Решение № 15112 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15112 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Ц. П. като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110141764 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от В. И. М., ЕГН ********** срещу Националназдравно осигурителна каса, ЕИК 121858220 осъдителен иск с правна квалификация чл. 106, ал. 3 ЗДСл, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 4787,74 евро (9364,00 лв.), представляваща обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл, за четири месечни основни заплати, които не са начислени в Заповед № 3/15.07.2025г за прекратяване на служебното правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда (28.07.2025 г.) до окончателното плащане на вземането.

Ищцата твърди, че е бивш служител на НЗОК от 2022 г. Посочва, че през 2008г. по силата на Трудов договор № ТД-5/02.12.2008г. е била назначена на длъжност „Гл.експерт „икономист“ с месторабота РЗОК - Кюстендил, поделение: служител на РЗОК - Кюстендил, дирекция: офис Дупница и офис Бобов дол, отдел: управление, със срок за изпитване да шест месеца. През 2017г. трудовото й правоотношение е било променено, като с нов Трудов договор № 5/03.05.2017г. е била назначена на длъжност „Контрольор“, в „Специализирана администрация“, „Отдел договаряне и контрол на 1 изпълнението на извънболнична и болнична медицинска и дентална помощ, аптеки и информационно обслужване“, сектор „Договаряне и контрол на извънболничната медицинска, дентална помощ и аптеки“, „Общински офиси“, „Офис Дупница“. През 2021г. със Заповед № 2/01.04.2021г. е била назначена за държавен служител на длъжността

„Контрольор в районна здравноосигурителна каса“ в РЗОК - Кюстендил, „Специализирана администрация“, „Отдел „Договаряне, информационна осигуряване и контрол на медицинската и дентална помощ и аптеки“, „Сектор „Договаряне и контрол на медицинска и дентална помощ и аптеки“. Със Заповед № 3/15.07.2025г., издадена от служебното й правоотношение е било прекратено, считано от 16.07.2025г., а като причина за прекратяване на служебното правоотношение е било посочено: с предизвестие от органа по назначаване - при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че със Заповедта й е било определено обезщетение по чл. 106, ал. 3 в размер на две месечни заплати, но счита, че е следвало да й бъде определено обезщетение за шест месеца, тъй като е работила в същата администрацията последните 10 години.

Моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата, с който ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва, че с Трудов договор № ТД5/02.12.2008г. ищцата е била назначена на длъжност „Гл.експерт „икономист“ с месторабота РЗОК – Кюстендил. Посочва, че с допълнително споразумение № ДС-59/14.07.2011 г., считано от 15.07.2011 г. ищцата е била преназначена на длъжност „Финансов инспектор“ към РЗОК - Кюстендил, офис- Дупница. От 03.10.2016 г. с допълнително споразумение № 48/03.10.2016 г., е била преназначена длъжност „Контрольор“ в РЗОК - Кюстендил, отдел „Договаряне и контрол на изпълнението на извънболнична и болнична медицинска и дентална помощ, аптеки и информационно обслужване“ (ДКИИБМДПАИО), сектор „Договаряне и контрол на извънболнична медицинска, дентална помощ и аптеки“ (ДКИМДПА). Сочи, че със заявление от 02.05.2017 г. ищцата е заявила, че желае трудовото й правоотношение да бъде прекратено, считано от 03.05.2017 г., като със заповед № 4/02.05.2017 г., считано от 03.05.2017 г., на основание чл. 325. ал. 1. т. 1 от КТ и подаденото заявление, трудовото правоотношение е било прекратено. Твърди, че със заявление от 03.05.2017 г. до директора на РЗОК - Кюстендил, ищцата е 2 пожелала да бъде назначена на длъжност „контрольор“, като с трудов договор № 5/03.05.2017 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 107а от КТ, ищцата отново е била назначена на длъжност „контрольор“ в отдел ДКИИБМДПАИО, сектор ДКИМДПА, като е постъпила на работа на 04.07.2017 г. Посочва, че от 01.04.2021 г. длъжността „Контрольор“ е определена за заемане по служебно правоотношение, като със заповед № 3/31.03.2021 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.

