Определение № 3673 от 03.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3673 гр. София, 03.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20258002103731 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 2787 от 08.05.2025 г., постановено по гр. д. № 9523/2024 г., с което Софийски градски съд, ГО, II-Ж състав, отменяйки решение № 13515 от 08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 13069/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Д. К. Б., на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 2 вр. чл. 50а ЗДСл вр. чл. 150 вр. чл. 262, т. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 11 892 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в делнични дни за периода от 10.09.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата в размер на 1 298,40 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в делнични дни, както и да заплати, на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 3 вр. чл. 50а ЗДСл вр. чл. 150 КТ вр. чл. 262, т. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1 800 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през дните на официални празници през м. 12.2021 г., м. 01.2022 г. и м. 05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане и сумата в размер на 178,72 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.01.2022 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през дните на официалните празници, както и да заплати, на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 2 вр. чл. 50а ЗДСл вр. чл. 150 вр. чл. 262, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 8 398 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през почивните дни за 1 периода от 10.09.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане и сумата в размер на 884,49 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през почивните дни, както и да заплати, на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 1 ЗДСл, вр. чл. 140 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 410 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд за периода от 10.09.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане и сумата в размер на 48,28 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд. С решението въззивният съд е присъдил разноски, съобразно изхода на спора.

Решението се обжалва от Агенция „Пътна инфраструктура“ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл.

280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а повдигнатият въпрос е процесуалноправен:

„Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, включително свидетелски показания, както и възраженията и доводите на страните, когато същите касаят възраженията на ответника относно релевантни факти?“

Ответникът по касация Д. К. Б., чрез процесуалния си представител, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и че решението е правилно.

Въззивният съд е приел, че във въззивното производство не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в процесния период 10.09.2021 г. 20.06.2022 г. между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът Д. К. Б. е заемал длъжността „главен експерт“ в отдел „Връзки с обществеността и протокол“ на дирекция „Комуникации и информация“ при ответника. От събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели А. П. Н. и К. И.

П. /служители при ответника в процесния период и към момента на депозиране на свидетелските показания/, водени от ищеца, съдът е приел за установено следното: в ответната Агенция, считано от 2012 г., включително и в периода от 10.09.2021 г. до 20.06.2022 г. служителите в отдел „Връзки с обществеността и протокол“ на дирекция „Комуникации и информация“ при ответника са полагали труд съобразно изготвени и съгласувани между тях графици, като представените пред първоинстанционния съд графици на дежурства /л. 17 - л. 26 от делото пред първата инстанция/ са именно тези, по които служителите в отдела са работели в посочените в тях периоди. От събраните гласни доказателства съдът е приел за установено, че служителите в отдел „Връзки с обществеността и протокол“ при ответника са престирали труд при следното работно време: първа смяна от 00:00 ч. до 07:30 ч., през което време служителите са работели от вкъщи, а след това - от 07:30 ч. до 15:30 ч., смяната е продължавала на работните им места в сградата на ответника и втора смяна, започваща от 11:00 ч. до 19:30 ч., през което време служителите 2 са работели на работните си места в сградата на ответника, а след това - от 19:30 ч. до 00:00 ч., смяната е продължавала, като служителите са полагали труд от домовете си. От показанията на разпитаните свидетели възизвният съд е приел за установено, че в процесния период служителите в отдел „Връзки с обществеността и протокол“ при ответника са полагали труд и в почивни дни, и в дните на официални празници, като работното време в тези дни е било от 00:00 ч. до 00:00 ч., т. е. 24 - часово. От събраните гласни доказателства съдът е приел за установено, че при ответника са били извършени проверка от изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както и вътрешен одит, при които са констатирани нарушения на нормативната уредба досежно работното време на служителите в отдел „Връзки с обществеността и протокол“ и заплащането на положения от тях труд. От свидетелските показания въззивният съд е приел за установено, че на двамата свидетели са били изплатени допълнителните възнаграждения за положения извънреден и нощен труд, а на ищеца – не, тъй като той напуснал. Въззивният съд е посочил, че обсъдените гласни доказателства се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства - графици на дежурства в отдел „Връзки с обществеността и протокол“ за периода септември 2021 г. - юни 2022 г., одитен доклад за резултатите от извършен одитен ангажимент за увереност с предмет: „Одит за съответствие с нормативните изисквания и вътрешните актове на дейностите, извършвани от дирекция „Комуникация и информация“ в АПИ в периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г.“, уведомление от Д. К. Б. с вх. № 93-01-3764/14.06.22 г., уведомление от служителите на отдел „Връзки с обществеността и протокол“ в дирекция „Комуникации и информация“ с вх. № 94-00- 3801/27.06.22 г., сигнал до изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, отчет на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода 1 юли - 30 септември 2021 г., отчет на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода 1 януари - 31 март 2022 г., писмо от изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, уведомление от Д. К. Б. с вх. № 94-004727/23.08.22 г., доклад от А. А. - директор на дирекция АОЧРУС и протокол за извършена проверка № ПР2236696 от 22.11.2022 г.

