Решение № 1783 от 22.10.2026, Административен съд - Смолян
- Съд
- Административен съд - Смолян
- Дело
- Административно дело 196/2026
- Вид
- Решение № 1783
- Подписан
- 22.10.2026
- Състав
- Игнат Колчев
Цитирани разпоредби
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, ал. 2 · Закон за Българската агенция по безопасност на храните
- чл. 104 · Закон за държавния служител
- чл. 104, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл. 121, т.3 · Закон за държавния служител
- чл. 39 · Закон за държавния служител
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1783
Смолян, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Смолян - I състав, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ИГНАТ КОЛЧЕВ
При секретар РАДКА МАРИНСКА като разгледа докладваното от съдия ИГНАТ КОЛЧЕВ административно дело № 20267230700196 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 104, ал. 1 във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закон за държавния служител и чл. 86, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите
Административното дело е образувано жалба вх. № 139/30.04.2026г., подадена от В. Н. М. срещу Заповед № ОСОС-038/20.04.2026г. на ИД на Българска агенция по безопасност на храните гр. София за отмяна на незаконосъобразното прекратяване на служебното й правоотношение. С жалбата е направено субективно съединяване на иск за заплащане на сума в размер на 6000 евро, представляваща обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, за период от шест месеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените такси и разноски по производството и възнаграждение за един адвокат.
В производството по делото с протоколно определение от 20.10.2026г. е допуснато изменение на предявения иск по размер, като същият се счита предявен в размер на 6120,18 евро.
Твърди, че след прекратяване на служебното й правоотношение д-р М. не е получавала каквито и да са възнаграждения по трудови или граждански правоотношения. На това основание счита, че за нея е възникнало право да предяви иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за обезщетение в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно до момента на влизане в сила на постановеното решение по адм.д. 153/2026г. по описа на АССм, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. С. Н. от АК-[област], която с писмена молба вх. № 3103/20.10.2026г. поддържа исковата претенция по основание и размер, претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът-Българска агенция по безопасност на храните гр. София чрез юриск. К. заема становище, че ако са налице данни за липса на трудови доходи през претендирания период, исковата претенция следва да бъде уважена.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Решение № 1026/25.06.2026г. състав на Административен съд-[област] е отменил по оспорване на ищцата Заповед № ОСОС-038/20.04.2026г. на ИД на Българска агенция по безопасност на храните гр. София, с която е прекратено служебното й правоотношение по заеманата преди уволнението длъжност. Решението на съда не е оспорено и е влязло в законна сила на 09.07.2026г./ присъствен ден, четвъртък/.
Установено е от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно, компетентно и съответно на събраните по делото писмени доказателства, че за периода от 20.04.2026г. до 19.07.2026 г., изчислено за 3 месеца, обезщетението по чл. 121, т.3 ЗДСл е в размер на 6120,18 евро.
По делото във второ съдебно заседание са представени и приети от съда като доказателства Заповед № ВР-012/17.07.2026г. за възстановяване на ищцата на заеманата преди прекратяването на служебното правоотношение длъжност “Началник отдел“ в ОДБХ-[област], считано от връчване на заповедта. Заповедта е връчена на д-р М. на 20.07.2026г.
Представено е като доказателство Удостоверение за декларирани данни от което се установява, че след 19.04.2026г. няма данни за осигуряването й по служебни, трудови правоотношения и граждански договори. Съдържанието на удостоверението съответства на представената служебна бележка изх. № 60-06-16-16635/11.09.2026г. от Агенция по заетостта, установяващ периода в който ищцата е била безработно лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед изложеното от страните и представените доказателства съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД– за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от отменен административен акт, представляващи обезщетение за времето, през което не е била на държавна служба поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума. От приложените към исковата молба доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните. Ищцата в качеството си на държавен служител по смисъла на чл. 2 от ЗДС е предявила иск за обезщетение срещу ответника-Българска агенция по безопасност на храните-гр. София -юридическо лице по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗБАБХ и чл. 2, ал. 2 от Устройствен правилник на Българската агенция по безопасност на храните С оглед на представените доказателства съдът намира, че искът е допустим, а по същество- основателен.
С отмяната с влязло в сила съдебно решение, на Заповед № ОСОС-038/20.04.2026г. на ИД на Българска агенция по безопасност на храните гр. София възниква правото на ищцата да получи обезщетение за понесените от нея вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Определянето на обезщетението е въз основа на основната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата.
По делото е изслушана съдебно –счетоводна експертиза, заключението на която съдът намира за съответно на събраните по делото доказателства. От същото следва извод за доказаност на исковата претенция по размер. Предвид, че ищцата не е работила по друго правоотношение след прекратяване на служебното и такова с БАБХ и не е получавала възнаграждение за труд, респ. заплата, разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изречение второ от ЗДСл е неприложима.
По отношение на дължимата лихва съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД по своя характер представлява обезщетение за неизпълнение на едно парично задължение. Тя се дължи от деня на забавата. А съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Следователно, предпоставка за настъпване на забава е изискуемостта на вземането, а ако то е безсрочно - необходима е и покана на кредитора. В случая, се претендира обезщетение по чл. 104 от ЗДСл, като този вид отговорност не произтича от договор или друг писмен акт и затова, рядко в отношенията между страните може да има такава яснота, която да прави вземането безспорно и установено по размер. Ето защо, в случая следва да се приложи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и на основание чл. 86 ЗЗД, се дължи лихва върху обезщетението от момента на поканата. В случая, за покана до ответната страна за заплащане на обезщетение се счита предявената искова молба от 5.04.2019 г. От тази дата ответната агенция е изпаднала в забава и дължи обезщетение за неизпълнение на парично задължение, което следва да се присъди до окончателно изплащане на сумата.
При този изход на делото и с оглед на факта, че искът е уважен изцяло, на ищцата следва да се присъдят направените по настоящото дело разноски. Ищцата е претендирала разноски общо в размер на 700 евро, , от които 400 евро договорено и изцяло платено в брой възнаграждение за един адвокат) и 300 евро депозит за вещо лице. Разноските следва да бъдат присъдени на ищцата. По отношение на заплатеното възнаграждение за един адвокат, ответникът е направил възражение за прекомерност в съдебно заседание.. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/9.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена с Решение № 5419 на ВАС на РБ –ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г., бр. 88 от 4.11.2022 г., бр. 14 от 18.02.2025 г. като съгласно изменената разпоредба, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, а правилото на чл. 7, ал. 2, към който препраща чл. 8 е, че адвокатското възнаграждение се определя в зависимост от парично оценимия интерес по делото. Понастоящем редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата предвижда при интерес от 10 000 до 25 000 лв. – 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв.; Съдът намира , че договореното възнаграждение не е над предвидения минимум и следва да бъде присъдено именно в размера, посочен в списъка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните със седалище гр. София, [улица], представлявана от Изпълнителния директор да заплати на д-р В. Н. М. [ЕГН] обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение със Заповед № ОСОС-038/20.04.2026г. на ИД на Българска агенция по безопасност на храните гр. София, отменена с влязло в сила решение № 1250/22.07.2026 год по адм. дело № 153/2026г. на Административен съд-[област], но не повече от 6/шест/ месеца, общо в размер на 6120,18 евро (шест хиляди сто и двадесет евро и осемнадесет евроцента), ведно с лихва за забава върху обезщетението за този период, изчислена от датата на подаване на исковата молба - 30.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните със седалище гр. София, [улица], представлявана от Изпълнителния директор да заплати на д-р В. Н. М. [ЕГН] деловодни разноски общо в размер на 700 евро.
Решението може да се оспорва от страните с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщението, пред ВАС на РБ.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