Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1733 от 29.05.2024, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Административно дело 64/2024
Вид
Решение № 1733
Подписан
29.05.2024
В сила
03.12.2024
Състав
Елица Димитрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1733

Русе, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VI състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛИЦА ДИМИТРОВА административно дело № 20247200700064 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 121, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител ЗДСл).

Образувано е по жалба на Д. Д. Н. от гр. Русе против заповед № РД-11-00-25 от 05.01.2024 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (АЗ) – гр. София, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и във връзка със заповед № РД-11-00-23 от 05.01.2024 г. за утвърждаване на длъжностно разписание на A3 в съответствие с ПМС № 1 от 02.01.2024 г. относно изменение и допълнение на Устройствения правилник на A3, обнародвано в ДВ, бр. 2 от 05.01.2024 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Н., заемащ длъжността „директор“, длъжностно ниво 6, „ръководно ниво 6А“ на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр.Русе в АЗ, поради съкращаване на длъжността, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен по съображения за липсващо задължително съдържание на заповедта; допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на заповедта (неравноправно третиране на служителите, липса на предварително разрешение от Инспекция по труда и др). Излагат се доводи, че процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, доколкото не са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Твърди се, тя е издадена и в противоречие с целта на закона. Подробни съображения относно незаконосъобразността на оспорения акт са изложени в жалбата, в проведеното на 14.05.2024 г. открито съдебно заседание в хода по същество на делото, както и в депозираната писмена защита вх. № 2771 от 27.05.2024 г. по описа на съда.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесната заповед.

Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 78 от делото.

Ответникът в производството – изпълнителен директор на АЗ, чрез процесуален представител, моли съда да отхвърли жалбата по подробно изложени съображения в депозирано по делото становище вх. № 1331 от 06.03.2024 г. по описа на съда (л. л. 22 и 23 от делото), в проведеното на 14.05.2024 г. открито съдебно заседание в хода по същество на делото и в писмени бележки вх. № 2793 от 28.05.2024 г. по описа на съда. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд - Русе, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

По фактите

Със заповед № 18 от 18.01.2005 г. на изпълнителния директор на АЗ, Д. Д. Н. е назначен за държавен служител на длъжността „директор“, длъжностно ниво 6, „ръководно ниво 6А“, с ранг II м. в Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр. Русе в АЗ, считано от 19.01.2005 г. (л.12 от преписката).

По приобщената към делото административна преписка се съдържа длъжностна характеристика за длъжността „директор“, длъжностно ниво 6, „ръководно ниво 6А“, с ранг II м. в Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр. Русе в АЗ, утвърдена на 27.10.2022 г., екземпляр от която е бил връчен на жалбоподателя на 28.10.2022 г. (л. л. 6 – 11 от преписката).

С оспорената заповед № РД-11-00-25 от 05.01.2024 г. на изпълнителния директор на АЗ – гр. София, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и във връзка със заповед № РД-11-00-23 от 05.01.2024 г. за утвърждаване на длъжностно разписание на A3 в съответствие с ПМС № 1 от 02.01.2024 г. относно изменение и допълнение на Устройствения правилник на A3, обнародвано в ДВ, бр. 2 от 05.01.2024 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Н., заемащ длъжността „директор“, длъжностно ниво 6, „ръководно ниво 6А“ на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр.Русе в АЗ, поради съкращаване на длъжността, считано от датата на връчване на заповедта (л. 1 от преписката). Със заповедта на жалбоподателя е определено изплащането на следното обезщетение: на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл – да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието. Действително е налице пропуск, в процесната заповед да се определи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като този пропуск е отстранен със заповед № РД-11-00-378 от 09.01.2024 г. на изпълнителния директор на АЗ, с която е наредено на Н. да се изплати парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както следва: по чл. 50, ал. 2 от ЗДСл – ненормиран работен ден за 2023 г. – 8 дни (л. 2 от преписката).

