Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2534 от 17.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3965/2025
Вид
Решение № 2534
Подписан
17.04.2026
Състав
Петър Веселинов Боснешки

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2534 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Д.а като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100103965 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от И. К. П., с ЕГН:********** и адрес: гр. София, район „Триадица“, ул. ,,********, чрез пълномощник адв. И. Ю. от САК, гр. София, ул. ********, срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетения за незаконно повдигнато обвинение по ДП№162/2009г. по описа на Национална следствена служба (НСлС), пр.пр. № 11424/2008г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП) за извършено престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б."а” и „б”, вр. чл. 20, ал. 1 и 2 от ПК, което е било прекратено с постановление на СГП от 29.11.2019г., и влязло в сила на 22.06.2021г., както следва:

-сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от 22.06.2021г. до окончателно изплащане на вземането;

-сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени възнаграждения като главен секретар в МТСП за периода 23.02.2010г.- 03.10.2016г., ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от 22.06.2021г. до окончателно изплащане на вземането;

-сумата от

7781лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от 22.06.2021г. до окончателно изплащане на 1 вземането;

Ищецът твърди, че на 23.01.2006г. е назначен на длъжност „главен секретар“ на МТСП. По същото време министър на труда и социалната политика е г-жа Е.М. - едно от най-разпознаваемите лица. След изборите от 05.07.2009г., БСП става основен политически опонент на управляващата политическа партия ГЕРБ. Тогава са повдигнати множество политически мотивирани обвинения и се водят показни наказателни процеси срещу редица лидери на БСП. Ищецът твърди, че процесното ДП е един от тези процеси.

Досъдебно производство № 162/2009г. по описа на Национална следствена служба (НСлС), пр.пр. № 11424/2008г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП) е образувано с Постановление от 11.08.2009г. за престъпление по чл. 282, ал. 2. вр. ал. 1 от Наказателния кодекс срещу виновни длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение в МТСП.

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 23.02.2010г., прокуратура на РБ, НСлС, привлича ищеца П. в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б."а” и „б”, вр. чл. 20, ал. 1 и 2 от ПК. Със същото постановление му е опредЕ. мярка за неотклонение гаранция, в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.

На 12.11.2010г. СГП внася в Софийски градски съд (СГС) обвинителен акт, въз основа на който е образувано е НОХД № 5056/2010г., на СГС, ПК, 2-ри състав. С Присъда № 330 от 15.12.2015г. подсъдимите М.. Д.. П., Д.. М. и С. са признати за невинни и са оправдани по повдигнатите им обвинения.

По протест на СГП срещу оправдателната присъда е образувано ВНОХД № 32/2017г. на Софийския апелативен съд, НО, 1-ви състав. С решение № 304/29.06.2017г., САС отменя първоинстанционната присъда и връща делото на СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в ДП, които ограничават правото на защита на подсъдимите.

С Постановление от 01.11.2019г. на СГП е прекратено наказателното производство срещу всички обвиняеми, като срещу ищеца наказателното производство е прекратено на основание чл. 243. ал. 1, т. 1, вр. чл. 24. ал.1, т.1, пр. 1 от ПК - деянието не е извършено.

По жалба на ищеца и на останалите обвиняеми относно мотивите за прекратяване на досъдебното производство СГС потвърждава постановлението на СГП. Срещу определението на СГС е подадена жалба от ищеца и още две лица, въз основа на която е образувано е ВНЧД № 926/2020г. по описа на САС, НО, 8-ми състав. С определение № 678 от 13.10.2020г., САС отменя като незаконосъобразно обжалваното определение и връща делото на СГС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Пред СГС, НО,I-ви състав е образувано НЧД № 3733/2020г. С Определение № 260635 от 15.02.2021 г. е отменено Постановление на СГП от 29.11.2019 г. и делото е върнато на СГП.

Срещу определението на СГС е подаден частен протест от СГП, както и жалби от обвиняемите, сред което ищеца. Образувано е ВНЧД 460/2021г. на САС, НО, 4-ти състав, 2 който постановява Определение № 742/22.06.2021г., с което е отменено определението на СГС. НО,1-ви състав, по НЧД № 3733/2020г. и е потвърдено постановлението на СГП от 29.11.2019г., с което е прекратено ДП. Същото определение не подлежи на обжалване и е влязло в сила на 22.06.2021г.

Вследствие на процесното наказателно производство ищецът твърди, че е претърпял вреди и по отношение на професионалната си кариера:

Със Заповед РД01-179/23.02.2010г. на Министъра на труда и социалната политика ищецът временно е отстранен от изпълнение на длъжността главен секретар в МТСП, на основание чл.100, ал.2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради образуваното срещу него досъдебно производство. Отстраняването от длъжност продължава до 03.10.2016г.

По жалба на ищеца, с решение на Върховния административен съд (ВАС), Пето отделение № 9050/27.07.2015г., по адм. д. № 13255/2014г. заповедта за временното му отстраняване от длъжност е отменена с констатирано нарушение на права, гарантирани от Конституцията и от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията).

