Акт от 16.06.2022, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- 179/2022
- Подписан
- 16.06.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.138, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 50а, ал. 2 · Закон за държавния служител
- чл. 55, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл. 63 · Закон за държавния служител
- чл. 64а, ал. 1, т. 5 · Закон за държавния служител
- чл. 66 · Закон за държавния служител
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 140, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 1а, ал. 1 · Закон за съдебната власт
- чл. 342, ал. 1 · Закон за съдебната власт
- чл. 342, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 343, ал. 1 · Закон за съдебната власт
- чл. 344 · Закон за съдебната власт
- чл. 359 · Закон за съдебната власт
- чл. 120, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 114, ал. 2 · Правилник за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ)
- чл. 114, ал. 2, т. 5 · Правилник за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ)
- чл. 116, ал. 1 и ал. 2 · Правилник за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ)
- чл. 116, ал. 1 и ал. 2 · Правилник за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ)
- чл. 116, ал. 5, изр. последно · Правилник за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ)
- чл. 117, ал. 1, т. 3 · Правилник за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ)
- чл. 119, ал. 3 · Правилник за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ)
- чл. 121, ал. 1 · Правилник за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ)
- чл. 122, ал. 1 · Правилник за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ)
- чл. 124, ал. 4 · Правилник за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ)
- § 1 · Правилник за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПАПРБ)
O П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
259
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, V-ти състав в закрито заседание на 16 юни 2022 година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА административно дело № 179/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила жалба от И.Д.Н.,*** против Атестационен формуляр с период на атестация от 01 12 2020 г. до 30 11 2021 г. и вх. № Адм. 751/21 от 04 04 2022 г. на РП Монтана.
Моли на основание чл. 146, т. 3 от АПК да се отмени Атестационния формуляр, с характеристика на индивидуален административен акт (ИАА), поради наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила по неговото издаване, а именно неспазване на сроковете за атестиране по чл. 117, ал. 1, т. 3 от Правилника за администрацията на ПРБ (ПАПРБ), както и поради липсата на мотиви. Твърди, че на 04.04.2022 г. му е връчен Атестационен формуляр с период на атестация от 01.12.2020 г. до 30.11.2021 г. от 04.04.2022 г. издаден от административния ръководител на Районна прокуратура – Монтана, с което е оценен с оценка 4 - „задоволителен", с която оценка не е съгласен, поради наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила по неговото издаване, което е опорочило цялата процедура по издаването на акта и е довело до незаконосъобразно, необективно, несправедливо и неправилно оценяване през атестирания период, а именно: Атестирането е извършено в нарушение на установените от ВСС административнопроизводствени правила, надлежно регламентирани в чл. 117, ал. 1, т. 3 от ПАПРБ, което счита за основание за отмяна на процесния административен акт. Сроковете за извършване на атестацията са преклузивни и към датата на връчване - 04.04.2022 г. са изтекли още на 15.12.2021 г., тъй като в разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ПАПРБ изрично е регламентиран срок за изготвяне и вписване на резултатите в атестационния формуляр - от първи до петнадесети декември. Формално административният ръководител е дописал на ръка в използвания формуляр дата 15 12 2021 г. без да има такава позиция на формуляра, а връчването е приел за законосъобразно да бъде извършено три месеца по-късно - на 04.04.2022 г.
Протоколът на комисията за атестиране по отношение на останалите съдебни служители, е изготвен на 15.12.2022 г. в съответните срокове и видно от резолюцията на административния ръководител на РП Монтана - Емил О*** , същият на 16 12 2022 г., му е разпоредил да изготвя проекти на заповеди за повишаване в ранг на тримата предложени съдебни служители. Фактически на 16.12.2021 г. е следвало вече да е приключила процедурата по атестиране не само по отношение на останалите съдебни служители, но и по отношение на него, в качеството му на съдебен администратор. В тези дни, видно от резолюцията на протокола на атестационната комисия от 15.12.2021 г., е имал непосредствени контакти с административния ръководител, възлагани са му са задачи, които е изпълнявал - да изготви протокола от атестиране на останалите съдебни служители, да участва в работата на комисията по атестиране - на 15.12.2021 г., както и да изготви проектите на заповеди за повишаване в ранг на трима служители. Следователно административният ръководител е могъл да проведе атестацията му и да го запознае с атестационния формуляр преди изтичане на срока за атестиране 15.12.2021 г., съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ПАПРБ. Още повече, че регламентираната в ПАПРБ процедура по атестиране изисква вписването на оценките и запознаване с формуляра на една и съща дата. Именно поради тази причина разпоредбата на чл.
