Решение № 22083 от 05.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38557/2024
- Вид
- Решение № 22083
- Подписан
- 05.12.2024
- Състав
- Мария Стоянова Танева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 4, т. 7 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
- чл. 9, ал. 3, т. 4 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл. 2, ал. 2 · Закон за държавния служител
- чл. 3, т. 2 · Закон за държавния служител
- чл. 165, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 165, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 165, ал. 8 · Закон за защита на потребителите
- чл. 9, ал. 3, т. 3 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 359 · Кодекс на труда
- чл. 61, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 83, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 22083 гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110138557 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от С. С. А., ЕГН **********, чрез адв. М. С. срещу Комисия за защита на потреби,те, БУ, 4.
Съдът е сезиран с конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № КВ287/22.05.2024г. на основание чл. 165, ал. 2 ЗЗП и т. 1 от Решение № 346 от 22.05.2024 г. на Министерския съвет, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „председател на Комисията за защита на потреби,те“, както и осъдителeн иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение.
В исковата молба се твърди, че на основание чл. 165, ал. 2 ЗЗП, вр. чл.
83, ал. 1 КТ и т. 4 от Решение № 679 от 19.09.2022 г. на Министерския съвет, със Заповед № КВ-782 от 20.09.2022 г. С. С. А. е назначен на длъжността „Председател“ на Комисията за защита на потреби,те. Наведени са доводи, че прекратяването на правоотношението му с ответника с последваща Заповед № КВ-287/22.05.2024г., на основание Решение № 346 от 22.05.2024 г. на Министерския съвет, е незаконосъобразно, тъй като не са били налице законовите предпоставки за извършването му. Ответникът се позовал на разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ЗЗП, регламентираща единствено 5-годишния мандат на членовете на комисията, който по отношение на ищеца не бил изтекъл към момента на прекратяването. Отделно от това, липсвало и позоваване на някое от основанията, предвидени в чл. 165, ал. 8 ЗЗП, а издадената заповед била немотивирана, което затруднявало защитата на служителя. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът Комисия за защита на потреби,те в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, 1 като твърди уволнението да е законосъобразно извършено. Излага съображения, че съгласно чл. 19а, ал. 2 ЗА правоотношенията с членовете на колегиални органи, какъвто се явява ищецът, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка, като прекратяването настъпва с издаването на решение на МС в посочения смисъл. Счита, че с цитираната норма е въведено специално основание за прекратяване на правоотношенията на членовете на колегиални органи, което изключва приложението на основанията по КТ. Доколкото освобождаването е по преценка на органа по назначението, поддържа, че не е необходимо излагането на мотиви. Сочи съдебна практика в изложения смисъл. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следва да бъдат посочени следните обстоятелства:
1) между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „председател на Комисия за защита на потреби,те“.
2) Трудовото правоотношение между страните е прекратено с процесната заповед (Заповед № КВ-287 от 22.05.2024 г.), издадена въз основа на решението на Министерския съвет
Като доказателства по делото са приети – Заповед № КВ-782 от 20.09.2022 г., с която на основание чл. 165, ал. 2 ЗЗП и т. 4 от Решение № 679 на Министерски съвет от 19.09.2022 г., вр. с чл. 19а, ал. 1 от ЗА, С. С. А. е назначен на длъжност председател на Комисия за защита на потреби,те, за срок 5 години, с основна месечна заплата в размер 4 138, 20 лева, подписана от министър-председателя – Гълъб Донев. Заповед № КВ-287 от 22.05.2024 г., с която на основание чл. 165, ал. 2 от ЗЗП и т. 1 от Решение № 346 на Министерски съвет от 22.05.2024 г. за освобождаване на председателя и на членовете на КЗП, С. С. А. е освободен от заеманата длъжност. Заповедта е подписана от тогавашния /и настоящ/ министър-председател - Димитър Главчев.
Представено е и Решение № 346 от 22.05.2024 г., с което С. С. А. е освободен от заеманата длъжност. Представена е справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 26.06.2024 г. на ищеца, от която се установява, че последната му длъжност, преди процесната, е била юрискосулт в „ЕлиБО Консулт“ ЕООД за периода от 01.07.2016 г. до 01.08.2016 г.
Представена е справка за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от декларации за периода от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г., от която се установява, че за посочения период осигурител на ищеца е КЗП, при осигурителен доход – 3 750 лева.
Представено е копие извадка от трудовата книжка на ищеца, от която се установява, че последните отбелязвания в нея са като председател на Комисия за защита на потреби,те. От трудовата книжка, представена и в открито съдебно заседание, проведено на 05.11.2024 г. се установява също така, че 2 трудовото правоотношение е прекратено на 23.05.2024 г.
С молба с вх. № 298053 от 24.09.2024 г., в изпълнение на дадените указания за уточняване претенциите си, ищецът представи и фишове за работна заплата за месеци – февруари, март, април 2024 г., от които се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец е в размер на 5 452 лева.
