Определение № 32364 от 05.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32364 гр. София, 05.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20241110158824 по описа за 2024 година Производството е по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Настоящото дело е образувано по искова молба от Н. И. Н. с ЕГН **********, от адрес, против „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление адрес, представляван от К Ж Ж и Г Т Т, и Национален Осигурителен Институт, представляван от управителя В КИ. – Н, със седалище гр. адрес.

След като се запозна с материалите по делото, съдът счита следното по отношение на редовността и допустимостта на подадената искова молба:

А. По отношение на исковете против първия ответник „ФИРМА“ АД:

Неколкократно на ищцата бяха давани указания за отстраняване на нередовности в така депозираната искова молба, но същите не бяха отстранени, поради което съдът счита на първо място, че претенциите на ищцата са изцяло недопустими поради изключително неясната им формулировка, като не става ясно нито какъв е броят на исковете, обстоятелствата, на които се основават, както и цената на всеки от тях. В исковата молба на ищеца и допълнителните пояснителна молби липсва и надлежно оформен петитум спрямо всеки от двамата ответници – „ФИРМА“ АД и Национален осигурителен институт. Отделно от това, в исковата молба се излагат множество твърдения, от които твърдения не става ясно нито какви 1 са конкретните претенции на ищцата, нито как са формирани претендираните суми, нито на какво правно основание се претендира всяка от тях и в какъв конкретен размер спрямо всеки от ответниците. От така депозиранат искова молба нито съдът, нито ответниците могат да организират адекватно защитата си в настоящото производство. Текста на исковата молба е изключително противоречив, непоследователен и неясен, като съобразно изложените от самата ищца обстоятелства са налице признания за редица нарушения по време на трудовия процес с първия ответник, както и с други работодатели, с които ищцата е имала сключен трудов договор. С оглед горното е налице полна невъзможност за двамата ответници по делото да организират адекватно защитата си по делото, тъй като не е възможно да се направи преценка какви фактически доводи са относими, какви възражения и оспорвания могат и следва да бъдат наведени, какъв доказателствен материал е необходимо да се представи и прочие. Това от своя страна застрашава реализирането на процесуалните права на ответниците в настоящото производство и по същността си представлява нарушаване на принципите за равенство на страните и за изясняване на обективната истина, което пък от своя страна може да доведе до постановяване и на неправилно съдебно решение от решаващия съд. Във връзка с гореизложеното, съдът счита, че посочените неясноти влияят и на преценката за допустимост и основателност на предявените искове. За да породи задължение за съда да предприеме необходимите процесуални действия и да разреши конкретния гражданскоправен спор, правото на иск, като всяко субективно право, трябва да е възникнало, да съществува в полза на лицето, от чието име се предявява искът и да бъде надлежно упражнено. Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия (процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт. В процесния случай ищцата и към настоящия момент не е уточнила колко иска предявява срещу всеки от ответниците, цена на иска по всеки от тях, с посочване на конкретна сума и период, за който се претендират, основанието, на което се претендират посочената/посочените суми, за какво твърди да се дължи обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение, 2 обезщетение за пропуснати ползи и разходи по фактури, какви конкретни пропуснати ползи се твърдят от Ищеца и на какво се основават тези претенции, не става ясно и какво е конкретното искане за оформяне на трудов стаж, при положение, че видно от приложените от ищеца писмени доказателства, трудовата и книжка е оформена надлежно, включително от страна на първия по делото ответника „ФИРМА“ ЕООД. С оглед горното съдът счита, че така подадената искова молба не индивидуализира в достатъчна степен предявените претенции, което води и до несъответствие е изискването на чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК и в случай, че съдът постанови решение, без да бъдат отстранени тези нередовности, последното би било недопустимо. Посочените нередовности на ИМ влияят и на преценката за допустимост и основателност на предявените искове, тъй като не позволяват преценка относно факта колко претенции са заявени и дали те са заведени от активно легитимирана страна, акто в процесния случай съдът е длъжен да прекрати делото, ако липсва право на иск в полза на ищцата.

Отделно от горното е налице недопустимост на предявените искове и по следните съображенвия: На 09.06.2021 г. между Ищеца, в качеството си на Служител, и ответника „ФИРМА“ ЕООД, в качеството на Работодател, е сключен Трудов договор № 17 от 09.06.2021 г., като на същата дата е изготвена и на ищцата е надлежно връчена на Длъжността характеристика за изпълнение на дейността, в която изрично са упоменати задълженията на служителя по изпълнение на длъжността.След сключване на трудовия договор, работодателят е изпълнил задължението си да подаде уведомление до НАП по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за сключения трудов договор. С молба от 24.01.2022 г. ищцата Н. Н. е отправила молба трудовото и правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие на основание чл.

325, ал. 1 от КТ, считано от 01.02.2022 г., като в същата е посочила молбата и да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ и трудовото и правоотношение да бъде прекратено, считано от 25.02.2025 г. Ответното дружество „ФИРМА“ ЕООД, в качеството на работодател не е приел трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие и е одобрил същото да се прекрати на основание чл. 326, ал. 1 от КТ – с едномесечено писмено предизвестие от страна на Служителя, въз основа на което със Заповед № 8/26.01.2022 г., трудовото правоотношение на Ищцата е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 24.02.2022 г., като 3 цитираната заповед е надлежно връчена на Н., а също така е връчена и оформена Трудовата книжка, за което е подписано Заявление от 24.02.2025 г.