121, ал. 1 от ПАПРБ е указано, че „атестиращият вписва точките по отделните показатели и общата оценка в протокола, подписва го и запознава атестирания със съдържанието му, като атестираният също го подписва".
Тази норма еднозначно определя провеждане на заключителна среща, каквато не се е състояла на 15.12.2021 г. и не е провеждана между него и атестиращият го ръководител - административният ръководител на органа му по назначаване Районна прокуратура - Монтана по смисъла на чл. 116, ал. 5, изр. последно от ПАПРБ, а формуляра му е връчен три месеца по - късно на 04.04.2022 г., което счита за съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на акта и противоречие с материалноправни разпоредби, които опорочават определената обща годишна оценка на дейността му, респективно счита за основание за отмяна на Атестационния формуляр. Ако хипотетично се приеме, че е допустимо връчване на атестационния формуляр по всяко време (три или седем месеца след приключване на процедурата), то това би обезсмислило сроковете, които изрично са разписани в разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт, издаден от Висшия съдебен съвет в делегираната му по закон компетентност по чл. 342, ал. 1 от ЗСВ, респ. изобщо нямаше да бъдат определяни срокове за всеки един от етапите за атестиране. Счита, че Атестационен формуляр притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК поради следните причини: Атестационен формуляр с период на атестация от 01.12.2020 г. до 30.11.2021 г. с Адм-751 от 04.04.2022 г, издаден от административния ръководител на Районна прокуратура – Монтана, представлява едностранно властническо волеизявление на административния ръководител на органа му по назначаване - Районна прокуратура – Монтана, с който се засягат негови права и законни интереси за обективно установяване равнището на изпълнение на служебните му задължения, справедливо възнаграждение, подобряване на взаимоотношенията, осъществяване на прозрачна и справедлива процедура по професионално развитие и определяне нивото на професионална компетентност — чл.
114, ал. 2 от ПАПРБ. Правилникът за администрацията на ПРБ, където е регламентирана процедурата по атестиране, е издаден на основание чл. 342, ал. 2 от Закона за съдебната власт, където законодателят е използвал понятието „орган за назначаване", а не „работодател". Разликата между двете понятия е, че правоотношението между работодател и работник се основа на двустранно споразумение, докато „органа по назначаване" е понятие от публичния сектор с което се обозначава властническата функция на държавата във връзка с осъществяване на нейните правомощията за всяка една от трите власти - изпълнителна, съдебна и законодателна. Законодателят многократно използва понятието „орган по назначаването", изразявайки властническата функция на държавата по отношение на онези съдебни служители, които осъществяват правомощията на държавата, в конкретния случай на Прокуратурата по аналогия със Закона за държавния служител - чл. 344 от ЗСВ. Няма спор, че както изпълнителната, така и съдебната власт е държавна власт (чл. 1а, ал. 1 от ЗСВ - съдебната власт е държавна власт) и осъществява правомощията на държавата във всяка една от трите власти. Съдебните служители не са държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител, но тяхното правоотношение е специфично и се основава на специалните разпоредби на специалния закон за съдебната власт - Закона за съдебната власт в Глава Осемнадесета „Администрация на органите на съдебната власт ". Кодексът на труда предоставя общи норми за престиране на труда на всички работещи както в частния, така и в публичния сектор.
Доколкото частния работодател се ръководи в действията си от частния си интерес, то органите на публична власт (изпълнителна, законодателна и съдебна) се ръководят в действията си от силата на държавната принуда или с други думи репресивната функция на държавата, изразена чрез правомощията на едностранно властническо волеизявление на административните им органи. Препратки от специалните закони към Кодекса на труда има и в двата специални закона - Закон за съдебната власт по отношение на съдебните служители и Закон за държавния служител по отношение на държавните служители - чл. 359 от ЗСВ; чл. 38а, ал. 3 от ЗДСл; чл. 50а, ал. 2 от ЗДСл; чл. 55, ал. 1 от ЗДСл; чл. 63 от ЗДСл; чл.
