Определение № 32553 от 08.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32553 гр. София, 08.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110120840 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано пред Софийски районен съд въз основа на изпратени по подсъдност книжа съгласно Определение № 28853 от 17.07.2026 г. по адм. дело № 7825/2026 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), I отделение, 19 състав. С посочения съдебен акт съставът на АССГ е разделил производството, образувано по искова молба на М. В. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „Л.., подадена чрез адв. А. В. М., срещу Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „П..., представлявана от Изпълнителния директор проф. д-р С...

АССГ е постановил производството пред него да продължи по иска за обезщетение с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за сумата от 4 752,03 евро, а претенцията с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл за сумата от 79,55 евро ведно със законната лихва, както и производството в частта, в която се претендират 343,50 лв. необлагаеми доходи от изплатени ваучери за храна и болнични за сметка на работодателя, е отделена и изпратена за разглеждане по реда на чл. 125 от ЗДСл от Софийски районен съд.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Григор Григоров, е депозирал писмен отговор с вх. № 273651 от 03.09.2026 г.

От данните по делото и приложените писмени доказателства се констатира, че със Заповед № ОТМ-010 от 02.03.2026 г. на Изпълнителния директор на БАБХ е отменена изцяло първоначалната уволнителна Заповед № СОС-120 от 11.08.2025 г. В резултат на това оттегляне на акта от самия орган по назначаването, образуваното пред АССГ съдебно производство по оспорване законосъобразността на уволнението по адм. дело № 9196/2025 г. по описа на I отделение, 11 състав, е било прекратено с Определение № 13993 от 15.04.2026 г., влязло в сила като необжалвано. Констатира се също така, че със Заповед № ВР-003 от 27.02.2026 г. на Изпълнителния директор на БАБХ ищецът е бил възстановен на заеманата длъжност.

С оглед настъпилата отмяна на акта за прекратяване, влязлото в сила прекратяване на производството по оспорването му и възстановяването на държавния служител, както и предвид материалноправните предпоставки за възникване на правото на парично обезщетение по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, съдът намира, че на ищеца следва да се дадат указания да уточни дали поддържа предявения иск след съобразяване на разпределената доказателствена тежест.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването на настоящото определение, с 1 писмена молба с препис за насрещната страна, да уточни предвид издадената Заповед № ОТМ-010 от 02.03.2026 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с която е отменена уволнителната Заповед № СОС-120 от 11.08.2025 г., прекратяването на съдебното производство по адм. дело № 9196/2025 г. по описа на АССГ с влязло в сила Определение № 13993 от 15.04.2026 г. и последващото му възстановяване на длъжност със Заповед № ВР003 от 27.02.2026 г., като съобрази изложеното и разпределянето на доказателствената тежест – поддържа ли предявения иск по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл за сумата от 79,55 евро ведно със законната лихва;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.10.2026г. от 10:15 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба от М. В.

Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „Л.., срещу Българска агенция по безопасност на храните, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „П..., представлявана от Изпълнителния директор проф. д-р С.., с която се претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца: сумата от 79,55 евро (с левова равностойност 155,58 лв.), представляваща парично обезщетение по чл. 61, ал. 2 във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за 1 ден неизползван платен годишен отпуск, натрупан за 18 дни пълна безработица (в рамките на 6-месечния период от уволнението му), ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.06.2026 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че служебното му правоотношение с ответника е прекратено със Заповед № СОС-120 от 11.08.2025 г. на Изпълнителния директор на БАБХ. В хода на съдебното оспорване по адм. д. № 9196/2025 г. по описа на АССГ, уволнителната заповед е отменена от органа по назначаването със Заповед № ОТМ-010 от 02.03.2026 г., поради което съдебното производство е прекратено с Определение № 13993 от 15.04.2026 г. Твърди, че със Заповед № ВР-003 от 27.02.2026 г. е възстановен на служба в БАБХ. Сочи, че в периода 20.08.2025 г. – 02.02.2026 г. е полагал труд в Столичен инспекторат към Столична община, като за 18-те дни в рамките на 6-месечния период, през които е останал без работа, по силата на задължителната практика на СЕС (по съединени дела С-762/18 и С-37/19) му се полага 1 ден платен годишен отпуск, който се трансформира в парично обезщетение по чл.

61, ал. 2 от ЗДСл в размер на 79,55 евро. Посочва също обстоятелства относно получен доход от 343,50 лв. за ваучери за храна и болнични при работата си в Столичен инспекторат.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иск изцяло по основание и размер, както и акцесорната претенция за лихва. Твърди, че фактическият състав на чл. 61, ал. 2 от ЗДСл изисква прекратяване на служебното правоотношение, каквото в случая липсва с оглед отмяната на уволнителната заповед и възстановяването на държавния служител на заеманата служба. Възразява, че решението на СЕС по съединени дела С-762/18 и С-37/19 не създава автоматично право на парично обезщетение без прекратяване на правоотношението, както и че не е доказано 18 дни безработица да генерират точно 1 ден платен годишен отпуск. Оспорва включването на сумата от 343,50 лв. и началната дата на претендираната законна лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира юрисконсултско възнаграждение.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния служител и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест както следва:

По отношение на иска с правна квалификация чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния служител;

У К А З ВА на ищеца, че следва да установи, съществуването на служебно правоотношение с ответника за твърдения период, прекратяването му на съответното основание и размера на неизползвания платен годишен отпуск, респ. размера на дължимото обезщетение.

УКАЗВА на ответника, че при установяване на тези факти следва да докаже или ползването на отпуска, правото за което е възникнало, или заплащането на обезщетение за неползването му.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

2

ДА СЕ ИЗИСКА от Столичен инспекторат към Столична община писмена справка за периода на трудовото правоотношение на М. В. Х., заеманата длъжност, размера на основното му трудово възнаграждение и данни за ползван и неизползван отпуск.

ДА СЕ ИЗИСКА от ТД на НАП – гр. София справка по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистрираните трудови и служебни правоотношения на М. В. Х. за периода 11.08.2025 г. – 11.02.2026 г.

ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза до първото по делото открито съдебно заседание след изпълнение на дадените указания от ищеца.

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от отговора.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3