Решение № 5433 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5433 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100503502 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 2842 от 16.02.2026г., постановено по гр.д. № 17668/2025г. по описа на СРС, 178-ми състав, е осъдена Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А. Р. В. на основание чл. 238, ал. 1 ЗМВР сумата от 1533,88 евро /3000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.12.2023г., ведно със законната лихва считано от 14.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над 1533,88 евро /3000 лева/ до пълния предявен размер от 9203,25 евро /18 000 лева/. С решението Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на адв. Я. А. на основание чл. 38, ал.

2 ЗАдв. сумата от 172,14 лева, а по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 61,36 евро за държавна такса и 51,13 евро за депозит за възнаграждение на вещо лице. А. Р. В. е осъден да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 85,22 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 1533,88 евро до пълния претендиран размер от 9203,25 евро е подадена в срок въззивна жалба от ищеца А. Р. В., в която са развити съображения за неговата неправилност в обжалваната част.

Жалбоподателят сочи, че правилно първоинстанционният съд бил анализирал 1 доказателствата по делото и въз основа на тях бил установил правилно фактическата обстановка и бил достигнал до правилни изводи относно кумулативното наличие на всички материалноправни предпоставки за уважаване на предявения иск. Спорен бил единствено въпросът за размера на присъденото обезщетение, в която насока твърди, че първоинстанционният съд неправилно бил отдал по-голямо значение на едни правнорелевантни факти за сметка на други, което довело и до неправилна преценка за размера на справедливото обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД. Съдът не бил взел предвид интензитета на първоначално претърпените силни болки, довели до изключителни негативни преживявания за ищеца. Травмата не била само локална на пострадалия пръст, а засягала цялата ръка, като ищецът бил претърпял дискомфорт в продължение на две седмици – периода на поставената шина. Счита, че съдът бил извършил непълна преценка на обстоятелствата, обосноваващи справедливото обезщетение и присъденото такова било занижено. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска в пълния предявен размер. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Столична дирекция на вътрешните работи е подал отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Въззиваемият също счита, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни фактически и правни изводи относно предпоставките за уважаване на иска, като също така правилно били преценени и обстоятелствата, обосноваващи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. В тази насока въззиваемата страна се позовава изцяло на изложените от първоинстанционния съд мотиви, които счита за правилни. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

По предявения иск с правно основание чл. 238 ЗМВР в тежест на ищеца е да докаже наличието на служебно правоотношение между страните; че по време на действието му е претърпял злополука, призната за трудова по надлежния ред; претърпените неимуществени вреди – техният обем и интензитет; причинно следствена връзка между вредите и трудовата 2 злополука. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и изплащане на вземането.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е налице служебно правоотношение, по силата на което жалбоподателят-ищец изпълнява длъжността „старши полицай“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР и е със статут на служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР – държавен полицейски орган.

Това обстоятелство не се оспорва и в настоящото производство. Безспорен пред въззивната инстанция е и фактът, че на 14.12.2023г. докато жалбоподателят е бил на смяна от 07,00ч. до 18,00ч. в наряд като АП-2, около 18,00ч. при приключване на смяната жалбоподателят паркирал служебния си автомобил на ул. „Екзарх Йосиф“ и тръгнал пеша по улицата, като отивал за отвод в „Център за градска мобилност“ ЕАД – Дирекция „Паркиране и мобилност“, намираща се на ул. „Будапеща“ № 17. Докато вървял по ул.

„Екзарх Йосиф“ пред № 58 жалбоподателят стъпил на разбита тротоарна плочка, подхлъзнал се и паднал, като при падането се подпрял с лявата си ръка на земята. На момента жалбоподателят не усетил нищо, но на сутринта на следващия ден 15.12.2023г. установил, че показалецът на лявата му ръка е подут и го боли, с оглед на което посетил УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ за преглед. При извършения преглед и рентгенография му била поставена диагноза „Контузия на пръст /-и/ на ръката с увреждане на ноктите“ и му била назначена терапия, изразяваща се в носене на ортеза за 14 дни, като е установена временна неработоспособност за същия период. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства – лист за преглед на пациент № 276385/15.12.2023г. издаден от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ и болничен лист № Е20233144966/15.12.2023г.

Няма спор и от приетото разпореждане № 35249 от 29.03.2024г. на основание чл. 60, ал. 1 КСО, издадено от НОИ, ТП – София град, се установява, че така описаното и декларирано от жалбоподателя събитие е прието за трудова злополука на основание чл. 55, ал. 1 КСО. Видно от медицинско удостоверение № 143/1 от 14.08.2024г. на ЦЕЛК – МВР, контузията е довела до разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, съответно на квалификацията за лека телесна повреда, съгласно текста на чл. 130, ал. 1 НК.

