Решение № 552 от 16.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Бургас, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20262100501002 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 258 от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба на ищцата Е. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. "И." бл. **, ет. *,подадена чрез адв. Камен Крайчев– АК-Сливен против решение № 968 от 15.04.2026 г., постановено по гр. дело № 6998/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлен предявения от нея и с к за осъждане на ответника Р. И. ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И

ВОДИТЕ- БУРГАС БУЛСТАТ: 102007021,с адрес: гр. Бургас, ***, ет.

3, представлявана от директора Павел Маринов да й заплати сумата 1022,58евро /2000 лева/, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати от второто тримесечие на 2025г. по чл.24 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация /НЗСДА/, като ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените в производството разноски в размер на сумата 51,13 евро /100 лв./.

В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Макар да споделя направения от съда извод за наличието на служебно правоотношение между страните с посочване на приложимата в случая нормативна уредба, се възразява, че съдът е направил неправилен извод, че процесното възнаграждение е само възможност, а не задължение на ръководителя на ведомството към ищцата. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 32 от ЗДСл. въззивницата счита, че процесното допълнително възнаграждение е съставна част от основната й заплата и е недопустимо дължимостта му да зависи от волята на началника и преценката му по целесъобразност, още повече при наличие на всички предпоставки, цитирани в 1 жалбата, които според нормативната уредба са условие за начисляването му. По тези съображения се излага,че прилагането на нормативната уредба в случая на чл. 67, ал.

7, т. 5 от ЗДСл. и чл. 25 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация не може да в зависимост от благосклонността на началника, поради което счита, че и доколкото същият е изчислен от вещото лице по извършената в първата инстанция експертиза, заявява, че такъв следва да се присъди в посочения размер, който намира за справедлив и близък по стойност с исковата претенция. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Моли за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание въззивница, чрез адвокатския си представител поддържа въззивната си жалба, като счита, че е недопустимо с едностранно изявление да изменя или ограничава правото на въззивницата да получи плащане като допълнителен елемент от възнаграждението й, независимо, че вече е напуснала заеманата длъжност,

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ответник Регионална инспекция по околната среда и водите- Бургас, чрез юрисконсулт Таня Евстатиева е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност, с доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което счита, че е постановено в съответствие с материалния закон и изключително добре обосновано. Счита, че възнаграждението за постигнати резултати по чл. 67, ал. 7, т. 5 и ал. 8 от ЗДСл. и чл. 24 от НЗСДА няма постоянен характер и не се дължи автоматично за отработеното време или при заемане на длъжността, а има изцяло стимулиращ характер. Излага, че за дължимостта му следва да са налице няколко кумулативни изисквания- точно изпълнение на задачите, финансова обезпеченост /бюджетен лимит от МОСВ/ и изричен разпоредителен акт на органа по назначаването. Сочи, че процедурата за разпределяне на средства за второто тримесечие на 2025г. е започнала след писмо за утвърден лимит от 14.07.2025г. от министъра на околната среда и водите и конкретно разпределение и плащане, наредено със заповед от 24.07.2025г. на Директора на РИОСВ-Бургас. Заявява, че процедурата е преминала през три задължителни етапа, които са описани подробно в писмения отговор, като се цитира и съдържанието на императивната норма на т. 12 от Приложение № 2 към ВПЗ на РИОСВ-Бургас. Подчертава, че към датата на изчисляване на сумите и издаване на горепосочената заповед от 24.07.2025г. служебното правоотношение с ищцата е била вече прекратено от 07.07.2025г., поради което тя вече не е била част от щатния състав и поради това не е била включена в разпределителния списък, което е законосъобразно според въззиваемия според съдържанието на т. 12 от горепосоченото Приложение № 2 към ВПЗ на РИОСВБургас. По тези съображения счита за неоснователни направените в жалбата доводи за наличие на субективизъм и неправилно тълкуване на оперативната самостоятелност.

