Решение № 17722 от 16.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17722 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110141077 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищцата С. Й. Й. е предявила осъдителни искове с правно основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за държавния служител във вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 12000 лева като част от вземане в общ размер на 15000 лева, увеличен по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК с определение от 29.05.2022 г. до размера от 25000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани вследствие на травматични увреждания настъпили в резултата на претърпяна на 10.10.2019 г. трудова злополука, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука - 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за 595,00 лева – обезщетение за имуществени вреди извършени разходи за лечение и възстановяване на уврежданията вследствие на трудовата злополука, а именно за провеждане на физиотерапевтични комбинирани процедури.

В исковата молба ищцата чрез адвокат Д. поддържа, че се намирала в служебно правоотношение с ответника, възникнало по силата на Заповед № 8121К/10.02.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, по силата на която е назначена като държавен служител на длъжността „Главен експерт“ в сектор „Психологично осигуряване на структури в гр.

София“ на отдел „Психологично осигуряване на структури на МВР“ към Института психология – МВР. Поддържа, че на 10.10.2019 г., около 07:50 часа, в гр. София, в близост до метростанция Софийски университет „Свети Климент Охридски“ при придвижване по обичайния маршрут от постоянното си местоживеене към работното си място, претърпяла злополука, която е призната за трудова с влязло в сила Разпореждане № 28887/18.10.2019 г. на ТД на НОИ – София град. Излага, че инцидентът настъпил около 3-4 метра след 1 подвижната пътека в прехода между метростанция „Софийски университет „Свети Климент Охридски“ и изхода към светофара на пл. „Орлов мост“, където се подхлъзнала, в резултат на което тялото й се усукало и паднала с цялата си тежест върху лявата си ръка. Сочи, че вследствие на инцидента получила травматично увреждане – счупване (многофрагментна фрактура) на главата на лявата раменна кост с навяхване на лявата раменна става, като непосредствено след него бил извършен преглед от ортопед-травматолог и е поставена ортезна иммобилизация за период от 30 дни. Заявява, че на 08.11.2019 г. е прегледана от лекар специалист, който поради ограничения обем на движение в лявата раменна става е назначил ЛФК и ФТР, след което на 12.11.2019 г. и на 20.11.2019 г. е прегледана от специалист по физикална и рехабилитационна медицина, като са направени необходимите изследвания, но поради продължаващите оплаквания от болки и ограничени движения в лявото рамо на 22.11.2019 г. отново е прегледана от лекар специалист, който е назначил рехабилитация. Заявява, че на 06.12.2019 г. постъпила за рехабилитация в отделението по физикална и рехабилитационна медицина към Медицински институт - МВР с оплаквания от болки, оток и ограничени движения в областта на лявата раменна става, както и затруднено самообслужване, като отново преминала през физиотерапевтични процедури, след което на 13.12.2019 г. била изписана. Впоследствие на 10.01.2020 г. отново била прегледана от ортопед - травматолог, който констатирал, че ограничените движения в областта на лявата раменна става персистират, поради което е дадено медицинско предписание за продължаване на ЛФК и ФТР, но след като оплакванията в травмираната област са продължили - на 14.01.2020 г. отново е била хоспитализирана в отделението по физикална и рехабилитационна медицина към Медицински институт - МВР за продължаване на рехабилитацията, откъдето е изписана на 21.01.2020 г. Сочи, че поради персистиране на болката в областта на лявото рамо, на 21.02.2020 г. била приета за трети път в отделението по физикална и рехабилитационна медицина към Медицински институт - МВР, където е направена магнитно-резонансна томография на лявото рамо (ЯМР), при която е установена многофрагментна фрактура на главата на раменната кост без дислокация, но в състояние на непълна консолидация, след което на 28.02.2020 г. е била изписана. Допълва, че оплакванията от болки в рамото продължили и след дехоспитализацията, поради което на 11.03.2020 г. и на 17.03.2020 г. отново се подложила на медицински прегледи. Заявява, че поради предписание за продължаване на физиотерапията се наложило ползването на отпуск поради временна неработоспособност за период от общо 170 календарни дни, обхващащи периода от 10.10.2019 г. до 27.03.2020 г., за което са издадени 8 броя болнични листа. Сочи, че последиците от претърпения инцидента се проявили във физическа невъзможност за извършване на активни и пасивни движения, задоволяване на ежедневните битово-хигиенни нужди и потребности, нарушения на съня и др., като се наложило и приемането на обезболяващи медикаменти, които имали само временно действие. Освен това, твърди, че последиците от инцидента намерили отражение върху психиката й, тъй като започнала да проявява по-висока напрегнатост и раздразнителност в сравнение с преди. Допълва, че е направила разходи за лечение и възстановяване, а именно: провеждане на физиотерапевтични комбинирани процедури в размер на 595 лв. съгласно фактура № 2

