Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5993 от 29.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2165/2026
Вид
Решение № 5993
Подписан
29.09.2026
В сила
29.09.2026
Състав
Райна Мартинова, Ивета Антонова, ВИКТОРИЯ РУМЕНОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 3 · Закон за държавния служител
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.118 · Кодекс на труда
  • чл.118 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.119 · Кодекс на труда
  • чл. 121 · Кодекс на труда
  • чл. 215, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 66 ал. 1 т. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 66 ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл.6 · Наредба за командировките в страната
  • чл.6 ал.1 т.2 · Наредба за командировките в страната

РЕШЕНИЕ

№ 5993 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Ивета Антонова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20261100502165 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ към

МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ срещу решение № 23054/16.12.2025г. постановено по гр.д. № 459738/2025г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав, в частта, с която е осъдена да заплати на К. Д. А. на основание чл. 86, ал. 3 ЗДСл вр. чл. 121 КТ вр. чл. 215, ал. 1 КТ, сумата от 580,00 лева, представляваща общия размер на командировъчни средства за дневни пари за периода м.05.2025 г. – м.07.2025 г., от които: сумата в размер на 140 лв., представляваща дневни пари за периода 15.05.2025 г. – 31.05.2025 г., 320 лв. – дневни пари за периода 01.06.2025 г. – 30.06.2025 г., 120 лв. – дневни пари за периода 01.07.2025 г. – 13.07.2025 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.09.2025 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

Във въззвната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон - неправилни правни изводи направени въз основа на неспорната по делото фактическа обстановка, което води и до необоснованост на изводите. Твърди се, че по силата на чл.10 ал.2 от Вътрешните правила в Агенция „Митници“ не се смятат командировани служителите в агенцията в случаите, в които изпълняват служебните си функции на територията на определените със заповед на директора райони за изпълнение на служебни задължения за съответната категория служители и която разпоредба напълно съответства с тази по чл.6 ал.1 т.2 от Наредбата за командировките в страната. Следователно разпореждането за изпълнение на служебните задължения на ищеца в териториалния обхват на съответното митническо поделение /като несъмнено гр. Ихтиман е в териториалния обхват на Софийска област и ТД Митница София/ не може да се счита за командировка, поради което и за същата не се дължат дневни пари. Именно поради обстоятелството, че не е възникнало командироване, въззивникът и ответник в първоинстанционното производство поддържа, че не дължи суми за дневни пари и моли обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и постановено друго, с което иска се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

1

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. Д. А. , в който изразява становище, че съдът в съответствие със събраните доказателства е достигнал до правилните изводи, че ищецът е бил командирован по съответния законов ред за изпълнение на трудовите му функции извън населеното място, където е работно му място и поради което работодателят е бил длъжен да му изплати съответните полагащи му се командировъчни пари – в случая дневни. Твърди, че са несъстоятелни твърденията на въззивника, че е налице изпълнение на служебни задължения в рамките на работното място на ищеца, доколкото неговото такова е в ТД Митница София, МБ – Слатина и с административен адрес:гр. София, ул. Веслец № 84, а е командирован за изпълнение на служебни задължения в гр. Ихтиман.Счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции предявени от К. Д. А. срещу АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ към МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ искове с с правно основание чл. 86 ал. 3 ЗДСл вр. чл. 121 КТ вр. чл. 215, ал. 1 КТ за сумата от 933,71 лева - командировъчни пари – дневни и пътни за периода м.05.2025 г. – м.07.2025 г, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 09.09.2025 г., до окончателното плащане и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 23,25 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.06.2025 г. до 09.09.2025г.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск чл. 86 ал. 3 ЗДСл вр. чл. 121 КТ вр. чл.

215 ал. 1 КТ за сумата от 580,00 лв. – дневни командировъчни пари /предмет на въззивното производство/, като останалите претенции са отхвърлени, в която част, решението като необжалвано от страните е влязла в законна сила.

С оглед гореизложеното и разпоредбата на чл.269 изр.2 от ГПК, съгласно която въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Фактическият състав на субективното притезателно право на държавния служител за дневни пари при командироване включва следните предпоставки: 1. ищецът да е изпълнявал служба на държавен служител в администрацията на ответника 2. компетентен орган да е командировал държавния служител за изпълнение на неговите служебни задължения в друго населено място, различно от това, в което той изпълнява длъжността и 3. командированият държавен служител фактически - ефективно да е изпълнявал службата в друго населено място, определено от органа по назначаването или упълномощено от него лице.

Вземанията за заплащане на търсените командировъчни пари не са срочни - независимо, че заповедта за командировка трябва да съдържа финансовите условия на командировката, командировъчните, на които командированият има право, няма определен ден за изпълнение на това задължение, поради което и за да изпадне ответникът в забава е нужна покана и оттогава 2 могат да се претендират лихви като обезщетение за вредата, произтичаща от забавеното изпълнение на задължението с предмет определена сума пари.

В случая спорно е единствено въпросът дали изпълнение на служебните задължения от ищеца в гр. Ихтиман представлява командироване по смисъла на чл.86 ал.3 от ЗДСл.