Сочи, че макар вещото лице да е изчислило хипотетичен размер на сумата по аналогия с друг служител счита, че съдът правилно е преценил, че експертизата установява единствено математическия модел, но не може да замести липсващия елемент от фактическия състав- наличието на действащо към момента на разпределението служебно правоотношение на ищцата. По подробно изложените в писмения отговор доводи се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. В съдебно заседание въззиваемият не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, 2 извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск от Е. К. Г. за осъждане на ответника Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас /РИОСВ- Бургас/ да й заплати сумата от 2000 лв./ 1022.58 евро/, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати от второто тримесечие на 2025г. по чл.24 от НЗСДА.

Ищцата твърди, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по ислата на което тя е заемала длъжността

„главен експерт“ в отдел

„АВВФФВОХВКПКЗ“, направление „КПКЗ, екологична отговорност, ОХВ и контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества“, дирекция „Контрол на околната среда“ в РИОСВ-Бургас, като с влязла в законна сила заповед № ЧР0237/04.07.2025г. на директор на РИОСВ - Бургас същото е прекратено, считано от 07.07.2025г., на основание чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл - по взаимно съгласие. Посочва, че в заповедта са вписани дължимите обезщетения за неползван платен годишен отпуск и задължение на служителя да възстанови в брой сума от 125 лв. за работно облекло за 2025г. Заявява, че след получаване на трудовото си възнаграждение ищцата е установила значителна разлика между преведената сума и очаквания размер, тъй като с тази заплата е следвало да се заплати допълнително възнаграждение за постигнати резултати /ДВПР/ за второто тримесечие на 2025г. по чл.24 от НЗСДА. Счита, че е била лишена от допълнително възнаграждение от 2000 лв., поради това, че към момента на изплащане на този елемент от заплатата не е била част от администрацията, независимо, че е изпълнявала задълженията си през периода, за който това допълнително възнаграждение е било начислена.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който искът е оспорен по основание и по размер, макар да не се оспорва съществувалото между страните ищцата служебно правоотношение за посочената в исковата молба длъжност, както и прекратяването му, считано от 07.07.2025г. Ответникът завява, че неизплащането на ДВПР на служител, чието правоотношение е прекратено преди издаването на заповедта за разпределяне на средствата (чл. 22 от ВПЗ в РИОСВ-Бургас), не представлява дискриминация, а е следствие от обективния факт, че към момента на разпределение на средствата ищцата вече не е част от щата и спрямо нея не е налице бюджетна обезпеченост по смисъла на чл. 20, ал. 3 от ВПЗ. Заявява, че това правило се прилага еднакво по отношение на всички служители с прекратени правоотношения, като сочи, че претендираното възнаграждение не е от категорията на възнагражденията с постоянен характер и не подлежи на съдебен контрол. Посочва, че в НЗСДА е предвидено, че тези възнаграждения се изплащат въз основа на приети в администрацията Вътрешни правила за работната заплата и при наличието на финансов ресурс за това, като излага,че в РИОСВ-Бургас същите са приети, разработени и утвърдени от директора на администрацията по почин на първостепенния разпоредител с бюджет - МОСВ.

Заявява, че с оглед унификация на администрациите първостепенния разпоредител е дал методически указания за въвеждането на вътрешните правила във второстепенен разпоредител с бюджет (ВРБ), които да бъдат разработени в съответствие и еднаквост с въведените при първостепенен разпоредител с бюджет (ПРБ). Счита, че предявената 3 от ищцата претенция за изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати (ДВПР) противоречи на Вътрешни правила за заплатите (ВПЗ) в РИОСВ Бургас, утвърдени със Заповед № РД 159/24.09.2024г. Излага подробни съображения за неоснователност на претенцията.

Райнният съд е квалифицирал предявения иск с правно основание чл. 128 от КТ вр. чл. 24 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация /НЗСДА/.

От фактическа страна по делото е установено следното:

По делото не е спорно, а и от данните е установено, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността „главен експерт“ в отдел „АВВФФВОХВКПКЗ“, направление „КПКЗ, екологична отговорност, ОХВ и контрол на риска от големи аварии с опасни химични вещества“, като със заповед № ЧР – 0237/04.07.2025г. на директора на РИОСВ – Бургас служебното й правоотношение е прекратено, считано от 07.07.2025г. по взаимно съгласие на страните.