Въззивният съд е приел за неоснователни доводите, изложени в отговора на въззивната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, че по делото се установява, че в процесния период въззивникът-ищец е работел при условията на ненормиран работен ден, както и че на същия са били изплатени допълнителни възнаграждения за положения от него извънреден труд. Обсъдил е всеки един от приложените от ответника документи, като е приел следното: представената заповед № РД-11-96/05.02.2019 г. не касае процесния период; от представените по делото заповед № РД-11-1396/10.12.2019 г., ведно с приложен поименен списък, заповед № РД-11- 1474/17.12.2021 г., ведно с приложен поименен списък, заповед № РД-11-1499/23.12.2021 г., ведно с приложен поименен списък, и протокол № 33110/22 от заседание на УС на АПИ не се установява плащане на дължимите допълните възнаграждения. Посочил е, че от съдържанието на тези документи се установява единствено, че ищецът е полагал извънреден труд, за който са му били дължими допълнителни възнаграждения, но по делото липсват доказателства за реалното им изплащане. Обсъдил е представеното извлечение от счетоводната система, като е приел, че 3 същото не установява плащане на посочените в извлечението допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, доколкото в него липсват посочване на начина, по който работодателят се задължава да изплати сумата на ищеца, както и подпис на последния, с който да удостовери получаването на посочената в извлечението сума. В заключение е посочил, че освен обсъдените писмени доказателства, ответникът не е представил други такива, с които да изпълни възложената му от съда доказателствена тежест да установи плащане на претендираните суми.

На следващо място, въззивният съд е обсъдил приетото заключение на допуснатата пред втората инстанция съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. От заключението на вещото лице съдът е приел, че за база за изчисленията на експерта е послужил фиш за заплата от месец декември 2021 г. /л. 55 от делото пред въззивната инстанция/, тъй като ответникът не му е предоставил фиш за друг месец в рамките на процесния период. Въззивният съд се е позовал на изрично признатото от ищеца-въззивник, че няма увеличение на заплатата от месец декември 2021 г., като определеното му брутно възнаграждение за целия процесен период е било в размер на 2 200 лева, /който размер е бил взет предвид от вещото лице при отговор на поставените му въпроси/. Позовавайки се на заключението на ССчЕ, въззивният съд е приел за установено, че полаганият труд от ищеца в периода 10.09.2021 г. - 20.06.2022 г. е бил на смени: първа и втора смяна и 24 - часови дежурства, в т. ч. нощни и дневни часове, като положеният от ищеца извънреден труд в делнични дни в периода 10.09.2021 г. 20.06.2022 г. възлиза на 765 часа, а размерът на неплатените допълнителни възнаграждения възлиза на 15 478,76 лева; положеният от ищеца извънреден труд в почивни дни в периода 10.09.2021 г. - 20.06.2022 г. възлиза на 425 часа, а размерът на неплатените допълнителни възнаграждения възлиза на 10 200 лева; положеният от ищеца извънреден труд през дните на официални празници в периода 10.09.2021 г. - 20.06.2022 г. възлиза на 100 часа, а размерът на неплатените допълнителни възнаграждения възлиза на 2 750 лева; положеният от ищеца нощен труд в периода 10.09.2021 г. - 20.06.2022 г. възлиза на 630 часа, а размерът на неплатените допълнителни възнаграждения възлиза на 157 лева. Съдът е посочил, че кредитира заключението на допуснатата по делото ССчЕ на основание чл. 202 ГПК като обосновано, пълно и компетентно изготвено, освен в частта му досежно изчисления размер на дължимите на ищеца допълнителни възнаграждения за положен нощен труд в периода 10.09.2021 г. - 20.06.2022 г. В подкрепа на последното е посочил, че изчисленията на вещото лице не са съобразени с приложимата за процесния период нормативна уредба, според която за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев /чл. 20 Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, изм. - ДВ, бр. 66 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г./. Съдът е установил, че видно от справката, приложена към заключението, при пресмятане на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд експертът е взел предвид предходната редакция на разпоредбата на чл. 20 НЗСДА, според която за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Поради това 4 въззивният съд е приел, че размерът на дължимото на ищеца допълнително възнаграждение за положен нощен труд в периода 10.09.2021 г. - 20.06.2022 г., изчислен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 654,18 лева.