172/14.09.2020 г., ведно с фискален бон към нея. Прави искане претенциите да бъдат уважени. Претендира разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

По така предявените претенции е образувано гр. дело № 48367/2020 г. на СРС, II ГО, 79 състав, по което на 03.08.2022 г. е постановено Решение № 20051484 от 03.08.2022 г., с което съдът е уважил частично предявените искове като е осъдил ответника Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, срещу която исковете се поддържат, да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал 3 ЗДСл., сумата от 17000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани вследствие на травматични увреждания настъпили в резултата на претърпяна на 10.10.2019 г. трудова злополука, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука 10.10.2019 г. до окончателното плащане на вземането, както и 595,00 лева – обезщетение за имуществени вреди извършени разходи за лечение и възстановяване на уврежданията вследствие на трудовата злополука, а именно за провеждане на физиотерапевтични комбинирани процедури, като е отхвърлил иска за неимуществените вреди за сумата над 17000 лева до пълния предявен размер от 25000 лева като неоснователен. С решението, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, ответникът е осъден да заплати на адвокат Я. Д. Д. сумата от 892,19 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото. Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ е осъдена да заплати в полза на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1159,57 лева – държавна такса и депозити за експертизи.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, с която ответникът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. По жалбата е образувано възз. гр. дело № 11396/2022 г. на СГС, II „Г“ въззивен състав, по което е постановено Решение № 976 от 21.02.2024 г., с което въззивният съд обезсилва Решение № 20051484 от 03.08.2022 г., постановено по гр. дело № 48367/2020 г. на СРС, II ГО, 79 състав, в частта, с която предявените срещу Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ искове за сумата от 17000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и негативни изживявания, вследствие на трудова злополука от 10.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 10.10.2019 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 595,00 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди - направени разходи за лечение и възстановяване, а именно: провеждане на физиотерапевтични комбинирани процедури, са уважени, като искът за неимуществени вреди за разликата над 17000 лева до предявените 25000 лева е отхвърлен и производството по делото е прекратено. С решението ищцата е осъдена да заплати на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1930 лева, представляваща разноски във въззивното производство, който 3 диспозитив в частта за разноските е изменен по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК с определение № 8094 от 27.05.2024 г. постановено по възз. гр. дело № 11396/2022 г. на СГС, II „Г“ въззивен състав.

В срока за касационно обжалване, решението е обжалвано от ищцата С. Й. Й. като по жалбата е образувано гр. дело № 2154/2024 г. на III ГО на ВКС. С Определение № 1015 от 05.03.2025 г. в производството по чл. 288 от ГПК касационната жалба срещу въззивното решение на Софийски градски съд, в частта относно претенцията за сумата от 595 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за лечение и възстановяване е оставена без разглеждане, а впоследствие е постановено Решение № 420 от 08.07.2025 г., с което въззивното решение на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено решението на СРС в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 17000 лева до пълния предявен размер от 25000 лева и производството в тази част е прекратено, е обезсилено. Решението на СГС в частта, с която е обезсилено решение № 20051484/ 03.08.2022 г. на СРС, постановено по гр.д. № 48367/2020 г., с което е осъдена Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ да заплати на С. Й. Й. сумата от 17000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука от 10.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, е оставено в сила, като е отменено в частта, с която производството по делото по иска на ищцата за сумата от 17000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 10.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, е прекратено и вместо това делото в тази част е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, съобразно изложеното в мотивите на решението.

С разпореждане № 118119 от 28.07.2025 г. по гр. дело № 41077/2025 г. по описа на СРС, 79 състав, в изпълнение на указанията на ВКС, на ищцата са дадени указания по реда на чл. 129, ал. 1 от ГПК да уточни ответника, срещу който предявява претенцията си. С молби № 272215 от 12.08.2025 г. и № 301556 от 15.09.2025 г. ищцата чрез нейния адвокат в посочила, че съобразно указанията на ВКС предявява иска за сумата от 17000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани вследствие на травматични увреждания настъпили в резултата на претърпяна на 10.10.2019 г. трудова злополука, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука - 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането срещу Министерство на вътрешните работи, БУЛСТАТ 000695235, с адрес в гр. София, ул. „6-ти септември“ № 29.

С разпореждане № 144977 от 18.09.2025 г. препис от исковата молба ведно с молбитеуточнения и приложенията са връчени на Министерство на вътрешните работи за отговор по чл. 131 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от 4 ответника Министерство на вътрешните работи, който оспорва предявения иск изцяло по основание и размер. Оспорва предявения иск като недопустим поради липса на пасивна легитимация на ответника да отговаря по предявения иск. Поддържа, че надлежен ответник е съответната служба, учреждение или поделение, в което служителя е назначен и полага труда си. Посочва, че по предявения иск надлежен ответник се явява Главна дирекция „Национална полиция“, която се явява осигурител на ответницата и представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджет по ЗПФ.