По делото е представено писмо с изх. № 12-00-716/14.07.2025 г. на главен секретар при МОСВ относно изплащане на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за второто тримесечие на 2025г. на служителите на МОСВ, като с него на служителите на РИОСВ -Бургас е опредЕ. сума за изплащане в общ размер на 97 116 лв., която е следвало да им се изплати през м. юли 2025г. при спазване на вътрешните правила в структурата.

От представената по делото заповед РД № 63/24.07.2025г. на директора на РИОСВ - Бургас се установява, че изплащането на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати следва да се извърши съобразно Приложение № 2 от Вътрешните правила за структурата и организацията на работната заплата в РИОСВ – Бургас, които са утвърдени с приложената заповед № РД-159/24.09.2024г. на директора на РИОСВБургас, съгласно приложен списък, видно от който на ищцата не е начислено ДВПР.

Видно от съдържанието на утвърдените от директора през 2024г. вътрешни правила за заплатите в РИОСВ - Бургас с тях се урежда редът и начините за определяне на разходите за персонала в инспекцията, редът и начините за определяне и изменение на основните месечни заплати, редът и начините за определяне на допълнителните възнаграждения в системата на РИОСВ Бургас.

В чл. 20 от Правилата е посочено, че допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, включително за дейности по управление и изпълнение на проекти и програми и може да се изплаща четири пъти годишно - през април, юли и октомври за текущата година и през януари - за предходната година, а в съгласно чл. 21 от Правилата ДВПР се определят въз основа на оценка на структурните звена на РИОСВ - Бургас и на отделните служители в нея. В чл. 21, ал. 5 е определено, че конкретните правила за определяне на ДВПР са посочени в Приложение № 2, което регламентира въпросите по планиране, оценяване по съответните показатели за звената и за служителите по дирекции и отдели, утвърждаване и разходване на средствата за ДВПР от дейността на персонала в РИОСВ - Бургас. В чл. 12 от посоченото Приложение № 2 е посочено, че ДВПР получават само служителите, които към момента на изчисляването и изплащането им са в трудови или служебни правоотношения и са отработили най – малко половината от работните дни за съответния период след оценка съгласно чл. 19 от същото приложение от директора на дирекцията за служителите, които са му пряко 4 подчинени, за което се съставя и подписва формуляр (Приложение № 4), в който се посочват и мотивите за определените оценки, при оценяване по посочените в чл. 10 показатели. В чл. 22 от правилата е посочено как се изчислява индивидуалният коефициент за разпределение на служителя, като коефициентите, съответстващи на поставените оценки на служителите в РИОСВ – Бургас са следните: при оценка „Изключително добри резултати“ - коефициент 1,50; при оценка „Много добри резултати“ - коефициент 1,25; при оценка „Добри резултати“ - коефициент 1,00; при оценка „Приемливи резултати“ коефициент 0,75; при оценка „Приемливи резултати с несъществени пропуски“ - коефициент 0,50; при оценка „Неприемливи резултати“ коефициент 0. „Изключително добри резултати“ - коефициент 1,50; при оценка „Много добри резултати“ - коефициент 1,25; при оценка „Добри резултати“ - коефициент 1,00; при оценка „Приемливи резултати“ коефициент 0,75; при оценка „Приемливи резултати с несъществени пропуски“ - коефициент 0,50; при оценка „Неприемливи резултати“ - коефициент 0. В тази връзка по делото е представен горепосочения формуляр по Приложение № 4 от 15.07.2025г. за оценка на експертите в отдел „Атмосферен въздух, вредни физични фактори, води, опасни химични вещества и КПКЗ“ в РИОСВ – Бургас за второто тримесечие на 2025г., видно от който е направена оценка на 9 броя служители, включително и на ищцата Е. Г., за която е изписано, че към момента на оценяването не е в трудови или служебни правоотношения с ответната инспекция е получила, както и всички останали служители оценка „Добри резултати“ с коефициент 1, което е означено във формуляра, че съставлява изпълнение на всички поставени задачи с високо качество и стриктно спазване на определените срокове за изпълнение.