325, ал. 1, т. 12 от КТ, като ищцата е била преназначена като държавен служител със заповед № 2/01.04.2021 г., считано от същата дата, на основание чл. 9 от ЗДСл, във връзка с §36 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗДСл (ДВ, бр. 24 от 2006 г.) и във връзка с ПМС № 81 от 09,03.2021 г, (ДВ, бр.21 от 12.03.2021 г.), и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 01.04.2021 г. Служебното правоотношение с ищцата е било прекратено със заповед ЧР № 3/15.07.2025 г. на управителя на НЗОК, който съгласно чл. 19, ал. 7, т. 11а, б. „а“ от Закона за здравното осигуряване упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители, във връзка с отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването № 1/13.06.2025 г., връчено на ищцата на 16.06.2025 г., при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като ищцата е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 3 от ЗДСЛ в размер на две работни заплати. Твърди, че от 01.04.2021 г. - датата, от която е държавен служител, до датата на прекратяване на служебното правоотношение - 16.07.2025 г., ищцата имала общо прослужено време като държавен служител 04 години 03 месец и 15 дни. Твърди, че работата на ищцата е била прекъсвана с подадените от нея молби за прекратяването на трудовото правоотношение, като същото е било прекратено на 03.05.2017 г.

Посочва, че налице прекъсване на трудовото правоотношение с един ден, с оглед на което не следва да се дължи обезщетение за шест месеца. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 106, ал. 3 ЗДСл.

3

Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1.) възникнало служебно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищцата е заемала и изпълнявала при ответника посочената длъжност в твърдения период; 2.) прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 3.) размерът на месечната й основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение.

Тежестта за установяване на тези факти е била на ищеца.

По делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства се установи, че в периода от 02.12.2008 г. до 31.03.2021 г. ищцата е работила при ответника по силата на трудово правоотношение, породено съответно от Трудов договор № ТД-5/02.12.2008 г. и трудов договор № 5/03.05.2017 г., прекратено със Заповед № 3/31.03.2021 г., считано от 01.04.2021 г. При това положение в този период отношенията между страните са се уреждали от Кодекса на труда, респ. разпоредбите на ЗДСл не са били приложими и ищцата не е имала право да претендира обезщетение по ЗДСл.

В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства се установи, че ищцата считано от 01.04.2021 г. е работила по служебно правоотношение при ответника, респ. от този момент е била държавен служител по силата на Заповед № 2/01.04.2021 г. на управителя на НЗОК, до 15.07.2025 г., когато служебното правоотношение е било прекратено със Заповед ЧР № 3/15.07.2025 г. на управителя на НЗОК на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл. От посоченото следва, че ищцата е работила при ответника по служебно правоотношение по-малко от 10 години, а именно 4 години, 3 месеца и 14 дни, респ. при прекратяване на служебното правоотношение съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 3 ЗДСл ищцата е имала право на обезщетение в размер на 2 месечни основни заплати, колкото е определено и изплатено от ответника със заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

От разпоредбата на чл. 106, ал. 3 ЗДСл следва, че право на обезщетение по този ред има само лице, което има качеството държавен служител, работило е по служебно правоотношение, респ. за това обезщетение се зачита само времето, прослужено като държавен служител.

4

Това разбиране е застъпено и в съдебната практика на върховната съдебна инстанция (напр. Решение № 488 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 531/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 998 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3087/2008 г., IV г. о., ГК; Решение № 245 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1231/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 771 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1618/2009 г., III г. о., ГК), съгласно която под „прослужени години на държавна служба“ законодателят е имал предвид само годините, през които държавният служител действително е изпълнявал задължения по служебно правоотношение, което е било създадено при действието на ЗДСл. Липсва изрична разпоредба, която да приравнява трудовия стаж, придобит на длъжност, заемана по силата на трудово правоотношение със стажа, придобит на длъжност, заемана по силата на служебно правоотношение.

Предвид изложеното исковата претенция се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само ответникът. Ответникът обаче не претендира такива.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. М., ЕГН ********** срещу Национална здравноосигурителна каса, ЕИК 121858220 осъдителен иск с правна квалификация чл. 106, ал. 3 ЗДСл за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 4787,74 евро (9364,00 лв.), представляваща обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл за четири месечни основни заплати, които не са начислени в Заповед № 3/15.07.2025 г. за прекратяване на служебното правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 28.07.2025 г., до окончателното плащане на вземането.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаването на препис от същото.

Препис от решението да се връчи на страните.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6