Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 29.04.2021, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
597/2016
Подписан
29.04.2021
В сила
09.12.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 58, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 100 · Закон за държавния служител
  • чл. 100, ал. 2 · Закон за държавния служител
  • чл. 100, ал. 3 · Закон за държавния служител
  • чл. 100, ал. 4 · Закон за държавния служител
  • чл. 106, ал. 1, т. 2 · Закон за държавния служител
  • чл. 106, ал. 2 · Закон за държавния служител
  • чл. 116, т. 5 · Закон за държавния служител
  • чл. 61 · Закон за държавния служител
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за държавния служител
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за държавния служител
  • чл. 61, ал. 3 · Закон за държавния служител
  • чл. 67, ал. 1 · Закон за държавния служител
  • чл. 7 · Закон за държавния служител
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 4, ал. 1, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 6, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 9, ал. 3, т. 1 и ал. 5 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 9, ал. 3, т. 1 и ал. 5 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Велико Търново, 29.04.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М. Н.и прокурора Светлана И., изслуша докладваното от съдия Банев Административно дело № 597 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е за разглеждане на първоначално съединени искове, предявени от от М.М.С. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Национална агенция за приходите – гр. София. Ищецът предявява първоначално съединени искове, с които претендира заплащане от Национална агенция за приходите – гр. София на обезщетения за вредите, причинени му от незаконосъобразен индивидуален административен акт – мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по молба вх. № 18515/ 25.05.2016 г. за възстановяване на заеманата от М.М.С. длъжност. Изтъква обстоятелството, че посоченият мълчалив отказ е отменен с Решение № 298/ 17.06.2019 г. по адм. дело № 274/ 2019 г. на Административен съд – Велико Търново, обжалвано и оставено в сила с Решение № 16277/ 29.11.2019 г. по адм.дело № 8833/ 2019 г. на Върховен административен съд. Сочи, че посредством бездействието си органът по назначаването го е лишил от възможността да упражнява основни свои права, гарантирани както от националното законодателство, така и от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ДФЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз. По същество ищецът твърди, че вследствие на незаконосъобразния мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП, е претърпял имуществени вреди, описани в исковата молба – в периода от 25.05.2016 г. до 05.06.2017 г. е бил лишен от възможността да получава работна заплата срещу престирания от него труд, в съответния размер към момента на подаване на молбата за възстановяването му на длъжност, включващ и увеличението на индивидуалната основна заплата през периода, от право на социално осигуряване и произтичащите от същото права, по-конкретно тези на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и на парично обезщетение за безработица. Претендира и претърпени неимуществени вреди, произтичащи от същия мълчалив отказ – негативни изживявания и безпокойство, породени от неизвестността, накърняване на личното му достойнство, сринат служебен и семеен авторитет, вкл. вследствие публикации в националната и местна преса, разстройство на брака му, трайно негативно отражение върху здравословното му състояние, разстройство на психиката, водещо до нервност и избухливост, загуба на тегло, влошаване на съществуващи заболявания и поява на нови такива. Въз основа на така изложените факти, ищецът претендира заплащане от Национална агенция за приходите – гр. София, на обезщетения за причинените му вреди, които след направени оттегляния и изменения на част от исковете, последният оценява както следва: 1. сумата от 23 144,58 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучени брутни месечни заплати за периода 25.05.2016 г. - 05.06.2017 година; 2. мораторната лихва върху сумата 23 144,58 лв., считано от падежа на всяко месечно вземане /последно число на месеца, за който се получава заплата/ до 12.10.2019 г., в общ размер на 7 035,48 лв.; 3. сумата от 2 362,50 лв. -обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение за неизползван платен годишен отпуск за периода 25.05.2016 г. - 05.06.2017 година; 4. мораторната лихва върху сумата от 2 362,50 лв., считано от падежа на вземането - 05.06.2017 г. до 12.10.2019 г., в размер на 604,45 лева; 5. сумата от 5 775,00 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено обезщетение за безработица за периода: 07.08.2017 г. - 15.01.2018 година; 6. мораторната лихва върху сумата 5 775,00лв, считано от падежа на всяко вземане до 12.10.2019 г., в общ размер на 1 202,50 лв.; 7. сумата 99 000,00 лв. - неимуществени вреди; 8. мораторната лихва върху сумата 99 000,00 лв. в размер на 345,00 лв., считано от 29.11.2019 г. до 12.12.2019 година. Претендират се и законните лихви върху сумите 23 144,58 лв., 2 362,50 лв., 5 775,00 лв. и 99 000,00 лв., считано от