С отговора на искова молба ответникът представи Решение № 679 от 19.09.2022 г., от което се установи, че Иван Иванов Френкев е освободен от длъжността председател на КЗП, като на негово място е назначен ищецът – С.
С. А..
Прието и неоспорено е заключение по ССЧЕ.
От заключението по ССЧЕ се установява, че размерът на пълно брутно възнаграждение по процесното правоотношение, получено от ищеца преди датата на уволнението е в размер на 5 452,00 лева, като се формира от 4 700 основна месечна заплата и допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и стаж от 752,00 лева. Експертът посочва, че размерът на обезщетението за оставане без работа, определен от така изчисленото БТВ, съгласно чл. 225 КТ, за периода от 23.05.2042 г. до 22.11.2024 г. включително, е в размер на 32 652,81 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението по представената ССЧЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да я кредитира, тъй е изготвена обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно подсъдността на делото:
Въпреки липсата на спор между страните, доколкото съдът служебно следи за своята компетентност през целия процес, в това число и относно това дали едно дело му е подведомствено /компетентността да се разгледа един спор и да се постанови акт по него/, съдът посочва, че настоящия спор, породен от прекратяване трудовото правоотношение на председателя на Комисия за защита на потреби,те (държавна комисия), му е подведомствен.
Според съда специалният закон Закон за защита на потреби,те не съдържа специална уредба, която да дефинира възникналото правоотношение като трудово или служебно. Доколкото обаче по силата на същото се полага труд, е направен извод за приложимост на общия принцип, установен в чл. 1, ал. 2 КТ, а именно, че се касае за трудово правоотношение. Процесното правоотношение не може да бъде квалифицирано като служебно предвид изричната разпоредба на чл. 3, т. 2 ЗДСл, която постановява, че не са държавни служи, членовете на колегиалните органи /какъвто орган представлява и КЗП/. В подкрепа на този извод е, че длъжността на председателя на КЗП не е включена в Класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2, ал. 2 ЗДСл, заемани по служебно правоотношение.
Правоотношението на председателя на КЗП се характеризира като трудово.
Решението на МС и издадената въз основа на него заповед имат за последица 3 прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца не съставляват административни актове, които да подлежат на контрол за законосъобразност пред административния съд- така Определение № 2801 от 03.10.2023 г. по ч. гр. д. № 2668 / 2023 г. на Върховен касационен съд, петчленен състав, както и Определение № 1602 от 12.06.2023 г. по ч. гр. д. № 822/2023 г. на друг петчленен състав на ВКС и ВАС.
Относно легитимацията на ответника по делото:
Съгласно чл. 165, ал. 1 ЗЗП, КЗП е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Тя е колегиален орган към министъра на икономиката и индустрията с регионални звена на територията на страната. По силата на чл. 165, ал. 2, изр. 1 ЗЗП КЗП се състои от трима членове, в т. ч. председател, които се определят за срок 5 години с решение на Министерския съвет и се назначават от министърпредседателя. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 4 ЗА за органи на изпълнителната власт се считат и държавните комисии. Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗА държавната комисия е колегиален орган към Министерския съвет или към министър за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на Министерския съвет.
Председателят и членовете на държавната комисия се определят с решение на Министерския съвет /чл. 50, ал. 4 ЗА/, като договорите с тях се сключват, изменят и прекратяват от министър-председателя /чл. 50, ал. 5 ЗА/.
Нормата на чл. 19а, ал. 1 ЗА предвижда, че министър-председателят, заместник министър-председа,те, министрите, заместник-министрите, посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи и техните заместници и членове на колегиални органи, областните управи,, заместник областните управи,, кметовете на общини, на райони и на кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.
Легална дефиниция на понятието "работодател" е дадена с § 1, т. 1 от ДР на КТ, според която това е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служи, по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган.
Предвид изложеното се налага извод, че възникналото с 4 председателя на КЗП правоотношение има характер на трудово, като негов работодател, респ. - надлежен ответник в настоящото производство, се явява КЗП.
Относно заеманата от ищеца длъжност в КЗП:
Правната уредба, регламентирана в чл. 19, ал. 4, т. 2 ЗА предвижда, че за органи на изпълнителната власт се считат и държавните комисии, като в чл.
50, ал. 1 ЗА е посочено, че държавната комисия е колегиален орган към Министерски съвет или към министър за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закона или постановление на Министерски съвет.
Съгласно чл. 50, ал. 5 ЗА, министър - председателят сключва, изменя и прекратява договорите с председателя и членовете на държавната комисия. От нормата на чл. 19а, ал. 1 ЗА е видно, че членове на колегиални органи имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение, като в чл. 19а, ал. 2 от ЗА е посочено, че правоотношенията с членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка.