Решение № 704 от 27.03.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 704

Кюстендил, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - III състав, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

При секретар ЛИДИЯ СТОИЛОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА административно дело № 20257110700620 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124, ал.1 във вр. с чл.12, ал.1 от ЗДСл.

С. И. К., [ЕГН] от гр.Кюстендил, [улица]обжалва заповед № 977/ 04.12.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИА “АА“/. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Нарушението на процедурата е поради неспазване на чл.26, ал.1 от АПК и отсъствие на възможност да се запознае с доклада по заповедта. Противоречието с материалния закон е поради липса на компетентност на изготвилия доклада. Моли за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Сочи допълнително, че докладът по заповедта противоречи на междинното оценяване. Твърди, че от близо 15 години е служител в ИА „АА“ и никога не е наказван и не е давал поводи за съмнение, че не изпълнява трудовите си задължения съгласно установените норми.

Ответният изпълнителен директор на ИА „АА“ чрез процесуалния му представител в писмени молби оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя, ако се претендира такова.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Със заповед № 14/ 13.01.2025 г. на ответника на основание чл.15, ал.1 във вр. с чл.12 от ЗДСл жалбоподателят е назначен за държавен служител на длъжност „държавен инспектор“ по заместване на Д. Г. С. в отдел „Административнонаказателна дейност и контрол“ в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ в ИА „АА“, считано от 13.01.2025 г. На същата дата жалбоподателят е подписал декларация по чл.111, ал.2 от ЗДСл, че постъпва за първи път на държавна служба.

Със заповед № 15/ 13.01.2025 г. на основание чл.16, ал.1 от ЗДСл ответникът е наредил жалбоподателят да съвместява свободната длъжност началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, считано от 13.01.2025 г. до назначаване на служител на незаетата длъжност, но за не повече от шест месеца.

Със заповед № 724/ 29.05.2025 г. на основание чл.82, ал.1 във вр. с чл.15, ал.1 от ЗДСл ответникът е преназначил жалбоподателя от заеманата длъжност „държавен инспектор“ по заместване на Д. Г. С. в отдел „Административнонаказателна дейност и контрол“ към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ на длъжност „държавен инспектор“ по заместване на Р. С. Т. в същия отдел към главната дирекция, считано от 29.05.2025 г.

Със заповед № 801/ 21.07.2025 г. на основание чл.82, ал.1 във вр. с чл.10, ал.1 от ЗДСл и чл.9, ал.1, т.2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и подадено заявление с рег. № 11-17-6788/ 21.07.2025 г. ответникът е преназначил жалбоподателя от държавен инспектор по заместване на Р. С. Т. в отдел „Административнонаказателна дейност и контрол" в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ на длъжност „началник отдел“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ в ИА „АА“, считано от 22.07.2025 г. На същата дата е връчена и длъжностната характеристика за длъжността.

С оспорената заповед № 977/ 04.12.2025 г. на основание чл.12, ал.1 от ЗДСл и доклад от и.д. главен директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ с рег. № 11-47-10539/ 04.12.2025 г. ответникът е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя на длъжността „началник отдел“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ в ИА „АА“, считано от 04.12.2025 г. Посоченият в заповедта доклад на и.д. главния директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ с рег. № 11-47-10539/ 04.12.2025 г. съдържа предложение за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя в срока за изпитване по чл.12 от ЗДСл поради несправяне със служебните задължения. Приложена е длъжността характеристика за длъжността на изготвилия предложението. Със заповед № 893/ 02.10.2025 г. на ответника на основание чл.16, ал.1 от ЗДСл е наредено изготвилия предложението Т. Р. М. на длъжност началник на отдел „Координация и мониторинг“ към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ да съвместява свободната длъжност „главен директор“ на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, считано от 02.10.2025 г.

В служебната книжка на жалбоподателя № 956/ 13.01.2025 г. е вписана дейността по служебно правоотношение с начало 13.01.2025 г. и край 04.12.2025 г. на заеманите две длъжности.

Приложен е формуляр от 01.07.2025 г. за оценка изпълнението на длъжността от жалбоподателя, съгласно който служителят изпълнява заложените в плана цели, организира служителите в отдела и поставя конкретни задачи за изпълнение и следи за тяхното изпълнение в срок с конкретно посочени процентни показатели за изпълнение на заложения годишен план.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 04.12.2025 г., а жалбата по делото е подадена на 18.12.2025 г.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК, в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК във вр. с препращането от чл.124, ал.1 от ЗДСл.

Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от компетентен орган. По см. на чл.108, ал.1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването. В случая по делото, ответникът е орган по назначаването на жалбоподателя с оглед издадената заповед № 14/ 13.01.2025 г. за първоначално назначаване на лицето в държавната структура на ИА „АА“.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.108, ал.1, изр.1 от ЗДСл. Заповедта по правен характер представлява административен акт, който е издаден в писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл.12, ал.1 от ЗДСл и дължимото обезщетение. Не е дължимо посочването на придобития от лицето ранг, тъй като този ранг не се запазва по регламентацията на чл.12, ал.4 от ЗДСл. Нормата на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗДСл вменява задължение за органа да посочи фактическите обстоятелства за прекратяването единствено в хипотезата на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, която отсъства по делото – не се касае за обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, тъй като прекратяването е по чл.12, ал.1 от ЗДСл при наличие на срок за изпитване.

Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите за това доказателства. Органът е спазил принципа за истинност по чл.7 от АПК.

Производството по издаване на заповедта протича по инициатива на органа по назначаването и не изисква ангажиране на доказателства от страна на държавния служител. Същият разполага с правото да оспори заповедта с конкретни съображения срещу нейното издаване. Поради изложената специфика на административното производство, противно на твърдението на жалбоподателя, органът не дължи уведомяване по чл.26, ал.1 от АПК. Отсъствието на възможност на жалбоподателя да се запознае с доклада по заповедта, не нарушава правото на защита на лицето, тъй като жалбоподателят разполага с правото на съдебно оспорване на заповедта, в рамките на което може да изложи своите възражения по съдържанието на доклада. Отделно от това, съгласно чл.12, ал.1 от ЗДСл работодателят не дължи мотиви за прекратяване на правоотношението в срока за изпитване, поради което не е необходимо да бъде отразено в какво се изразява несправянето на служителя с работата, за която е назначен. Независимо от това, по делото е представено такова доказателство, представляващо коментирания доклад във вид на предложение от и.д. главен директор на Главна дирекция „Автомобилна администрация“. Издателят на предложението от 04.12.2025 г. разполага с материална компетентност, тъй като считано от 02.10.2025 г. заема посочената длъжност, а по длъжностна характеристика има правомощие да извършва вътрешен контрол за законосъобразност и целесъобразност на изпълнението на служебните задължения на служителите с контролни функции в агенцията, какъвто служител е бил жалбоподателя съгласно приложените по делото длъжностни характеристики за длъжностите /вж. т.2 от раздел IV. Области на дейност на длъжностната характеристика за длъжността главен директор на „Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ на л.36-41 от делото/.

Заповедта е съответна на материалния закон.

По делото са налице материално правните основания за прекратяване на служебното правоотношение по чл.12 от ЗДСл. Фактическият състав на прекратяването със срок за изпитване по см. на чл.12, ал.1 от ЗДСл включва два кумулативни елемента: назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и неговото освобождаване в рамките на едногодишния срок за изпитване. Видно от заповед № 14/ 13.01.2025 г. на ответника и попълнената от жалбоподателя декларация по чл.111, ал.2 /отм./ от ЗДСл, лицето е постъпило за първи път на държавна служба на 13.01.2025 г. и служебното правоотношение е прекратено с оспорената заповед на 04.12.2025 г. Това означава, че прекратяването е осъществено в едногодишния срок от назначаването на служителя. Извършените промени в правоотношението по двете преназначения по заповед № 724/ 29.05.2025 г. и заповед № 801/ 21.07.2025 г. не оказват влияние върху едногодишния срок по арг. от чл.12, ал.1, изр.2 от ЗДСл.

Целта на срока по чл.12, ал.1 от ЗДСл е да се даде възможност за преценка на органа по назначаване за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя спрямо характера и изискванията на заеманата длъжност. Тази преценка на органа е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, което обосновава и липсата на изискване за мотивираност на заповедта. В практиката на ВАС еднозначно се приема, че заповед по чл.12, ал.1 от ЗДСл не подлежи на изрично мотивиране с причините за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като тази заповед се издава в условията на оперативна самостоятелност. Това право на органа по назначаването е установено с цел да се осигури по-ефективно функциониране на администрацията. Доводите на жалбоподателя за успешно справяне със служебните задължения по формуляра за оценка на изпълнението на длъжността от 01.07.2025 г. и за противоречие на оценката с предложението на и.д. главен директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ от 04.12.2025 г. са ирелевантни по делото, тъй като по отношение на съображенията, мотивирали органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение в срока за изпитване не може да се извършва съдебен контрол. Независимо от източниците на информацията, прекратяването на служебното правоотношение в рамките на срока за изпитване е в изключителните правомощия на ответника, тъй като разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДСл е специална и няма връзка с основанието за прекратяване на служебното правоотношение поради неизпълнение на служебните задължения или поради друго дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2 от ЗДСл. С оглед на изложеното, формулярът за оценка на изпълнението на длъжността не е от значение за прилагане на чл.12, ал.1 от ЗДСл.

Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на предходната дейност по трудово правоотношение, тъй като трудовото и служебното правоотношение не са равнозначни. Те се отличават по правопораждащите ги факти и по съдържание, подчинени са на различен правен режим и между тях не е налице правоприемство. Уредбата по чл.12, ал.1 от ЗДСл не съдържа правнорелевантна връзка между двете правоотношения.

Разпечатката съдържа 32 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6e205a1-c581-4748-b520-4558ce866133