Решение № 129 от 09.02.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Пазарджик, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220104141 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – непозволено увреждане.

Ищцата Т. В. Г. твърди, че работи в ИААА, като през месец юни на 2017 г. неин пряк началник бил ответникът В. В. Д.. Твърди, че на 08.06.2017 г. по време на работа на нея и колегите й било разпоредено със служебните автомобили да отидат в затвора в гр. Пазарджик. Това предизвикало у нея негативни усещания, тъй като до този момент не била посещавала затвора, нито служебните й ангажименти били свързани с подобно нещо. След проверка на личните им документи на пропуска на затвора били отведени в зоната, където се изтърпявали ефективни присъди от затворници. В кориД. имало килии със затворници, които подвиквали от килиите и им се подигравали. Настанили ги в служебна стая с компютри, където ответникът ги уведомил, че ще им проведе инструктаж, свързан с противодействие на корупцията. След инструктажа били заведени в затворническа килия, за да видят условията в нея. Ответникът стоял в кориД. и пред него двама по двама влизали в килията. Ищцата била парализирана от ужас и стрес. Била принудена да прекрачи прага на килията, след което незабавно излязла.

Ответникът им казал, че това очаква всеки нарушител на закона и престъпниците, както и колегите, които пишели сигнали срещу него. Твърди, че посещението в затвора е оказало изключително негативен резултат върху психиката й, тъй като целта му била служителите да бъдат стресирани и заплашени, че който върви срещу началника си го чака затвор. Това усещане се подсилвало от обстоятелството, че средата, в която изпълнявали 1 служебните си задължения, била изключително напрегната и свързана с гонения на всеки служител, които си позволявал да критикува и да изразява несъгласие с методите на работа на ответника. Счита, че извършването на инструктаж извън работното място е грубо нарушение на вътрешните правила и представлява противоправно поведение на ответника в качеството му на длъжностно лице. Поддържа, че с поведението си ответникът е нарушил Правилника за вътрешен трудов ред, утвърден със Заповед № РД-01655/29.12.2014 г., който го задължавал да опазва достойнството на служителите си, тъй като обстановката, в която ги поставил в затвора, била изключително унизителната и това дало трайно отражение на психиката на ищцата. За противоправното поведение на ответника ищцата подала доклад до ръководството на ИААА, по повод на който била извършена проверка.

Случаят придобил национално разгласяване чрез медиите за обществено осведомяване, което още повече се отразило в негативен аспект върху ищцата, тъй като всичките й познати и колеги разбрали на какво унижение е била подложена. Твърди, че в резултат от противоправното поведение на ответника е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, безпокойство и страх за работата си. Развила трайно нервно безпокойство, което й причинило микроинфаркт. Било установено нарушение на психичното й здраве. Трайно загубила съня си. Изпитвала тревожност от спомена за затвора. Стряскала се насън. Причинените й неимуществени вреди оценява на 10 000 лв. и претендира заплащането им от ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.06.2017 г., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът В. В. Д. чрез пълномощника си адвокат П. намира исковата молба за допустима, но неоснователна и я оспорва по основание и размер. Признава, че на 08.06.2017 г. ищцата, заедно с останалите служители на администрацията на ООАА Пазарджик при ИААА, е посетила затвора в гр. Пазарджик, във връзка с което е съставила и изпратила доклад от 12.06.2017 г. Посочва, че във връзка с доклада била извършена проверка и му било наложено наказание „понижаване в по-долен ранг за срок от 6 месеца”, което впоследствие било отменено с решение по адм.д. № 706/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Оспорва в качеството си на началник ООАА Пазарджик виновно и противоправно да е организирал лекция за противодействие на корупцията със съответния инструктаж при посещение в затвора, с което да е причинил неимуществени вреди на ищцата, както и извършването на инструктаж и лекцията за превенция на корупцията да е нарушение на Правилника за вътрешния трудов ред на ИААА. Твърди, че лекцията „Антикорупция“ на инспекторския състав е била организирана с цел превенция и в изпълнение на учебната година с оглед зачестилите случаи на корупционни действия и арести на служители от ИААА в страната, включително осъждането на служител от ООАА. Лекцията и инструктажът били проведени след предварителна уговорка и разрешение 2 от ръководството на затвора, което определило и кабинетът за провеждане на мероприятието. Поглеждането в килиите станало по предложение на водещия служител от затворническата администрация и продължило общо 40 секунди, като нямало вербални закани и подигравки от никой. Също така нямало никакъв физически и психически натиск върху ищцата и другите служители.

Относно правомерността на посещението в затвора и провеждането на лекция-инструктаж сочи влязло в сила решение по адм.д. № 706/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, което било задължително за гражданския съд. Оспорва от посещението в затвора на ищцата да са били причинени неимуществени вреди, тъй като служебното посещение на затвор не може да засегне доброто име на който и да е гражданин на страната. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между случилото се на 08.06.2017 г. и твърдените от ищцата здравословни и психически страдания. Прави възражение за погасяване по давност на претендираната законна лихва от 08.06.2017 г. за период от три години преди датата на подаване на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски. Ангажира доказателства.

Ответникът В. В. Д. чрез пълномощника си адвокат П. е предявил против ищцата Т. В. Г. насрещен иск, приет за разглеждане в настоящото производство с Определение № 216 от 28.01.2022 г. В насрещната си искова молба ответникът твърди, че работи в ИААА от 2005 г., като винаги е заемал длъжността „началник”/„директор” на структурата за Пазарджишка област.