64а, ал. 1, т. 5 от ЗДСл; чл. 66 от ЗДСл и т.н. Държавната принуда по отношение служителите се изразява във властническата функция на държавата при осъществяване на нейните правомощия в изпълнителната, съдебната и законодателна власт, като законодателят еднозначно е разписал в разпоредбата на чл. 140, ал.
2 от Закона за съдебната власт задължителния характер на волеизявлението на административния ръководител - „разпорежданията на административния ръководител, във връзка с правомощията му по ал. 1, т. 1 са задължителни за всички прокурори, следователи и служители в съответната прокуратура." ЗСВ е специален за съдебните служителите при осъществяване правомощията на държавата в съдебната власт, така както ЗДСл е специален за държавните служители при осъществяване правомощията на държавата в изпълнителната власт.
Това е и буквалното възпроизвеждане разпоредбата на чл. 343, ал. 1 от ЗСВ, респективно чл. 93, ал. I от Правилника за администрацията на ПРБ - съдебен служител, който осъществява правомощията на прокуратурата се назначава след провеждането на конкурс. По смисъла на чл. 1а, ал. 1 от ЗСВ „съдебната власт е държавна власт", следователно съдебните служители са държавни служители, но не по смисъла на Закона за държавните служители, и като такива по отношение на тях е в сила властническата функция на държавата при осъществяване на нейните правомощията в съответния орган на публична власт - изпълнителна, съдебна и законодателна. Т.е. налице е правоотношение между орган на публична власт, какъвто е органът по назначаване (чл. 344 ЗСВ; чл. 342, ал. 2 от ЗСВ и т.н.) и съдебен служител (жалбоподателя), който осъществява правомощията на държавата, респективно правомощията на Прокуратурата. В този смисъл са и изводите при сравняването на съдебните служители и държавните служители, направено от съдия Г*** Н*** И*** в дисертационния си труд „Правен статут на администрацията на съдебната власт", защитен пред петчленно научно жури от хабилитирани лица в областта на административното право и процес от една страна, и трудовото и осигурително право от друга, че и държавните служители, и съдебните служители, които осъществяват правомощията на държавата се подчиняват на едни и съши принципи при тяхното назначаване, атестиране и т.н. В този труд е направен обоснован научен извод с правно значение „да отпадне едностранното атестиране от адм. ръководител атестирането на съдебния администратор, административния секретар, служителя по сигурността на информацията, което да се замени от колективен орган ad hoc; както и предвиждане на възможност за обжалване на атестацията от тези служители". Действително в Правилника за администрацията на ПРБ липсва административна процедура, която да предвижда обжалване на поставената обща оценка от административния ръководител при оценяване на съдебния администратор, каквато е предвидена за останалите съдебни служители, поради което моли съдът да приеме изводите, до които е стигнал ВАС в свое Решение № 6932 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2585/2014 г., VI о., докладчик съдията Т*** Т*** , че „Съдът не може да откаже правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да реши искането", до какъвто извод е стигнал и съдия И*** в дисертационния си труд във връзка с разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от АПК. Липсата на процедура по оспорване от страна на лицата по чл. 116, ал. 5 от Правилника за администрацията на ПРБ счита, че не е основание за отказ от правосъдие. Моли съда да приеме доводите, че константната съдебна практика в тази посока гласи, че за да е подсъден един спор на административния съд, то налице трябва да е орган на публична власт и нормативно регламентираната му властническа функция за осъществяване на конкретното нормативно определено правомощие - в конкретния случай прякото атестиране на лицата в обхвата на чл. 116, ал. 5 от ПАПРБ. Счита, че няма спор, че административният ръководител е действал в качеството му на административен орган - в атестационния формуляр изрично е посочено, че е действал в качеството си на „Административен ръководител", каквито имат единствено административните органи. С конкретния административен акт посредством едностранно властническо волеизявление на административния ръководител се засягат негови права и законни интереси за обективно установяване равнището на изпълнение на служебните му задължения, справедливо възнаграждение, подобряване на взаимоотношенията, осъществяване на прозрачна и справедлива процедура по професионално развитие и определяне нивото на професионална компетентност - чл.
Разпечатката съдържа 16 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ff49a8c-1e4d-4ad8-b32c-f628ff66bfea