Решение № 12603 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12603 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110116091 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Образувано е по първоначална искова молба, уточнена с допълнителна молба с вх. № 65815/02.03.2026г., подадена от А. С. К. срещу ДЗ, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗДСл и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:

1 . сумата от 2530 лева, равняваща се на 1293,57 евро, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 29.05.2019г. (датата на отменения от съда като незаконен мълчалив отказ от 29.05.2019г. за възстановяване на работа) до 12.03.2020г. включително (денят преди датата на възстановяване на работа със Заповед № 72/13.03.2020г.) в размер на 23 дни неизползван платен годишен отпуск, от които 17 дни за 2019г. и 6 дни за 2020г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 1450,80 лева, равняваща се на 741,78 евро, представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение в размер на 2530 лева, равняващи се на 1293,57 евро, за периода от 21.02.2020г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на мълчаливия отказ за възстановяване на работа) до датата на подаване на исковата молба 20.02.2025г.;

2. сумата от 4610 лева, равняваща се на 2357,06 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 13.03.2020г. (датата на прекратяване на служебното правоотношение с отменената от съда като незаконна Заповед № 75/13.03.2020г.) до 31.01.2021 г. включително (денят преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконната Заповед № 75/13.03.2020г.) в размер на 26 дни неизползван платен годишен отпуск, от които 24 дни за 2020г. и 2 дни за 2021г., ведно с законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 2201,70 лева, равняваща се на 1125,71 евро, представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение в размер на 4610 лева, равняващи се на 2357,06 евро, за периода от 31.01.2021 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконната Заповед № 1

75/13.03.2020г.) до датата на подаване на исковата молба – 20.02.2025г.;

3. сумата от 6640 лева, равняваща се на 3394,98 евро, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 16.02.2021 г. (датата на прекратяване на служебното правоотношение с незаконната Заповед № 52/16.02.2021 г.) до 18.05.2022г. включително (денят преди възстановяването му на работа със Заповед № 372/19.05.2022г.) в размер на 37 дни неизползван платен годишен отпуск, от които 26 дни за 2021г. и 11 дни за 2022г., ведно с законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 2328 лева, представляваща 1190,29 евро, представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение в размер на 6640 лева, равняващи се на 3394,98 евро, за периода от 03.05.2022г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконната Заповед № 52/16.02.2021г.) до датата на подаване на исковата молба – 20.02.2025г.;

4. сумата от 5490 лева, равняваща се на 2806,99 евро, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 20.05.2022г. (датата на прекратяване на служебното правоотношение с незаконната Заповед № 374/20.05.2022г.) до 01.06.2023г. включително (денят преди възстановяването му на работа със Заповед № 326/02.06.2023г.) в размер на 31 дни неизползван платен годишен отпуск, от които 19 дни за 2022г. и 12 дни за 2023г., ведно с законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 1316 лева, равняваща се на 672,86 евро, представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение от 5490 лева, равняващи се на 2806,99 евро, за периода от 18.05.2023г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконната Заповед № 374/20.05.2022г.) до датата на подаване на исковата молба – 20.02.2025г.;

5. сумата от 1770 лева, равняваща се на 904,99 евро, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 02.06.2023г. (датата на прекратяване на служебното правоотношение с незаконната Заповед № 327/02.06.2023г.) до 30.09.2023г. включително (денят преди започване на работа по трудово правоотношение) в размер на 10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023г., ведно с законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 220 лева, равняващи се на 112,48 евро, представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение за периода от 03.04.2024г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконната Заповед № 327/02.06.2023г.) до датата на подаване на исковата молба 20.02.2025г.

