Решение № 114 от 16.01.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 4149/2025
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 16.01.2026
- В сила
- 21.07.2026
- Състав
- Димитър Пенчев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.2, т.6 · Закон за държавния служител
- чл.125 · Закон за държавния служител
- чл. 61, ал.2 · Закон за държавния служител
- чл. 61, ал. 3 · Закон за държавния служител
- чл.67, ал.3 · Закон за държавния служител
- чл.90, ал.1, т.5 · Закон за държавния служител
- чл.3, ал.2 · Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. Бургас, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря КАТЕРИНА В. Д. като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120104149 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 61, ал.2 от ЗДСл.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. Д. К. с ЕГН **********, срещу Българска агенция по безопасност на храните, с която е предявен иск по чл.61, ал.2 от ЗДсЛ.
В исковата молба се твърди, че на ищцата се дължи обезщетение за неизползван, полагащ й се, платен годишен отпуск за времето от незаконното й уволнение, наложено със Заповед № ** от * г., считано от * г. до възстановяването й на работа със Заповед № ** от * г., на * г. Искането се предявява поради последващо прекратяване на служебното й правоотношение със заповед от 20.01.2025 г., в резултат на което правото на полагащия й се отпуск за периода от уволнението се трансформирало в право на обезщетение, дължимо поради този новонастъпил факт. Заявява, че предявява имуществена претенция по чл.125 от Закона за държавния служител спрямо органа по назначаване в размер на обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск за това време.
Счита, че размерът на дължимото обезщетение следва да се съобрази с размера на основната й заплата, определена й към датата на прекратяване на служебното правоотношение, а именно 2700 лв. Обезщетението за неизползван платен отпуск при прекратяване на служебните правоотношения се изчислявал на база среднодневното брутно възнаграждение за последния календарен месец, през който служителят работил най – малко десет дена, умножено по броя на неизползваните дни отпуск. Съгласно ЗДсЛ й се 1 полагали 20 дена платен годишен отпуск за времето от незаконното уволнение до * г., обезщетението следвало да бъде в размер на 2571, 42 лв.
Моли се за осъждане на Българска агенция по безопасност на храните да заплати на ищцата сумата от сумата от 2571, 42 лв. – представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от датата на незаконното уволнение – * г. до възстановяването на работа на * г. Представят се доказателства. Прави доказателствени искания. Претендират се разноските.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна.
С протоколно определение от 14.01.2026 г. на основание чл.214, ал.1 от ГПК, съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск, като същият се счита за предявен за размера от 3481, 43 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена Заповед № * от * г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, с която е наложено на основание чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител, дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата Д. К. на длъжност „***“ на отдел „***“ при Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Б*. В тази връзка е представена и Заповед №** от * г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, с което е прекратено служебното правоотношение на Д. К., поради извършеното уволнение, която е заемала длъжността „***“ на отдел „***“ при Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Б*, с ранг *, длъжностно ниво по КДА: *, наименование на длъжностното ниво: *, номер по ред на КДА: * и код по НКПД: *, считано от * г.
По делото е прието заявление от Д. К. до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, с която във връзка с Решение №* от 21.06.2024 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм.д.
№*/* г., потвърдено с Решение №* от * г. на ВАС по адм.д.№*/* г., изразила желанието си да бъде възстановена на заеманата длъжност в ОДБХ – Б* и да изпълнява служебните си задължения. Заявлението било входирано на * г.
По делото е представена Заповед № ** от * г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, с която Д. К. е възстановена на длъжност „***“ на отдел „***“ при Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Б*, с ранг *, длъжностно ниво по КДА: *, наименование на длъжностното ниво: *, номер по ред на КДА: * и код по НКПД: *.
По делото е представена Заповед №* от * г. от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, с която служебното правоотношение с Д. К. е прекратено поради съкращаване на длъжността.
По делото е прието писмо от ТД на НАП, гр. Бургас, видно от което за периода от * г. до * г., Д. К. нямало регистрирани трудови договори.
2
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно – икономическа експертиза, съгласно което заплатата на ищцата към м. януари 2025 г. е била в размер на 2700 лв. Въз основа на това и броя на дните на неизползван платен годишен отпуск от страна на ищцата, вещото лице е заключило, че размера на неизползвания от Д. К. отпуск за периода от издаване на Заповед № * от * г. до възстановяването й на работа със Заповед № ** от * г. е 2577, 33 лв.