Твърди, че кандидат за същата длъжност била и ищцата, но не спечелила, а останала на изпълнителска длъжност „инспектор”. Това обстоятелство я настроило негативно към него, още повече, че в процеса на работа той й налагал дисциплинарни наказания. Ищцата се явявала на всички конкурси за тази длъжност, а когато служебното му правоотношение било прекратявано, тя била назначавана временно на неговата длъжност. Поддържа, че имал задължение да инструктира служителите за противодействие на корупцията, което се налагало, тъй като в периода 2016 г. – 2017 г. били извършили редица арести в страната на служители от ИААА и бил осъден за корупция служител от местната структура. Излага твърдения за начина на провеждане на лекцията-инструктаж в затвора на 08.06.2017 г., които се съдържат и в отговора на исковата молба. Твърди, че изготвеният от ищцата на 12.06.2017 г. доклад бил изпратен не само до ръководството на ИААА, но и до синдикалната организация на КТ „Подкрепа”, чийто ръководител също бил в конфликт с ответника. Ищцата изготвила и доклад на 23.06.2017 г. В резултат от тези доклади, съдържащи неверни твърдения, било образувано дисциплинарно производство срещу него и била възложена проверка от Районна прокуратура – Пазарджик за извършено престъпление по чл. 142а, ал.

1 от НК (пр.пр. № 2100/2017 г.). В докладите се съдържали клеветнически твърдения за извършени гонения, създаване на нерегламентирани контакти с фирми, оказване натиск при съставяне на АУАН и други. Дисциплинарното производство приключило със Заповед № 903/16.10.2017 г., с която му било 3 наложено дисциплинарно наказание „понижаване в по-долен ранг за срок от 6 месеца”. Тази заповед била обжалвана и отменена с решение по адм.д. № 706/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, а пр.пр. № 2100/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Пазарджик приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.10.2017 г. Счита, че с действията си по изготвяне на доклади с неверни твърдения за нарушения от негова страна ищцата му е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, повишена раздразнителност, безсъние, неувереност в работата, болезнена мнителност, неудобство по работа и в обществото, необходимост от непрекъснато обяснение, че не е „вкарал в затвора” ищцата и превратното тълкуване на едно общественополезна работа – превенция и борба с корупцията, особено актуална в последните години, които оценява на 10 000 лв. и моли да бъде осъдена ищцата да му ги заплати, ведно със законната лихва от 12.06.2017 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищцата (ответник по насрещния иск) чрез пълномощника си адвокат К. намира насрещния иск за допустим, но нередовен, тъй като нито от обстоятелствената част, нито от петитума на насрещния иск се изяснява кои са другите неверни твърдения по отношение на ответника, които се твърди да са причинили неимуществени вреди на ответника, и не се изяснява каква е връзката между сочената прокурорска преписка и поведението на ищцата. По същество оспорва претенциите на ответника по основание и по размер. Намира за твърде спорна дейността му като ръководител на структурата на ИААА в гр. Пазарджик. Заявява, че не един и път ответникът се е възползвал от служебното си положение, в т.ч. за снабдяване с приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства по време, когато вече не е служител на ИААА. Оспорва твърдението, че с изготвените от нея на 12.06.2017 г. и 23.06.2017 г. доклади до ръководството на ИААА на ответника са били причинени неимуществени вреди. Моли насрещната искова молба да бъде оставена без движение за отстраняване на допуснатите нередовности, а по същество да бъде отхвърлена. Претендира разноски по насрещния иск.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Не е спорно, че през месец юни 2017 г. ищцата е заемала длъжността „старши инспектор“ към ООАА Пазарджик, а ответникът е бил неин пряк ръководител, заемал длъжността „началник“ на ООАА Пазарджик.

С писмо с изх. № 04-00-20-26/05.05.2017 г. ответникът е отправил искане до началника на Затвора Пазарджик за разрешение и съдействие служители от ООАА Пазарджик да посетят затвора и по възможност да бъде предоставено помещение за провеждане на кратък инструктаж за 8 служители – инспектори.

На 08.06.2017 г. в книгата за инструктаж е вписано провеждане на извънреден инструктаж на служителите от ООАА Пазарджик.

4

Във връзка с посещението в затвора ищцата е изготвила три доклада – първият на 12.06.2017 г., адресиран до изпълнителния директор на ИААА, вторият на 23.06.2017 г., адресиран до главния директор на КД ДАИ, и третият без дата (л. 119), адресиран до директора на ГДАИ, в които е описала, че на 08.06.2017 г. в работно време и с униформи с колегите й били отведени в Затвора Пазарджик, където ответникът им провел инструктаж относно корупцията, след което били вкарани в килиите, като през цялото време били обект на подмятания, обиди и подигравки от страна на затворниците и надзирателите.

На

06.07.2017 г. заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е подал до Районна прокуратура – Пазарджик сигнал с изх. № 04-07-22/06.07.2017 г., въз основа на който с постановление от 21.07.2017 г. е възложено извършване на проверка за изясняване на изложените в сигнала факти и обстоятелства. В хода на проверката ищцата и ответника са дали писмени обяснения. С постановление от 11.10.2017 г. е отказано образуване на досъдебно производство, тъй като не са установени данни за извършено спрямо ищцата престъпление по чл. 142а, ал. 1 от НК или друго престъпление.