Със заповед № РД-11-00-3961 от 29.12.2023 г. на изп. директор на АЗ, на основание чл. 54, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 5, ал. 1, т. 5 и т. 18 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта, приет с ПМС № 73 от 12.05.2023 г., обн. ДВ, бр. 43 от 16.05.2023 г., е утвърдено актуализирано длъжностно разписание на Агенцията по заетостта към 29.12.2023 г. Длъжностното разписание към 29.12.2023 г., включва заповед № РД-11-00- 1758 от 16.05.2023 г. за утвърждаване на длъжностно разписание, в сила от 16.05.2023 г. и всички заповеди на изпълнителния директор за промяна в длъжностното разписание от 16.05.2023 г. до 29.12.2023 г. включително. Тази заповед, длъжностното разписание на АЗ към 29.12.2023 г. и поименно разписание на длъжностите на ДРСЗ – гр. Русе към 01.01.2024 г. са представени с приобщената към делото административна преписка (л. л. 13 – 16 от преписката).

Видно от длъжностното разписание на АЗ към 29.12.2023 г. числеността на персонала на ДРСЗ – Русе е 34 бр. Дирекцията се е ръководела от директор /настоящия жалбоподател/, като в нея са били създадени следните звена: отдел „Услуги по заетостта“, ръководен от началник отдел, с подзвена: сектор „Посреднически услуги“ (7 бр. – 1 началник сектор и 6 щатни бр. гл. експерти), сектор „Програми, мерки, квалификация и контрол“ (5 бр. – 1 началник сектор и 4 гл. експерти) и сектор „Верификация“ (8 бр. – 1 началник сектор, 3 гл. експерти, 3 ст. експерти и 1 мл. експерт) и отдел „Финансово-стопански дейности, персонал и правно обслужване“ (12 бр. – 1 началник отдел, 3 гл. експерти, 2 ст. експерти, 1 мл. експерт, 2 гл. експерти УП, 1 гл. специалист УП, 1 гл. специалист и 1 юрисконсулт).

Видно от поименно разписание на длъжностите на ДРСЗ – гр. Русе към 01.01.2024 г., директор на дирекцията към 01.01.2024 г. е бил жалбоподателят. Към дата 01.01.2024 г. незаети са били следните длъжности: началник отдел „Услуги по заетостта“, началник сектор „Посреднически услуги“, главен експерт в сектор „Програми, мерки, квалификация и контрол“, в сектор „Верификация“ е имало 3 незаети по щат длъжности – 1 за гл. експерт и 2 за ст. експерт, свободна длъжност по СПО е имало и в отдел „Финансово-стопански дейности, персонал и правно обслужване“.

Въз основа на събраните гласни доказателства в хода на съдебното дирене и след извършена от съда служебна проверка на интернет сайта www.strategy.bg/publicconsultations относно публикуването в Портала за обществени консултации на Министерски съвет на проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенцията по заетостта се установи следното:

На 15.11.2023 г. проектът на постановление, ведно с проект на доклад от министъра на труда и социалната политика до Министерския съвет и частичната предварителна оценка на въздействието са публикувани на цитираната интернет платформа за провеждане на обществени консултации с целева група – всички заинтересовани, сфера на действие – социална политика и заетост и дата на приключване на обществените консултации – 15.12.2023 г.

От доклада на министъра на труда и социалната политика до Министерския съвет става ясно, че с проекта на постановление се предлага да бъде извършено преструктуриране и деконцентриране на териториалните административни звена на Агенцията по заетостта като форма на децентрализация, с оглед привеждането им в съответствие с районите за планиране в рамките на териториалната основа на регионалното развитие.

Съгласно чл. 4, глава втора „Териториална основа на регионалното развитие“ от Закона за регионалното развитие (ЗРР), за целите на планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката на регионалното развитие се обособяват райони, които се разделят на нива в съответствие с изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели, прилагана в Европейския съюз.

Тези нива са три, съгласно същия член на ЗРР - районите, които образуват ниво 1 (район „Северна и Югоизточна България“ и район „Югозападна и Южна централна България“); районите, които образуват ниво 2 (Северозападен район, Северен централен район, Североизточен район, Югоизточен район, Югозападен район, Южен централен район) и районите, които образуват ниво 3 (административно-териториални единици, които обхващат територията на отделните области).