Липсват оплаквания и по отношение на правния извод на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 238, ал. 1 ЗМВР следва да се тълкува в смисъл, че обективната имуществена отговорност на администрацията на МВР за репариране на вреди не е лимитирана до съответните размери и обстоятелства, доколкото противното би довело до поставяне на полицейските служители в по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители в противоречие с чл. 14 от ЕКЗПЧОС и чл. 1 Протокол 1 ЕКЗПЧОС. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми при достигане до този 3 извод, напротив, същият съответства напълно на смисъла на разпоредбата във връзка с чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл, както и на установената съдебна практика.

Спорът в настоящото производство се концентрира единствено върху размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди вследствие на нанесените от трудовата злополука травматични увреждания. В тази насока съдът намира следното.

От приетото в първоинстанционното производство и неоспорено експертно заключение по съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, в съответствие с приетите по делото медицински документи, се установява, че жалбоподателят е получил контузия на показалеца на лявата ръка с диагноза по МКБ 10 като S60.1 - контузия на пръст /-и/ на ръката с увреждане на ноктите. При физикалния преглед е установена болка, оток и ограничени движения на втори пръст на лявата ръка. При назначените образни изследвания – рентгенография на длан и пръсти, лява, фас и профил /2-ри лъч/ не е са описани данни за счупване или изкълчване на костните структури на ръката и в частност на втори лъч на лявата ръка. Преценено е, че травмата налага имобилизация за срок от 14 дни, като травмата реализира медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмата не позволява да бъдат извършвани служебните задължения на пострадалия за срок от 14 дни – времето на имобилизацията на пръста, за което е издаден болничен лист. Не е назначена рехабилитация. По делото е издаден болничен лист, продължаващ временната неработоспособност с още 20 дни. Не се прилагат обаче медицински документи, от които да се направи обоснован извод за причината за продължаване на неработоспособността – настъпило усложнение или друга причина. Не са налице данни да е извършено образно изследване, обективиращо медицинското състояние, налагащо продължаване на неработоспособността по медицински причини. В този смисъл не е възможно да се приеме, че е било налице обективно основание за продължаване на неработоспособността. Според вещото лице контузията може да бъде получена при описания механизъм – подхлъзване и удар на показалеца на лявата ръка в терена при падането след задействане на вродения рефлекс за предпазване от травми на главата и тялото чрез изнасяне на ръцете пред тялото.

Вещото лице е изяснило, че възстановителният период от 14 дни касае травма без нараняване на кости и сухожилия, каквото нараняване не се установява по делото. Към момента на изготвяне на експертизата, не са налице остатъчни явления, установими с физикален преглед – деформации на показалеца на лявата ръка, нарушена функция, ограничение на свиването и разгъването на пръста, нарушения на захвата на ръката. Имобилизацията се извършва със специално изработена шина, която поддържа показалеца в изправено или под лек ъгъл положение. Шината се поставя само на показалеца, като някои модели е възможно да обхванат и китката, но не се имобилизират останалите пръсти. В периода на имобилизация ортезата може 4 да се сваля при къпане и за хигиенни мероприятия, като е препоръчително при многократното ежедневно миене на ръцете да не се сваля. Не е отразено медикаментозно лечение.

Поставената имобилизация ограничава хватателната функция на засегнатата ръка, като при доминантна лява ръка се ограничава и писането, Болката е била по-интензивна след развитието на отока и това е причина за търсене на медицинска помощ. С отшумяването на отока отшумява и болката, която постепенно намалява по интензитет и може да е налична при крайните движения на пръста след сваляне на шината.

Обичайно болката не налага прием на обезболяващи. При налични дегенертивни промени на травмирания пръст или при заболяване от групата на ревматичните, оздравителният процес се удължава. При липсата на медицински документи за обективното състояние към момента на продължаване на временната неработоспособност, не е възможно да се коментира вида, продължителността и необходимостта от провежданото в този период лечение.

От показанията на св. В.С. се установява, че през вечерта в деня на инцидента жалбоподателят се прибрал от работа и показалецът на лявата му ръка бил издут с оток, но към този момент не го болял. През нощта станал два пъти да пие обезболяващ медикамент и на сутринта отишъл в „Пирогов“.

Жалбоподателят казал на свидетелката, че пръстът му бил счупен и му била поставена шина, с която бил около един месец. Било му трудно и трябвало свидетелката да му помага с всичко – пазаруване, тоалетна, бил много изнервен и сприхав. Възстановяването продължило повече от месец и понастоящем имал оплаквания от болки.