По делото е прието заключение по допусната повторна съдебно – икономическа експертиза, съгласно което със Заповед №* от * г. И.К.М била назначена от длъжност *** на длъжност *** отдел „*“ в ОБДХ Бургас, считано от * г., като бил определен размер на основната месечна заплата от 3570 лв. Брутният размер на неизползвания отпуск бил в размер на 3407, 67 лв., като според вещото лице обезщетението след облагане с данък било в размер на 3066, 90 лв.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
В тежест на ищцата по предявеният иск е да докаже размерът на неизползвания платен годишен отпуск за периода от незаконното й уволнение до възстановяването й на работа и размера на следващото се обезщетение.
При доказване на тези факти, в тежест на ответника е да В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава възраженията си, включително изплащане на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.
Съгласно чл.61, ал.2 от ЗДСл, при прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Съгласно чл. 61, ал. 3 ЗДСл размерът на паричното обезщетение по ал. 2 се определя съобразно размера на основната заплата. В случая по делото не се оспорва, че със на * г., служебното правоотношение на ищцата с ответника е било прекратено, порода извършено дисциплинарно уволнение. Впоследствие прекратяването на правоотношението е било отменено, като ищцата е била фактически възстановена на работа със заповед от * г. Като цяло по тези факти няма спор по делото, както и ответникът не доказва, че е заплатил обезщетение за полагащия се на ищцата платен годишен отпуск за периода от * г. до датата на възстановяване на ищцата на предходно заеманата от нея длъжност на * г.
В съдебната практика се възприема установеното с Решение на СЕС (първи състав), от 25.06.2020 г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19. относно правото на платен годишен отпуск за периода на незаконно уволнение, според което, не се допуска национална съдебна практика, по силата на която, работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, да няма право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа.
Предвид изложеното, съдът намира, че за ищцата се е породило правото 3 да иска заплащането на обезщетение на основание чл.61, ал.2 от ЗДСл от страна на ответника за времето от датата на незаконно уволнение до датата на възстановяването й на работа. Съдът намира, че размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен съобразно първото, прието по делото заключение по допуснатата съдебно – икономическа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно дадено. Следва в тази връзка да се има предвид, че съдът не споделя доводите на ищцовата страна, че обезщетението й следвало да се определи въз основа на възнаграждението на *** отдел „*“, което било в размер на 3570 лв. На първо място следва да се има предвид, че размерът на обезщетението е нормативно установен в разпоредбата на чл.61, ал.3 от ЗДСл, както се посочи и по – горе и той е в размера на основната заплата, определена на конкретно уволнения държавен служител, при това към датата на прекратяване на служебното правоотношение. Именно на тази база и не се възприемат доводите на ищеца за това, че като база за определяне на обезщетението следва да се определи заплатата на друг служител, който е заемал сходна или дори същата длъжност.
В тази връзка и следва да се има предвид, че съгласно чл.67, ал.4 от ЗДСл, органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. В тази връзка и съгласно чл.11, ал.2, т.6 от ЗДСл, един от задължителните реквизити на акта по назначаване на държавния служител е длъжностното ниво, нивото на основната месечна заплата и размера на индивидуалната основна месечна заплата. Действително съгласно чл.67, ал.3 от ЗДСл, органът по назначаването следва да съобрази определената индивидуална заплата с минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, които са определени с акт на Министерския съвет. В тази връзка обаче се установява, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, заплатата на ищцата е съобразена с установеното в Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. В тази връзка е и приетия по делото класификатор на поделенията на БАБХ, в сила от 01.01.2025 г.
По тези съображения, съдът намира, че брутният размер на неизползвания платен годишен отпуск на ищцата за периода от * г. до * г. е в размер на 2577, 33 лв. /1317, 77 евро/, до който размер и следва да се уважи предявения иск, като за разликата до пълния претендиран размер от 3481, 43 лв. /1780, 03 евро/, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
По делото от страна на ищцата са направени разноски в размер на 1800 лв., поради което и съобразно уважената част от иска, следва да се присъди сумата от 1332, 55 лв. /681, 32 евро/.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС - Бургас сумата в размер от 103, 09 лв., 4 представляваща държавна такса, дължима съобразно уважения размер на исковете, както и за възнаграждение за вещото лице по делото в размер на 791, 17 лв. или общо 894, 26 лв. /457, 23 евро/.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 61, ал.2 от ЗДСл Българска агенция по безопасност на храните ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Б***, сумата от 2577, 33 лв. /1317, 77 евро/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от датата на незаконното уволнение – * г. до възстановяването на работа на * г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 3481, 43 лв. /1780, 03 евро/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Българска агенция по безопасност на храните ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Б***, сумата от общо 1332, 55 лв. /681, 32 евро/, представляваща сторените по делото съдебно – деловодни разноски, съобразно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Българска агенция по безопасност на храните, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Бургас сумата от общо 894, 26 лв. /457, 23 евро/ – ДТ и възнаграждения за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5