13.12.2019 г. /датата на подаване на уточняващата исковете молба/, до окончателното изплащане на сумите. В съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника си по делото ***Ц. от ВТАК, поддържа исковете, по доводите, изложени в исковата молба, в хода на устните състезания и в писмено становище, като се позовава и на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, вкл. заключенията на назначените експертизи. Претендира присъждане на направените в производството по настоящото дело разноски в размер на 1 150,00 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, както и присъждане в полза на представляващия го адвокат възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в размер не по-малък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.

2 от същия закон.

Ответникът – Национална агенция за приходите – гр. София, чрез пълномощника си по делото ***Д., оспорва исковете по основание и размер. В представен отговор на исковата молба и в писмено становище твърди неоснователност и недоказаност на предявените главни искове за и акцесорните такива за лихви. Счита, че поначало претендираният размер на обезщетението за неполучени заплати е неправилно изчислен, като се заявява такъв на база работна заплата заедно с последващи увеличения като за лица, заемащи такава длъжност, каквито увеличения обаче не са получавани от ищеца. Намира за неоснователна и претенцията за обезщетяване за неизползван платен годишен отпуск за периода 25.05.2016 г. - 05.06.2017 г. и то изчислено при вземане предвид увеличение на индивидуалната основна заплата от 5%, мораторната и законната лихва върху това обезщетение. Изтъква, че макар периодът на незаконното отстраняване от работа да се признава за трудов /служебен/ стаж, за ищеца не е възникнало право на платен годишен отпуск, тъй като последния реално не е полагал труд в полза на работодателя. Ответникът намира за неоснователна и претенцията за присъждане на обезщетение за безработица за периода 07.08.2017 г. - 15.01.2018 г., изчислено по реда на чл. 54б, ал. 1, вр. с ал. 5 от КСО, мораторни лихви и законната лихва върху същото. Позовава се на обстоятелството, че на М.С. е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за периода от 07.06.2017 г. до 07.08.2017 г., като въпросната норма е категорична, че обезщетението за оставане без работа на държавния служител не може да е за повече от два месеца. Развива и доводи, че обезщетения за безработица по КСО могат да бъдат изплащани след прекратяване на служебното правоотношение, а в конкретния случай не се касае за уволнение на ищеца, а за отстраняването му от длъжност. На последно място, ответникът намира за недоказана като размер и претенцията за обезщетяване на претърпени от М.С. неимуществени вреди. Счита, че претърпените от ищеца негативни последици, като тежест и вредност не са извън обичайните за подобни случаи, а изпитаните от последния емоционални страдания, вкл. влошаване на заболявания, е логично да бъдат породени в по-голяма степен от воденото срещу него наказателно производство, при което не е доказана непосредствена причинно-следствена връзка между тях и отстраняването на С. от работа. С тези аргументи, развити в писмения отговор и в писмено становище, ответникът моли исковата молба да бъде оставена без уважение, не се претендира присъждане на разноски.

