуалният представител на ответника претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на направените по делото разноски – 153,39 евро за изготвяне на СИЕ.

При определяне на възнаграждението по реда чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. чл. 24, изр. второ от НЗПП, предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа, съдът счете, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи към средния размер. Съобразявайки този размер, както и размерът на отхвърлената част на исковата претенция, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 64,30 евро. Ето защо, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в общ размер на 217,79 евро.

Разпечатката съдържа 34 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e3423d0-67b2-4665-8855-40b7e2c3a283