По касационна жалба на МТСП е образувано адм.д. № 11313/2015 г. на ВАС. Петчленен състав-П колегия. С определение № 485/18.01.2016г., поради несъответствие на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл с чл. 16, чл. 48. ал. I и чл. 51, ал. 1 от Конституцията, производството по делото е спряно и е сезиран Конституционният съд (КС). (Пр. № 15)

С Решение на КС № 5 от 12.05.2016 г.. по к.д № 2/2016 г., чл. 100, ал. 2 от ЗДСл е обявен за протИ.конституционен.

С Решение № 8964 от 18.07.2016 г. на ВАС - Петчленен състав-Втора колегия по адм.д. № 11313/2015 г., делото е изпратено по компетентност на министъра на труда и социалната политика, за да се произнесе по искането на ищеца за преустановяване действието на протИ.конституционна заповед за отстраняването му.

Ищецът е възстановен на длъжността „Главен секретар в МТСП” със Заповед № РД01-510/09.08.2016 г. на министъра на труда и социалната политика, с която е отменена заповедта за временното му отстраняване от длъжност.

Със Заповед № ЧР1-328/03.10.2016г. на министъра на труда и социалната политика е прекратено служебното правоотношение на И. К. П. на длъжността „Главен секретар в МТСП”.

Ищецът твърди, че процесното наказателно производство е продължило 10 години и шест месеца.

Само за един ден в резултат от произволното обвинение на СГП- настъпва коренна промяна на политическия, социален и трудов статус на ищеца. Той остава без работа, без работна заплата, без право на осигурителни плащания, без право да започне Друга работа поради несъвместимост с държавната служба.

Процесът срещу отстраняването на ищеца от длъжност, както и наказателният 3 процес, добиват изключителна медийна известност, особено в юридическите среди благодарение на злонамерената им пропагандна разгласа от МВР и прокуратурата. По този начин те са направени широко достояние на обществеността факта, че той е обвинен в тежко корупционно престъпление, както и че е отстранен от престижна административна длъжност заради съмнения в престъпление по служба.

Затваря се в себе си, става мълчалив и ограничава контактите си с близки и познати.

В продължение на 10 години и половина ищецът е в състояние на непрекъснат стрес, срам и унижение. Ищецът живее в непрестанен страх от несправедлива осъдителна присъда.

Престъплението, за което е несправедлИ. обвинен, предвижда наказание „лишаване от свобода". Тъй като до момента той не е осъждан, мисълта за възможните последици от злонамереното обвинение се отразява изключително тежко на психиката му. Засегнати са честта и достойнството му, променя се отношението на познати и приятели към него. които започват да го избягват. Г-н П. изпада в социална изолация.

В резултат от продължителното и екстремно напрежение, на 09.09.2013г. ищецът получава исхемичен мозъчен инсулт, изпадайки в безсъзнание за повече от три дни, с всички последващи пожизнени негативни последствия. Ищецът получава и други здравословни проблеми. Същият не получава трудови доходи, а прави множество разходи за лечение и рехабилитация, които се поемат от членове на неговото семейство.

Ищецът заявява, че негативните емоции, причинени от воденото срещу него производство, не са напълно отзвучали или преработени.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като нередовна. Прокуратурата оспорва исковете по основание и по размер. Според ответника ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Нямало доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между вредите, включително и влошеното здравословно състояние, и дейността на Прокуратурата на Република България. Твърди липса на достатъчно грижи от страна на ищеца за собственото му здраве.

На следващо място смята, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 300 000 лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. При съобразяване на размера на евентуалното обезщетение смята, че следва да се отчете, че наказателното производство е било прекратено на 01.11.2019г., като отлагането на влизането му в сила се дължи на жалби на обвиняемите, включително и на такава на ищеца.

Ответникът оспорва и претенцията за обезщетение на имуществени вреди претендирано имуществено обезщетение касаещо пропуснати ползи от неполучени възнаграждения за времето от 23.02.2010г. до 03.10.2016г. ведно със законната лихва.

Ответникът твърди, че не може да отговаря да имуществени вреди във връзка с отстраняването от длъжност на ищеца, тъй като същото не е по инициатива на ПРБ, а е в 4 резултат на действия на друг орган.

Твърди, че ищецът е бил възстановен на длъжността, която е заемал след отмяна на същата от ВАС на дата 09.08.2016г., а не както е посочено дата 03.10.2016г., на която дата на ищеца е прекратено трудовото правоотношение от работодателя, без да са посочени основанията за това и да са приложени доказателства.

Ответникът оспорва и претенцията за обезщетение на имуществени вреди, касаещо претърпени загуби за платени разходи за лечение. Към исковата молба са приложени ксерокопия на фискални бонове, като в повечето от тях са посочени само суми и не става ясно какво точно е закупувано и с каква цел. Не става ясно каква е връзката им воденото наказателно производство и по никакъв начин не могат да се обвържат с наказателното производство. В този смисъл оспорва относимостта на приложените фискални бонове към настоящото производство. Доказателствата относими към исковата претенция следва да са в оригинал.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че обективно съединените искове са допустими и следва да се произнесе по съществото на делото.

По основателността:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът И. К. П. има придобити две магистърски степени: Право в Нов български университет и Автоматика, телемеханика и връзки в жп- транспорта в Институт за инженери в жп- транспорта- Москва, Русия.