Неспорна между страните и устновена от първоинстанционния съд фактическа обстановка релевантна към предмета на спора е:

-от 07.01.2019 г., съгласно заповед № 1703/04.01.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, К. Д. А. заема длъжността „началник на митническо бюро“ в Териториална дирекция Югозападна, както и че след извършени структурни реформи в Агенция „Митници“, със заповед №2858/30.07.2021 г. на директора на Агенция „Митници", считано от 30.07.2021 г К. А. е преназначен на длъжност „началник на митннческо бюро“ в Териториална дирекция Митница София (ТД Митница София);

-със заповед № 1992/31.12.2024 г. на директора на Агенция „Митници", считано от 01.01.2025 г., е определено мястото на изпълнение на държавната служба на служителите в структурата на Териториална дирекция Митници София, както и мястото на работа и териториалния обхват (райони на изпълнение на служебните задължения) а в т. 2 от същите заповеди е определено: a) територията на областите София, Софийска област, Перник, Благоевград и Кюстендил за директора на териториална дирекция и заместник-директорите в ТД Митиица София; т. 2 б) територията на областите София, Софийска област и Перник за всички служители с определено работно място в тези области;

-със заповед № ЗТД-5800-901/32.1130171 от 31.12.2024г г. на директора на Агенция „Митници", в т.1 считано от 01.01.2025 г., е определено мястото на изпълнение на държавната служба на служителите в структурата на Териториална дирекция Митници София, както и мястото на работа и териториалния обхват (райони на изпълнение на служебните задължения) – в т.1 е определено считано от 01.0.2025г. работните места на служителите, назначени в ТД Митница София – л.110 от делото на СРС и следващите, като под № 577 – л.141 от делото на СРС като работно място на К. Д. А. на длъжност „началник митническо бюро“ – Слатина е определено „в сградата на ТУ на ТД Митнца София, гр. София“ /която сграда е ноторен факта, че се намира в гр.

София, ул. Веслец № 84/, а в т.2 от тази заповед идентична с т. 3 на заповед № 1992/31.12.2024 г. на директора на Агенция „Митници“ е посочено: на служителите, които изпълняват задача или служебни задължения извън населеното място, където се намира работното им място, и в границите на териториалния обхват на района за изпълнение на служебните задължения съгласно т.

2 от заповедта, се осигуряват автомобили. Само при невъзможност да се осигури служебен транспорт, се заплащат пътните разходи за обществен транспорт за отиване до мястото на изпълнение на задачата и обратно въз основа на документи, удостоверяващи извършването им (билети, фактури);

- със заповед № КС-5800-574/32-147487/15.05.2025 г. /командироване за срок от 15.05.2025 г. до 31.05.2025 г., до гр. Ихтиман и обратно гр. София/и заповед № КС-5800-694/32169252/04.06.2025 г. /командироване за срок от 01.06.2025 г. до 15.06.2025 г., до гр. Ихтиман и обратно гр. София/, издадени от директора на ТД Митница София въз основа на изричното му упълномощаване с тези правомощия със заповед № ЗАМ-272/19.02.2019 г., изменена със Заповед № 3AM1366/26.08.2019 г., изменена със Заповед № ЗАМ-1889/14.12.2025 г. всички на директора на Агенция „Митници“, ищецът е бил командирован в гр. Ихтиман за изпълнение на служебни задължения;ищецът е включен в списъка на командировъни лица – приложение № 1 към заповед ЗТД-5800-482/32-176221/10.06.2025г. под №80 – л.108 от делото на СРС и з.с която заповед е изменен срока на командоироване на служителите, удължен до 30.09.2025г.

-въз основа на цитираните заповеди ищецът е изпълнявал трудовите си функции за процесния период пътувайки до гр. Ихтиман и обратно до гр. София без пренощуване.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 7 ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция Митници, същата се състои от Централно митническо управление и територнални дирекции:

Митница Пловдив, Митница София, Митница Русе, Митница Варна и Митница Бургас. Според чл.

3

31 от Устройствения правилник териториалната дирекция е структурирана в териториално управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Структурата и числеността на персонала в териториалното управление, в митническите бюра и в митническите пунктове се определят със заповед на директора на агенцията.

Предвид липса на изрична регламентация в ЗДСл, то по аналогия следва се приеме, че в случая намира приложение законодателната легална дефиниция на „работно място“ в § 1, т. 4 от ДР на КТ, а именно понятието "работно място" - помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, докато "мястото на работа" се определя съобразно критериите, установени в чл. 66 ал. 3 КТ . „Мястото на работа“ е по – широкото понятие и обхваща териториалните граници, в които работникът или служителят, се задължава да предоставя работната си сила и където трябва да полага труд си. Съгласно чл. 66 ал. 1 т. 1 КТ мястото на работа трябва да бъде определено със сключения между страните трудов договор, като то може да се означава с местонахождението на предприятието или с района на дейността му, като може да обхваща района на дейността на цялото предприятие или само на отделна част от него /поделение, цех, отдел, отделение и други/. Критериите, по които се определя мястото на работа са установени в чл. 66 ал. 3 КТ . Първият от тях е общ и приема за място на работа седалището на предприятието, с което е сключен трудовия договор /ако не следва друго от характера на работата/. Той се прилага в случаите, когато липсва изрично уговорено място на работа като част от задължителните реквизити на трудовия договор т.е. презюмирано съдържание. Останалите два са специфични – първият е конкретизиране на мястото на работа с трудовия договор, т.е страните договарят фиксираните граници на територията на която може да се изпълнява трудовото правоотношение и най-често се фиксира с посочване на определено населено място и когато се напуска определения териториален периметър е необходимо командироване – чл.121 от КТ, а вторият – използва се в хипотезите, в които, характерът на работата е такъв, че мястото на работа зависи от него, а именно- свързан с постоянно движение или на точно определено място.