След прекратяване на трудовия договор, Работодателят е изпълнил задължението си да подаде уведомление до НАП по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за прекратен трудов договор.

Накратко – след като ищцата сама е поискала да бъде прекратено трудовото правотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1 от КТ, считано от 01.02.2022 г., още повече след като в същата е посочила молбата и да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ и трудовото и правоотношение да бъде прекратено, считано от 25.02.2025 г., за същата не е налице правен интерес пред съда да твърди обратното и следва и на това основание производството по делото да бъде прекратено. Нещо повече – тази липса на правен интерес се потвърждава и от приложените писмени доказателства, подписани лично от ищцата. Приемането на обратгното /наличее на правен интерес и продължаване на производството по делото/ би довело до изключителна несигурнсот в гражданския оборот и даване на възможност на недобросъвестната страна да черпи права от своето поведение.

Редът за прекратяване на трудовото правоотношение е регламентиран в глава XVI от Кодекса на труда и ако някоя от страните реши да прекрати трудовия договор, то тя може да стори това на някое от изчерпателно изброените в КТ основания, доколкото право на страните по трудовото правоотношение е да изберат основанието, на което да прекратят трудовия договор, както и моментът на прекратяване, в съответствие с конкретната правна и фактическа обстановка и при спазване на съответните разпоредби на трудовото законодателство. Отделно от това ищцата не твърди да предявявя иск за оспорване на прекратяването на трудовото правоотношение, но само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че давността по чл. 358, ал. 1, т. 1 н т. 2 от КТ е настъпила и правото на ищцата да иска това е преклудирано.

Относно въведените неясни и неконкретизирани твърдения за пропуснати ползи в исковата молба също не е налице правен интерес за ищцата, тъй като не се сочат конкретни действия и/или бездействия на ответника, които да са основание за пропуснати ползи, които да придобият конкретно стойностно измерение на определена вреда. Съобразно константна съдебна практика на ВКС, обективирана в актове на ВКС - Решение № 105 от 09.09.2021 г. по гр.д.

№ 2256/2020 г. по описа на ВКС, Г. К., IV ГО и Определение № 16/21.01.2021 4 г., с което касационното обжалване по делото е допуснато, „Когато с петитума ищецът претендира парична сума като обезщетение, в обстоятелствената част на исковата молба той следва да изложи твърдения относно самите вреди, които е претърпял, и как те са му причинени от страна на ответника.

Имуществените вреди (каквато е постановката на въпроса) следва да са ясно описани - в какво точно се изразява твърдяното от ищеца намаляване на имуществото му (унищожаване на вещ или намаляване на нейната стойност, понасяне на разноски или извършване на други плащания, възникване на задължения и др.) или/и твърдяната неосъществена възможност за увеличаване на имуществото му (нереализирана сигурна печалба. други доходи или граждански плодове и пр.). Когато ищецът претендира обезщетения за различни вреди, в обстоятелствената част на исковата молба всяка отделна вреда трябва да бъде точно индивидуализирана - в какво се състои, както и ясно да бъде разграничена от останалите твърдяни вреди. За различните посочени от него имуществени вреди ищецът не може да претендира едно общо обезщетение, а в петитума на исковата молба следва да заяви отделно по размер обезщетение, което търси за всяка една вреда, тъй като в тези случаи е налице обективно съединяване на искове (чл. 210 от ГПК).... В обстоятелствената част на исковата молба ищецът следва да изложи и обстоятелствата, които според него са причинили всяка от вредите (човешко поведение - действия или бездействия, поведение на животно или въздействие от друга вещ и пр.), както и връзката им с ответника (деяния на самия ответник - физическо лице, дейност на ответника - юридическо лице или конкретни действия или бездействия на негови служители и т.н. - хипотезите могат да са най- различни) “.

Б. По отношение на исковете против втория ответник „ Национален Осигурителен Институт“:

Също както против първия ответника, съдът счита, че предявените против втория ответник искове са недопустими и образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено, тъй като липсват надлежни процесуални предпоставки за разглеждане на спора по същество. В подадената искова молба не са ясно и конкретно формулирани претенциите на ищцата спрямо НОИ, и въпреки дадените указания не бяха поправени. Дори обаче съдът да приеме, че претенцията на ищцата спрямо ответника НОИ е насочена към определяне на пълния размер на парично обезщетение за 5 безработица, при това както по отношение на размера, така и на периода, както и към признаване и оформяне на същия период като трудов и осигурителен стаж, следва да се приеме че за ищцата липсва правен интерес от предявяване на подобно искане. Това е така, тъй като паричното обезщетение за безработица за процесния период (от 24.02.2022 г. до 23.06.2022 г.) вече е било надлежно определено и изплатено с влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил обжалван по установения ред. Наред с това за процесния период съществуват данни в информационните системи и регистри на НОИ и Националната агенция по приходите (НАП) за ищцата, където същият е отразен като осигурителен, респ. в приложимите случаи и трудов стаж, поради което не е налице необходимост от допълнително установяване или удостоверяване. При това положение не е налице спорно материално право, което да подлежи на защита по съдебен ред.