Решение № 18894 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18894 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110111305 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе следното,

Производството е по реда на чл. 235 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са осъдителни искове от К. К. Г. (ищец) срещу Министерство на културата (ответник), както следва: иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ вр. чл. 61, ал. 2 ЗДСл за заплащане на сумата от 471,12 евро - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, който се състои от 10 работни дни за 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 24.04.2026г., до окончателното плащане; иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 151,92 евро, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата от 471.12 евро в размер на законната лихва за периода 07.11.2023г.-23.04.2026г.

Ищецът твърди, че се е намирал в служебно правоотношение с ответника съгласно заповед от 06.12.2022г. – заповед № ...../06.12.2022г. на длъжност „Главен експерт с ранг III младши в отдел Счетоводство, дирекция Бюджет и финансово-счетоводни дейности“ към Министерство на културата. Заявява, че правоотношението му било прекратено на 06.11.2023г. с връчването на заповед за прекратяване и на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл.

Твърди, че до този период му се полага платен годишен отпуск в размер на 10 дни за тази 2023г. съгласно чл. 61, ал. 2 ЗДСл, които твърди, че не е използвал. Релевира, че със заповед на министъра на културата – заповед № ....../06.03.2026г. било наредено да се изплати на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск, което не било сторено, поради което и счита, че ответникът е изпаднал в забава, считано от деня следващ деня на прекратяване на правоотношението и до датата на подаване на исковата молба. При тези доводи моли исковете да бъдат уважени. Представя доказателства и прави искания.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва вземането.

Оспорването е обосновано с довода, че ищецът сам е възпрепятствал връзването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, поради което и след като не е 1 полагал труд твърди, че не му се полага платен годишен отпуск. Заявява, че главният секретар на министерството е приел за установено, че му се дължи обезщетение по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл. Твърди, че на 06.03.2026 г. министърът на културата е издал Заповед № ...../06.03.2026 г. за изплащане на обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. в полза на ищеца. Нетната сума була в размер на 430,11 евро, представляваща обезщетение за неплатен годишен отпуск, изчислена от дирекция Бюджет, финанси и счетоводни дейности при МК, след удържане на 10 % данък върху дохода, която сума била заплатена на ищеца в по-късен момент по обективни технически причини, свързани с встъпване в длъжност на новия Министерски съвет. При тези доводи моли иска за главницата да бъде отхвърлен. По иска за мораторна лихва – оспорва същия с довод, че такава не се дължи поради неоснователност на главния иск и поради липса на нормативно определен падеж на вземането и липса на покана към 07.11.2025г. от ищеца.

В открито съдебно заседание на 08.09.2026г. е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска по чл. 224 КТ вр. чл. 61, ал. 2 ЗДСл чрез увеличаване на неговия размер, който да се счита предявен за сумата от 473,12 евро, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, който се състои от 10 работни дни за 2023г.

В същото открито съдебно заседание е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска по чл. 86 ЗЗД чрез намаляване на неговия размер, който да се счита предявен за сумата от 42,45 евро, като производството е ПРЕКРАТЕНО поради оттегляне на иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 151,52 евро.

Поради изявленията на страните, че главното вземане за обезщетение е платено в хода на производството и изразено от процесуалния представител на ищеца изявление за оттегляне на иска за главница поради плащането му, с протоколно определение от 08.09.2026г. производството по делото е прекратено в частта по иска по чл. 224 КТ вр. чл. 61, ал. 2 ЗДСл.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма възражения, и се доказва от представените доказателства, че ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ответника съгласно заповед от 06.12.2022г. – заповед № ....../06.12.2022г. на длъжност „Главен експерт с ранг III младши в отдел Счетоводство, дирекция Бюджет и финансово-счетоводни дейности“ към Министерство на културата.

Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма възражения, и се доказва от представените доказателства, че правоотношението му е било прекратено на 06.11.2023г. с връчването на заповед за прекратяване и на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл.

Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма възражения, и се доказва от представените доказателства, че със Заповед № ..../06.03.2026 г. на министъра на културата е разпоредено изплащане на обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. в полза на ищеца.

Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма възражения, и се доказва от представените доказателства, че дължимия брутен размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск е 473,12 евро, която сума е платена на ищеца от ответника в хода на производството по делото. Производството по този иск е прекратено с влязло в сила определение.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в производството е иска за мораторна лихва върху вече платената главница, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Искът по чл. 86 ЗЗД е акцесорен и зависи от основателността на главния иск, поконкретно от съществуването на главно вземане. Акцесорният иск се оспорва с довод за недължимост на мораторна лихва поради липса на покана за плащане на вземането, каквато била необходима, за да изпадане ответникът в забава.

2

Обстоятелството, че ищецът има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в нетен размер на 430,11 евро и брутен размер на 473,12 евро, както и че това вземане е платено не са спорни по делото.

Спорен между страните е въпроса дължи ли се тази лихва, респ. изпаднал ли е ответника в забава по отношение плащането на главното вземане.

По въпроса за дължимостта на мораторна лихва върху обезщетението по чл. 225 КТ съществува съдена практика. Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК, лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД с мотива, че вземането е безсрочно и няма определен в закона падеж, а става изискуемо със съдебното решение, с което се присъжда. А ако такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който искът е предявен. В този смисъл е Определение № 901 от 10.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 376/2010 г., III г. о., ГК, досежно обезщетението по чл. 224 ГПК.

Застъпеното в съдебната практика становище, се споделя от този съдебен състав.

Вземането за обезщетение за неползван платен годишен отпуск е парично и поради договорния характер на отговорността на работодателя и липса на уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, се прилагат общите правилата на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение, в случая по чл. 224, ал. 1 КТ, макар да става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, но с оглед неговия характер - парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, и съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да изпадне кредиторът в забава, е нужна покана. Когато липса покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът.

В настоящия случай, има данни по делото – заявление л. 56, с което ищецът е поканил ответника да плати търсеното обезщетение преди датата на завеждане на исковата молба.

Поканата е получена от ответника на 17.07.2025г. За покана, изпратена по-рано от тази, не може да се приеме заповедта на министъра с № ....../23.06.2023г., въпреки че в нея работодателят не е признал дължимостта на вземането. Това е така, тъй като признанието за съществуването на едно вземане не е равносилно на покана за плащане. Казано по друг начин, знанието за съществуване на едно безсрочно вземане не поражда забава на кредитора, след като не е изрично поискано плащането му. Ето защо, и ответникът е изпаднал в забава по отношение плащането на главното вземане, което се дължи, която забава е от деня следващ получаването на поканата – 18.07.2025г. и тече до датата на поискване – 23.04.2026г. За този период се дължи обезщетение за забава в плащането на дължимото главно вземане за обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 85,72 лева, начислена върху платената сума. Доколкото съдът е обвързан от поисканото, обезщетението се дължи в пълен размер, но за периода 18.07.2025г.-23.04.2026г.

По изложените по-горе мотиви, този съдебен състав намира, че следва да уважи изцяло иска за търсената мораторна лихва.

По разноските

При този изход на делото разноските следва да се разпределят между страните по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по производството на основание чл. 83, ал. 1, т.1 ГПК.

Ищецът е поискал присъждане на всички направени по делото разноски, свеждащи се до адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро, за които са представени доказателства за реалното плащане. Възнаграждение в този размер се явява прекомерно с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, цената на иска и минималните размери, определение в чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, поради което и следва да се намали по релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до 400 евро.

3

По аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса по иска по чл. 224, ал. 1 КТ и по иска по чл. 86 ЗЗД са в тежест на ответника, а именно държавна такса в размер на 51,12 /25,56*2/. Държавна такса за иска по чл. 224 КТ вр. чл. 61, ал. 1 ЗДСл се събира, въпреки че производството е прекратено, тъй като мотива за оттегляне на иска е плащане на вземането.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 55 - ти състав,

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 86 ЗЗД, Министерство на културата, ЕИК 000695160, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 17, да заплати на К.

К. Г., ЕГН **********, с съдебен адрес гр. София, ул. „Б. И.“ № .., вх. ..., ет. ..., ап. ...., сумата от 42,45 евро, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата от 473.12 евро в размер на законната лихва за периода 18.07.2025г.-23.04.2026г.

ОСЪЖДА Министерство на културата, ЕИК 000695160, да заплати на К. К. Г., ЕГН **********, сумата 400.00 евро – направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Министерство на културата, ЕИК 000695160, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 51,12 евро.

УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде платено по следната банкова сметка с титуляр ищеца и посочена от него, а именно: IBAN: .........

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаване на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4