Участващият в производството прокурор от

Окръжна прокуратура – Велико Търново, пледира частична основателност на исковете за имуществени и неимуществени вреди и лихви върху обезщетенията за такива. Прокурорът счита, че от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ, в случая са налице – отменен с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен акт на администрацията /мълчалив отказ по искането на С./ за възстановяване на работа, претърпени имуществени вреди, ограничени до размера на брутното трудово възнаграждение за периода от подаване на искането за възстановяване до прекратяване на служебното правоотношение и съответните лихви. Останалите заявени претенции за обезщетяване на имуществени вреди намира за неоснователни, доколкото вредоносните последици не са в пряка причинно-следствена въръзка с незаконосъобразния административен акт. Прокурорът счита за частично основателен и иска за неимуществени вреди, и лихви. Намира за доказани преживените в резултат от отменения акт негативни изживявания, влошени емоционално и физическо състояние на ищеца, но счита претендирания размер на обезщетението за тези вреди. Предлага с решението си съдът да се произнесе в този смисъл.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които се основават исковете и формулирания петитум, определя предявените искове, като такива с правно основание чл. 1, ал.

1 от ЗОДОВ, които на основание ал. 2 от същия текст, следва да бъдат разгледани по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От наличните по делото писмени доказателства – представени от страните и налични в приобщеното адм. дело № 274/ 2019 г. на АСВТ се установява, че в периода от 01.06.2009 г. до 01.03.2016 г., М.М.С. е работил по служебно правоотношение с Национална агенция за приходите, последователно на длъжности „главен публичен изпълнител“, „началник сектор „ОСПОВ“ и „заместник-директор на дирекция „Събиране“ в ТД на НАП – гр.

Велико Търново. Със Заповед № ЗЦУ-233/ 01.03.2016 г. на изпълнителния директор на НАП, М.С. е бил временно отстранен от служба на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСЛ/, като преди отстраняването е заемал последната от изброените длъжности, с ранг V старши за държавен служител. След обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл с Решение № 5/

12.05.2016 г. на КС по к.д. № 2/ 2016 г., със Заявление вх. № 18515/ 25.05.2016 г. в деловодството на ТД на НАП - Велико Търново, С. е заявил пред органа по назначаването - изпълнителния директор на НАП, готовност да изпълнява задълженията си като заместник-директор на дирекция „Събиране“ в ТД на НАП – гр. Велико Търново, поради отпадането на правното основание за отстраняването му от работа. По подаденото искане не е последвало произнасяне. На датата на подаване на заявлението той се е явил на работа и е изразил готовност да изпълнява задължението си, но му е било отказано да бъде допуснат до изпълнението на заеманата от него длъжност /констативен протокол № 230, том 2, рег. № 5633 от 25.05.2016 г. на помощник нотариус от Нотариална кантора № 283/.

След оспорването му по съдебен ред, за разглеждането на което са образувани първоначално адм. дело № 424/ 2016 г. на АСВТ, а впоследствие адм. дело № 274/ 2019 г. на АСВТ, мълчаливият отказ на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по молбата на С. да бъде възстановен на заеманата от него длъжност като държавен служител в НАП, е отменен с Решение № 288/ 17.06.2019 г. по адм. дело № 274/ 2019 г. на АСВТ, и преписката е върната на органа по назначаването, за произнасяне по молбата с административен акт. Решението на АСВТ е оставено в сила с Решение № 16274/ 29.11.2019 г. по адм. дело № 8833/ 2019 г. на ВАС, Пето отделение.

След оспорването на мълчаливия отказ за възстановяване на длъжност, М.С. е подал исковата молба, разглеждана в настоящото дело, като впоследствие е изменил исковете си по основание и/или размер. Настоящото производство е било спряно до приключването на адм. дело № 366/ 2016 г. на АСВТ /образувано по жалба срещу Заповед № ЗЦУ-233 от 01.03.2016 г. на изпълнителния директор на НАП/ и адм. дело № 424/2016г. на АСВТ, след което е възобновено. Междувременно със Заповед № 1082/ 25.05.2017 г. на изпълнителния директор на НАП, служебното правоотношение с М.С. е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл /съкращаване на длъжността/, считано от 05.06.2017 година. Видно от Разпореждане № 041-00-857-1/ 15.06.217 г. на длъжностното лице в ТП на НОИ – гр. Велико Търново, със същото е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по заявление вх. № 041-00-857/ 07.06.2017 г. на М.С., тъй като последният няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването /папка 1, л. 138 от делото/.