Ищецът А. С. К. твърди, че с Решение № 6044/17.10.2019г. по адм.дело № 7272/2019г. на АССГ, потвърдено с Решение № 2815/21.02.2020г. по адм.дело № 409/2020г. на ВАС, бил отменен мълчалив отказ на изпълнителният директор на ДЗ по подадено от него заявление с вх. № 02 6500/2387 от 15.05.2019г. за възстановяване на работа на длъжността „директор“ на дирекция „Финансова“ към ДЗ. След влизане в сила на съдебните актове ищецът е бил възстановяване на работа със Заповед № 72/13.03.2020г. на изпълнителния директор на ДЗ, като служебното му правоотношение било прекратено с последваща Заповед № 75/13.03.2020г. на изпълнителния директор на ДЗ. Последната е била отменена като незаконосъобразна с Решение № 3484/01.07.2020г. по адм.дело № 3652/2020г. на АССГ, потвърдено с Решение № 1275/01.02.2021г. по адм.дело № 10337/2020г. на ВАС, като ищецът подал заявление за възстановяване на работа с вх. № 02-6500/766 от 05.02.2021г.

Впоследствие служебното му правоотношение отново било прекратено, считано от 16.02.2021г., със Заповед № 52/16.02.2021г. изпълнителния директор на ДЗ, отменена 2 като незаконосъобразна с Решение № 7098/29.11.2021г. по адм.дело № 4259/2021г. на АССГ, потвърдено с Решение № 4158/03.05.2022г. по адм.дело № 1124/2022г. на ВАС, като ищецът подал заявление за възстановяване на работа с вх. № 02-6500/766 от 05.02.2021г. Със Заповед № 372/19.05.2022г. на изпълнителния директор на ДЗ ищецът бил възстановен на работа на длъжността „директор“ на дирекция „Финансова“ към ДЗ. Със Заповед № 374/20.05.2022г. на изпълнителния директор на ДЗ служебното правоотношение на ищеца било прекратено, считано от 20.05.2022г. Посочената заповед била отменена като незаконосъобразна с Решение № 5503/27.09.2022г. по адм.дело № 5169/2022г. на АССГ, потвърдено с Решение № 5278/18.05.2023г. по адм.дело № 2518/2023г. на ВАС, като ищецът подал заявление за възстановяване на работа с вх. № 02-6500/2650 от 25.05.2023г. Със Заповед № 326/02.06.2023г. на изпълнителния директор на ДЗ ищецът бил възстановен на работа на длъжността „директор“ на дирекция „Финансова“ към ДЗ. Служебното правоотношение на ищеца било прекратено, считано от 02.06.2023г., със Заповед № 327/02.06.2023г. на изпълнителния директор на ДЗ, отменена като незаконосъобразна с Решение № 7568/05.12.2023г. по адм.дело № 6734/2023г. на АССГ, потвърдено с Решение № 3986/03.04.2024г. по адм.дело № 1679/2024г. на ВАС. Твърди, че размерът на основната заплата за длъжността „директор“ на Дирекция „Финансова“ към ДЗ след 01.01.2021г. и до 30.09.2023г. се равнявал на сумата от 3900 лева, съгласно Заповед № 03РД/649/22.02.2021г. и Заповед № РД/649 от 22.02.2021г., в сила от 02.02.2021г., и на изпълнителния директор на ДЗ. Навежда доводи, че в периода на незакосъобразното прекратяване на служебното правоотношение е придобил право на платен годишен отпуск, който не е използван, поради което счита, че ответникът следва да му заплати обезщетение, както и мораторна лихва върху него. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ДЗ е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че доколкото ищецът не е полагал труд по служебното си правоотношение през периода на незаконосъобразното му прекратяване, не е възникнало за него и право на обезщетение за неизползван годишен отпуск. Оспорва да са налице и елементите на фактическия състав на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност на претендираните обезщетения за неизползван годишен отпуск. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Въз основа на молба с вх. № 151236/13.05.2026г. и с протоколно определение от 13.05.2026г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявените искове чрез увеличаване на техния размер, както следва: искът за заплащане на сумата от 1293,57 евро да се счита предявен за сумата от 1370,09 евро, искът за заплащане на сумата от 741,78 евро да се счита предявен за сумата от 401,98 евро, искът за заплащане на сумата от 2357,06 евро да се счита предявен за сумата от 2489,33 евро, искът за заплащане на сумата от 1125,71 евро да се счита предявен за сумата от 1189,86 евро, искът за заплащане на сумата от 3394,98 евро да се счита предявен за сумата от 3559,87 евро, искът за заплащане на сумата от 1190,29 евро да се счита предявен за сумата от 1249,67 евро, искът за заплащане на сумата от 2806,99 евро да се счита предявен за сумата от 2991,06 евро, искът за заплащане на сумата от 672,86 евро да се счита предявен за сумата от 718,10 евро, искът за заплащане на сумата от 904,99 евро да се счита предявен за сумата от 964,86 евро, искът за заплащане на сумата от 112,48 евро да се счита предявен за сумата от 119,11 евро.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, които 3 намират правната си квалификация в чл. 61, ал. 2 ЗДСл и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на главните искови претенции е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1/ наличието на служебно правоотношение между страните, което да е било прекратено; 2/ работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години; 3/ правото на отпуск да не е погасено по давност – за отпуските, дължими след 01.08.2010г.; 4/ основната месечна заплата, определена на служителя към датата на прекратяване на служебното правоотношение. В тежест на ответника е при доказване на горните факти да установи положителния факт на плащане на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск или изполване на отпуска.