Функция на Агенцията по заетостта, съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), е изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално ориентиране, обучение на възрастни, за извършване на посреднически услуги по заетостта, за работа с икономически неактивни лица и за проучване и анализиране на трудовите ресурси в страната. В този смисъл за ефективно изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, териториалните звена на Агенция по заетостта следва да кореспондират на районите съгласно Закона за регионалното развитие.

Посочено е, че в дотогава действащия Устройствен правилник на Агенцията по заетостта, приет с ПМС № 73 от 12.05.2023 г., в относимата към настоящия правен спор част, дирекциите „Регионална служба по заетостта“, съгласно чл. 24, ал. 1, са териториални поделения към Главна дирекция „Услуги по заетостта“. Седалищата и териториалният обхват на дирекциите „Регионална служба по заетостта“ са посочени в Приложение № 2 към Устройствения правилник и не кореспондират с районите по Закона за регионалното развитие. В момента съществували 9 дирекции „Регионална служба по заетостта“ (ДРСЗ), които са образувани в следствие на административното деление от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век (с Указ № 2704 на Държавния съвет на Народна република България от 26 август 1987 г. е определен броят на областите - 9, общините, които се включват в тях, както и административните им центрове). Сочи се, че наличието на 9 ДРСЗ и дирекции „Бюро по труда“ (ДБТ) (106 ДБТ страната и 135 филиала към тях), които са на тяхно подчинение, не кореспондирали с районите за планиране съгласно Закона за регионалното развитие.

Посочено е също така, че следва да се вземе предвид, че съгласно чл. 9 от ЗНЗ областните съвети се създават от областните управители и в тях участват областните дирекции „Бюро по труда“ (28 областни ДБТ плюс 2 за София). Освен това, съветите за сътрудничество по чл. 12 от ЗНЗ също се създават към дирекциите „Бюро по труда“. Тези специфични функции на ДБТ обуславяли наложителното преструктуриране на териториалните звена съобразно районите за регионално и икономическо планиране и развитие. Самите дирекции „Бюро по труда“ познавали в детайли общинския и областния пазар на труда, за разлика от регионалните служби (9 на брой), които обхващали повече от една област, като управляваните от регионалните служби области не съвпадали с NUTS-2.

Сочи се, че дейността на дирекциите „Регионална служба по заетостта“, свързана с взаимодействието им с общините и подпомагането им при разработването и изпълнението на стратегии и планове за развитие в частта им по заетостта била в голяма степен неизпълнима, тъй като тези дейности се изпълнявали от дирекциите „Бюро по труда“, които били йерархично подчинени на ДРСЗ и нямали необходимата степен на оперативна самостоятелност, посредством която да изпълняват възложените им функции в пълен обем и съобразно собствената си преценка. Всичко това водело до невъзможността им пълноценно да участват в планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката на пазара на труда. Често дирекциите „Регионална служба по заетостта“ били много отдалечени от самите бюра по труда и не можели да изпълняват своите функции, а където можели, било свързано с необосновано високи разходи. Разпределението на средства, одобряването на образците на договорите, методическите указания, ръководства и планови показатели се одобрявали и утвърждавали от Централната администрация на АЗ и това правело съществуването на регионалните служби неефективно и неефикасно. Наличието им забавяло процеса на обобщаване на данни, криело рискове от субективизъм и увеличавало административната тежест в областта на пазара на труда. С въвеждането на електронните системи за документооборот, обработка на плащания и отпуски, тяхната роля също се обезсмисляла. Осъществяваната от дирекциите „Регионална служба по заетостта“ дейност, свързана с изпълнението и отчитането на бюджета, финансово-счетоводните дейности и управлението на собствеността, както и дейностите, свързани с управлението и развитието на човешките ресурси били неефективни и нецелесъобразни, тъй като изцяло дублирали функциите на дирекция „Финанси и управление на активите“ и дирекция „Човешки ресурси“ в агенцията. Дублирането на дейности, които вече са вменени на други дирекции, увеличавало административната тежест за служителите и гражданите, а в резултат на извършената промяна щяло да се насърчи ефективното регионално развитие, съобразно районите на планиране в страната.