С оглед изявленията на страните в хода на производството, които са в унисон със събраните писмени доказателства, и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1/ че А.

С. К. и ДЗ са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „Директор“ на дирекция „Финансова“; 2/ С Решение № 6044/17.10.2019г. по адм. д. № 7272/2019г. на АССГ, потвърдено с Решение № 2815/21.02.2020г. по адм. д. № 409/2020г. на ВАС бил отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДЗ по подадено от А. С. К. заявление с вх. № 02-6500/2387 от 15.05.2019г. за възстановяване на работа на длъжността „Директор“ на дирекция „Финансова“ към ДЗ; 3/ че ищецът бил възстановен на посочената длъжност със Заповед № 72/13.03.2020г. на изпълнителния директор на ДЗ; 4/ че служебното правоотношение на служителя било прекратено със Заповед № 75/13.03.2020г. на изпълнителния директор, която била отменена като незаконосъобразна с Решение № 3484/01.07.2020г. по адм.д. № 3652/2020г. на АССГ, потвърдено с Решение № 1275/01.02.2021г. по адм.д. № 10337/2020г. по описа на ВАС; 5/ че А. С. К. бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност вследствие на подадено от него заявление за възстановяване на работа с вх. № 02-6500/766 от 05.02.2021г.; 6/ че служебното правоотношение на ищеца било повторно прекратено, считано от 16.02.2021г. със Заповед № 52/16.02.2021г. на изпълнителния директор на ДЗ, която била отменена като незаконосъобразна с Решение № 7098/29.11.2021г. по адм.д. № 4259/2021г. на АССГ, потвърдено с Решение № 4158/03.05.2022г. по адм. д. № 1124/2022г. на ВАС; 7/ със Заповед № 372 от 19.05.2022г. на изпълнителния директор служителят бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност; 8/ служебното правоотношение на А. С. К. било прекратено за трети път със Заповед № 374/20.05.2022г. изпълнителния директор на ДЗ, като заповедта била отменена като незаконосъобразна с Решение № 5503/27.09.2022г. по адм. д. № 5169/2022г. на АССГ, потвърдено с Решение № 5278/18.05.2023г. на ВАС, като ищецът депозирал заявление за възстановяване на работа с вх. № 02-6500/2650 от 25.05.2023г.; 9/ служителят бил възстановен на заеманата длъжност със Заповед № 326/02.06.2023г. на изпълнителния директор на ДЗ; 10/ служебното правоотношение на А. С. К. било прекратено за четвърти път със Заповед № 327/02.06.2023г., която била отменена като незаконосъобразна с Решение № 7568/05.12.2023г. по адм. д. № 6734/2023г. на АССГ, потвърдено с Решение № 3986/03.04.2024г. по адм.д. № 1679/2024г. на ВАС. Не се спори и досежно обстоятелството, че основната заплата, определена на служителя преди 01.01.2021г., е в размер на 2 420 лева, а след 01.01.2021г. до 30.09.2023г. – на стойност от 3 900 лева. В това отношение, правният спор се концентрира относно дължимостта на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по време на исковия период, неговия размер, както и дали правната възможност за принудително удовлетворяване на вземането е погасена.